Решение по дело №739/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

190/11.6.2020г.

 

№...................                                               11.06.2020 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 739/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС – 29 от 28.02.2020 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана от Л.Д.Х. - кмет е наложена „имуществена санциа” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/. Общината - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради процесуални нарушения и противоречия с материалния закон, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представляващия по закон общината – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В представеното писмено становище процесуалния представител на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Община Шумен, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17 и се представлява от кмета Л.Д.Х..

Язовир „Друмево“, находящ се в имот с № 23813.23.83, в землището на с. Друмево и №№ 37135.12.23; 37135.12.24; 37135.12.34, в землището на с. Кладенец, общ. Шумен е собственост на Община Шумент, съгласно Акт за публично-общинска собственост № 4528 от 01.02.2016 г.

На 26.11.2018 г. свидетелят Р.К.Р. и Н.А.К.- служители в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията – Североисточна България“, офис Шумен към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Друмево“, собственост на Община Шумен. Проверката била извършена в присъствието на представител на собственика – Д.В.У.– гл. специалист „ОМП“ в Община Шумен. При извършения оглед било констатирано, че бетоновия преливен праг е подровен и разрушен в средната си част, след преливния ръб следва преходен участък, отвеждащ канала с трапецовиден земен профил, който преминава в бързоток, както и изровен участък в началото на преходния участък на разстояние от около 5 м. след преливния ръб, както и наличие на храстовидна и дървесна растителност във  въздушния откос и терена в петата на язовирната стена. Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол № 05-03-134/29.11.2018 г., с който на собственика Община Шумен било дадено задължително за изпълнение предписание, свързано с осъществяването на безопасна техническа експлоатация, а именно да се премахне храстовидната и дървесна растителност от въздушния откос и терена в петата на язовирната стена, като и да се възстанови експлоатационното състояние на преливника – преливен ръб и бързоток, със срок за изпълнение на предписанието – 30.06.2019 г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на представителя на Община Шумен на 12.12.2018 г., като в констативния протокол изрично било отразено, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е отговорен за изпълнението на предписанието.

Впоследствие, на 24.09.2019 г. свидетелите Р.К.Р. и И.М.И. - служители в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията – Североисточна България“, офис Шумен към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в присъствието на представител на собственика на язовира – свидетеля Д.В.У.– гл. специалист „ОМП“ в Община Шумен, извършили нова проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Друмево“. При извършения оглед било установено, че въздушния откос, както и терена в петата на язовирната стена са гъсто обрасли с дървесна и храстовидна растителност, което затруднявало извършването на обстоен огледа му и установяване неизправности по същия, както и че състоянието на преливното съоръжение е непроменено спрямо предходната проверка, извършена на 26.11.2018 г., а именно: бетоновия преливен ръб бл подровен в средната си част, а в началната част на преходния участък на разстояние от 5 м. след преливния ръб се наблюдавал изровен участък. Във връзка с това констатирали неизпълнение на даденото с Констативен протокол № 05-03-134/29.11.2018 г. предписание. Направените констатации при проверката били отразени в Констативен протокол № 05-03-79/26.09.2019 г., връчен на представителя на Община Шумен на 30.09.2019 г.

Въз основа на установените факти, на 05.11.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 05-047, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите - неизпълнение на даденото предписание с Констативен протокол № 05-03-134/29.11.2018 г. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от общината лице – Д.В.У. което е подписало акта, излагайки възражения, че представият такива допълнително в законоустановения срок. Впоследствие общината се е възползвала от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирала писмени възражения, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № НЯСС – 29 от 28.02.2020 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана по закон от Л.Д.Х. - кмет е наложена „имуществена санциа” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. чл. 201,        ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.К.Р. и свидетеля И.М.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Р. и И.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на язовира, отразяващи състоянието му към момента на извършване на проверката. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № НЯСС – 29 от 28.02.2020 г. е издадено от компетентен орган - от зам. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение  на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Според разпоредбата на чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, и в тази връзка съгласно чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това правомощие на контролните органи съответства регламентираното в ал. 2 на чл. 190а от ЗВ задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията.

Със Заповед №А – 517/12.07.2018 г. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор оправомощава конкретни длъжности лица, между които и лицата Р.К.Р., Н.А.К.и И.М.И., да контролират мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове. Предмет на административнонаказателното производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение.

По делото не се оспорва обстоятелството, че със съставения Констативен протокол № 05-03-134/29.11.2018 г. на общината - жалбоподател било дадено предписание в срок до 30.06.2019 г. да премахне храстовидната и дървесна растителност от въздушния откос и терена в петата на язовирната стена, като и да се възстанови експлоатационното състояние на преливника – преливен ръб и бързоток.

В извършената проверка на 24.09.2019 г. са взели участие свидетелите Р.К.Р. и И.М.И.. Посочените свидетели са категорични в твърденията си, че към момента на проверката било установено, че въздушния откос е гъсто обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, което затруднявало огледа му и установяване неизправности по същия, както и че че състоянието на преливното съоръжение е непроменено спрямо предходната проверка, извършена на 26.11.2018 г., а именно: бетоновия преливен ръб бл подровен в средната си част, а в началната част на преходния участък на разстояние от 5 м. след преливния ръб се наблюдавал изровен участък. Обстоятелството, че предписанието не е било изпълнено към момента на извършване на втората проверка - на 24.09.2019 г. не се оспорва и от страна на Община Шумен.

Правно ирелевантно се явява обстоятелството на кого е бил отдаден под наем процесния язовир „Драгоево“, тъй като с Констативен протокол за извършена проверка № 05-03-134/29.11.2018 г. е бил съставен и връчен на представителя на Община Шумен на 12.12.2018 г., като в същия изрично е било отразено, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е отговорен за изпълнението на предписанието.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, който предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите или задължение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, какъвто е и процесният случай.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. От материалите по делото не става ясно в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да са били констатирани и други нарушения на Закона за водите /ЗВ/, както и по делото не се ангажираха доказателства жалбоподателят да е извършвало други идентични нарушения по ЗВ, за които да е бил санкциониран, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на общината - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на           1 000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че административно-наказващият орган не е изложил мотиви относно обстоятелството защо приема, че нарушението не е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че същото не  е съществено процесуално нарушение, доколкото органът е извършил преценка, която макар и лаконично е била отразена в самото наказателно постановление. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Неизпълнението на предписанието за почистване на въздушния откос, който бил гъсто обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, затруднява огледа му и установяването на евентуални неизправности по същия, касае техническото и експлоатационно състояние на язовир, поради което не може да се приеме, че е с ниска обществена опасност. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 29 от 28.02.2020 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана по закон от Л.Д.Х. - кмет е наложена „имуществена санциа” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” 4 000 /четири хиляди/ лева на 1 000 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: