МОТИВИ
към присъда № 4/25.02.2020 г. по НОХД № 5/2020
г. по описа на ВрОС
Подсъдимият Г.С.В. е предаден на съд по обвинение в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.7, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342,
ал.1 от НК за това, че на 20.04.2019 г., около 21:25-21:30 часа, на общински
път VRC 1016, между с.***,
общ.Хайредин и с.Сираково, общ.Бяла Слатина, на изхода на с.***, на около 600
метра след табелата за край на населеното място, в посока с.Сираково,
обл.Враца, е управлявал собствения си л.а.“Фиат Брава“ с ДКН ВР *** ВТ в
нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като движейки се със
скорост от 129 км/ч, при разрешена такава за водачи категория „В“ от 90 км/ч
извън населено място, и по чл.150 от ЗДвП /Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач…/, без да има необходимата правоспособност, е допуснал ПТП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Д.К. ***.
В хода на съдебното производство, на
основание чл.76 от НПК като частни обвинители са конституирани Д.К.С., А.Г.В.-родители на починалия в
катастрофата М. Д.К., Г.Д.К. и Б.Е.А., последният със съгласието на своя баща Е.Г.А.-негови
братя, Г.В.Г.-негов дядо, Г.М.А. и М.А.М.-негови баби.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по Глава
27 от НПК, като подсъдимият Г.С.В. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тях - чл.371, т.2 от НПК. Тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателствени материали, по реда на чл.372, ал.4 от НПК съдът с определение е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК около минималния размер.
Повереникът на частните обвинители Д.К.С., А.Г.В., Г.Д.К., Б.Е.А.,
Г.В.Г., Г.М.А. и М.А.М.-адв.И.Ж. моли подсъдимият да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години и
шест месеца, което съгласно чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, при
ефективно изтърпяване. Развива подробни доводи в подкрепа на тези искания.
Служебният защитник на подсъдимия-адв.Д.Х. не оспорва
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че е нарушена
единствено разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като квалифициращото
обстоятелство по чл.343, ал.3, пр.4 от НК - "управление без необходимата
правоспособност" изключва запълването на бланкетния състав на чл.343 от НК
с разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Моли за налагане на минимално предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият Г.В. искрено се разкайва и изразява съжаление за
случилото се.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.С.В. е роден на *** г., с постоянен адрес ***,
но живее в с.***, обл.Враца. Същият е неправоспособен водач на МПС и не
притежава свидетелство за управление на МПС.
На 19.04.2019 г. подсъдимият закупил л.а.“Фиат Брава“ с ДКН
ВР *** ВТ, съгласно договор за покупко-продажба от цитираната дата.
Пострадалият М. Д.К. е роден на *** г. Бил е ученик,
последен клас на гимназията, предстоял му бал. Живеел в с.***, обл.Враца, като
обитавал къщата на св.Г.В.Г.-негов дядо и св.А.Г.В.-негов биологичен баща. Св.А.В.
на времето живял със св.Д.К.С. ***, майка на пострадалия, като от съвместното
им съжителство се родили св.Г.К. и
пострадалият М. К., които не са припознати от бащата. Независимо от това,
същият, както и св.Г., полагали необходимите грижи по отглеждането и
възпитанието на пострадалия.
Вечерта на 20.04.2019 г. пострадалият М. К. и приятелят му
св.М. Е. *** се намирали в парка на селото. Около 21:00 часа тръгнали пеша към
спирката в центъра на населеното място, като малко преди това св.М. провел
телефонен разговор с подс.В., с когото поддържали приятелски отношения. Подсъдимият,
който трайно пребивавал при сестра си в с.***, попитал къде са и казал, че
отива при тях.
Кратко време след
това подс.В. пристигнал на въпросната спирка, придвижвайки се със собствения си
л.а.“Фиат Брава“ с ДКН ВР *** ВТ, независимо, че нямал нужната правоспособност,
като бил сам. Св.М.М. и пострадалият се качили в МПС, като първият седнал
отпред, на мястото до водача, а М.К. се настанил на задната седалка, зад св.М.М..
Нито един от тях не поставил обезопасителен колан.
Известно време се колебаели накъде да тръгнат, като
първоначално възнамерявали до ходят при някакви момичета в с.Галиче, но се
отказали. Тогава подсъдимият привел лекия автомобил в движение и се насочил към
с.Сираково. Още при първоначалното поемане на управлението върху лекия
автомобил се ядосал от поведението на друг водач на МПС, от странична улица,
който бил на дълги светлини, поради което рязко увеличил скоростта.
По този начин към 21:25-21:30 часа, при сухо време и добра
видимост, подсъдимият се движел в дясната лента по общински път VRC 1016 /с ширина на всяка
лента по 3.40 метра/ между с.***, общ.Хайредин и с.Сираково, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, като настилката била от едрозърнест, гладък асфалт, без неравности и
при липса на други участници в движението. При изхода на с.***, на около 100
метра след табелата за край на населеното място преминал покрай пътен знак А2 "Опасен завой на ляво".
Около 500 метра след това подсъдимият навлязъл в ляв завой с радиус от 144.73
метра, управлявайки със скорост от около 129 км/ч, която била над критичната от
113 км/ч за конкретния пътен участък. В един момент задействал спирачната
уредба, загубил устойчивост, като излязъл вдясно от пътното платно и продължил
по затревения банкет. След това рязко завил наляво и при връщането му в
коридора на движение загубил напречна /странична/ устойчивост, при което
пресякъл косо пътното платно, като при разделителната осева линия лявата част
на автомобила се повдигнала, а после продължил движението си на две колела,
след което, преобръщайки се, напуснал пътното платно вляво и приплъзнал извън
пътя в канавката, до мястото на установяване в покой.
Незабавно след това св.М.М. попитал дали останалите са
добре, но никой не му отговорил. След това подсъдимият се обадил. Св.М. тръгнал
да търси пострадалия М.К., който бил изпаднал от МПС по време на инцидента. Тъй
като било тъмно, светел със запалка. Тогава на местопроизшествието спрял св.М.
М. М. от с.***, който пътувал с лек автомобил от с.***. Разпознал лицата, още
повече със св.М. М. били братовчеди. Обадил се на ЕЕН 112 и съобщил за пътната
злополука. После започнали да търсят пострадалия М.К.. Намерили го в канавката,
на около два метра преди л.а.“Фиат Брава“ с ДКН ВР *** ВТ, чиято задна дясна
гума е открита на 637 метра след ориентира /табела за край на населеното място/
и на 3.50 метра вляво от левия ръб на пътя, съответно предна дясна гума е била
на 639 метра от ориентира и на 1.80 метра от ръба на пътя.
Тогава св.М. М. и св.М. М. попитали пострадалия дали е добре
и има ли нужда от вода, но същият, макар и в съзнание, издавал единствено
хъркащи звуци. Междувременно, под влияние на стреса и уплахата, подс.В. тръгнал
пеша по пътя към с.Сираково, но бързо бил върнат на мястото от св.М. М.. Около
10 минути след това на произшествието се отзовала линейка, като пострадалият,
който бил неадекватен, в тежко общо състояние и със затруднено дишане, св.М. М.
и подс.В. били превозени във ФЦСМП-гр.Бяла Слатина. Независимо от предприетите
по време на пътуването и след това реанимационни мероприятия, в 22:15 часа
пострадалият починал в болничното заведение. Съответна медицинска помощ е
оказана на св.М. М. и на подсъдимия. Последният в болницата е тестван от
служител на МВР-гр.Бяла Слатина с „Алкотест Дрегер 7510“, който не отчел
концентрация на алкохол. Наред с това му е направена проверка и за употреба на
наркотични вещества с техническо средство
"Drager Drug Test 5000", като пробата била отрицателна.
По-късно подсъдимият е транспортиран в МБАЛ“Хр.Ботев“ гр.Враца, където е
хоспитализиран, претърпял е оперативна интервенция и е изписан на 24.04.2019 г.
Според заключението на СМЕ на труп № 64/2019 г. при огледа и
аутопсията на пострадалия М. Д.К. е констатирана съчетана травма, изразяваща се
в:
- гръбначно-мозъчна травма-счупване на 6-ти шиен прешлен;
- коремна травма-разкъсвания на черния дроб, далака и двата
бъбрека с кръвоизлив в коремната кухина;
- оток и кръвонасядане челно; кръвонасядания на лява мишница
и лява длан; драскотини на лява китка и дясно коляно.
Експертът е посочил, че причината за смъртта е така установената
съчетана травма, довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта
е в пряка причинна връзка с описаните травматични увреждания и е настъпила
бързо, но не веднага, с оглед образувалия се кръвоизлив в коремната кухина, за
което е необходимо време. По отношение на механизма е отразено, че уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети /удари,
сътресение/, като същите са прижизнени, и могат да бъдат причинени в условията
на пътна злополука, с последващо изпадане от лекия автомобил. Отбелязано е още,
че към момента на настъпване на смъртта лицето не е употребило алкохол, като в
това отношение е направено позоваване на протокол № 82/09.05.2019 г. за
извършена химична експертиза.
Изготвените по делото съдебно-медицински експертизи по
писмени данни №№ 162/2019 г., 164/2019 г. и 305/2019 г. сочат, че при процесния
пътен инцидент св.М. М. е получил по едно охлузване в окосмената част на лицето
и дясно коляно, кръвонасядане и драскотини вляво челно, които са от характер да
му причинят болка и страдание по смисъла на чл.130 НК, а подс.Г.В. е получил
открито счупване на лява мишнична кост, довело до трайно затруднение движенията
на горен ляв крайник, с оздравителен период от около 3-4 месеца, както и
разкъсно-контузна рана челно слепоочно с оток, кръвонасядане на гръдния кош
вляво, като последните са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В заключението на извършената комплексна автотехническа и
оценителна експертиза, като механизъм и причина за автопроизшествието е описано
движението на водача в крива /ляв завой/ с радиус от 144.73 метра, със скорост
от 129 км/ч, което, както и рязката маневра наляво, което е довело до загуба на
напречна устойчивост. Изчислено е, че при движение с разрешената скорост от 90
км/ч инцидентът е можел да бъде предотвратен. Определено е също, че критичната
за този участък скорост е 113 км/ч. Вещото лице е посочило, че щетите по лекия
автомобил възлизат на 1200.24 лв.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи
съдът възприема изцяло, като прецени, че същите
са обективни, компетентни, всестранни
и пълни. Горната фактическа обстановка
се установява както от направеното от подсъдимия В. самопризнание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието
и авторството му, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие-л.4-15, фотоалбум-л.16-21, протокол за оглед на
л.а.“Фиат Брава“-л.24-29, фотоалбум-л.30-32, показания на свидетелите М. М.-л.34-36,
М. М.-л.37-39, Д.С.-л.46-47, Г.К.-л.48-49, Б.А.-л.50-51, Ж. М.-л.52-54, А. Д.-л.58,
Я. К.-л.67, А.В.-л.68-70, Ц. П.-л.71-72, Г.Г.-л.73-74, обяснения на обв.Г.В.-л.123-124,
том ІІ, копия от дневниците на технически средства „Алкотест Дрегер“ с № 7510 и
"Drager Drug Test 5000", водени при РУ-МВР-гр.-Бяла Слатина-л.59, л.60
и л.177, справки за собствеността на л.а.“Фиат Брава“ с ДКН ВР *** ВТ-л.88 и л.108,
заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС част І-ва-л.89, справки от
„ПП-КАТ“, касаещи Г.В.-л.90, л.105-106, удостоверение за техническа изправност
на МПС-л.91, застрахователна полица-л.92,
договор от 19.04.2019 г. за покупко-продажба на л.а.“Фиат Брава“ с ДКН
ВР *** ВТ-л.93, медицински документи относно здравословния статус на св.М. М.-л.95-103,
медицинска документация, свързана с подсъдимия Г.В., св.М.М. и пострадалия М.К.-л.110-160,
препис-извлечение от акт за смърт на М. Д.К.-л.163, удостоверение за наследници
на пострадалия-л.167, удостоверение за родствени връзки-л.170, информация от
Дирекция „Национална система 112“-л.172, справка за съдимост-л.106-109, том ІІ,
характеристика-л.105, том ІІ, справка от УИС на Прокуратурата на РБ-л.111, том
ІІ, веществени доказателства-парче от въздушна възглавница /последната страница
от том ІІ/, диск /л.173/ и л.а.“Фиат Брава“ с ДКН ВР *** ВТ /на съхранение в
двора на РСПБЗН-с.Хайредин; заключенията на СМЕ на труп-л.2-4, том ІІ,
химическа експертиза на пострадалия М.К.-л.6-10, том ІІ, СМЕ по писмени данни на
Г.В.-л.26-27, том ІІ, СМЕ по писмени данни на св.М. М.-л.29-30, том ІІ и
л.31-32, том ІІ, комплексна автотехническа и оценителна експертиза-л.33-53, том
ІІ; приетата в съдебната фаза осъвременена
справка за съдимост на подсъдимия.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият Г.С.В. на 20.04.2019 г., около 21:25-21:30 часа,
на общински път VRC
1016, между с.***, общ.Хайредин и с.Сираково, общ.Бяла Слатина, на изхода на с.***,
на около 600 метра след табелата за край на населеното място, в посока
с.Сираково, обл.Враца, без да е имал необходимата правоспособност, при
управление на МПС-собствения си лек автомобил "Фиат Брава" с ДКН ВР ***
ВТ, нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки
се със скорост от 129 км/ч, при разрешена такава за водачи категория
"В" от 90 км/ч извън населено място, и е причинил по непредпазливост
смъртта на М. Д.К. ***, с което от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.4, б.”б” пр.1, вр. ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Принципно, за да е съставомерно престъплението по чл.343 от ЗДвП, е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В случая съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото при ограничение от 90 км/ч за водачи
категория "В" в извън населено място по автомобилен път, подсъдимият
е управлявал МПС със скорост от 129 км/ч в условията на ляв завой. Ако обаче
подсъдимият се е движел с максимално разрешената скорост от 90 км/ч, той е имал
техническа възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие със
съставомерни последици. Т.е. именно движението със скорост над нормативно
установената е в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат,
тъй като ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП-да спази ограничението на скоростта от 90 км/ч, не би
настъпило и процесното ПТП, с установения по делото механизъм и с
резултат-смъртта на М. Д.К..
Във връзка с приложимите разпоредби на ЗДвП, попълващи
диспозицията на чл.343 от НК, относими към поведението на водача В., съдът
намира, че неправилно в обвинителния акт е инкриминирана за нарушена и
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП-управление от правоспособен водач. Посочената
норма от ЗДвП визира правило за движение, което законодателят е криминализирал
като квалифициращ признак от състава на престъплението по чл.343 ал.3 от НК,
каквото обвинение е инкриминирано на подсъдимия. Поради факта, че същото е
елемент от състава на престъплението, визирано в разпоредбите на НК, то същото
не може да запълни бланкетния състав на инкриминираното престъпление /в този
смисъл е решение № 392/10.02.2016 г. по н.д.№ 1255/2015 г., на ВКС, ІІІ н.о./.
Предвид тези съображения от обвинението на подсъдимия следва да отпадне
инкриминираното му нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
Обстоятелството,
че подсъдимият е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност
обуславя от обективна страна съставомерността на деянието по чл.343, ал.3, пр.4,
б.“б“, пр.1 от НК. В контекста на изложеното, съдът приема, че точното цифрово
отражение на квалифициращото обстоятелство „управление без необходимата
правоспособност“ е по ал.3, пр.4 на чл.343 от НК, а не както е изписано в
обвинителния акт-по ал.3, пр.7 на чл.343 от НК. И това е така, защото
първото предложение на ал.3 на чл.343 от НК квалифицира деянието с оглед
психофизическото състояние на дееца. То е комплексно и се състои от две
хипотези-пияно състояние, съответно след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, които са обединени в единно предложение. Второто предложение
квалифицира деянието с оглед броя на пострадалите лица и също е комплексно,
като и двете хипотези-телесна повреда или смърт на повече от едно лице, се
отразяват цифрово като едно предложение. Третото предложение обхваща случаите
на бягство от местопроизшествието, а "управлението без необходимата
правоспособност" се явява четвъртото квалифициращо предложение.
Допуснатата неточност в обвинителния акт обаче не съставлява правен проблем,
тъй като релевантното квалифициращо обстоятелство е изписано словесно и
обвинението изначално е било пределно ясно за подсъдимия. Ето защо същата може
да бъде успешно отстранена от съда чрез правилното цифрово отразяване на това
квалифициращо обстоятелство в диспозитива и мотивната част на присъдата.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11,
ал.3 пр.1 НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици-смъртта на М. К., не е желаел настъпването им, но като водач
на МПС, достигнал необходимата степен на психофизическа зрялост и житейски
опит, той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при нарушение на нормативните
изисквания със значително превишена скорост, съществува опасност от настъпване
на произшествие, при което могат да пострадат и дори да загинат хора и е могъл
да предвиди тези последици. Подсъдимият В. е имал съзнанието, че управлява с
превишена скорост МПС и е неправоспособен за това, като е бил длъжен да
предвиди, че избраната от него скорост не е безопасна, което в крайна сметка е
довело до предизвикването на произшествието. С оглед изложените съображения,
съдът приема, че неправилно прокурорът е приел, че в случая от субективна
страна се касае до самонадеяност, а именно, че подсъдимият е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е мислил, че ще ги
предотврати, тъй като е неправоспособен водач, който и друг път е управлявал
лек автомобил.
При горните съображения, съдът призна подсъдимия Г.С.В. за виновен
в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр.4, б.”б” пр.1, вр.ал.1,
б."в" вр.чл.342, ал.1 НК, за което му наложи наказание. Същевременно
на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и го оправда деянието да
е извършено в нарушение на правилото на чл.150 от ЗДвП.
За извършеното от подсъдимия Г.С.В. престъпление по чл.343,
ал.3, пр.4, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години,
както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй
като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия
В. за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК /обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода,
съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно съдът счита, че по
делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимия Г.В., отчете като смекчаващи обстоятелства младата му
възраст-23-годишен, доброто процесуално поведение, изразеното съжаление във
връзка със стореното и оказаното пълно съдействие на органите в досъдебното
производство. Като смекчаващо следва да бъде преценено и наличното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият
не е бил с поставен обезопасителен колан, въпреки задължението, което има в
тази насока по чл.137а от ЗДвП. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени обремененото му съдебно минало, специфичното
проявление на допуснатото грубо нарушение на едно от основните правила,
гарантиращи безопасността на движението-това на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
подсъдимият се е движел с превишена скорост от 39 км/ч над разрешената, причинените
в катастрофата несъставомерни леки телесни повреди на още едно лице-св.М.М..
С оглед на изложеното по-горе съдът прие, че на подсъдимия В.
следва да бъде наложено наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на четири години лишаване от свобода, над минималния
предвиден от закона, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с една
трета, т.е. с една година и четири месеца, определяйки наказание в размер на две
години и осем лишаване от свобода. По мнение на настоящия съд това наказание
съответства на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и на
наличните смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и ще
способства за постигане на целите по чл.36 от НК.
Съдът приема, че наказанието от две години и осем месеца
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като с оглед
съдебното минало на подсъдимия в случая е неприложима разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК. Видно от справката за съдимост подсъдимият В. е осъждан пет пъти,
както следва: по НОХД № 218/2014 г.
на РС-Козлодуй с влязло в сила споразумение на 30.06.2014 г. за извършено на
17.04.2014 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.63, ал.1, т.3,
вр.чл.18, ал.1 от НК на обществено порицание, което е изпълнено на 24.07.2014
г. и е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК на 24.07.2015
г.; по НОХД № 477/2014 г. на
РС-Козлодуй с влязла в сила присъда на 20.02.2015 г. за извършено за периода м.юли
до 24.07.2014 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК
му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години; останалите три осъждания /по НОХД
№№ 348/2015 г., 514/2015 г. и
509/2015 г. всички на РС-Козлодуй/ са за деяния по чл.194, ал.3 и чл.197,
т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК, извършени в реална съвкупност, за времето от м.март
2015 г. до 14.04.2015 г., за които с влязло в сила на 22.04.2016 г. определение
по ЧНД №140/2016 г. на РС-Козлодуй на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание "пробация" със следните
пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от една година, с периодичност два пъти седмично; "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година; 320 часа "безвъзмезден
труд в полза на обществото" за срок от една година. Доколкото наказанието
за тези осъждания е различно от лишаване от свобода, то не препятства
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
За осъждането по НОХД № 477/2014 г. не е настъпила
реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като на основание чл.86, ал.2 от НК
реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно
лице, което е било веднъж реабилитирано /за осъждането му по НОХД № 218/2014
г./. За това осъждане по НОХД № 477/2014 г. не е настъпила и реабилитация по
чл.88а НК, тъй като изпитателният срок е изтекъл на 20.02.2018 г., откогато е
започнал да тече и петгодишният срок по чл.88а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.82, ал.1,
т.4 от НК. В този смисъл към датата на настоящото деяние-20.04.2019 г.
подсъдимият В. не е бил реабилитиран по чл.88а от НК и, тъй като липсва съдебна
реабилитация по чл.87 от НК, следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК-лицето да не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът постанови
така наложеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода да
бъде изтърпяно от подсъдимия В. ефективно, при първоначален "общ"
режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Предлаганият от частното обвинение размер на наказанието от седем
години и шест месеца лишаване от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, или пет години лишаване от свобода след намаляването му с една трета, е
неоправдано висок и не държи сметка за наличието на изброените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това не бива да се очаква, че
наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото и ще насърчи общественото съзнание към положителни промени.
Съдът не наложи на подсъдимия В. кумулативно предвиденото
наказание по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК "лишаване от право да
управлява МПС", тъй като същият не е правоспособен водач на МПС, а никой
не може да бъде лишен от права, които не притежава.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия В. направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 1359.52 лева, които следва да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца.
Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства парче от въздушна възглавница да бъде унищожено, диск, находящ се
на л.173 от ДП да остане приложен към делото, а лек автомобил „Фиат Брава"
с ДКН ВР *** ВТ, оставен на съхранение в двора на РСПБЗН-с.Хайредин, да се върне
на собственика му Г.С.В..
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: