№ 9345
гр. /населено място/, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Ил. Игнатов
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от Любомир Ил. Игнатов Гражданско дело №
20211110140372 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от „/фирма/“ ЕАД с ЕИК ********, адрес град
/населено място/, /улица/ (ищец), чрез упълномощения представител юрисконсулт
Ц.П..
Ищецът твърди, че между него и В. К. Б. е било налице облигационно
отношение, по силата на което й е доставял топлинна енергия за битови нужди през
периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо определен топлоснабден имот с
абонатен номер 246498 при действието на съответните общи условия. Заявява, че в
същия период е била осъществявана и услуга дялово разпределение. Поддържа, че
макар и да е използвала доставената топлинна енергия, В.Б. не я е заплатила. Допълва,
че тя освен това е изпаднала в забава с изтичането на 45-дневен срок от публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия на съответната интернет страница.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но му било
указано, че следва да предяви иск относно вземането си. Иска от Софийския районен
съд да признае за установено по отношение на В. К. Б., че тя дължи на ищеца сумата 1
584 лева и 81 стотинки главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. ведно със законовата лихва
от 15. 01. 2021 г. до изплащане на вземането, 297 лева и 29 стотинки – мораторна лихва
за забава от 15. 09. 2018 г. до 31. 12. 2020 г., както и суми за дялово разпределение: 17
лева и 8 стотинки главница за периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. ведно със
законовата лихва от 15. 01. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3 лева
и 66 стотинки – мораторна лихва за периода 31. 01. 2018 г. – 31. 12. 2020 г. Претендира
разноски. С отделно писмено изявление прави евентуални възражения срещу
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. К. Б. с
ЕГН **********, съдебен адрес град /населено място/, ж. к. /жилищен комплекс/
(ответница), чрез упълномощения представител адвокат Р.Р.. Оспорва иска като
1
недопустим в частта, в която се претендират сумите 17 лева и 8 стотинки и лихва за
забава върху главницата за разпределение в размер на 3 лева и 66 стотинки, защото
услугата дялово разпределение е била осъществявана от друго лице и ищецът
предявява чуждо право. Поддържа, че дори и в общите условия да е уговорено, че
възнаграждението за дялово разпределение се заплаща на ищеца, то тази клауза не
може да обвърже трети неучастващи страни по договора, тоест не може да прехвърли
на ищеца вземането на фирмата за дялово разпределение. Освен това оспорва исковата
молба като неоснователна. Отрича да е носител на правото на собственост или на
вещно право на ползване върху недвижимия имот, съответно оспорва да е ползвател на
енергийни услуги в процесния период и преди него. Оспорва за топлоснабдения имот
на процесния адрес да е била открита партида на името на ответницата за абонатен
номер 246498, във връзка с което заявява, че представените от ищеца доказателства са
неотносими към делото. Твърди, че през процесния период ищецът е начислявал
служебно разход за топлинна енергия, макар че не са били налице предпоставките за
това, като добавя, че тежестта да се докаже неосигуряването на достъп е за ищеца.
Наред с това заявява, че трето лице, което е собственик на имота, е оспорило
изравнителните сметки, като във връзка с това оспорване прави евентуално
възражение за неравноправни клаузи от общите условия. Отделно от това прави и
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва методиката за изчисляването на
сумите за дялово разпределение и заявява, че те са били определени произволно от
ищеца. Твърди, че вземането за услугата дялово разпределение е самостоятелно и
възниква независимо от това за стойността на доставената топлинна енергия, поради
което основателността не обуславя задължително основателност и на другото.
Допълва, че няма доказателства ищецът да е заплатил стойността на услугата дялово
разпределение на фирмата за дялово разпределение. Отрича да е изпадала в забава,
като заявява, че ищецът не е представил доказателства за публикуването на вземанията
на интернет страницата си. Прави евентуално възражение за неравноправност на
съответните клаузи от общите условия. Позовава се на съдебна практика на Софийския
градски съд. Иска от настоящия съд да постанови решение съобразно доказателствата
по делото и направените с отговора на исковата молба възражения. Претендира
разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени
иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяването на съществуването на вземания за стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на
доставената топлинна енергия, за стойността на извършената услуга дялово
разпределение и за обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата
дялово разпределение.
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявените
с нея искове – за допустими. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 ГПК. Освен това тя съответства на съдържанието на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2257 по описа на Софийския районен съд, 150-
и състав, за 2021 г., и е подадена пред съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Що се отнася
до доводите на ответницата за недопустимост на исковете за установяването на
съществуването на вземанията за стойността на услугата дялово разпределение и за
2
обезщетението за забава, начислено върху нея, съдът приема следното. Действително,
според твърденията в исковата молба, въз основа на които следва да се преценява
допустимостта на исковете, ищецът е заявил, че не той, а третото лице помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение. От друга страна обаче, той също така
твърди и че топлинната енергия е била доставяна и разпределяна при действието на
публично известните общи условия за доставка на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди в град /населено място/ от 2016 г. (общите условия). Според тези общи
условия, които са приети като доказателство по делото, клиентите заплащат на
продавача (тоест ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2). При това положение следва да се приеме, че в
исковата молба се съдържат твърдения, които обосновават активната процесуална
легитимация на ищеца да предяви искове за установяването на съществуването на
съответните вземания. Съдебната практика на Софийския градски съд в различен
смисъл е изолирана и не се споделя от настоящия състав на първостепенния съд.
По предявените искове, свързани с доставянето на топлинна енергия, в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно отношение между страните през периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04.
2019 г. (процесния период), в който период той е доставил в полза на ответницата
топлинна енергия в количество и на стойност 1 584 лева и 81 спрямо недвижимия имот
на адрес град /населено място/, ж. к. „/жилищен комплекс/ (топлоснабдения имот), че
топлоснабденият имот е идентичен с имота с абонатен номер 246498, че ответницата е
изпаднала в забава, както и размерът на обезщетението за забава. Ако топлинната
енергия е била начислена служебно, то според разбирането на настоящия състав
тежестта на доказването, че не е бил осигурен достъп до процесния топлоснабден имот,
отново лежи върху ищеца. След като работникът или служителят носи тежестта на
доказването на отрицателния факт, че е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, защото от този отрицателен факт възниква претендираното от него
право на обезщетение (Тълкувателно решение № 6 от 2014 г. по тълк. дело № 6 от 2013
г. на ОСГК на ВКС), то по същата логика и топлопреносното предприятие следва да
доказва отрицателния факт, че не е бил осигурен достъп до средствата за измерване, от
което възниква вземането за стойността на служебно начислената топлинна енергия.
По исковете, свързани с извършването на услугата дялово разпределение, в тежест на
ищеца е да докаже материалноправната си легитимация да претендира стойността на
услугата, реалното извършване на услугата, както и изпадането на ответницата в забава
и размера на обезщетението за забава. Предвид направеното от ответницата
възражение освен това в тежест на ищеца е да докаже по всеки един иск наличието на
основания за прекъсване и/или спиране на течението на погасителната давност за
съответното вземане.
Ответницата не носи тежест на доказване, но може да докаже твърденията си, че
трето за спора лице е било собственик на недвижимия имот през процесния период,
както и че своевременно е оспорило издадените изравнителни сметки.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
3
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползвател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 2018
г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът не е представил доказателства за учредяването
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, нито е представил
доказателства за директно сключен договор във връзка с облигационно ползване
(заявление-декларация за откриването на индивидуална партида), които да обосноват
извод за наличието на твърдяното облигационно отношение. Представените от него
доказателства са насочени към установяването на право на собственост на ответницата
върху процесния имот. Тези доказателства са: удостоверение, издадено от кмета на
район „К.П.“, Столична община; и искане за вписване на възбрана от частен съдебен
изпълнител (л. 15 – 16 от делото). Придобиването на право на собственост върху
недвижим имот поначало се установява чрез представянето на документ за сключена
прехвърлителна сделка в предвидената от закона форма (нотариална или писмена). Не
е изключено придобиването на правото на собственост да се доказва и чрез други
косвени доказателства, но в такъв случай те трябва да са достатъчни, така че при
съвкупната им преценка единственият възможен извод да е за придобиване на правото
на собственост.
Искането на съдебния изпълнител да бъде вписана възбрана върху
топлоснабдения имот във връзка със задължения на ответницата е тъкмо подобно
косвено доказателство. Обикновено в хода на изпълнителното производство по искане
на взискателя съдебният изпълнител проучва длъжниковото имущество и налага
възбрана върху недвижимите имоти, които са собственост на длъжника. Съществува
обаче възможност съдебният изпълнител да наложи възбрана на недвижим имот, който
е собственост на трето лице, а не на длъжника (чл. 435, ал. 4 ГПК). При това
положение искането на частния съдебен изпълнител да бъде наложена възбрана върху
топлоснабдения имот, който е описан като собственост на ответницата-длъжница, само
по себе си не доказва правото й на собственост върху имота.
Удостоверението, подписано от кмета на район „К.П.“, според което
ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот (посочен в
писмото на ищеца до общинската администрация) не може да се приеме за официален
документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Удостоверяването на сключени вещно-прехвърлителни сделки по начало не попада в
кръга на службата на кмета (чл. 179, ал. 1 ГПК). При това положение въпросното
удостоверение съставлява частен подписан документ, който се ползва само с
формалната доказателствена сила, че изявлението в него е направено от кмета на район
„К.П.“. То е само индиция, че съществуват и други относими към предмета на
доказване фактически данни, които обаче поради процесуалното бездействие на ищеца
не са били събрани.
Преценявайки и в съвкупност анализираните по-горе две косвени доказателства,
настоящият състав намира, че те не доказват пълно и категорично придобиването на
правото на собственост върху топлоснабдения имот от ответницата. Затова в рамките
на настоящото дело трябва да бъдат приложени неблагоприятните последици на
тежестта на доказването и да се приеме за установено, че ответницата не е била
собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Следователно между
страните не е имало валидно облигационно отношение през съответния период, по
силата на което ищецът да е предоставял на ответницата топлинна енергия за битови
нужди. Искът за стойността на доставената топлинна енергия и акцесорният иск за
4
обезщетение за забава върху главницата за тази стойност трябва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни. При това положение съдът не следва да обсъжда
останалите доводи на страните във връзка с тях, свързани с доказването им по размер,
дали е налице забава на ответницата и наличието на неравноправни клаузи
(последните доводи на страните не са и относими към общите условия, които биха
били приложими през процесния период, ако беше налице валидно облигационно
отношение), за идентичността на топлоснабдения имот, дали са били налице
предпоставките за служебно начисляване на доставената топлинна енергия, погасени
ли са по давност вземанията.
Ответницата е на мнение, че ищецът не е носител на вземането за извършването
на услугата дялово разпределение, което предвид спецификата на разглеждания казус е
основателно. Поради липсата на валидно облигационно отношение между страните
през процесния период не може да бъде приложено правилото на чл. 22, ал. 2 от
общите условия. Следователно ищецът не доказва материалноправната си легитимация
по отношение на претендираното вземане за стойността на услугата дялово
разпределение. След като главният иск е неоснователен, то и акцесорният иск за
обезщетение за забава, начислено върху главницата за тази стойност, също е
неоснователен. Отделен въпрос е, че ищецът не е представил съответни доказателства
за поставянето на ответницата в забава по този иск.
Разноски. При този изход на делото в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени сторените в заповедното и в първоинстанционното исково производство
разноски.
В заповедното производство длъжницата е подала възражение по чл. 414 ГПК
лично. Не се установява да е сторила каквито и да било разноски. Затова и разноски за
заповедното производство не следва да бъдат присъждани.
В исковото производство ответницата е сторила разноски за процесуално
представителство. Уговореното адвокатско възнаграждение (л. 93) е в размер на 300
лева. Този размер е минимален, поради което възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие обаче инкорпорира
разписка, която удостоверява заплащането на 150 лева от така уговореното
възнаграждение в брой. Страните са уговорили, че останалите 150 лева са дължими до
последното „по делото“ съдебно заседание. Доколкото пред първостепенния съд не са
представени доказателства за заплащането им, то пред тази инстанция следва да бъдат
присъдени само разноски в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за установяване, че ответницата В. К. Б. с ЕГН
**********, съдебен адрес град /населено място/, ж. к. /жилищен комплекс/, дължи на
ищеца „/фирма/“ ЕАД с ЕИК ********, адрес град /населено място/, /улица/ сумата
1 584 лева и 21 стотинки, представляваща цена на доставена топлинна енергия до
имот в град /населено място/, ж. к. „/жилищен комплекс/, абонатен номер 246498 за
периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., мораторна лихва в размер на 297 лева и 29
5
стотинки за периода 15. 09. 2018 г. – 31. 12. 2020 г. върху цената на топлинната
енергия, сумата 17 лева и 8 стотинки, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. и мораторна лихва в
размер на 3 лева и 66 стотинки за периода 31. 01. 2018 г. – 31. 12. 2020 г. върху цената
на услугата дялово разпределение, за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 2257 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за
2021 г.
ОСЪЖДА „/фирма/“ ЕАД да заплати на В. К. Б. сумата в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6