Присъда по дело №4597/2012 на Софийски градски съд

 

ПРИСЪДА

 

№.....................

 

гр....София  24.10.................. 2012г

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

.................Софийският градски...... съд ............. наказателна.............колегия......32-ри състав..... …………………………......

 

.......................... на ...……......... двадесет и четвърти октомври.................................................. двехиляди и дванадесета

 

година ................................ в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: .... Десислав Любомиров................................

                                                                                     

  Съдебни заседатели:...........Павлинkа Б. .....................................

 

..............Р.Г................ ........ ...... .........

 

при секретаря........В.С.……………….........………………………………………………….....…………............ …………..............……..........

с участието на прокурора ..... Емил Георгиев.........……………………................... …………....……...................................………….........................……….......

разгледа докладваното от..... председателя.................................наказателно общ характер  дело  

№4597 по описа  за 2012..година, за да се произнесе съобрази следното: ...........................................

           

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.С.И., роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********

                    ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 23.06.2012г в гр.С.,  отнел чужда движима вещ-златен медальон с тегло 4,5 грама, 14 карата от владението на Е.Х.Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б”от НК  и чл.54 от НК му налага наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим.

           ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието времето през което подсъдимия Р.С.И., с горната самоличност е бил задържан под стража, считано от 27.06.2012г.

          ОСЪЖДА подсъдимият Р.С.И. с установената самоличност да заплати в полза на държавата сумата от 90/деветдесет/ лева за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на СГС-сумата от 120/сто и двадесет/ лева за разноски в съдебно заседание

        

            ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.София.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                      

 

                    

            2.

              Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимият Р.С.И. *** в това, че на 23.06.2012г. в гр.С.,  отнел чужда движима вещ-златен медальон с тегло 4,5 грама, 14 карата от владението на Е.Х.Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив -престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б”от НК.

                         Прокурорът поддържа обвинението.

                           Подсъдимият И. не дава обяснения пред съда, като твърди, че осъзнава какво е направил. Моли за справедлива присъда и по-малко наказание.

                          След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                     Подсъдимият Р.С.И. е роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан. На  23.06.2012г. около 14,00 часа, свидетелките М.Х. и Е.Х.-майка дъщеря,  били на пазар К.П. в гр.С. и пазарували. Влезли в магазин за дрехи, а след това отишли до месарницата. Св.М.Х. влязла в магазина, а дъщеря й останала отвън и запалила цигара. Пред месарницата имало пейки, на които седели младежи. Св.М.Х. забелязала, че те много демонстративно оглеждали дъщеря й. След това двете свидетелки тръгнали в посока АГ ”С. С.”, вървейки по ул.”Р.Б.”. Пред бл.** св.Е.Х. видяла ръка, която се протягала из зад гърба й и се обърнала да види какво се случва, мислейки си, че някой си прави шега с нея. Обръщайки се св.Е.Х. видяла подс.И. и още едно лице което било с него. Подсъдимият  хванал медальона, който висял на верижка на врата на свидетелката и започнал да го дърпа. Св.Е.Х. хванала верижката, която се скъсала. В ръцете на подсъдимия останал  златния медальон, който бил с тегло 4,5 грама, 14 карата, като при дърпането му, верижката прорязала врата на свидетелката. В същият момент св.М.Х. чула, че дъщеря й пищи, но не успяла да реагира, тъй като лицето което придружавало подсъдимия  я нападнало в гръб, скъсало златния й ланец и побягнало в различна посока от тази в която избягал подс. И.. Св.М.Х. тръгнала да гони лицето, което отнело ланеца й, но не го настигнала. Когато св.Е.Х. настигнала майка си, последната видяла, че дъщеря й има рана на врата и разбрала, че са нападнали и нея. Св.М.Х. се обадила та телефон 112 и съобщила за случилото се.

Стойността на отнетия от подс.И. златен медальон била 202, 50 лева.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства, съдържащи се в свидетелските показания на свидетелите М.Х. и Е.Х., заключенията на експертите, както и от приложените писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за личен обиск, протокол за очна ставка, медицинско удостоверение, свидетелство за съдимост, експертизи.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

             От обективна страна подс. И. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б”от НК. на 23.06.2012г. в гр.С.,  отнел чужда движима вещ-златен медальон с тегло 4,5 грама, 14 карата от владението на Е.Х.Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила. Обективно с действията си подсъдимият е лишил св.  Е.Х. от фактическата власт върху процесната вещи. Самият той не дава обяснения относно този факт, въпреки, че декларира съзнание за сторонето, но въз основа на събраните в хода на производството доказателства,  съдът намира, че с поведението си подс.И. е осъществил първият акт от изпълнителното деяние на престъплението. Същият е предприел упражняването на физическа принуда по отношение пострадалата свидетелка[1]. Съдът кредитира показания й като достоверни и непротиворечащи с останалите събрани в хода на производството доказателства. Относно авторството на деянието категорични доказателства се съдържат и в протокола за разпознаване на лица и предмети[2]. Пострадалата е била изненадана и силно стресирана от нападателят си и въпреки това е разпознала категорично подсъдимият, като извършителят на престъплението. При това, същата при разпита й е дала подробни описания на белезите по които може да го стори[3]. Съдът намира, че при извършване на това следствено действие са били спазени процесуалните правила по Раздел VІІ, на Глава ХІV от НПК и посоченият  по-горе протокол е годно доказателствено средство. Относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, доказателства се съдържат и в показанията на св.М.Х.[4]. Въпреки, че добросъвестно този свидетел заявява, че в момента на извършване на престъплението по отношение на дъщеря й не е видяла нападателя/само защото и тя самата е била нападната/, съдът намира, че с показанията й са събрани доказателства не само за механизма на извършване на престъплението, но и за авторството му в лицето на подсъдимия. Св. М.Х. е категорична, че е забелязала лицата, които са ги нападнали още в района на пазара, като пояснява защо им е обърнала внимание[5]. Показанията й напълно кореспондират с тези на дъщеря й-св.Е..Х. Въз основа на тези доказателства съдът намира, че именно подсъдимият е лицето упражнило насилие насочено към установяване на фактическата власт върху веща-предмет на престъплението и то по начина описан от последният посочен свидетел. С оглед на това съдът приема, че е бил осъществен от подсъдимият и вторият акт от изпълнителното деяние-установяване на фактическа власт върху веща-предмет на престъплението. Общата стойност на последната, видно от заключението на експерта[6] е била 202,50 лева.

Видно от приложената по делото справка за съдимост[7], подс.И. е осъждан шестнадесет пъти за извършени престъпления от общ характер, като с определение  от 10.10.2011г. по НОХД №42212833/2010г. по описа на СРС, в сила от същата дата, било одобрено споразумение, с което за престъпление по чл.131а, пр.2, вр.чл.129, ал.2, ппр.3, вр.ал.1 от НК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С пр.№22/09.12.2008г. по НОХД№1572/08г. на СГС, в сила от 25.12.2008г. на подс.И. било наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим. С оглед на това съдът намира, че деянието предмет на настоящето производство е  извършено от подс.И. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като са му е били наложени наказания, изтърпяването на  които не е било отложено по реда на чл.66 от НК. След изтърпяване на наказанията до извършване на престъплението-предмет на настоящето производство не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.

            От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс.И. е съзнавал, че с поведението си лишава св.Е.Х. от фактическата власт върху веща-предмет на престъплението. Действал е с намерение противозаконно да присвои същата, целейки набавянето за себе си на имотна облага. Той е съзнавал, че употребената от него  сила е предпоставка за установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Разбирал е от интелектуална страна, че св.Х. се противопоставя на действията му изразявайки явно несъгласие с тях. Видно от заключението на експерта по съдебно-психиатричната експертиза[8], при подс.И. не се установяват данни за интелектуален дефицит от органичен или функционален тип. Установява се със същото заключение, че няма основание в случая да се обсъжда някаква интелектуална непълноценност, като при подсъдимия се констатира по-ниска степен на интелект, а не дефицит на такъв.

Интелектуалната страна на умисълът на подс.И. е включвала и представи относно факта, че върши престъплението в условията на опасен рецидив. Разбирал е общественоопасният характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

                    Въз основа на изложеното съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.

                       При индивидуализацията на наказанието което следва да му се наложи, съдът съобрази като смекчаващи обстоятелства сравнително младата му възраст-23 годишен към момента на извършване на престъплението и не високата стойност на предмета на последното. Като отегчаващи такива отчита високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от времето, мястото и начина на обективиране на престъпното посегателство-в светлата част от денонощието на обществено място, по отношение на жена и при оказана съпротива от  последната и с упоритост за изпълнение на престъпното намерение и причиняване на лека телесна повреда[9].  По-високата обществена опасност на деянието се обуславя и от извършеното по същото време друго престъпление от придружаващото подсъдимия лице.

                   С оглед на изложеното и въз основа на посочените по-горе обстоятелства, съдът определи за подс.И., на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б”от НК  и чл.54 от НК наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъждан шестнадесет пъти за извършени престъпления от общ характер. Четиринадесет от осъжданията са за извършени грабежи, едно за кражба и едно за причиняване на средна телесна повреда. Въпреки това подс.И. отново е  предприел действия за упражняване на физическо насилие с цел реализиране на престъпният си замисъл. Употребената от него в случая сила е показателна за това, че противоправното му поведение трайно ескалира в негативна насока с оглед степента на обществена опасност. Показателен за високата обществена опасност на подсъдимия като деец  е и факта, че преди извършването на престъплението той е обмислил действията си, съгласувайки ги с друго лице, което е предприело посегателство срещу св.М.Х.. Всичко това дава основание на съда да приеме, че подсъдимият, въпреки отчетената млада възраст, е деец с висока степен на обществена опасност, надхвърляща определената с квалификацията на деянието такава. Именно поради това и с оглед постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да понесе за деянието си трябва да бъде в определеният размер. С изтърпяването на това наказание, подсъдимият ще има възможност да преусмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от неблагоприятната среда в която се е формирал като личност, да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер. Изтърпяно в затвор при първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.

         На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето през което подсъдимият Р.С.И. е бил задържан под стража, считано от 27.06.2012г.

         В тежест на подсъдимият следва да бъдат възложени направените в хода на производството разноски.

          Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

     

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: