№ 95679
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20231110136373 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „АПС Б.Б.“
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената в договора неустойка е за неспазване на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, т.е. чрез неустойката се обезпечава задължението на
ответника да обезпечи изпълнението на същинското задължение за погасяване на
задълженията по договора. Следователно обезпеченото чрез неустойката задължение няма
самостоятелен характер, а се явява вторично спрямо основните задължения по договора.
Така уговорена, процесната клауза не съставлява непосредствена гаранция за изпълнението
на първичното задължение по договора, а напротив – обезпечава производно по характер
задължение, което надхвърля обичайно възприетите граници на обезпечителната функция
на неустойката. Процесната неустоечна клауза излиза и извън пределите на
обезщетителната функция на неустойката, тъй като заемодателят не търпи самостоятелни
вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, а такива биха
възникнали единствено при неизпълнение на главния дълг.
Разглежданата клауза надхвърля и всякакви разумни граници на санкционната функция на
неустойката. При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната клауза
1
противоречи на добрите нрави по смис. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което същата е нищожна.
В частта относно претендираните „такси“, с разпореждане от 07.07.2023г. са дадени
указания до заявителя да уточни основанието, от което произтича претендираното вземане,
в т.ч. е предоставена възможност да наведе твърдения при какви обстоятелства и срещу
предоставянето на каква услуга се заплаща претендираната такса, по какъв начин е
формиран размера на задължението и какъв е срока, за който се дължи претендираната
такса.
С молба от 20.07.2023г. заявителят се е позовал единствено на Тарифата за таксите и
разходите, в която са описани различни по характер такси, без да са наведени твърдения
относно характера на претендираните със заявлението. При това положение следва да се
приеме, че и към настоящия момент не са отстранени дадените указания, което обуславя
отхвърлянето на заявлението в посочената част. Съдът не дължи поредно даване на
същите указания, тъй като с многократните си указания би се превърнал в помощник само
на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за
упражняване на предоставените права и би нарушило установените в чл. 8, ал. 2 и ал. 3
принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр.д. №
3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Независимо от това, дори и да се приеме, че позоваването на цялата Тарифа
индивидуализира в достатъчна степен вземането, то на следва да се приеме, че предвидените
там клаузи противоречат на забраната по чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
което от заявителя „АПС Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********** е поискано издаването на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 137,62 лв. – неустойка и 91,62 лв. – такси.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
2
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3