№ 528
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 26.09.2018г. в 20:45
часа е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане, издадена на основание чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 131
ал. 1 т. 12 НК – нанасяне на телесна повреда на репортер от телевизионно предаване.
Сочи, че със задържането му било образувано *** на РУ В. Търново, по което е
призован да се яви за разпит като свидетел на 27.09.2018г. от 09:15 часа. Ищецът
допълва, че се е явил в сградата на полицията в указния час, но въпреки това няколкото
часа с него не били извършвани процесуални действия и през това време не му било
разрешено да се предвижва свободно. Твърди, че едва в 16:35 часа водещият
разследването полицай му предявил постановление за привличане като обвиняем, за
това, че на 26.09.2018г., в *** по хулигански подбуди, умишлено причинил като
извършител в съучастие с *** лека телесна повреда на ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по
чл.*** НК. Ищецът излага, че след привличането му като обвиняем бил задържан за
срок от 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор, както и че въпреки
представените от негова колежка видеозаписи от охранителните камери в склада, от
които ясно се виждало, че не е нанесъл телесни увреждания на репортера, било
внесено искане за задържането му под стража. Ищецът допълва, че с определение от
1
28.09.2018г. по ЧНД № 1771/2018г. по описа на ВТРС искането за задържането му под
стража било оставено без уважение. Изтъква, че с оглед на описаното на 27.09.2018г. за
времето до 16:35 часа е бил фактически задържан в сградата на полицията без за това
да е налице правно основание, а след това се е намирал в следствения арест за времето
от задържането за 72 часа до освобождаването му след акта на съда. Ищецът твърди, че
наказателното производство срещу него е прекратено с постановление на ВТРП от
20.02.2019г., поради липсата на осъществен състав на престъпление. Посочва, че в
резултат на проведеното срещу него незаконно наказателно преследване е претърпял
неимуществени вреди за времето от 27.09.2018г. до 20.02.2019г., изразяващи се в
негативни преживявания и промяна в здравословното му състояние. Ищецът твърди, че
е изпитвал душевни страдания и че широкото отразяване на случая в медиите е
накърнило чувството му на достойнство и себеуважение, увредено било доброто му
име в обществото и загубил доверие в правозащитните органи. Допълва, че бил
притеснен, потиснат, напрегнат и гневен, както и че ходел с нежелание на работа и
страдал от безсъние. Ищецът твърди, че се появили проблеми в отношенията му с
интимната му приятелка, като от жизнен и енергичен млад мъж се превърнал в
нещастен и унизен човек. Ищецът уточнява, че вследствие на случилото с него
здравословното състояние на майка му рязко се влошило и през м. февруари 2019г. тя
била диагностицирана с онкологично заболяване. Ищецът изтъква, че по време на
разследването не му била предоставена информация защо производството продължава
да е висящо и кога ще бъде прекратено, което изострило още повече чувството му на
притеснение, потиснатост и стрес. Твърди, че станалите публично достояние
обстоятелства по задържането му са го злепоставили пред обществото и са дали
негативно отражение върху семейния му живот, тъй като са били широко
разпространени. Ищецът счита, че в случая не са налице обстоятелства, които да водят
до освобождаване на ответника от отговорност или до намаляване на отговорността му
поради съпричиняване. Предвид на изложеното ищецът отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 13000 лв. в резултат на незаконно наказателно преследване по *** на РУ В.
Търново, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното му
изплащане. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание
и размер. Възразява ищецът да е търпял вредите, които сочи и да е налице причинна
връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ /ПРБ/. В тази връзка се
акцентира, че ПРБ не е разпространявала данни за разследването и че няма отношение
към медийното му отразяване. Ответникът възразява, че липсва основание за
присъждане на вреди за времето преди привличането на ищеца като обвиняем и
изтъква, че не е материалноправно легитимиран да отговаря за действията на
полицейските органи по твърдяното му задържане. Ответникът посочва, че от
2
съществено значение за оценка на неговата дейност е обстоятелството, че в хода на
разследването по *** на РУ В. Търново са отделени материали и е образувано друго
наказателно производство, по което са повдигнати обвинения на телевизионния
журналист за лъжесвидетелстване. Ответникът възразява срещу претендирания размер
на неимуществените вреди, тъй като не съответства на принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД и се явява завишен. В тази връзка посочва, че от момента на предявяване на
постановлението за привличане на ищеца като обвиняем до момента на прекратяване
на наказателното производство е изминал изключително кратък срок /по – малко от 5
месеца/, както и че е обвинението му не е било за тежко престъпление по чл. 93 ал. 1 т.
7 НК. Възразява срещу претендирания от ищеца начален момент на законната лихва.
По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и прави възражение за
прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
ДП № *** по описа на РУ В. Търново е образувано на 26.09.2018г. по реда на чл.
212 ал. 2 НПК с първото действие по разследването /разпит на свидетел/ за
причиняване на леки телесни повреди по хулигански подбуди /уведомително писмо на
РУ В. Търново с вх. № 2347/2018г./. В деня на образуване на наказателното
производство, със заповед за задържане на лице с рег. № 1739зз-246/26.09.2018г.,
ищецът е задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 НК за
времето от 20:45 часа до 23:30 часа, без да е привеждан в помещение за временно
задържане. След освобождаването му е връчена призовка да се яви на следващия ден в
сградата на полицията за разпит като свидетел. Ищецът се е явил за разпит на
27.09.2018г. в 10:10 часа, видно от извлечението от книга за пропускателния режим на
пост № 1. На същата дата, но в 16:35 часа, му е предявено постановление на
разследващ полицай за привличане в качеството на обвиняем за това, че на 26.09.2018г.
в гр. В. Търново, в съучастие като извършител с друго лице, умишлено и по
хулигански подбуди причинил на *** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по
чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК. Непосредствено след
привличането си ищецът е разпитан като обвиняем и считано от 17, 05 часа задържан
за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор от 27.09.2018г.
Последният е внесъл в съда искане за задържането на ищеца под стража, но с
определение № 778 от 28.09.2018г. по ЧНД № 1771/2018г. на ВТРС съдът е отказал да
вземе спрямо него каквато и да е мярка за неотклонение и същият е освободен от
съдебната зала. Наказателното производство по случая е прекратено с постановление
на наблюдаващия прокурор от 20.02.2019г. на основание чл. 199 вр. чл. 243 ал. 1 т. 1 и
чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, поради липсата на осъществен състав на престъпление от общ
3
характер. Препис от постановлението за прекратяване на делото е връчено на ищеца на
27.03.2019г. и не е обжалвано от него в предвидения в закона 7 – дневен срок, видно от
направеното върху него отбелязване от служител на ответника.
От представените с исковата молба извлечения от интернет сайтове на
централни и местни медии се установява, а и това не се оспорва от ответната страна, че
са налице множество публикации /около 50/ във връзка с нападението над журналиста
*** по повод на неговото разследване за продажба на храни с изтекъл срок на годност
от склад в гр. В. Търново и задържането на нападателите му, които са служители на
склада.
От епикриза на МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че майката на ищеца за
периода 23.04.2019г. – 30.04.2019г. е била приета на болнично лечение с диагноза –
злокачествено новообразувание на млечната жлеза.
Не е спорно по делото, че с постановление от 06.02.2019г. наблюдаващият
прокурор е разделил материали от *** на РУ В. Търново и е образувал отделно
производство за престъпление по чл. 290 ал. 1 НК, по което *** е привлечен като
обвиняем за съзнателно потвърждаване на неистина пред орган на власт.
От показанията на свид. *** – приятел на ищеца се установява, че същият след
задържането му по повод случая с журналиста ***, бил уплашен и притеснен. След
излизането от ареста се затворил в себе си и не искал да излиза, като това продължило
около три месеца. Ищецът бил притеснен и за майка си, която била с онкологично
заболяване, но в ремисия, което според свидетелят се отключило наново след
случилото се.
От показанията на свид. *** – колега на ищеца се установява, че последният бил
сринат от случилото се. Затворил се напълно в себе си, бил подтиснат и мълчалив.
Въпреки че бил освободен от съдебната зала, бил напрегнат и притеснен за това, че
повече от половин година делото не се прекратява. Ищецът не е спирал да ходи на
работа, но вече не бил усмихнат като преди и не поздравявал никого. Свидетелката си
спомня, че за случая е имало много репортажи по новините, даже по него се изказвал и
премиера на страната. Майката на ищеца била много притеснена от станалото и най –
вече от задържането на сина й. Свидетелката смята, че това е довело до влошаване на
здравословното й състояние и отключване на онкологичното й заболяване. Ищецът бил
силно притеснен от това и постоянно придружавал майка си, когато ходела на терапия.
По делото са приобщени и други писмени доказателства, които не са
необходими за изясняване на релевантните за спора факти, поради което не се
обсъждат от съда.
4
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е предвидена обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Извършените от органите на Прокуратурата действия по
повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че
наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Основателността на иска с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ в случая предполага кумулативното установяване, в
условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: ищецът да е
обвинен в извършване на престъпление от общ характер, да е прекратено
наказателното производство по обвинението, тъй като деянието не съставлява
престъпление, да е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди и да е
налице причинна връзка между тях и незаконното действие на органите на
Прокуратурата. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. Според чл. 4
ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени от
виновно длъжностно лице. В настоящата хипотеза Прокуратурата на РБ е процесуален
субституент на държавата и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове /ТР № 7/2014г. на ВКС, ОСГК/.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление от общ характер по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК,
наказателното производство за което е прекратено, поради липсата на престъпление, с
постановление на наблюдаващия прокурор от 20.02.2019г. Последното е влязло в сила
на 04.04.2019г., тъй като препис от него е връчен на ищеца на 27.03.2019г. и не е
обжалвано от него в предвидения в чл. 243 ал. 4 НПК 7 – дневен срок. Влизането в
сила на прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство е
основанието, от което възниква отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия. Като се посочи по – горе фактическият състав на специалния деликт, освен
тези елементи от обективна страна, изисква още настъпване на неимуществени вреди
за ищеца и причинна връзка между тях и незаконното обвинение. Според константната
практика на ВКС неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство,
добро име в обществото, като за тях се дължи обезщетение и при липсата на
доказателства за настъпването им, тъй като е нормално такива вреди да са търпени,
което следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия
5
/Решение № 427/16.06.2010г. по гр.д. № 273/2009г. на III г.о., Решение №
457/25.06.2010г. по гр.д. № 1506/2009г. на IV г.о., Решение № 480/23.04.2013г. по гр.д.
№ 85/2012г. на IV г.о. и мн. други/.
Ценени в своята съвкупност ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства налагат категоричния извод, че наказателното преследване срещу ищеца
е довело до неблагоприятни последици за душевното му състояние. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, тъй като те имат преки наблюдения върху
психо – емоционалното състояние на ищеца и добросъвестно излагат непосредствено
възприетото от тях. От показанията им се установява, че незаконното обвинение е
довело до негативни изживявания за ищеца. Същият се е затворил в себе си, избягвал е
контакти с приятелите си, бил е подтиснат и мълчалив. Проявил е притеснение от
повдигнатото му обвинение и продължителността на разследването. Били са
накърнени честта и достойнството му, тъй като дотогава не е бил арестуван и не е бил
привличан като обвиняем. Съдът намира, че тези неблагоприятни изменения в
правната сфера на ищеца са настъпили в пряка причинно – следствена връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение, тъй като такова отражение на наказателното
производство върху характера на пострадалия е нещо обичайно.
Възражението на ответника за липсата на причинна връзка между обвинението
против ищеца и претърпените вреди, както и това, че не може да носи отговорност за
страданията му от полицейското задържане е напълно неоснователно. Във връзка с
последното разпоредбата на чл. 59 ал. 2 НК определя като задържане във връзка с
наказателното производство всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е
свързано с престъплението. Задържането на ищеца на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР
със заповед на съответния полицейски служител безспорно е във връзка с
престъплението, за което е привлечен като обвиняем по *** на РУ В. Търново и което е
прекратено срещу него с постановлението на наблюдаващия прокурор. В заповедта за
задържане като правно основание изрично е посочен текста на чл. чл. 131 ал. 1 т. 12
НК. Предвид на това търпените болки и страдания от полицейското задържане са в
причинна връзка с незаконното обвинение и следва да се включат в размер на
обезщетението за неимуществени вреди /Решение № 413/03.02.2016г. по гр.д. №
1911/2015г. на IV г.о., ВКС/. Последното според константната съдебна практика следва
да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за
всички действително претърпени от него морални вреди.
Понятието за справедливост по чл. 52 ЗЗД, от което се води съда при
определяне размера на обезщетението не абстрактно по своя характер, а изисква
преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се съобразят от съда. Това са принудителното задържане на лицето от
6
полицейските органи, броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и
предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест
и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите,
през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите
на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст,
съдебното му минало, негативното отражение на незаконното обвинение върху
личността, обществения и професионалния живот, разгласяването в медиите и
публичността; увреденото здраве. Като база на паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж и стандартът на
живот в страната към датата на увреждането, както и създадения в съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи. В този смисъл Решение № 40/13.05.2020г.
по гр.д. № 2683/2019г. на IV г.о., ВКС.
В случая ищецът е привлечен като обвиняем за причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, което престъпление не е тежко по смисъла на чл. 93 т.
7 НК, тъй като се наказва с лишаване от свобода до три години. Общата
продължителност на задържането му от полицейските органи /около 3 часа/ и от
наблюдаващия прокурор на основание чл. 64 ал. 2 НПК /за времето на 17.05 часа на
27.09.2018г. до освобождаването му от съдебна зала на 28.09.2019г./ не надхвърля 24
часа. Времето през което ищецът е бил на разположение на органите на досъдебното
производство и се е явил в сградата на полицията за разпит, не представлява задържане
по смисъла на закона и не следва да се съобразява при отчитане на търпените от него
вреди. Към момента на задържането и привличането му като обвиняем, а и
понастоящем, ищецът не е бил арестуван и осъждан за престъпление от общ характер
/показания на свид. ***/. Наказателното преследване срещу него е продължило около
пет месеца, като е прекратено в досъдебната си фаза, поради липсата на престъпление.
В него ищецът е участвал само в две процесуално следствения действия на 27.09.2018г.
– предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем и разпит в това
му качество. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение, тъй като в процедурата по
чл. 64 НПК съдът е постановил акт, с който е отхвърлил искането на прокуратурата за
задържането му под стража или за вземането на мярка за неотклонение „подписка”.
Ищецът е продължил на полага труд при същия работодател, в каквато насока са
показанията на свид. *** и не е бил откъснат от обичайната си семейна и социална
среда. Останал е да живее със своята майка и не е прекъсвал връзката с приятелите си
/показанията на двамата свидетели/. Безспорно незаконното обвинение е довело до
отрицателни промени върху душевното състояние на ищеца – емоционална
натовареност, социална изолация, стрес и притеснение, понижена активност и др. В
случая обаче най – съществен източник на високоинтензивни болки и страдания е
широкото медийно отразяване на незаконното обвинение в национален ефир, както и в
7
централната и местната преса, вкл. електронни издания. Това публично огласяване на
процесния случай е направило обществено достояние задържането на ищеца и
привличането му като обвиняем, което още повече е засилило негативните му
преживявания. За това е допринесла и изразената в медиите позиция на представители
на държавната власт, които още в началния етап на разследването публично са
изказали мнение за виновността на ищеца. Възраженията на ответната страна, че не е
разпространявала данни за разследването и че няма отношение към медийното му
отразяване не държат сметка, че прокуратурата като държавен орган осъществяващ
функцията по обвинение в наказателния процес носи риска от повдигане на незаконно
обвинение и следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от него /чл. 4 ЗОДОВ/. Несъмнено търпените от ищеца морални вреди от
незаконното обвинение са били най – интезивни в периода на задържането и
привличането му като обвиняем и в дните на широкото медийно отразяване на случая
/26.09.-28.09.2018г./, като с времето те са намалявали и отшумявали. В тази връзка
свид. *** дава показания, че ищецът е бил подтиснат и затворен в себе си за периода
около три месеца. Относно интензитета на търпените неимуществени вреди следва да
се съобрази и обстоятелството, установено от показанията на свид. ***, че
притесненията на ищеца относно наказателното преследване са били свързани със
забавяне на прекратяването му, а не поради опасност от евентуалното му осъждане.
От събраните по делото доказателства не се установи незаконното обвинение да
е довело до увреждане на физическото здраве на ищеца или до трайно и болестно
засягане на психиката му. Не се установи и да са настъпили твърдените проблеми в
интимната сфера на ищеца. Доказателства за последното изобщо не са събрани по
делото. Не се доказа по несъмнен начин, че незаконното обвинение срещу ищеца е в
причинна връзка с влошеното здравословно състояние на неговата майка.
Ангажираните в тази насока гласни доказателства не са достатъчни за пълното и
главно установяване на този правнозначим факт. Представената епикриза от МОБАЛ
гр. В. Търново за диагностициране на родителя на ищеца с онкологично заболяване,
касае период /23.04.2019г. – 30.04.2019г./, който е сравнително отдалечен от времето
на задържането и привличането му като обвиняем и който е около два месеца след
прекратяване на наказателното производство /постановление от 20.02.2019г./.
Следователно представените от ищеца доказателства не установяват с нужната
сигурност и достоверност, че заболяването на неговата майка е породено и се дължи на
действията на ответната страна по незаконното му привличане като обвиняем.
Безспорно незаконното обвинение е нанесло репутационни вреди за ищеца в семейната
му среда и сред приятелите. По естеството си обаче те не са били с такъв интензитет,
че да прекъснат отношенията му с тях, доколкото не се установи по делото някой от
близките или приятелите му да се е отдръпнал от него, да е изгубил доверието си в
8
него или да е променил отношението си към него.
При съобразяване на изложеното и преди всичко, че в най – интензивна степен
психо-емоционалното състояние на ищеца е било засегнато в първите дни на
разследването и в резултат на широката медийна разгласа на случая, но при отчитане
на краткия срок на понасяне на тези високоинтензивни вреди /до освобождаването му
от съда в производството по чл. 64 НПК/, съдът намира, че справедливото обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 3000 лв. При отмерване на
този размер на обезщетението съдът съобрази социално и икономическо състояние на
обществото и сравнително младата възраст на ищеца /41 години/, която предполага по
– бързо възстановяване на психичното му състояние. Според съда този размер на
обезщетението ще обезвреди напълно душевните терзания и негативния преживявания
на ищеца причинени от незаконно повдигнатото обвинение, без това да доведе до
неоснователното му обогатяване. За този размер на обезщетението е без значение
поведението на прокуратурата след повдигане на незаконното обвинение. Нито
отделянето на материали и привличането на журналиста *** към наказателна
отговорност по чл. 290 ал. 1 НК, нито неподдържането на искането за задържането на
ищеца под стража са основания за намаляване на отговорността на ответника по
смисъла на чл. 5 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното съдът намира, че искът за присъждане на неимуществени
вреди чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за
сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.04.2019г. - влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, от когато ответникът изпада в забава /т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г. по
тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/. За горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 13 000 лв. и за периода от 20.02.2019г. до 03.04.2019г. касателно
искането за присъждане на законна лихва, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява частично
основателна. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството,
както и внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Следователно в полза на ищеца, независимо от частичното
уважаване на иска, следва да се присъдят изцяло сторените от него разноски за
държавна такса в размер на 10 лв., както и съразмерно с уважената част от иска
възнаграждение за един адвокат в размер на 623, 08 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, СУМАТА от 3000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 НК по *** по описа на РУ В. Търново, наказателното производство за което
е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от
20.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2019г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния
предявен размер от 13000 лв., както и за искането за законна лихва за периода от
20.02.2019г. до 03.04.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2
ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** СУМАТА от 633,
08 лв. /шестстотин тридесет и три лева и осем стотинки/ - сторените от ищеца разноски
в производството, съразмерно с уважената част от иска.
ПОСОЧВА, на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК, банкова сметка с IBAN:
BG17RZBB91551009084339, по която да се платят присъдените суми.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10