№ 21796
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20241110167769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по подадено заявление от С. Д. Д. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
за парично вземане по чл. 410 ГПК АД“Т А Т Х Й“ чрез търговско представителство на
чуждестранноъо лице „ТТ“.
Въз основа на заявлението на 21.11.2024г. съдът е издал заповед №36857 за парични
вземания за сумата 1173,50 лева, като равностойност на 600 евро, представляваща главница за
oбезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение на полет ТК 0088 по маршрут
летище И, Т - летище П на 15.04.2024 г. част от обща дестинация София - И - П, изпълнявана с
полети ТК 1030 и ТК 0088, резервация TGNHIB, ведно със законна лихва за период от 11.11.2024 г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК от длъжника е постъпило възражение по образец, в което се
поддържа, че сумите са погасени с плащане, а разноски не се дължат на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
В предоставения му срок за становище заявителят поддържа, че с поведението си
длъжникът е предизвикал завеждането на делото, поради което следва да му възстанови сторените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно приетото в мотивите към т. 10 в от Тълкувателно решение №4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГКТ ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1
ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за
разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.
По делото от представените с молбата от 27.01.2025г. писмени доказателства се установява,
че заявителят е отправил покана за доброволно изпълнение до длъжника преди завеждане на
делото, както и че в изпълнение на изискванията му е предоставил и детайли на банковата си
сметка по имейл. Тези доказатества опровергават тезата на длъжника за забава на кредитора. При
това положение и доколкото в случая длъжникът е платил претендираното парично вземане за
главница след постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда същият е дал
повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за съдебните и
1
деловодни разноските, сторени от заявителя. Тези разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса
и 400 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 407 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя за направените съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 46 лв. за държавна такса и 300 лв. за
адвокатски хонорар.
Да се извърши съответното отбелязване върху заповедта по реда на чл. 416 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в
двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника - от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2