№ 8740
гр. С, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110145428 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Д. Н. Д., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 895,79 лева (осемстотин деветдесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3,
ап.53, аб.№ 110178, ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 186,10 лева (сто осемдесет и шест лева и 10 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
04.05.2022 г., 28,94лева (двадесет и осем лева и 94 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва върху тази сума за период от 27.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,14 лева (седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.0201
г. до 04.05.2022 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 27707/2022г.
по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От Д. Н. Д. било подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. Поради което при така
изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик или вещен ползвател на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, ап.53, аб.№
110178, е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Д. Н. Д., с който
исковите претенции се оспорват по основание и размер. Твърди се липса на представени
доказателства, установяващи проявлението на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
Сочи се липса на представени доказателства за влизане в сила на ОУ и за реално
присъединяване на ответника към топлопреносната мрежа. Оспорва се твърдението, че за
процесния период и в процесния имот ищецът да е доставял, а ответникът реално да е
1
потребил ТЕ в посочения размер. Оспорва се да са извършени замервания на евентуално
доставена ТЕ. Оспорва се твърдението за наличие на валидно сключен договор с дружество
за топлинно счетоводство. Оспорва се техническата годност и изправност на
технологичното оборудване и измервателни уреди. Противопоставя възражение за изтекла
погасителна давност.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „ф-ма” ЕООД, счита предявените искове
за основателни и доказани.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира, Д. Н. Д. да е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, ап.53, аб.№ 110178.
Действително към исковата молба е представена Молба-декларация от 17.01.1996г. до “ф-
ма” ЕАД от името на Д. Н. Д. за откриване на партида на негово име за ап.53, намиращ се в
гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, но към молбата не е приложен никакъв документ,
удостоверяващ каква е връзката на молителя с имота. Д. Н. Д. е и адресно регистриран на
адреса на имота, като видно от служебна справка по делото и настоящия и постоянния му
адрес съвпадат с този на имота, като регистрацията за настоящ адрес е направена през 1980г.
Ответникът е участвал и в Общо Събрание на ЕС на адрес гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В и Г,
преведено на 3.10.2001г. и е подписал протокола, но отново не е ясно в какво качество.
Законът обвързва задължението за плащане на топлинна енергия не с физическото
ползване на един имот, а с наличието на определени права по отношение на същия – право
на собственост, ограничено вещно право или облигационно правоотношение. Поради това,
за да се установи основателност на претенцията е необходимо установяване на конкретното
качество на потребител.
Представено е писмо от Столична Община-район Изгрев от 22.05.2018г., от което се
установява, че в архива на район Изгрев се съхранява преписка за продажба на имот на
адрес гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, ап.53 от 25.03.1991г. на името на Й Г М. От страна на
“ф-ма” ЕАД е направено искане с правно основание чл.192 ГПК за изискване на препис от
договора от Столична Община-район Изгрев, като в изпълнение на задължението е
представила нарочна молба за изпращане на задълженото лице. В молбата е посочен
различен адрес на топлоснабдения имот, но независимо от това “ф-ма” ЕАД не е изправила
нередовността. От Столична Община-район Изгрев с писмо от 06.04.2023г. е отговорено, че
не е открит договор за имота, вписан в молба по чл.192 ГПК. В съдебно заседание
независимо, че на “ф-ма” ЕАД е указано, че е изискан договор за имот, различен от
процесния, процесуалния представител не е направил искане за ново изискване на
информация и препис от договор.
По делото е изготвена справка за родствени връзки на Д. Н. Д., като е установено, че
същия няма пряк родственик – възходящ, низходящ или сестра с име Й Г М. При справка в
НБД „Население“ не е установено лице с имена Й Г М. Поради изложеното следва да се
приеме, че “ф-ма” ЕАД не установи по делото Д. Н. Д. да е собственик, вещен ползвател или
наемател на процесния имот.
Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени.
3
При този изход на спора право на разноски има ответника, като от адвокат Д. Х. П. е
поискано присъждане на възнаграждение пряко на него за осъществено безплатно
процесуално представителство на осн. чл.38, ал.1, т.3, предложение второ от ЗАдв. Видно от
приложения Договор за правна защита и съдействие, представен на стр.51 от делото е
уговорено правната помощ да се предоставя безплатно, поради което на осн. чл.38, ал.2 от
ЗАдв. в полза на адв.П. следва да се присъди възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. доколкото договорът е
представен с Отговора на исковата молба, който е подаден на 04.10.2022г. в размер на
308,26лв.
Същия размер на възнаграждение следва да се присъди и за представителство по
ч.гр.дело № 27707/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, предявени от „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я”
№23Б, против Д. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, ап.53, за
признаване за установено, че Д. Н. Д. дължи на “ф-ма” ЕАД сумата от 895,79 лева
(осемстотин деветдесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.”Д”, бл.18, вх.В, ет.3, ап.53, аб.№
110178, ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 186,10 лева (сто осемдесет и шест лева и 10 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 04.05.2022 г.,
28,94лева (двадесет и осем лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума за период от 27.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,14 лева (седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.0201
г. до 04.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
4.09.2018г. по ч.гр.дело № 27707/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати на адвокат Д. Х. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.“М“ №21, вх.Б, ет.3 на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, предложение второ от ЗАдв. възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по настоящето дело в размер на
308,26лв. и възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
ч.гр.дело № 27707/2022г. по описа на СРС, 25 състав в размер на 308,26лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ф-ма” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5