Решение по дело №30/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 23
Дата: 12 април 2023 г.
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20237130700030
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

           №……..

         гр. Ловеч, 12.04.2023 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета  година в състав:                                       

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                       ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева к.а.н.д. № 30/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Т.К. ***, против Решение № 191/04.11.2022г., постановено по АНД № 361/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат С.П. ***, която поддържа жалбата и както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки, излага подробни аргументи за основателност на същата. Ангажирани са доказателства.

Ответникът по делото Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.П.. Последната изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч, като излага подробни аргументи за това в писмена защита и в съдебно заседание.  

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за основателност на жалбата и счита, че следва да се отмени решението на Районен съд гр. Ловеч, както и да се отмени издаденото наказателно постановление.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав намира  жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 191/04.11.2022г., постановено по АНД № 361/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е потвърдено Наказателно постановление № 751/27.04.2022г., издадено от Г.А.Т. -  – Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което е наложена на С.Т.К., на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата глоба в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е осъден С.Т.К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че С.Т.К. е извършил нарушението, за което е санкциониран, същото е доказано и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първи съдебен състав при Районен съд гр. Ловеч е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящият състав:  

На 18.12.2021г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 751 от Л.А.С. – инспектор в ТД „Митница“ гр. София, в присъствие на свидетеля Т.Г.П., срещу С.Т.К. ***, за това, че на 03.12.2021г., в 12:27:23 часа, товарен автомобил „Рено Т“ с рег. № ********, управляван от С.Т.К., което ППС попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено по път I-4, км 40+670, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път I-4, км 40+670, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D30830С4А8FА299FЕ053031F160АЕ5FF, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40251) - част от системата. АУАН е съставен в присъствие на С.Т.К., който го е подписал на дата 18.12.2021г. и е получил екземпляр от него. В графа „обяснения и възражения“ С.Т.К. е отразил: „не възразявам“. На нарушителят е предоставена възможност да направи  писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но такива не са постъпили. Въз основа на АУАН е било издадено Наказателно постановление № 751/27.04.2022г. от Г.А.Т. -  – Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на С.Т.К. е наложено административно наказание глоба в размер 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение по същия член, а именно за това, че на 03.12.2021г., в 12:27:23 часа, е управлявал товарен автомобил „Рено Т“ с рег. № ********, което ППС попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено по път I-4, км 40+670, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават или нарушават правото на защита на санкционираното лице и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. Както АУАН, така и НП, съдържат изискуемите задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН – за АУАН и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – за НП. Издадени са от оправомощени лица и в законоустановените срокове. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, по време на което е събрал относими към спора доказателства.  Постановеното решение е съответно на събраните доказателства и се явява правилно, обосновано и законосъобразно.

Както Районен съд гр. Ловеч, така и настоящият съдебен състав счита, че по делото е безспорно доказано, че на 03.12.2021г., в 12:27:23 часа на път № I-4, отсечка 40+670, където е било засечено с терминално устройство 40251, жалбоподателят С.Т.К. е управлявал пътно превозно средство – товарен автомобил с рег. № СН 9988 АС, собственост на ЕТ „МК-ТРАНС-МАРИЯНА КОЛЕВА“ гр. Сливен, за което ППС не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки. Правилно в АУАН № 751/18.12.2021г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към преписката доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с рег. № СН 9988 АС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5. По административнонаказателната преписка, е установено, че за посоченият товарен автомобил, управляван от жалбоподателя, не са били изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси. За процесното пътното превозно средство на посочената дата 03.12.2021г., в 12:27:23 часа няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура" за сегмента - ********** на рамката (40251), на която е отчетено нарушението. Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Безспорно установено е, че към момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП „Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки". Предвид това, от страна на Национално тол управление е изискано потвърждение от собственика на ППС с рег. № СН 9988 АС – ЕТ „МК-ТРАНС-МАРИЯНА КОЛЕВА“ гр. Сливен относно самоличността на лицето, управлявало процесното превозно средство на дата 03.12.2021г., като е бил представен пътен лист, в който се сочи, че именно С.Т.К. е управлявал товарният автомобил на датата на извършеното нарушение. Като доказателство е приложен  доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с рег. № ******** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 03.12.2021г., в 12:27:23 часа, по път I -4, км 40+670, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма маршрутна карта или бордово устройство. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 03.12.2021г., в 12:27:23 часа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, като посочените доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно - „противното не е доказано".

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според последната водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Тол таксата може да бъде определена посредством бордово устройство, което предава декларираните тол данни на доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез предварително закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя, да измине предварително заявено разстояние по определен маршрут с превозно средство, регистрационния номер, на което се декларира от собственика или ползвателя на същото. Субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е именно водачът на ППС, а не собственика на същото, поради което съдът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана административната отговорност именно на С.Т.К., в качеството на водач на товарния автомобил. Задължението на водача на ППС е не да заплаща тол такса, а да управлява ППС, за което е заплатена такава дължима такса по ЗП. В този смисъл съдът намира, че правилна и прецизна е правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

Неоснователно е възражението, направено от адв. С.П. в представените писмени бележки за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя  по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Задължение именно на водача на ППС е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите на същото. В случай на проблем, устройството свети червено. Безспорно е от представената детайлна справка от TollPass, че за определен период от време, а именно от 11:00:03 часа до 16:20:08 часа на 03.12.2021г. не е бил подаван сигнал от бордовото устройство на автомобила. Именно в този интервал от време е извършено и нарушението – на 03.12.2021г. в 12:27:23 часа. В този случай водачът на ППС е имал задължението да спре движение до отстраняване на проблема или да закупи маршрутна карта, което не е сторено. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно деяние и дори да не е налице умисъл за извършване на нарушението, безспорно е налице небрежност от страна на водача на товарния автомобил.

Споделят се и изложените аргументи от първоинстанционния съд, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, както и че наложеното административно наказание е правилно определено като вид и размер съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото и изрично направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от юрисконсулт Елка Попова, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/04.11.2022г., постановено по АНД № 361/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата 80.00 - осемдесет лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.