Р Е Ш Е Н И Е
№ 1683
гр. Варна, 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12935 по описа на ВРС за 2017-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „М.П.” ЕООД, ЕИК***, искове с правно основание
чл.422 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че „Е. ***” ЕООД, ЕИК***, дължи на ищеца
сумата 3343.01лв. – сбор от цените
продажба на горива (дизел и пропан – бутан) в рамките
на трайните търговски отношения между страните, които продажби са извършени в
периода 16.03.2017г. – 21.03.2017г. (УМ-л.56) и за които продажби е издадена
обобщена фактура №**********/31.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 11.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 95.84лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 31.03.2017г. –
11.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №9694 по описа на ВРС за 2017г.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се
е породил правният интерес да предяви
настоящите
искове.
Твърди още, че
страните по делото са в трайни неформални търговски отношения по продажба на
автомобилно гориво, считано от 20.09.2016г., според които ищецът зареждал
автомобили на ответника в стопанисваната от ищеца бензиностанция и газостанция в *** срещу възнаграждение. Според уговорката
продаденото гориво се фактурирало на всяко петнадесето и всяко последно число
от всеки месец, както и при достигане на цена на горивото над 3500лв. За всяко
зареждане се издавали касови бонове, а количеството и вида закупено гориво се
отразявали в лимитни карти. Плащането следвало да се извършва в деня на
издаване на всяка фактура.
Конкретно за
периода 16.03.2017г. – 21.03.2017г. ищецът продал в полза на ответника общо
1706.36л. дизелово гориво и общо 15.00л. пропан –
бутан, като за всяко от зарежданията били издавани касови бонове, а
количеството и вида закупено гориво се отразявали в лимитна карта за този
период, която била подписвана от служители на ответника. За стойността на
продадените за този период горива била издадена обобщена фактура
№**********/31.03.2017г. Тъй като по нея не последвало никакво плащане,
включително и след нотариална покана, ищецът претендира пълната цена по
фактурата и мораторна лихва за забава върху общия дълг, от деня на издаването,
според уговореното.
По същество моли за уважаване на исковете и за разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените
искове, като прави следните оспорвания: Страните по делото не са подписвали
писмен договор и не са в търговски отношения; не са продадени и получени от
представители на ответника фактурираните количества горива; фактура
№**********/31.03.2017г. не е подписана нито от съставител, нито от получател,
поради което не обвърза ответника, като отделно е издадена и в нарушение на
чл.6 ЗСчЕ; представените касови бонове са неотносими
към случая; представената лимитна карта за 16.03.2017г. – 21.03.2017г. е
съставена за целите на процеса, не е подписана от натоварени от ответника лица,
като самите подписалия документа лица не са и посочени с имена; с възражение от
31.03.2017г. ответникът възразил срещу издадената на същата дата процесна
фактура; няма договореност между страните за плащане в деня на фактуриране;
изпадането в забава от деня на фактуриране е вътрешно противоречиво.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата на страните и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Положителните предпоставки на предявените искове налагат доказване от
ищеца на наличието на
сочената облигационна връзка с ответника; изпълнението на задълженията си по
нея през спорния период; размера на вземанията си, както и изпадането в забава
на ответниика.
С оглед възраженията на ответника ищецът следва конкретно да докаже, че
процесната фактура е законосъобразно издадена; че фактурираните стоки са
получени от представители на ответника; че лимитната карта от м.март 2017г.
съдържа подписи на служители и/или представители на ответника; че тази лимитна
карта е с достоверна дата. В тежест на ответника по делото е да докаже погасяването
на задължението за плащане и положителните факти, на които основава възраженията
си, в т.ч. че е възразил своевременно срещу дълга и че спорната фактура нарушава
чл.6 ЗСчЕ.
По тези обстоятелства,
от съвкупния анализ на приетите гласни, писмени и експертни доказателства, се
установи следното:
1/ Спорната и
приета на л.6 от делото фактура №**********/31.03.2017г. е издадена по образец,
съдържа данни на издадел и получател на стоките –
страни по делото, както и претенцията на издателя (доставчика) М.П.” ЕООД срещу
ответника „Е. ***” ЕООД, за сумата 3343.01лв., съставляваща сбор от цените
продадени на ответника горива (дизел и пропан –
бутан). Видно от нея обаче, фактурата не съдържа подпис на на
получателя, поради което сама по себе си не обективира
нито договор, нито изпълнение на доставчика по него, тк
няма белезите на разписка (признание) от ответника за тях. Отделно фактурата не
съдържа и подпис дори на издателя, поради което действително е изготвена в
нарушение на чл.6, ал.1 ЗСч, вр. чл.7, ал.2, т.4 ЗСч.
Ето защо сама по себе си тази фактура не доказва по никакъв начин нито
договорното правоотношение между страните, нито изпълнението от ищеца по него
(реалната доставка в полза точно на ответника и получател по фактурата).
2/ Спорната и
приета на л.7 от делото лимитна карта от м.март 2017г. се твърди, че е издавана
при всяко зареждане на горива през исковия период, като в последната колона е
подписвана от И. Д. И., като служител на ответното дружество. По делото е
разпитано като свидетел лицето И. Д. И., което дава показания, че то е подписало
повечето редове от последната колона в лимитната карта от м.март 2017г.
(първите 19 от тях), след като е зареждало автомобили по възлагане от лицето Б.
Б.. Свидетелят сочи още, че е действал като служител на „Е. ***“ ЕООД,
договорът му с което впоследствие бил прекратен, а той обжалвал успешно
уволнението. От приобщената на л.101 от делото справка от НАП обаче се
установява, че лицето И. Д. И. никога не е било страна по трудово
правоотношение с работодател „Е. ***“ ЕООД. В подкрепа на това е и приетото на
л.107 – 111 съдебно решение на РС – К., с което е отменено уволнението на И. Д.
И., наложено му от реалния работодател „Г. К.“ *** ЕООД, вписано като такъв в и
справката от НАП. При наличието на тези два официални удостоверителни документи
се установява несъмнено, че соченият и вероятен автор на подписите в последната
колона на лимитна карта от м.март 2017г. – И. Д. И. – е бил в трудово
правоотношение с трето и неучастващо по делото лице „Г. К.“ *** ЕООД,
респективно не е бил в такова правоотношение с ответника „Е. ***“ ЕООД. Видно
от данните в ТР при АВп между тези две дружества няма извършено правоприемство,
тоест те са два самостоятелни правни субекта. Следователно освен съмнителни по
вярност, показанията на св. И. И. за извършваните от него дейности, не са противопоставими на ответника и от тях не следва
приложимост на чл.301 ТЗ, защото по данните по делото той е действал като
служител на друго лице.
3/ В
подкрепа на горното е приетото на л.60 от делото възражение, с дата от
31.03.2017г. (в деня на издаване на фактурата), с което ответното дружество
изрично е възразило срещу процесната фактура №**********/31.03.2017г. и срещу
всички подписи и записани показатели в редове 1-19 включително от лимитна карта
от м.март 2017г., тоест срещу всички „удостоверени“ от лицето И. И. операции. С
което още веднъж се явява неприложима за случая разпоредбата на чл.301 ТЗ
относно тези стопански операции, респ. цената за тях.
4/ От
заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и базирано на
данни на двамата търговци, е видно, че фактура с №********** от дата
31.03.2017г. не е осчетоводена при ответника, а само от ищеца. Ответникът не е
регистриран по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит по тази фактура. За периода
01.03.2017г. – 30.04.2017г. в ответното дружество е осчетоводена само една
фактура, която е с доставчик ищцовото дружество и тя не е процесната. От което
още веднъж се потвърждава извода, че ответника не е приел или признал
получаването на стоки по нея и респективно отговорност за цената по тях.
5/ Видно
от протокола от о.с.з. на 23.02.2018г. (л.89), по чл.146, ал.1, т.3 от ГПК се
прие за безспорно, че ответното дружество не зареждало собствени (с доказано
право на собственост) автомобили в процесната бензиностанция за процесния
период, каквито дружеството е нямало за този период регистрирани. Така приетото
за безспорно между страните обстоятелство, тълкувано съвкупно с обсъдените до
момента доказателства, индикира още веднъж формирания извод за недоказана
обвързаност, точно на ответното дружество, от спорната фактура, доколкото се
подкрепя от другите доказателствени данни.
6/ От
показанията на св. И. И. (преценявани корективно с
оглед установената им по – горе частична недостоверност), анализирани с тези на
св. М. К. (преценявани по реда на чл.172 ГПК и като декларативни до известна
степен), се установява на следващо място, че зарежданията, за които е издадена
фактурата за след 16-ти март всъщност са били осъществени на 12-ти и на 13-ти
март, съобразно и с приетите на л.12 от делото касови бонове. А това означава
от една страна, че лимитна карта от м.март 2017г. съдържа неверни данни в
частта относно записаните зареждания на 16.03., а от друга, че тези зареждания
не могат да са обект на процесната искова претенция, доколкото те са извършени
на 12-13.03., а исковата главница се претендира като цената за доставени стоки
(закупено гориво) през периода 16.03.2017г. – 21.03.2017г.
7/ С
прието на л.112 от делото писмено изявление ответното дружество е оспорило за
пореден път задълженията си към ищеца по спорната фактура. В това изявление
действително се сочи нужда от префактуриране на
задълженията на името на „Г. К. ***“ ЕООД, но това изявление изобщо няма белези
на признание за дължимост от ответника, а напротив съответства на другите по
делото доказателства, навеждащи на вероятна дължимост на сумите именно от „Г.
К. ***“ ЕООД, а не от ответника „Е. ***“ ЕООД.
В обобщение на гореизложеното
се утвърждава извода за недоказаност на изискуемите предпоставки на исковата
претенция. Това, което реално се доказа по делото е, че по възлагане на лицето Б.
Б. (видно от ТР управител на няколко търговски дружества), лицето И. И.,
служител на трето за спора лице, е зареждало на 12-13.03.2017. и след това на
17-21.03.2017г., някакви автомобили, които не са собствени на ответното
дружество, за което е издадена фактура, която не е подписана от никого и не е
осчетоводена от ответника. При тези данни уважаване на предявените по делото
искове не е възможно.
В
допълнение съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед качеството на страните
по делото, в това число на ищеца, на търговец по занятие по смисъла на ТЗ,
същият дължи квалифицирана грижа при извършването и отчета на своята стопанска
дейност, резултатите от нея и разплащанията със съконтрагентите. В случай, че
поради негова документална неизправност възникнат спорове с някои от съконтрагентите
и тези спорове търговецът не успее да докаже и разреши по убедителен начин пред
съд, той следва да понесе последиците от неположената дължима грижа и
стопанския риск при извършването й, които съдът не може да санира,
само с оглед на хипотетична житейска справедливост, поради формания
характер на производствата по реда на ГПК и качеството на стрните
по ТЗ.
По
разноските: Предвид изхода по спора, доказателствата по делото и чл.78,
ал.3 ГПК, на ответника се следват разноски от 505.00лв. (хонорар и такса).
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„М.П.” ЕООД, ЕИК***, искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че „Е. ***” ЕООД, ЕИК***, дължи на ищеца
сумата 3343.01лв. – сбор от цените
продажба на горива (дизел и пропан – бутан) в рамките
на трайните търговски отношения между страните, които продажби са извършени в
периода 16.03.2017г. – 21.03.2017г. (УМ-л.56) и за които продажби е издадена
обобщена фактура №**********/31.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 11.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 95.84лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 31.03.2017г. –
11.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №9694 по описа на ВРС за 2017г., на осн. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.П.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на „Е. ***” ЕООД, ЕИК***, сумата 505.00лв. – разноски в производството пред ВРС,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………