№ 3726
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100501875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение от 28.02.2022г., което е окончателно, съдът е уважил две от подадените от
длъжницата по изпълнението жалби, като е отменил отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство и постановеното относно разноските, а по третата жалба,
производството е прекратено.
С молба от 18.03.2022г. жалбоподателката М.Г. С.-К. чрез процесуалния си
представител е поискал допълване на постановеното решение чрез присъждане на разноски
в описаните размери.
Противната страна – взискателят „Б. ДСК“ АД, на който е връчен препис от молбата
на 07.04.2022г., не е подал отговор нито в дадения срок, нито към момента.
Съдът намира, че е сезиран с молба за допълване на акта в частта за разноските, която
е подадена своевременно. Констатира, че в жалбата с вх.№ 402977/23.12.2021г.
жалбоподателката е претендирала разноски /лист трети, абзац преди доказателственото
искане/, но по тази жалба не й се следват такива, тъй като съдът е приел, че същата е
недопустима и е прекратил производството в тази част, т.е. изходът от спора по тази жалба
не е уважаването й. Във втората жалба с вх.№403066/17.01.2022г., която е уважена и е срещу
отказа за прекратяване на изп.дело от ЧСИ, съдът констатира, че няма изрично искане за
присъждане на разноски. Искане за разноски има по третата жалба с вх.
№403133/26.01.2022г., към която е приложен и списък на сторените разноски по чл. 80 ГПК,
който включва 25 лв. – държавна такса, 48 лв. – такса за преписи от изпълнително дело и 240
лв. – адвокатско възнаграждение в полза на АД.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима, тъй като е поискано присъждане на разноски, а липсва произнасяне. Макар към
1
първата и втората жалба да няма списък по чл. 80 от ГПК, а такъв да е приложен само към
третата, в случая не се касае за искане за изменение на разноските, а за допълване на акта,
поради което молбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че молбата е неоснователна. За първата жалба, в която се претендират
разноски, такива не се следват на страната, тъй като същата не е уважена. За втората жалба,
която е уважена, а именно жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело,
няма заявено в същата искане за присъждане на разноски. Това е допълнителна претенция,
по която съдът не се произнася служебно, а само по искане и то трябва да е направено преди
постановяване на акта по същество, а не да се прави за първи път с молбата по чл. 248 от
ГПК. Предвид горното, макар втората жалба да е уважена, за нея не са изрично заявени и
поискани разноски видно от съдържанието й, поради което молбата по чл. 248 от ГПК е
неоснователна. В третата жалба има искане, има и приложен списък по чл. 80 от ГПК на
разноските, но съдът констатира, че същата макар да е уважена, съставлява жалба срещу
разноските, приети от ЧСИ в изпълнителното дело. Съдът намира, че разноски по тази жалба
не се следват на страните, тъй като това производство е своеобразно продължение на
произнасянето на ЧСИ относно дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери
приложение практиката, че в производството относно разноските, не се следват нови
разноски на страните. В производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на
страните с оглед изхода на спора ( включително и разноски за адвокатско възнаграждение),
както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, по който
въпрос има формирана трайна съдебна практика ( виж Определение № 493/26.10.2016 г. по
гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. №
1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ), тъй като то няма самостоятелен характер, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора. Съдът намира, че по
аналогия при обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на
разноските следва да бъде приложена горната практика, касае се за несамостоятелен въпрос,
поради което разноски не се следват. Предвид горното съдът намира, че молбата по чл. 248
от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№403422 от 18.03.2022г., подадена от
жалбоподателката М.Г. С.-К. чрез процесуалния си представител адв. Г.В. от АД „В.И Л.“ за
допълване на постановеното решение чрез присъждане на разноски в нейна полза.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване предвид факта, че
допълваният акт е окончателен съгласно чл. 437, ал.4 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3