№ 5
гр. Айтос, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200455 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.п. М.“ OOД, ЕИК ***, чрез адв.Р.О., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 67/11.10.2023 г. на Директора на РИОСВ-Б., с
което на осн.чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. за нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ. В
жалбата се поддържа, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна, като се развиват подробни съображения. Твърди се, че нарушение не било
извършено, както и че в случая се касаело до аварийна ситуация, настъпила на процесната
дата. Евентуално се претендира за намаляване на размера на наложената санкция.
Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП
като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното: На 31.07.2023 г. по повод на постъпил сигнал за замърсяване на р.Ш. (Голямата
река) в близост до разклона за с. Д., общ.Р., със суроватка oт млекапреработвателно
предприятие„***", находящо се в ПИ с идентификатор *** no KKKP нa c.Ш., общ.Р., с
ползвател: „М.п. М." ООД, била извършена съвместна проверка от компетентни служители
на различни институции, вкл. и от такъв на РИОСВ. Пpи проверката в работещото
предприятие се извършвало производство на сирене, при което се формирали
производствени отпадъчни води. При проверката е констатирано, че в 17.30 ч. в бетонова
1
шахта на около два метра на отстояние от сградата на локалната пречиствателна станция за
отпадъчни води ЛПCOB (извън производствената площадка) и на около сто метра преди
колекторите за брегово заустване на млекопреработвателното предприятие, от два от трите
изведени в шахтата колектори, изтичали и постъпвали в нея води с различен дебит с
белезникаво оцветяване и с мирис на суроватка. B 17.35 ч. е констатирано изтичане на води
с белезникаво оцветяване и с мирис на суроватка от двата заустващи колектора на
предприятието „***" и бреговото им заустване им в р.Ш., в точка с описани по делото
географски координати. От проверяващите бил извършен оглед на последна изходна шахта
/с посочени географски координати/ след ЛПCOB на млекопреработвателното предприятие,
извън площадката й, на отстояние около два метра преди заустващите колектори на ЛПCOB
на предприятието, при който били установени събрани води с белезникаво оцветяване, с вид
и с мирис на суроватка. За проверката бил съставен констативен протокол, а за
констатираните нарушения бил съставен АУАН № 67/ 09.08.2023 г., в който нарушението е
описано ясно, точно и изчерпателно. Въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното НП, в което нарушението е квалифицирано по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ и е
санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Горната фактическа обстановка се съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
актосъставителя /свид.Ж./, която дава сведения, почиващи на формирани непосредствено,
лични възприятия и които са относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, съответстващи на останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и без
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното
лице или опорочаващи издадения правораздавателен акт, които да съставляват основания за
отмяна. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съгласно чл. 46, ал.1, т.3,
б.б. ЗВ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания е необходимо издаването на разрешително за ползване на воден
обект. Съгласно §1, т.23 от ДР на ЗВ "повърхностни води" са водите на сушата, с
изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води,
освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните
морски води и водите на териториалното море, в която дефиниция попада и процесната
р.Ш..
Жалбоподателят оспорва, че в случая не е извършено вмененото му нарушение,
сочейки, че промишлените отпадъчни води от предприятието се събирали в шахта в обекта,
от която се източвали, транспортирали и предавали по сключен договор с ВиК-Б.. Според
състава наличието на сключен договор с посоченото дружество и неговото изпълнение не
2
изключват по дефиниция осъществяване на процесното нарушение, за което дружеството е
санкциониране и което нарушение според съда се доказа да е осъществено по несъмнен
начин от събраните доказателства. Жалбоподателят не оспорва по същество, че от дейността
му се получават промишлени отпадни води, които според същия в случая изтекли извън
предвидената за това шахта поради аварийна ситуация. Това възражение е неоснователно –
липсва надлежно уведомяване на компетентните органи за наличие на подобно извънредно
обстоятелство, а освен това поддръжката на предназначените съоръжения на предприятието
във връзка с отвеждането на отпадните промишлени води е задължение на собственика и
дори да се приеме хипотетично тяхната неизправност, от същата не могат да се черпят
благоприятни правни последици за дружеството поради неправилното им функциониране. В
случая по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че
отпадъчните води от предприятието са преминали в процесния воден обект. Показанията на
свид.Ж. са годно доказателствено средство и от тях безпротиворечиво се установява
съществуването на нарушението и неговия автор. Същите не се опровергават от показанията
на свид.Н. и св.И.- същите са служители на жалбоподателя и следва да се ценят, като се има
предвид възможната им заинтересованост. Освен това показанията на последните не
опровергават извършеното нарушение, доколкото единствено се твърди, че отпадните води
били от измиване на употребените в работния процес машини за производство. Освен това
установеното фактическото състояние по нерегламентираното заустване на отпадните води
се доказва и със съставения при проверката констативен протокол, който е подписан и от
управителя на жалбоподателя. Последният не е ангажирал доказателства, които да
установяват, че дружеството притежава необходимото разрешение за заустване на отпадни
води в процесната река /единствено се твърди, че е имало такова, но действало до 9.8.21г./.
В случая не може да се твърди, че процесните води не са отпадни, понеже същите се
използват за промишлено производство - на практика те обливат и измиват
производствените машини и това води до тяхното замърсяване. Предмет на нарушението не
е степента на замърсеност на използваната вода, а нейното заустване, което в случая е
налице. Процесното нарушение е формално и с него не се изследват наличие на вредоносни
последици от типа на замърсяване на воден обект. Следователно безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички признаци на административно нарушение с дадената му квалификация по
ЗВ и за което е санкциониран жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателната му отговорност.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на едноличен търговец или юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв., когато ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. При издаване на
атакуваното НП АНО е посочил, че от същия район са били взети няколко проби,
свидетелстващи за тайно замърсяване на района, сочещи на системно нерагламентирано
изхвърляне на непречистени отпадни води, позовавайки се на 3 бр. НП, издадени на
жалбоподателя, налагайки имуществената санкция от 10 000 лв. Съдът счита, че АНО
3
неправилно е отчел фактите, прилагайки чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В случая няма данни
посочените 3 бр. НП да са влезли в сила. Дори да се приеме, че са влезли в сила, същите
касаят извършване на други нарушения по ЗВ, като липсват какви да е данни за
имущественото състояние на жалбоподателя. Не на последно място процесното нарушение е
извършено за първи път от последния, които обстоятелства налагат определяне на наказания
в минималния размер от 2000 лв., който е размер е съответен на тежестта и характера на
нарушението и с оглед целите на чл.12 ЗАНН, налагащо НП да бъде изменено. Мотивиран
от изложеното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 67/11.10.2023 г. на Директора на РИОСВ-
Б., с което на осн.чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на „М.п. М.“ OOД, ЕИК ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. за нарушение по
чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2000
лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4