Определение по дело №2576/2021 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………/09.06.2021 г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, в състав: 

                                                                                        СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ                                                                 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2576 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Стилиянка и Ж. Иванови срещу А.П.,***  отрицателен установителен иск по чл. 440 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че А.П. и К.П. не са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.285 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД - 18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски" п. к. 9000, с. о. „Траката", местност „Малкою", с площ от 498 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), номер по предходен план: 5200285, при граници и съседи: 10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291 и 10135.2520.286, и Поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.286 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски" п. к. 9000, с. о. „Траката", местност „Малкою", с площ от 647 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), номер по предходен план: 5200286, при граници и съседи: 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289 и 10135.2520.287.

С молба № 290083/08.06.2021 г., депозирана от Стилянка и Ж. Иванови, е заявено, че възбраната върху процесните имоти е заличена от имотния регистър, считано то 23.03.2021 г. Направено е искане, в случай на прекратяване на настоящото производство, длъжникът в изпълнителното производство и един от ответниците по настоящото дело А.П. да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото съдебно – деловодни разноски, а в условията на евентуалност при отхвърляне на искането за разноски е направено искане за възстановяване на заплатената държавна такса.

 

Като разгледа материалите по делото и съобрази становището на ищците, съдът установи следното:

 

               Ведно с депозираната молба ищците са представили удостоверение №11765/02.06.2021 г., издадено по изпълнително дело 20207180400735 от ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, РД ОС Варна. От удостоверението е видно, че процесното изпълнително дело е образувано по молба на община Варна, която е възложила на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. В същото е удостоверено, че на 21.10.2020 г. върху процесните имоти е наложена възбрана от ЧСИ, в рамките на дадените му от взискателя община Варна правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, че на 07.01.2021 г. взискателят община Варна е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради удовлетворяване на притезанието на общината. След събиране на дължимите разноски, с постановление на ЧСИ от 22.03.2021 г. производството е прекратено, като на същата дата възбраната върху процесните имоти е заличена.

               От представеното удостоверение е видно, че към момента на предявяване на иска по чл. 440 от ГПК - 19.02.2021 г. процесните имоти са били възбранени, като съобразно задължителните указания дадени с Определение № 1239/06.04.2021 г. по в.ч.гр.д. № 833/2021 г., за ищците е съществувал правен интерес от водене на настоящото дело. При заличаване на възбраната върху имотите, правният интерес от водене на дело е отпаднал в хода на процеса, доколкото изпълнението върху имота на третото лице – в случая ищците, е положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иска по чл. 440 от ГПК. Липсата на правен интерес води до недопустимост на предявения иск, поради което исковата молба, която материализира същия следва да бъде върната, а производството по нея – прекратено.  

               Изводът за недопустимост на процеса прави наложително произнасянето по искането на ищците за осъждане на длъжника в изпълнителния процес и един от ответниците в настоящото производство А.П. да заплати в тяхна полза сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

               Към настоящият момент А.П. все още не притежава качеството ответник в производството, тъй като не е конституиран като такъв. Отделно от това, същият притежавайки процесуално качество на длъжникът в изпълнителното производство не е осъществил деяние, намиращо се в причино – следствена връзка с понесените от ищците вреди, под формата на сторени в настоящото производство разноски. По тези съображения, длъжникът в изпълнителния процес А.П. не е задължен за заплащане на сторените от ищците разноски по настоящото дело.

               Задължена за разноски по настоящото дело не е и общината взискател по изпълнителното дело. Видно от представеното удостоверение № 11765/02.06.2021 г., издадено по изпълнително дело 20207180400735 от ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, РД ОС Варна е, че ЧСИ при налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти е действал при условията на възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ от взискателя община Варна. От момента на възлагането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, на съдебния изпълнител се предоставя оперативна самостоятелност по своя преценка да решава кога и какво действие по изпълнение да извърши, включително да наложи възбрана, като в този случай е длъжен да се увери, че същият е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. След като ЧСИ е действал по своя преценка, а не по възлагане на взискателя и не е изпълнил задължението си да се увери, че процесните имоти са на длъжника, то от взискателя не може да се търси отговорност за вреди под формата на разноски в настоящото производство, тъй като същият не е извършил деяние намиращо се в причинна връзка с тези вреди. Тези разноски могат да бъдат търсени под формата на реализиране на отговорност на съдебния изпълнител за вреди.  

               По отношение на евентуално направеното искане за възстановяване на заплатената държавна такса, следва да се посочи, че последната се дължи за образуване на производството, а не за решаване на спора по същество. По тези съображения, искането за възстановяване на държавна такса е неоснователно.                                                                                                                                         

               Воден от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

               ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 273359/19.02.2021 г., депозирана от Стилиянка Т.И., ЕГН ********** с адрес *** и Ж.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 130 от ГПК.

               ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2576/2021 г. на Варненски районен съд.

               Определението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :