№ *7
гр. Кърджали, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200170 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 20.12.2021г.,
издадено от Директор на ДИТ- Кърджали, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на
„М. **”ЕООД- Кърджали за извършено нарушение на 08.10.2021г. в
гр.Кърджали на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който считал наказателното постановление за незаконосъобразно като моли
съда да го отмени. Твърди, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение не кореспондира с установената фактическа
обстановка, тъй като на 08.10.2021г. контролните органи по време на
проверката не са изискали екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред
в предприятие, който е наличен в обекта. Настоява, че при извършване на
преценка дали са налице основание на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона като ограничи маловажните случаи на
административни нарушения от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Заявява в жалбата още, че наказателното постановление противоречи на
материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли
1
съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да им присъди
направените по делото разноски.
Административно наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който счита жалбата като неоснователна. В ход по същество
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление. Моли с
оглед изхода на спора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на ИАГИД, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена
защита.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
08.10.2021г. след 18ч. свидетелите Х.Ч., К.С. и Н.Н.- служители в ДИТ-
Кърджали, извършили проверка по работни места в пицария „Л.В.“ намираща
се в гр.Кърджали на ул.„Е.Й.“ № *. По време на нея поискали от управителя
С.О. на дружеството стопанисващо обекта да им се представи екземпляр от
правилника на вътрешния трудов ред. Тази пицария била в работен режим и
имала клиенти. Изисканият правилник за вътрешния трудов ред не бил
представен на проверяващите същата вечер, поради което този факт бил
обективиран в ръчно съставен констативен протокол на место, който бил
подписан от управителя. Този правилник за вътрешния трудов ред бил
представен на 15.10.2021г. в ДИТ- Кърджали. По повод на констатациите по
време на проверката и за представените документи бил съставен Протокол за
извършена проверка № ***** от 08.11.2021г., в които били описани тези
обстоятелства. За установено нарушение по непредставяне на правилника за
вътрешния трудов ред на датата на проверката 08.10.2021г. свидетелят Х.Ч. на
09.11.2021г. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу жалбоподателя по чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда в присъствието си
на колегите С. и Н., както и на управителя на дружеството нарушител, който
го подписал без възражения. На 15.11.2021г. в ДИТ- Кърджали постъпило
възражение от жалбоподателя срещу съставения акт. Последното не било
уважено, поради което било издадено атакуваното наказателно
2
постановление, с което била наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 300лв. на основание чл.415в от КТ.
Тази безспорна фактология бе установена от свидетелските
показания на Х.Ч., К.С. и Н.Н.; от писмените- от Протокол за извършена
проверка № ***** от 08.11.2021г., в който е вписано нарушението; от акта за
установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не
бе оборена с никакви доказателства; от констативен протокол от 08.10.2021г.;
от Призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК от 08.10.2021г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.Л. - С. и М.Д.,
които твърдят, че правилникът за вътрешния трудов ред и седи винаги зад
бара поради следните съображения: и двете са заинтересовани от изхода на
делото като намиращи се в трудови правоотношения с жалбоподателя;
показанията им не се подкрепят от нито друго доказателство по делото;
нелогично е управителят на дружеството жалбоподател да подпише без
никакви възражения и Констативния протокол, и Призовката, в които е
посочено, че този правилник не е представен по време на проверката и следва
да бъде донесен на контролните органи, а този документ да е наличен в
проверявания обект.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция
следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното
постановление, тъй това е сторено в срок и от лице, което има такова право.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно и
несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил
вмененото му нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ. Последната норма е
императивна и гласи, че работодателят е длъжен да държи на разположение
на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.
Това си нормативно задължение „М. **”ЕООД- Кърджали не е изпълнило.
Дружеството е субект на нарушението в качеството на „работодател” по
смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с
факта, че не държи на разположение на контролните органи в обекта
Правилник за вътрешния трудов ред. По делото се установи, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението, поради което законосъобразно е
санкциониран от оправомощените за това органи. Предвид факта, че от
нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено
3
веднага след установяването му, правилно е приложена разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ. При индивидуализиране на наказанието обаче
наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая
нарушението реално е отстранено веднага след установяването му по
предвидения ред. От деянието, за което е наказано дружеството не са
настъпили вредни последици, а освен това липсват доказателства
жалбоподателят да е наказван друг път с влязло в сила наказателно
постановление за подобно нарушение. За това законосъобразно се явява
наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага
наказателното постановление да бъде изменено като наложената
„имуществена санкция” се намали на 100лв. Това наказание съдът счита, че е
достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административно
наказателното преследване.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административно наказателното производство да са
били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. Процесното деяние не представлява маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни
от най-важните конституционни права, а именно трудовите права. Освен
4
това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна
на жалбоподателя аргументи бяха отчетени от съда, за да намали размера на
наложената санкция до минимум.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на ИАГИТ със седалище град С.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на ИАГИТ) следва да бъдат присъдени разноските
по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от 20.12.2021г.,
издадено от Директор на ДИТ- Кърджали, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на
„М. **”ЕООД- Кърджали за извършено нарушение на 08.10.2021г. в
гр.Кърджали на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда, досежно размера на
наложеното административно наказание като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 300лв. на 100лв.
ОСЪЖДА „М. **”ЕООД- Кърджали с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.Кърджали ул.„И.Б.“ № ** вх.В, да заплати на ИАГИТ
гр.С., сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
5
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6