Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 12061 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Л.Д.Д.
– взискател по по изпълнително дело № 1347/2019г. по описа на СИС при
СРС срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие
– насрочване на публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане.
Счита, че изложените в него мотиви /с които се препраща към аргументи за
неоснователност на искането, обективирани в предходен акт на съдебен изпълнител/ са необосновани.
Поддържа, че съгласно ЗЖСК окончателният разпределителен протокол представлява
разпределение на имотите по кооператори и е основният документ, необходим за
снабдяването на кооператорите с нотариален акт. Към момента на провеждане на
общото събрание на ЖСК за процесния имот не бил приет член-кооператор и поради
тази причина същият не фигурира в окончателния разпределителен протокол. Изложени
са съображения, че в съответствие със ЗЖСК снабдените с нотариален акт
кооператори придобиват собствеността върху определения с решението на ОС имот,
а кооперацията продължава да бъде собственик на обектите, за които нотариални
актове не са издадени. Последният извод е мотивирал с разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 44 от 1975г. на ВС.
Взискателят ЖСК „А.”
не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на
жалбата, тъй като с нея се атакува отказ на ЧСИ Н. М./при който изпълнителното
производство е било видящо/, депозиран след изтичане на законоустановения за
това срок. В условията на евентуалност са изложени доводи за неоснователност на
жалбата. Посочено, е че взискателят иска извършване на опис и насрочване на
публична продан по отношение на имот, който не е собственост на длъжника в
производството. Ако се приеме за основателно заявеното искане би се стигнало до
материална и процесуална незаконосъобразност на изпълнителното дело. Освен това
цитираното в жалбата тълкувателно решение било прието при действието на
отменения чл. 48 от ЗС /отм./ и същото има значение за правоотношения, породени
при тяхното действие. В конкретния случай обаче длъжникът в производството ЖСК
„А.” била учредена през 1990г., поради което разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 44 от 1975г. на ВС, били неприложими.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Настоящият съдебен
състав приема, че жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен сроок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането от
05.12.2019г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване,
какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба.
Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото
производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима. В тази връзка следва да бъде посочено още, че жалбоподателят
е уточнил с молба от 10.02.2020г. предмета
на обжалване, а именно – отказ за насрочване на публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника, обективиран в разпореждането от 05.12.2019г.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК /изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017г./ взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие.
Изпълнителното
производство е образувано по молба от Л.Д.Д. срещу ЖСК „А.” въз основа на три
броя изпълнителни листове, обективиращи парични вземания срещу длъжника.
Взискателят се е легитимирал като носител на вземанията въз основа на договор
за продажба на вземане от 14.07.2012г. Първоначално било образувано
изпълнително дело при ЧСИ У.Д., след което същото било преобразувано при ЧСИ Н.М.,
а впоследствие същото било образувано в СИС при СРС.
С молба от
13.11.2019г. взискателят е поискал извършването на опис и оценка и насрочване
на публична продан на следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.1203.753.87, с разгърната застроена площ от 6, 40 кв.м.,
находящ се в гр. София, жк „*******вх*******/партер/, по отношение на който
имот имало вписана възбрана по изпълнителното дело. В молбата се твърди, че
същият имот е собственост на длъжника ЖСК „А.“.
С обжалваното
разпореждане от 05.12.2019г. органът по принудително изпълнение отказал да
извърши исканото изпълнително действие, като препратил към мотивите, изложени в
разпореждане от 14.05.2018г. на ЧСИ Н. Митев. Със същото частният съдебен
изпълнител е отменил насрочения за 14.05.2018г. опис на недвижимия имот, тъй
като било установено, че обектът не фигурира в окончателния рапределителен
протокол на ЖСК „А.” и същият не е собственост на отделен член-кооператор.
Съгласно чл. 449,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато изпълнението се насочва върху имот, съдебният
изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изпраща
до службата по вписванията искане за налагане на възбрана върху имота.
Възбраната се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на
длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и
заличавания. Към момента на изпращане на искането за вписване на възбрана върху
имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът
действително е собственик на имота. Възбраната ще породи действие само ако
длъжникът е собственик и в този случай ще са приложими последиците на чл. 453
от ГПК. В случай, че длъжникът не е собственик на имота, вписаната по партидата
му възбрана няма да породи действие, нито ще породи действие спрямо
действителния собственик, тъй като в нотариалните книги по неговата партида
няма да има вписване.
Задължение за
извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за
съдебния изпълнител едва при описа на имота. Съгласно чл. 483 от ГПК, съдебният
изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е
бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката за
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или
по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за
собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. За разлика
от действията по налагане на възбрана, чиято цел е да обезпечи изпълнението
върху имота за събиране на вземането на взискателя, без обаче с това действие
да се засягат правата на третите лица, независимо дали имотът е собственост на
длъжника, извършването на опис и оценка, съответно – провеждането на публична
продан на чужд имот, е в нарушение на закона, тъй като би довело до недействителност на публичната
продан – чл. 499 от ГПК.
Според представената
справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на
длъжника в Служба по вписванията, имотът, по отношение на който е поискано
извършване на опис и провеждане на публична продан, не фигурира като
собственост на ЖСК „А.”. По делото е постъпило писмо от нотариус С..Тот 27.04.2018г.,
в което е посочено, че след справка в нотариалния си архив установил, че за
имот – офис № 8, с РЗП 6, 40 кв.м., тр. София, жк „*******вх*******– партер, не
е издаван констативен нотариален акт за собственост по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК.
Този обект не е бил предмет на нотариалното производство по снабдяване на
член-кооператорите с нотариални актове и не фигурира в окончателния
разпределителен протокол като собственост на отделен член-кооператор на ЖСК „А.”.
От представения окончателен
разпределителен протокол на член-кооператорите на ЖСК „А.”, вх. А, се
установява, че обект с индивидуализиращи белези, посочени в молбата на
взискателя от 13.11.2019г., не е описан. При това положение се налага извод, че
не са налице сигурни данни, че длъжникът е собственик на посочения по-горе
недвижим имот. Настоящият съдебен състав счита, че съдебният изпълнител не
разполага с правомощието да решава въпроси дали се е осъществил или не фактическия
състав на твърдян придобивен способ, с оглед извършване на дължимата по чл. 483
от ГПК проверка, нито да решава възникнали спорове с такъв предмет. Проверката
в посочената разпоредба, която той е длъжен да извърши, е формална и се ограничава
до справки в посочените публични регистри. С оглед резултатите от тази
проверка, исканото изпълнително действие се извършва или не. В конкретния
случай по делото е установено, че по партидата на длъжника в нотариалните книги
не се съдържат данни за вписани вещни права върху имот с идентификатор №
68134.1203.753.87, находящ се в построената от ЖСК „А.” сграда, нито за права
върху имот – офис № 8 от същата сграда. Същевременно не са ангажирани никакви
други доказателства, които да водят до несъмнен извод относно титулярството в
правото на собственост върху имота. Основателността на изложените в жалбата твърдения
за реализиране на придобивен способ по аргумент от правната характеристика на
жилищно-строителните кооперации като субекти на правото и установените в закона
правила за разпределение на построените обекти, не може да бъде преценявана в
изпълнителното производство. От това следва извод, че и при осъществяване на
съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК, сезираният съд също не разполага с
правомощието да решава възникналия спор на плоскостта на релевираните
възражения.
По тези съображения
се налага извод, че подадената жалба срещу разпореждането от 05.12.2019г. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Л.Д.Д.
с вх. № 1774/23.01.2020г. по вх. рег. на СИС при СРС – взискател по изпълнително дело
№ 1347/2019г. по
описа на СИС при СРС, 28 участък, срещу
разпореждане от 05.12.2019г., с което съдебният изпълнител е отказал да
извърши искано изпълнително действие – опис, оценка и публична продан на
недвижим имот.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.