Р Е Ш Е Н И Е
№ 1955/08.12.2021
година, град Бургас,
Административен съд – Бургас,
в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 1162/2021 година.
Производството е по реда
на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Д.С.К.
с ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат М.Н. *** и съдебен
адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № 21-4635-000089/17.05.2021 година на полицейски инспектор в РУ – П.към
ОД – Б. на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 171 т. 2а б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложена мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от
шест месеца, за автомобил „Мазда 3“ с регистрационен номер *****, собственост
на господин К..
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че на 17.05.2021 година при
първоначалното тестване на жалбоподателя техническото средство за установяване
на алкохол в кръвта е отчело 0,7 ‰ в издишания въздух, като при настояване от К.
за ново изследване с друго средство (предвид твърдението му, че изобщо не е
употребил алкохол), след съставяне на АУАН, изземване на регистрационните
номера на автомобила и на личната карта на водача, на жалбоподателя е бил
издаден талон за изследване и той е приел, че с него следва да отиде в РУ – Ц.
на МВР, за да бъде проверен с доказателствен анализатор. Заявява, след като е
установил на влизане в град Ц., че е забравил личната си карта у първоначално
проверилия го полицейски екип край П., е решил да се върне обратно, но е бил
спрян за проверка от полицейски екип в Ц., изпробван за алкохол с техническо
средство (отчело 0,24 ‰ алкохол), съставеният му АУАН е бил иззет и му е бил
съставен нов АУАН – за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП. От значителната
разлика в показанията на техническите средства при двете проверки и малкия
период от време, изминал между тях, прави извод, че не е нарушавал разпоредбите
на ЗДвП, така че да бъде обоснована наложената ПАМ.
Иска се отмяна на
заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът представя
административната преписка.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
На 17.05.2021 година,
около 06:03 часа в град П.на КПП „Иглика“, улица „Трети март“ в посока на
движение към град П., полицейски екип от служители на РУ – П.към ОД – Б. на МВР
спрял за проверка лек автомобил „Мазда 3“ с регистрационен № *****, управляван от
жалбоподателя К..
При проверка за употреба
на алкохол от водача, извършена в 06:11 часа с техническо средство „Алкотест
дрегер 7410“ с № ARGN 0241, уредът отчел 0,70 ‰ алкохол в кръвта на водача,
чрез издишания въздух (лист 44 - 45).
Предвид резултатите от
проверката с техническото средство, на К. е бил издаден талон за медицинско
изследване № 131155. В талона проверяваното лице е удостоверило, че не желае да
използва доказателствен анализатор за изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, а желае да му бъде направено медицинско и химическо изследване. В
талона било отразено, че водачът следва да се яви във ФСМП (филиал за спешна
медицинска помощ) в град П.до 45 минути от връчването на талона, след корекция
на първоначално посочения срок от 120 минути. Талонът бил връчен на К. в 07:10
часа на 17.05.2021 година. За установеното нарушение на ЗДвП полицай Н.Ч. ***
на МВР, съставил и АУАН № 384563 от същата дата, иззел като доказателства двете
регистрационни табели на автомобила, свидетелството за управление на МПС на К.,
ведно с контролния му талон, а също и свидетелството за регистрация на
автомобила (лист 18 - 19).
След изземането на
документите на водача и на автомобила, К. се отправил с автомобила си към Ц.,
като при влизането в града установил, че е забравил личната си карта при
проверяващия екип в град П.. Спрян отново – вече от полицейски патрул в Ц.
около 08:25 часа на 17.05.2021 година – К. отново е бил изпробван с техническо
средство – Дрегер – което отчело съдържание на алкохол в кръвта му 0,2 ‰ по
издишания въздух. В Ц. на водача е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 150а
ал. 1 от ЗДвП, че управлява собствения си лек автомобил след наложена ПАМ
лишаване от право да управлява МПС (лист 7).
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят Ч. – полицейският служител, установил употребата на
алкохол от жалбоподателя в П.– потвърждава, че личната карта на К., взета за да
бъде установен адреса му, е останала забравена от него сред иззетите документи
при първоначалната проверка, а водачът е потеглил с автомобила си – вече без
регистрационни номера, с връчен талон за изследване, преди да получи
категоричен отговор от служителите на МВР, че му е осигурен доказателствен
анализатор, за да му се извърши проверка за алкохол.
С процесната заповед за
прилагане на ПАМ ответникът, на основание чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП, е
заповядал на собственика на автомобила да бъде наложена мярка „прекратяване на
регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено,
че автомобилът е бил управляван водач употребил алкохол в цитираната
концентрация (лист 4).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат
неблагоприятно от правните му последици, поради което имащ интерес от оспорването
(като собственик на МПС).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК.
Нормата
на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на
издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-209/2017 година на
директора на ОД – Б. на МВР и със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра разпределя сред
ръководния и изпълнителския състав на министерството контролните правомощия по
ЗДвП, в това число и на директорите на областни дирекции на МВР, а заповедта на
директора на ОД – Б. на МВР оправомощава определени категории служители в
дирекцията, сред които и полицейски инспектори в РУ, за издават заповеди за
прилагане на ПАМ. в конкретния случай издателят на заповедта е именно
полицейски инспектор в РУ – Несебър към ОД – Б. на МВР.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта е материално
законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т.
2а б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози
– за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа
материалноправните основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед те
се установяват: 1. управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 ‰ (тук при концентрация 0,7 ‰) и 2. заповедта да има за адресат
собственика на МПС каквото е изискването на закона (тук именно собственикът е
адресат).
Така и двете основни материални предпоставки за
налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
В административното производство – в хода на
полицейската проверка на водача за употреба на алкохол - е допуснато нарушение. След като е установено
с техническото средство, че водачът е употребил алкохол с концентрация над 0,5
‰, на него му е разрешено да продължи да управлява автомобила си – при иззети
СУМПС, СРМПС и регистрационни табели на МПС, вместо да бъде придружен до
близкото лечебно заведение, така както е предписано по приетия и подписан от К.
талон за медицинско изследване, за да бъде изследван или откаран в РУ – Ц., за
изследване с доказателствен анализатор (по твърдения на жалбоподателя). Това
нарушение, обаче, не е съществено, защото не е могло да окаже отражение върху
крайното волеизявление на административния орган, предвид обстоятелството, че К.
не е успял да се яви нито за медицинското изследване, както му е предписано и
прието от него (съгласно удостовереното с подпис в талона), нито за изследване
с доказателствен анализатор в полицейското управление в град Ц. (предвид това,
че е забравил личната си карта при полицейския екип в град П.и не е можел да
удостовери самоличността си).
Съдът кредитира съдържанието на представения от
самия жалбоподател талон за медицинско изследване, за сметка на твърденията му
в жалбата и в съдебното заседание. В талона, подписан от К., изрично е
посочено, че той е изразил желание за медицинско и химическо изследване, а не
за изследване с доказателствен анализатор. Житейски, напълно възможно е К. да
не е възприел сериозно удостовереното от него в талона за изследване и да се е
отправил към Ц. в опит да се изследва по желания от него алтернативен начин.
Доколкото, обаче, този опит е бил неуспешен, а повторното му изследване за
употреба на алкохол – вече от екипа в Ц. - и след изтичане на времето,
определено в талона за изследване, настоящият съдебен състав приема, че в
съдебното производство ответникът е доказал наличието на правните и
фактическите основания за издаването на заповедта.
Предвид неоснователността на жалбата и изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.К. с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адвокат М.Н. *** и съдебен адрес ***, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21 – 4635 - 000089/17.05.2021 година на
полицейски инспектор в РУ – П.към ОД – Б. на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: