Р Е Ш Е Н И Е
№409
гр. Хасково, 31.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и двадесет и трета година в
състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
и в присъствието на прокурора Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №576/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84 ал.3 вр. с чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по
жалба от Р.Д.С. - гражданин на И., с посочен адрес: ТЦ-Пъстрогор, с. Пъстрогор,
общ. Свиленград, срещу Решение №8145/25.04.2023 г. на Заместник – председател
на Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй
като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната
си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.
Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства
можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или
организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния
орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче
неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент
дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от
съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с
обстановката в И., с положението на различните
етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил
обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи,
че аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв
начин не съответствала на изложеното опасение
за преследване в страната на произход на чужденеца. Липса на мотиви в тази част
на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били
посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и
обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други
аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна
„компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият
орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с
нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при
постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени
нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била
явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В
хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно
се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата
му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект
на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в И.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал
уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и
както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред
административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и
на това основание бъде върнат обратно в И.,
ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде
изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната
му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си
там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му
от преследване в И.. Моли се да се има предвид и факта,
че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от
ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на
административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено
и да бъде върната преписката на административния орган.
Ответникът – Заместник
– председател на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален
представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Допълнителни
по съображения излага и в представени по делото писмени бележки.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №
105450-868/31.01.2023 г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. № 235 от 02.02.2023 г., с рег. №УП-12940/02.02.2023 г.
на ДАБ, подадена с името Р.Д.С.. На 02.02.2023 г. лицето е регистрирано с
имената Р.Д.С., роден на ***г. в И., *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия *, образование – *,
*, документи за самоличност – карта за самоличност
№АЕ8817378 изд. от И. на 19.10.2017 валиден до 18.10.2027.
С писмо рег. №УП 12940/03.02.2023
г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. С
писмо рег. №М-5598/14.03.2023 г. (рег. №УП 12940/15.03.2023 г. в ДАБ при МС) е
постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р
България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 10.03.2023 г. с
кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ,
резултатите от което са отразени в Протокол с рег. №УП-12940/10.03.2023г. В
хода на производството жалбоподателят е заявил, че е арабин. Не е имал проблеми
заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че изповядва
религия *, заявил, че е *. Не е имал проблеми
заради изповядваната от него религия. Посочил, че не се възприема като силно
религиозен. През май 2022г. напуснал Ирак легално с паспорт и виза и полет за Т.. Останал в И. пет месеца.
Паспортът си върнал в И., защото останал
повече от позволените му три месеца в Т.
и се притеснявал, че ако го хванат, ще го върнат обратно. Напуснал Турция,
защото не му дали пребиваване. Подал молба за пребиваване, но му отказали. Не
използвал фалшиви документи за самоличност и не се представял под фалшива
самоличност. Родителите му били разведени. Живеели в област *, *. Докато бил в И., живял при майка си. Имал *
образование, което получил в училището на село. Прекъснал училище, защото през
2014г. ДААШ навлезли при тях и спрели училищата. След пет години като навлязла
арабската армия ги отворили отново. Тогава имал правото да продължи, но
трябвало да започне оттам, където преустановил, а той не искал така. Преди
напускането на страната си работил в
кафене, в други заведения също. Работил до май месец миналата година. Докато да
напусне страната си бил в кафе-бар, където се предлагал и алкохол. Работата му
била в *, Северен И., защото този бизнес
бил добре развит там. Докато бил там, наел стая в хотел. Бил доволен от
работата и събрал някакви пари, с които да осъществи пътуването си до тук.
Събирал пари две години. Не членувал в политическа партия или организация. Сега
за пръв път бил в Европа. Относно причините да напусне страната си разказал, че
е хомосексуалист, което било негов проблем, но му създало много проблеми в
Ирак, защото хомосексуализма в исляма бил забранен. Имал няколко заплахи от
непознати хора, които му казали, че ако
не промени поведението си, ще бъде в опасност. Дразнела ги физиономията
му и че косата му била дълга. Поради тези причини го заплашвали. Външният му
вид ги карал да си мислят, че е такъв. Не демонстрирал, че е хомосексуалист
нито пред тях, нито пред някой друг. Това била заплахата, която получил и за
която споделил. Докато работел в * станал хомосексуалист
и започнали да го заплашват. В края на 2015г. заминал за Сюлеймания и останал
там до 2022г., докато да напусне страната.Заплахите към него започнали през
2016г. На въпроса как разбрали, че е такъв, след като не го демонстрирал,
отговорил, че качвал снимки в Инстаграм, които обработвал с филтри, за да
изглежда по-хубав. На снимките не бил разголен, нито добавял надписи под тях,
че е хомосексуалист, просто бил с дълга коса. Въобще хората като го гледали и
на живо го разпознавали като такъв. От 2016г. започнали заплахите. Кола била
спряла пред хотела, излезли четирима души и започнали да го бият, взели му
телефона. Казали му защо сменил религията
си и го набили. Това се случило месец преди да напусне страната. Побоят
пред хотела бил поради двете причини – заради сексуалната му ориентация и
заради смяната на религията. През 2017г. сменил религията си и станал
християнин. Веднъж ходил само на църква, за да покаже, че е християнин. Това
било през 2017г. Нямал документ. На въпроса как приел християнството отговорил,
че само отишъл до църквата и казал, че иска да стане християнин. Отчето му
казало – добре си дошъл при нас и това било. На въпроса имало ли някакъв ритуал
отговорил, че му казали добре дошъл, казали му как да каже молитвата и си
тръгнал. От тогава ходил още веднъж, пак през 2017г. На въпроса как изповядвал
християнството отговорил, че само тогава през 2017г. като ходил и това било,
повече нищо не правил. Приел християнството, за да не принадлежи към Исляма,
заради сексуалната си ориентация, а не от някакви вътрешни убеждения. Също така
негови приятели му повлияли да стане такъв. На въпроса дали обществото
разбрало, че е християнин, отговорил, че през 2017г. публикувал снимка в
Инстаграм с Исус Христос и обявил, че е станал християнин. Показал и татуировката
с кръст на ръката си. На въпроса имало ли някаква реакция отговорил, че баща му
казал, че е против да е християнин и хомосексуалист и още от тогава му казвал
да се откаже и от двете. От 2017г. чужденецът не контактувал с баща си, който
се отказал от него. Това били причините да напусне страната си. Не бил
арестуван, нито било образувано срещу него съдебно дело. Не желаел да се
завърне в И., защото бил в опасност там. В И.
нямало контрол, нямало сигурност. От Република България искал да го пази и
защити, да му даде пребиваване. Изложил цялата истина. В опасност бил и
трябвало някой да го защити. Не искал да се връща в И..
Представено е
становище рег. №УП-12940/27.03.2023 г. от интервюиращ орган, с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 8145/25.04.2023
г., Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р.Д.С.,
на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
По делото, като
писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3
от ЗУБ.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в
настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – заместник -
председател на ДАБ, за който съобразно чл.52 от ЗУБ, във вр. с чл.48, ал.1,
т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва международна закрила в
Република България – л. 15 от делото, Заповед №03-15/03.05.2022 г.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската
му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените
правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите,
възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се
отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен
интервюиращ орган към ТЦ – с.Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца има проведено
интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола
също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия
за него език.
Спазено е
изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него
от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на
предпоставките за това.
Видно от данните по
преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани,
като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на
предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4
от ЗУБ в страната му по произход. Ето защо съдебният състав намира за
неоснователни доводите в насока, че административният орган не изпълнява
задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши
всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на
плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената
проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира
следното:
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1
от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя
статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си
по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна
изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на
Р.Д.С. с Регистрационен лист Рег.№УП-12940/02.02.2023 г. същият е регистриран
като иракски гражданин, с постоянен адрес И.,
*, с оглед на което за държава по произход по смисъла на §1,
т.7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме И..
В настоящия случай
правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя
интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8,
ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
Сочените от кандидата за убежище мотиви са свързани със сексуалната му
ориентация. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа
на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към
определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал И., тъй като е хомосексуалист и това му създавало проблеми
в И., защото хомосексуализма в Исляма бил забранен. Поради
това променил религията си. Твърди, че
получил заплахи в периода от 2016г. до 2022г. от непознати лица. Но в същото
време съобщава, че е напуснал легално страната си, което е индикация, че
официалните власти нямат отношение спрямо него. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход
да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е
било обект на репресии. По-скоро сочените от чужденеца проблеми са от
криминален характер, а не акт на преследване по смисъла на ЗУБ. На следващо
място общоизвестен е фактът, че иракският Наказателен кодекс не криминализира
никакви еднополови сексуални действия между възрастни. В подкрепа на изложеното
е и съдържащата се в Справка с вх. № ЦУ -234/23.03.2023г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ към ДАБ при МС, информация.
По така изложените
съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния
орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за
прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение
наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца,
следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си
по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду
предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт”.
Наличието на тежки и
лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано
като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в
член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите
на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз
основа на обективираната в Справка вх.№ЦУ-234/23.03.2023г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Република И., като е приел, че на територията на Ирак не е налице
въоръжен конфликт.
В решението е
направен извода, че не се установява спрямо жалбоподателя да са налице сериозни
и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му
на територията на И., той би бил изправен пред реален
риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен
статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с
възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
При това положение
се налага извода, че при вземане на своето решение административният орган
правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не
противоречи и на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона,
не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.С.,
гражданин на И., срещу Решение №8145/25.04.2023 г. на Заместник-председателя
на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: