РЕШЕНИЕ
№1485
гр. Пловдив, 07.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 16 състав, в открито заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 582 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на А.К.Т. с ЕГН ********** ***, против
мълчалив отказ на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив за
предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до
обществена информация вх.№ РДГ10-1303 от 03.02.2020 г. Твърди се в жалбата, че
поисканата информация от РДГ - Пловдив относно период 01.01.1989
г. до 31.12.2000 г., необходима с оглед окомплектоване документация на ловна дружина
– с.Новаково, чийто член е жалбоподателят, не била предоставена, както и че
жалбоподателят не бил уведомен за евентуално уточняване на заявлението си, за
удължаване на срок, или за препращане на заявлението, или за липса на исканата
информация. Моли се да се отмени мълчаливият отказ и да се задължи
административният орган да предостави достъп до исканата по заявлението
обществена информация. В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника му адв. Германов моли
жалбата да бъде уважена, както и да се присъдят разноските, съставляващи
платената държавна такса за образуване на делото. Сочи се, че ответникът не е
предоставил информацията, а вместо това е препратил към отговор на заявление на
друг заявител – ловната дружина, както и че е налице различие в периодите, по
отношение на които е направено заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация от страна на жалбоподателя и от страна на Председателя на
ловна дружина - Новаково.
Ответникът по
жалбата – Директор на РДГ Пловдив, е депозирал подробно писмено становище по
жалбата, като възразява по допустимостта ѝ с твърдение, че е просрочена,
както и предвид факта, че по заявлението на жалбоподателя за достъп до
обществена информация му е изпратено писмо с изх. № РДГ 10456/06.02.2020 г.,
получено от жалбоподателя на 14.02.2020 г. и имащо характер на уведомление по
чл.33 от ЗДОИ, а не решение по чл.40 от ЗДОИ. Изразява се становище, че изобщо
не е налице хипотеза на мълчалив отказ и органът се е произнесъл в предвидения
за това 14 дневен срок и то по реда на чл.33 от ЗДОИ. Отделно се акцентира
върху факта, че по заявление на Председателя на ловната дружина от с писмо от
28.08.2019 г. на заявителя е предоставена
цялата налична информация, с която органът разполагал, като тази информация е
получена от жалбоподателя Т., в законоустановения срок не е постъпила жалба
срещу това решение за предоставяне на информация и поради това е налице
стабилен административен акт. Изрично е посочено, че след проверка в архива на
РДГ Пловдив исканата информация за периода 01.01.1989
г. – 31.12.2000 г. не е намерена и РДГ не разполага със сигурни и достоверни
данни за нейното местонахождение, поради което и не е приложила разпоредбата на
чл.32 от ЗДОИ, а именно препращане на компетентен орган. Отразено е, че понеже
е била налице хипотезата на чл.33 от ЗДОИ, е било отправено и нарочно
уведомление до жалбоподателя в този смисъл, както и че в тези случаи не се
издава решение за отказ и в случая не била налице нито една от хипотезите на
чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С писмена
молба, представена преди заседанието на съда, чрез процесуалния му представител
юрисконсулт И., от ответника се поддържа становището по жалбата и се моли
същата да се отхвърли като недопустима, респективно неоснователна. Прави се
възражение за прекомерност на претендирани от
жалбоподателя разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима.
Същата е депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт,
като в случая, предвид съдържанието на документ с изх. № РДГ 10-1456/06.02.2020
г., се установява, че се касае до писмо, изпратено до жалбоподателя по повод на
негово Заявление за достъп до обществена информация, което, независимо от това,
че не е наименовано решение, по съществото си
съставлява произнасяне по заявлението на жалбоподателя и то с отказ да се
предостави поискания със заявлението достъп до информация и то на основание,
което макар и да не е посочено изрично като законов текст, се съотнася точно
към разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от
ЗДОИ. Доколкото е налице изрично
волеизявление на административен орган, което е с неблагоприятен характер за
жалбоподателя, който е инициирал производството пред органа, то жалбоподателят
има правен интерес да обжалва акта, който, видно от самото му съдържание, независимо,
че не е наименован решение, не е само с уведомителен
характер, както се твърди от ответника, а на практика съдържа отговор на
административния орган по същество по заявлението на жалбоподателя до него. В
насока допустимост на жалбата срещу такъв акт е налице и трайна и
непротиворечива практика на ВАС, обективирана напр. в
Решение № 1050/2008 г. Решение № 13558/2009 г., Решение № 6713/2012 г., Решение
№ 4316/2016 г., Решение № 9806/2017 г. и др. Действително, непроизнасянето в законоустановен срок, когато органът е задължен да се
произнесе с изричен акт, съставлява принципно мълчалив отказ, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. В случая обаче, доколкото жалбата е
депозирана в съда след изготвяне на писмото с изх. № РДГ 10-1456/06.02.2020 г. и
жалбоподателят, видно от съдържанието на жалбата му, се позовава на това писмо,
сиреч то е достигнало до знанието му и му е известно, то независимо от това
дали въпросният изричен отказ е издаден в срока, предвиден в чл.28 от ЗДОИ, или
не, за жалбоподателя е отпаднал правният интерес да обжалва мълчалив отказ и
жалбата, макар да не е налице такова изрично искане в нея, следва да се
разгледа като такава срещу направения изричен отказ, обективиран
в посоченото писмо. /В този см. е Определение 1072/20 г. по адм.
дело № 1182/19 г. на ВАС/.
Оспорването е в
срок, доколкото е направено при условията на чл.140, ал.1 от АПК, понеже в
административния акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде
обжалван. Освен това, видно е, че обжалваният акт – писмо е получено от
жалбоподателя на 14.02.2020 г., а жалбата е депозирана в съда на 27.02.2020 г.
, сиреч в законоустановения срок.
По същество, жалбата на А.Т. се явява основателна.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намери следното от фактическа страна:
Съгласно протокол от отчетно –изборно събрание от
18.03.2017 г. на Ловна дружина с.Новаково за Председател бил избран М.Д., а за
секретар на ловната дружина – жалбоподателят А.Т.. Със заявление за достъп до
обществена информация, адресирано до Директора на РДГ Пловдив с вх. № РДГ –
10-5783 от 16.07.2019 г. и изходящо от Ловна дружина - село Новаково,
представлявана от Председателя М.Д., било поискано предоставяне на информация,
отнасяща се до ловната дружина и съставляваща: размери, граници и карта на ловностопанския район на ловната дружина към 1989 г., както и последващи промени в ловностопанския
район с посочване на правно основание /заповеди, решения и др./, граници,
размери и картен материал. В заявлението било изрично записано, че информацията
е необходима за окомплектоване документацията на ловната дружина, издаване на
справочник на ловната дружина и запознаване членовете ѝ с нейната
история. По заявлението Директорът на РДГ Пловдив с писмо, адресирано до М.Д.,
№ РДГ 10-6838 от 28.08.2019 г. предоставил заверени извлечения от ловоустройствен проект, както и извлечения от ловностопански карти и по-конкретно от ловоустройствени
проекти на ТП „ДГС Асеновград“ /Таблица за ловностопанските
райони ПЛСР Новаково/ за 2001 г. и за 2010 г., както и извлечения от ловностопанските карти, също за 2001 г. и за 2010 г.
Въпросните извлечения от документи били получени от жалбоподателя А.Т. на
28.08.2019 г. след заплащане на съответната такса.
Със заявление до Директора на РДГ Пловдив, изходящо от
А.К.Т., в качеството му на секретар на ловна дружина с.Новаково, с вх. № при
адресата на заявлението РДГ10-1303 от 03.02.2020 г., било поискано
предоставянето на информация, отнасяща се до Ловна дружина с.Новаково и
съставляваща: размери, граници, карти и промени в ловностопанския
район, с посочване на правно основание /заповеди, решения и др./ на ловната
дружина за периода 1989 г. – 1999 г.,
като отново било посочено, че информацията е нужна за окомплектоване на
документацията на ловната дружина, издаване справочник и запознаване членовете
ѝ с нейната история. По това заявление, с писмо до заявителя Ат.Т. изх. №
РДГ10-1456 от 06.02.2020 г., връчено на жалбоподателя на 14.02.2020 г., било отговорено от Директора на РДГ Пловдив, че с писмо изх. №
РДГ10 6838/28.08.2019 г. му е предадена цялата налична информация относно площ
и граници на ловната дружина, намираща се в РДГ Пловдив /извадки от картни
материали и ловоустройствени проекти/, отнасящи се до
ПЛСР Новаково и към момента няма налична нова информация.
От правна
страна, на базата на така установеното, съдът намира следното: Обжалваният
административен акт, обективиран във въпросното писмо
изх. № РДГ10 – 1456/06.02.2020 г., е издаден от компетентен орган, доколкото Директорът на РДГ Пловдив, до
когото е било отправено заявлението за достъп до обществена информация,
безспорно се явява задължен субект по
чл.3, ал.1 от ЗДОИ, когато става дума за искане достъп до такава по характер
информация.
Видно е, че на практика с това писмо заявителят е бил уведомен, че не му се предоставя исканата по заявлението
информация, тъй като тя му е била
предоставена вече и няма нова налична такава към момента на постановения
отговор на Директора на РДГ Пловдив. В тази насока и съдът не възприема изобщо
като основателни възраженията на ответната страна относно това, че в случая
била налице хипотезата на чл.33 от ЗДОИ и въпросното писмо съставлявало
уведомление по смисъла на посочената разпоредба, защото, за да е налице
посочената хипотеза, е необходимо органът, до когото е отправено искането за
достъп до обществена информация, изобщо да не разполага със същата и освен това
да няма и данни за нейното местонахождение, сиреч да е в обективна невъзможност
да я предостави. В случая не това е съдържанието на писмото от 06.02.2020 г.,
адресирано до жалбоподателя. Напротив, в него не се сочи, че органът изобщо не
разполага с исканата информация и че не знае къде същата се намира, а че
информацията вече е била предоставена на заявителя и няма новосъбрана
при органа такава. Затова и по съдържанието си въпросното писмо практически
съдържа отказ от предоставяне на информацията на основание факта, че тя е била
вече предоставена. Това съдържание не е основано на конкретна правна норма, но
е точно съотносимо към тази на чл.37, ал.1, т.3 от
ЗДОИ. Принципно основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация, свързано с факта на предоставянето ѝ вече на заявителя, е
предвидено в разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ. Въпросната разпоредба
сочи, че основание за отказ е налице, когато исканата обществена информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Следователно и за да се
установи по същество дали въпросното фактическо основание за отказ е било
налице е необходимо да се извърши проверка дали е било осъществено действително
предоставяне на обществена информация на същия субект, дали е предоставена идентична
по характер информация, каквато се иска със заявлението, по което е постановен
отказа, дали предоставената информация е била в пълен обем и дали е била
предоставена на заявителя през предходните шест месеца.
На първо място, установява се, че заявлението, по
което е била предоставена информация с цитираното в отказа писмо изх. № РДГ
10-6838/28.08.2019 г. е било депозирано от Ловна дружина - Новаково, чрез
представляващия я неин Председател Д., в това му качество и информацията е била
получена от жалбоподателя Т., в качеството му на секретар на ловната дружина.
Подаденото от жалбоподателя Т. заявление от 03.02.2020 г. е депозирано от него
в качеството му на секретар на ловна дружина с.Новаково. Следователно и
независимо че на практика заявителите по двете процесни
заявления за достъп до обществена информация са различни субекти – Ловна
дружина и секретар на ловната дружина, което се изтъква от пълномощника на
жалбоподателя като довод в насока незаконосъобразност на отказа, то на практика
физическото лице Т. е получило лично в качеството му именно на секретар на
ловната дружина въпросната информация към 28.08.2019 г., като така е била постигната
целта на ЗДОИ, а именно била му е предоставена, както лично, така и като
секретар на ловната дружина, възможност да си състави собствено мнение относно
дейността на задължения по закона субект. Поради това и този довод на жалбоподателя
се явява неоснователен / и в този смисъл са мотивите към Решение № 4917/2015 г.
на ВАС по адм. дело № 9587/2014 г./. На второ място,
при сравнение между съдържанието на заявлението, по което е била предоставена
информация с писмото от 28.08.2019 г. и това, което е предмет на настоящото
дело, става ясно, че на практика към административния орган е било отправено
искане за идентична по своя характер информация, а именно относно размери,
граници и карта на ловностопанския район на ловната
дружина, като в заявлението от името на ловната дружина от 16.07.2019 г. е
поискана информация към 1989 г., както и последващи
промени, а в това на заявителя Т. от 06.02.2020 г. исканата информация е ограничена в рамките на
десет години, като е посочен периодът от 1989 г. - 1999 г. и следователно този
период на практика е включен в рамките на този, за който е искано предоставяне
на информация в първото по време заявление, доколкото там е поискана такава към
1989 г. и занапред, до датата на искането през 2019 г. Следователно е налице и
идентичност на исканата информация. Налице е и условието, предвидено в чл. 37, ал.1,
т.3 от ЗДОИ, като се установява, че информация по на практика идентичните по
съдържание заявления е била предоставена на жалбоподателя Т. през предходните
шест месеца от датата на заявлението му /03.02.2020 г./, а именно към
28.08.2019 г. Установява се обаче, от доказателствата по делото, че
предоставената на посочената по-ранна дата информация на жалбоподателя Т. не е била такава в пълен обем,
съобразно с искането, формулирано в първото заявление, изходящо от името на
ловна дружина с.Новаково. И това е така, защото тогава е било поискано
предоставяне на конкретна информация към 1989 г. и последващи
промени в същата, като Т., като секретар на ловната дружина, е получил такава касателно 2001 г. и 2010 г., без в писмото на Директора на
РДГ от 28.08.2019 г. да се посочва каквото и да било относно конкретизираната в
заявлението 1989 г. и без информация за тази година да е предоставена. Вярно е,
че това писмо от 28.08.2019 г. с № РДГ10-6838 съставлява решение за
предоставяне на достъп до обществена информация и няма данни същото да е било
обжалвано от заявителя по реда на чл.40 от ЗДОИ, включително и с основание непълнота
на предоставената от задължения субект информация. Това обаче не е пречка за
преценка в рамките на настоящото производство на обема на предоставената по
първото по ред заявление обществена информация, с оглед определяне, на база на
тези факти, дали са налице всички основания по чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ за
отказ от предоставяне на такава информация по второто по ред заявление. Ето
защо и предвид констатирания факт относно това, че на практика предоставената
на жалбоподателя Т. към 28.08.2019 г. информация по реда на ЗДОИ не е била в пълен обем, съобразно със
заявлението от юли 2019 г., а именно
изобщо не е предоставена такава касателно фиксираната
в заявлението година 1989 г., то не може да се счете, че по повод на второто по
ред заявление е била налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ, каквато
текстово на практика е визирана в писмото от 06.02.2020 г. В тази насока в
цитираното Решение № 4917/2015 г. на ВАС по адм. дело
№ 9587/2014 г. съдът е имал възможност да посочи, че, за да е налице визираната
хипотеза на отказ, следва по несъмнен начин да е установено, че исканата
информация е предоставена на същия субект и то в пълен обем през предходните
шест месеца. В случая, както се каза, не се установява информацията, която е
била предоставена, да е била в пълен обем и очевидно и това е била причината
заявителят да поиска отново предоставянето ѝ, като отново визира периода
на 1989 г., за която година не е била предоставена каквато и да било
информация, нито е посочено, че за предоставянето на такава е налице
невъзможност, защото органът не разполага с нея, нито с данни къде се намира
същата, нито че тя се съхранява от друг орган. Ето защо и не се установява с
категоричност да са били налице фактическите основания за постановения отказ в
писмото от 06.02.2020 г. Отделно от това, така постановеният отказ не отговаря
на законовото изискване по чл.38 от ЗДОИ, съгласно който в решението за отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за
отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото
обжалване. В случая е посочено фактическо основание, което може да се подведе
под правната норма на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ, но както се каза, не са
установени категорично всички елементи от състава на тази хипотеза за отказ,
поради което и по същество незаконосъобразно е било отказано предоставянето на
достъп до обществена информация въз основа на тези фактически основания.
Установява се липса в решението за отказ, обективирано
в писмото от 06.02.2020 г. и на посочване на правното основание за отказа.
Вярно е, че правната квалификация, която би дал административният орган, не е
обвързваща за съда, но предвиденото в чл.38 от ЗДОИ задължително посочване на
правното основание за отказа не е самоцелно. Липсата на посочено такова
основание лишава адресата на отказа от възможността адекватно да реализира
правото си на защита, а и затруднява принципно съда да извърши проверка дали
фактическите основания, посочени в отказа, са подведени под правилната хипотеза
на приложимата правна норма, още повече, че в конкретния случай волята на
издателя на акта не е недвусмислено установена, като в тази насока и съдът
взема предвид изявленията в становището на органа относно това, че същият всъщност се бил произнесъл с въпросното писмо по реда
на чл.33 от ЗДОИ, нещо, което обаче не съответства на съдържанието писмото. В
този смисъл нарушението от страна на издателя на писмото на изискването на
чл.38 от ЗДОИ за посочване правното основание за отказа, във вр.с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съставлява само по себе си
основание за отмяна на акта, отделно от иначе установената по същество липса на
законово основание за постановения отказ. Впрочем, едва в становището си по
жалбата административният орган практически дава яснота относно въпросите,
които са останали неизяснени в административното производство, а именно досежно това налице ли е, или не, информация за 1989 г.,
съответно периода 1989 г. -1999 г., посочен в заявлението за достъп до
обществена информация, като сочи, че за периода от 01.01.1998
г. до 31.12.2000 г. не била намерена такава в архива на РДГ Пловдив и липсвали
сигурни и достоверни данни за нейното местонахождение. Подобно уведомление до
заявителя именно по отношение на тези периоди, за които на практика на същия не
е била предоставена по-рано пълен обем от исканата информация, не е било
отправено в хода на административното производство, а посочените факти са
заявени едва пред съда и те практически не съответстват на съдържанието на
оспореното писмо от 06.02.2020 г., в което се сочи, че органът не разполагал с
нова налична информация и че бил предоставил по-рано исканата информация, която
обаче, ако бе действително така, би следвало да включва и такава относима към 1989 г. -1999 г., за когато именно е отправено
искането, а сега се сочи пред съда, че всъщност такава информация липсвала.
Сиреч, не е налице яснота по отношение волята на органа, доколкото едновременно
е налице произнасяне, че информацията е предоставена и в същото време пред съда
се заявява, че такава всъщност няма в архивите на РДГ Пловдив.
Всичко гореизложено според съда дава основание за
отмяна на оспорения отказ на Директора на РДГ Пловдив, като съответно преписката
следва да бъде върната на административния орган, на основание чл.173, ал.2 АПК, за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация
вх. № РДГ10-1303 от 03.02.2020 г., в съответствие с мотивите на настоящото
решение, като при новото произнасяне органът следва съобразно с това, което
установи при своята проверка, или да предостави изрично непредоставената до
момента информация на заявителя, касателно периода
1989 г.- 1999 г., или да процедира по реда на чл.32, или чл.33 от ЗДОИ, като
уведоми за това заявителя.
При този изход на спора следва да се уважи
своевременно направеното искане и на жалбоподателя да се присъди на основание
чл.143, ал.1, от АПК държавната такса за образуване на делото от 10 лева, като
бъде осъдена РДГ Пловдив да му ги заплати. Разноски за адвокатско
възнаграждение по делото не са претендирани, поради
което и възражението на ответника за прекомерност е лишено от основание.
Водим от изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение за отказ от предоставяне на обществена
информация, обективирано в Писмо изх. № РДГ10-1456/06.02.2020г. на Директора
на РДГ Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Директора на Регионална дирекция по
горите – гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена
информация вх. № РДГ10-1303/03.02.2020 г. в съответствие с указаното в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
гр. Пловдив да заплати на А.К.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, съставляваща размер на заплатена държавна такса за производството пред
съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: