Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 102_
гр. Варна,04.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при
секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№796 по описа за 2019г. на ВАпС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Мега Пласт
Груп“ ООД-гр.Кубрат, чрез адв. С., срещу решение № 51/22.07.2019г.,
постановено по т.д. № 34/2015г. по описа на ОС – Разград.
Въззивникът обжалва решението в частта, с което:
1) съдът е осъдил “Мега Пласт Груп“ ООД да заплати на М.Г.М.,
М.М.А. Б. и Т.М.А. сумата 77 346,96 лв., частично от 500 000лв.,
представляваща дела в капитала на “Мега Пласт Груп“ ООД, след прекратяване на
участието в дружеството, поради смърт на техният наследодател М. А. М., по
иска, предявен на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 вр. чл. 125, ал.3 от ТЗ, ведно със законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателно плащане и
2) е отхвърлил предявения от “Мега Пласт Груп“ ООД-
гр. Велико Търново против М.Г.М., М.М.А. Б. и Т.М.А. насрещен иск на правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с петитум ответниците, в качеството
им на наследници на М. А. М. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
30 000 лв. /с общ размер на иска 557 006.00 лв./, представляващи
неправомерно получени от наследодателя на ответниците средства / служебен аванс / и неотчетени в
касата на дружеството, с която сума се е обогатил за сметка на дружеството без
правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане, като неоснователен и недоказан.
С жалбата се иска решението да
бъде отменено в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск
като неоснователен и да се уважи предявения от въззивника насрещен иск. С
жалбата са развити оплаквания за неправиност на решението, поради
необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила.
Счита, че съдът неправилно е допуснал
изменение на иска, изразяващо се в претенция за заплащане на законна лихва,
върху претендираната сума. Това е така, защото не е налице хипотезата на чл.214
ал.2 ГПК-понеже до този момент няма предявен акцесорен иск за лихви.
Счита решението за неправилно и относно
определения размер на наследствения дял на ищците. Излага, че делът на
починалия съдружник следва да се изчисли и оцени по балансовата стойност на
активите и пасивите на дружеството към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването, като се намали със стойността на задълженията. За това
законодателят определя имуществото въз основа на което да се изчисли делът на
починалия съдружник, да се оцени по балансовата стойност на активите и
пасивите, а не на база на остойностяване към момента на материалните активи,
което е относимо към определяне на ликвидационен дял. Сочи, че при направено оспорване от страна на
ищците на съдебно-счетоводна експертиза,
на практика липсват данни за определяне на размера на починалия
съдружник.
Твърди също, че неправилно, поради
необоснованост съдът е приел, че предявения насрещен иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1-во ЗЗД за сумата от 30 000лв. /частична от
557 000лв./, представляваща неправомерно получени от наследодателя на
ищците средства е неоснователен. От
събраните по делото доказателства се установява, че сумата е осчетоводена и в
действителност е излязла от касата на дружеството. Невключването на сумата,
която е осчетоводена като вземане към починалия съдружник, ще доведе до
намаляване на финансовия резултат на дружеството.
На следващо място, счита, че съдът
неоснователно не е приел направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищците. Неправилно съдът е приел, че при определяне
на размера на хонорара, следва да се включи
и хонорара по насрещния иск, както и продължителността на съдебното
производство, за която страната няма вина.
Въззиваемите страни не са
изразили становище по жалбата.
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на
пълномощникът на въззивното дружество.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от М.Г.М., М.М.А. Б. и Т.М.А. ***, чрез
пълномощник адв. С.С., с която е предявен против “Мега Пласт Груп“ ООД, със
седалище и адрeс
на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. “Цар Симеон“ № 18, ЕИК *********,
представлявано от управител Г. А. Х., иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ с цена на
иска 500 000.00 лв., предявен частично до размера на 30 000.00 лв.,
представляваща размера на притежавания от ищците наследствен дял с номинална
стойност от 2500.00 лв., представляващ 50 % от капитала на “Мега Пласт Груп“
ООД. Твърдят, че наследодателят им М. А. М. е починал на 15.11.2014 г., от
която дата е прекратено и участието му в ответното дружество, в което приживе е
бил съдружник.
В срока за отговор ответникът “Мега Пласт
Груп“ ООДе осрпорил, иска като неоснователен: Предявил е насрещен иск, предявен
частично, против ищците по основания иск с искане ответниците, в качеството им
на наследници на М. А. М. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
30 000.00 лв., с общ размер на иска 557 006.00 лв., представляващи
неправомерно получени от наследодателя на ответниците средства / служебен аванс / и неотчетени в
касата на дружеството, с която сума се е обогатил за сметка на дружеството без
правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане.
В открито
съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснато увеличение на предявения иск до
размера на 77 346.96 лв., ведно със законната лихва, от датата на
предявяване на исковата молба – 23.06.2015 г. до окончателно плащане.
След преценка на събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между
страните, а това се установя и от приложените
доказателства относно следното:
Наследодателят
на ищците М. А. М. е бил съдружник в ответното дружество с ограничена
отговорност “Мега Пласт Груп“ ООД гр. Кубрат, заедно със съдружника Г. А. Х..
Дружеството е с капитал в размер на 5000 лв., разделен на 100 равни дяла от по
50 лв., внесен напълно, като двамата съдружници са имали равни дялове-по 50
дяла всеки.
Не е спорно
също така, че на 15.11.2014 г. е починал съдружника М.
А. М., който оставил като свои наследници – М.Г.М.- съпруга, Т.М.А.-син и М.М. Б.
-дъщеря. Не е спорно също, че наследниците на починалия съдружник уведомили
съдружника Г. Х., че отказват да придобият наследствения дял и да станат
съдружници в дружеството, като желаят своя дял от капитала да бъде осребрен в
пари, като са посочили като парична равностойност сумата от 500 000 лв.
Определен е и седмодневен срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение, с искане да бъде представен и баланс на дружеството към датата на
смъртта на наследодателя – 15.11.2014 г. По делото са представени заверени
препис от счетоводни баланси на ответното дружество към 30.11.2014 г. и към
31.12.2014 г.
Отчет за приходите и разходите за 2014 г. Отчет за паричните потоци по прекия
метод за 2014 г. Според съставения и
публикуван баланс към 30.11.2014 год. от “Мега Пласт Груп“ ООД гр. Кубрат,
собствеия капитал възлиза на 7 000лв.
Представени са
също така заверени копия на: Справка за равнение на разчети с доставчик ТУН
ХАС-получени суми от съдружника М. А. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
общо в размер на 289966 лв., с отчетени ордери в общ размер 158625 лв. и
разлика за отчитане 131 341 лв.; Четири бр. РКО и Протокол от заседание на
ОС на дружеството; Справка за равнение на разчети с доставчик ТУН ХАС-получени
суми от съдружника М. А. за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г. общо в размер
на 645506 лв., с отчетени ордери в общ размер 88500 лв. и разлика за отчитане
557006 лв.; Шест бр. РКО и Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за
периода м.януари – м. ноември 2014 г.; По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Иванка Братованова, която депозира
заключение, съгласно което размера на дружествения дял на наследодателя на
ищците е в размер на 143 784.15 лв.
По делото са
допуснати и приети заключения на две съдебно - почеркови експертизи:- с вещо
лице С.С. и с вещо лице Г. Д.. След
изследване обектите на експертизата – 10 бр. РКО и Протокол от заседание на ОС
на съдружниците на “Мега Пласт Груп“ ООД, проведено на 24.03.2014 г. и двете
вещи лица заключават, че саморъчните подписи върху 10 бр. РКО, посочени като обекти на
експертизата, не са изпълнени от М. А. М..
Според
неоспореното заключение по назначената оценъчна експертиза на недвижими имоти с
вещо лице Я. К., цената на имот с площ от 3 449 кв.м. към 30.10.2014 г. е 62 000 лв. Цената на
цех за производство на дограма и склад за материали към 30.102014 г. е в размер
на 440 400 лв. Цената на машини, стопански инвентар и др. ДМА и цената на
транспортни средства са посочени в приложения № 1 и № 2/стр.451 и стр. 452/.
Стойността на всички ДМА е сумата от 694 262,41лв.
С вх. №
5206/21.12.2018 г. по делото е представено заключение по назначена повторна
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А. С.-П. /стр.464-537/.
След запознаване
с материалите по делото и извършване на съответните изчисления вещото лице дава следното заключение:
Според
публикувания баланс към 31.11.2014год. собствения капитал възлиза на 7 хил.
лева. Премии от емисии не са отчитани:
Резерв от последващи оценки не е отчитан.
Балансовата
стойност на ДМА е 841 794,14лв. Преоценената стойност на ДМА, налични към
30.11.2014год., според СТЕ е 694 262,41лв., съответно се отчита обезценка
на активи -147 531,73лв., която представлява резерв от последващи оценка.
Според ССЕ
/стр.530/, съставения към 30.11.2014год. баланс не отразява коректно финансовото
състояние на дружеството. Посочената загуба за периода /м.01.-11.2014гад. е
загуба от 181 хил. лева и се явява 98,37% от натрупаната неразпределена печалба
за минали години-от момента на създаване на дружеството, която е в размер от 183 500,17лв. Същевременно,
в период от един месец-декември 2014год., дружеството е генерирало печалба от
212 хил. лева., без записвания по счетоводните сметки отразявакщи нов предмет
на дейност, въведени иновации, ноу-хау и увеличение на активи и парични потоци,
които опесредсват това увеличентие и то в период на годината, който е един от
най-слабите за този вид дейност.
Коригираните
стойностти от ССЕ на елементите на собствения капитал и общата му стойност са
посочени в таблица /стр.531/.
Видно е, че при
определяне на собствения капитал на дружеството от ССЕ, положителните финансови показатели, които
формират собствения капитал, а именно—резерви, неразпределена печалба и текуща
печалба, които са в общ размер на -302 225,65лв. са редуцирани с посочената
отрицателна величина на резервите, вследствие на обезценката на активи,
-147 531,73лв. и по този начин е определена стойността на собствения капитал на дружеството-154 693,92лв.
/стр.531/.
Относно
процесните 10 бр. РКО, вещото лице сочи, че при анализа им са установени несъответствия
по Закона за счетоводството, относно първичните счетоводни документи, каквито
са и те. Несъответствията са установени за РКО с номера:
2013-16,2013-25,2013-43,2013-61,2014-15 и 2014-32. Вещото лице сочи, че
изброените РКО съдържат информация за няколко стопански операции /два или три
пъти получени суми са документирани с един и същ първичен счетоводен документ/.
Върху ордера е записано осчетоводяване, некореспондиращо със записванията в
счетоводните регистри на ответното дружество. Вещото лице посочва във варианти
и влиянието на неподписаните от М. М. ордери: В случай, че фактическата касова
наличност, след осчетоводяване на процесните РКО е инвентаризирана-
действително преброена-за което документи не са представени, и отговаря на
записванията в счетоводните книги за паричните средства в брой, то извадените
от касата суми по неподписаните от М. ордери, представляват вземане на
дружеството от трето лице, което следва да бъде уточнено; В случай, че е
невъзможно да се уточни лицето, получило сумата и не се предприемат действия за
правилното му оценяване, вземането се отписва за сметка или на разходите, като
друг разход, или на собствения капитал-намаление на неразпределена печалба или
резерви.
По повод на
изложеното оплакване във възивната жалба, относно твърдяното оспорване на ССЕ:-
съдът намира същото за необосновано.
Видно е, че при
приемането на ССЕ в проведеното на 16.01.2019год. о.с.з., пълномощниците на
страните, са го приели без възражения /стр.550/. Видно е, че дори са го приели
без да зададат въпроси-т.е. приели са същото като ясно, пълно и обективно. Това
становище е поддържано от пълномощника на въззивника и в писмените бележки-в
които се сочи, че притежавания от ищците общ наследствен дял е в размер на
77 346,96лв.
Въпреки, че ССЕ
е приета без възражения и не е оспорена, съдът следва да вземе отношение,
относно изразеното становище във
въззиваната жалба, че делът неправилно е изчислен по пазарната стойност
на активите, определена от СТЕ, а не по тяхната балансова стойност.
Балансовата
стойност, както се сочи и във въззивната жалба, се определя като цената на
придобиване се намали с натрупаната амортизация и разходите за обезценка. Видно
е, че ССЕ се е съобразила с това изискване, като е редуцирала балансовата
стойност с констатираната от СТЕ обезценка.
Освен това,
вещото лице по повторната ССЕ П. изрично се е обосновала от нуждата от
изготвяне на оценъчна експетиза, необходима за коректното изчисляване на
преоценъчните резерви на активите, за изчисляване на величината на
капитала../410/.
В
констативно-съобр. Част на ССЕ /473/, вещото лице се е обосновало като е
посочило конкретно причините от нуждата за допускане на СТЕ, а именно:
При проверка на
първичните счетоводни документи, записваниянта в счетоводните книги..се е
установило несъответствие на счетоводните записвания в дружеството с принципа
„Хронология на записванията“-представяне за осчетоводяване документи от един
период в друг, неспазване на принципа на „текущото начисляване“-приходите и
разходите произтичащи от сделки и събития следва да се начисляват към тяхното
възникване..Нарушаване на документалната обоснованост на стопанските
операции-некоректно отписване на резерви от преотстъпени данъци, спиране на
начисляване на амортизация без документи, доказващи временното изваждане на
употреба на ДМА, нарушение на принципа
на „съпоставимост между приходи и разходи“..неначисляване на счетоводна
амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, „Цех за
производство на дограма и „Склад за материали“, за които не са представени
разходи за възнаграждения и осигурителни вноски, довежда до стойност по-ниска
от пазарната към момента на въвеждане в експлоатация..за това е необходимо да
се извърши оценка на активите. Необходимо е да се формира преоценъчен резерв
като разлика между балансовата стойност на активите към 30.11.2014год. и
преоценената им стойност../стр. 473..4/. ..Вещото лице е установило
несъответствия в изчислената амортизация..от ССЕ, -42 567,52лв.. по
инвентарна книга-57 529,22лв. и
разлики с разходите по оборотни ведомости../стр.526/..
При установените
несъответствия в счетоводните записвания за амортизациите, за начислените
разходи за амортизация, водещи до намаляванена счетоводните печалби, намаляване
на собствения капитал и намаление на балансовата стойност към съответните периоди, е задължително да се
оценят ДМА към 31.10.2014год. с цел коректното представяне на тяхната стойност
във финансовия отчет на дружеството. Съгласно приложимите СС, преоценка на
активите трябва да с е прави достатъчно редовно, така че балансовата стойност
на активите да не се различава съществено от тази, която би била определена при
използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет, а
справедлива стойност е сума, за която един актив може да бъде разменен...
Изложените
съображения се споделят напълно от съдебния състав.
В допълнение, по
повод на оплакването в жалбата, следва да се отблежи и следното:
С извършената
оценка на недвижимите имоти и движимите ДМА, интересите на дружеството не са
засегнати негативно, дори напротив.
Преоценената
стойност на ДМА, налични към 30.11.2014год. е 694 262,41лв., балансовата
стойност е 841 794,14лв., съответно се отчита обезценка на активи
-147 531,73лв.
При определяне
от ССЕ на собствения капитал на дружеството, положителните финансови
показатели, които формират собствения капитал, а именно—резерви, неразпределена
печалба и текуща печалба, които са в общ размер на 302 225,65лв. са редуцирани
с посочената отрицателна величина, вследствие на обезценката на активи,
-147 531,73лв. и по този начин е определена стойността на собствения капитал на дружеството-сумата 154 693,92лв.
/стр.531/.
Предвид
изложеното, оплакването, свързано с допуснатата оценка на ДМА на дружеството е
неоснователно.
Предвид
установеното, следва да се направят следните изводи:
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ са: да е настъпило прекратяване на участието на
съдружника в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1 и 2 от ТЗ и
дяловете да не са изплатени доброволно от дружеството - ответник. Безспорно,
посочените предпоставки са налице. Относно стойността на дружествения дял на
ищците от капитала на дружеството:
Определена
стойност от ССЕ на собствения капитал на
дружеството е сумата 154 693,92лв.
Ищците по
наследяване са придобили ½ от капитала на дружеството, следователно
стойносттта на техния дял е в размер на 77346.96 лв. В този размер е уважен
от съда и предявеният от ищците иск, поради което жалбата срещу решението в
тази му част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно жалбата
срещу приетият за разглеждане иск по чл.86 ЗЗД:
Жалбата е
неоснователна. Същата е срещу уваженото в о.с.з. проведено на
03.07.2019год. искане от ищците за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска.
Съобразно
разпоредбата на чл.214 ал.2 ГПК, прибавянето на лихвите след завеждане на исковата
молба, не е предявяване на отделен иск. Претенцията за законна лихва от
подаване на исковата молба, въпреки че няма характер на самостоятелен
иск-същата представлява акцесорно вземане, има самостоятелно съществуване и
представлява различно от главницата вземане, което се включва в предмета на
делото, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай съдът не
може да го разгледа. Крайният срок за заявяване от ищеца на тази претенция е
най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното
производство. По делото претенцията е заявена пред окръжния съд, преди даване
на ход на устните състезания, поради което следва извода, че искането е направено своевременно и не е
допуснато твърдяното процесуално нарушение. За това, жалбата в тази си част се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на
предявения насрещен иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД:
Същият е предявен
частично от ответника
“Мега Пласт Груп“ ООД, против ищците по основания иск с искане ответниците, в
качеството им на наследници на М. А. М. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата 30 000.00 лв., / частично при общ размер на иска 557 006.00
лв./, представляваща неправомерно получени от наследодателя на ответниците средства / служебен аванс / и неотчетени в
касата на дружеството, с която сума се е обогатил за сметка на дружеството без
правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане.
В тежест на
ищеца по иска е да докаже факта на валидно възникнало облигационно отношение –респективно
предоставяне на процесните суми по РКО.
От събраните по делото доказателства, ищеца по този иск не доказа, че наследодателят
на ответниците по насрещния иск е получил сумите. От заключенията на
назначените съдебно - почеркови
експертизи се установява по несъмнен и безспорен начин, че на процесните РКО
липсва подпис на починалия съдружник, а положените подписи представляват имитиране
на неговия подпис в същите РКО, които са положени чрез копиране. Следователно,
предвид доказателствената тежест, следва да се приеме за недоказано
обстоятелството, че наследодателят на ищците по основния иск е получил
процесните суми, които не е отчел по валидния начин, респективнно е останал
задължен към дружеството с тях.
За това, поради липсата
на доказателства починалия съдружник да е получавал суми по процесните РКО, няма
основание, на същия да бъде вменена отговорността за тяхното връщане,
респективно предявения насрещен иск срещу ищците като негови наследници се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По повод на
изложеното становище в жалбата, относно невключването на сумата по насрещния
иск към пасивите на дружеството, респективно със същата не е намален размера на
капитала:
Както се твърди
и в жалбата, ССЕ е установила, че сумата по насрещния иск е осчетоводена в
счетоводството на дружеството и е взета в предвид при определяне на размера на
собствения капитал на дружеството като вземане. Експертизата е посочила, че
изведените от касата суми по неподписаните от М. ордери, представляват вземане
на дружеството от трето лице, което следва да бъде уточнено. Ако не е възможно
да се уточни лицето получило сумата и не се предприемат действия за правилноото
му оценяване, вземането се отписва за сметка или на разходите, като друг
разход, или на собствения капитал-намаление на неразпределената печалба или
резерви. А както се посочи, към момента на изготвяне на ССЕ, вземането е
осчетоводено и съществува, поради което и правилно е взето в предвид от ССЕ,
като такова. Същевременно, вещото лице е посочило и предпоставките, същото да
бъде отписано като вземане от счетоводството на дружеството, които, видно е, че
не са налице. За това, правилно същото не е отразено като разход от ССЕ.
Обжалваното решение
в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно жалбата
срещу размера на присъдените разноски: Съдът намира същата за неоснователна,
поради следното: С решението са присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на
4 800лв. Интересът на ищците е сума в общ размер на 107 346,96лв. –по
основния и по насрещния иск, като дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е 3 603,41лв. Критерий за уважаване на възражение за
прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение е правната и фактическа
сложност на делото. Съдът намира, че заплатеното възнаграждение отговаря на
фактическата и правна сложност на делото. Видно е, че по делото са извършени
многобройни процесуални действия, приети
са две СГЕ, две ССЕ и една СТЕ, продължителността на производството-същото е
започнало през 2015год., също се явява фактор, водещ до усложняване на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
Жалбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/22.07.2019 год.,
постановено по т.д.№ 34/2015 год. по описа на Разградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280,
ал.1и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.