Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 22.06.2020г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2569 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

 

Ищецът Фонд з.г.н.в.в б. твърди, че е юридическо лице, създадено по силата на чл. 7, ал. 1 от ЗГВБ от 1998г. (отм.). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът е гарантирал пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът е изплащал задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, а според чл. 8, т. 3 от ЗГВБ (отм.) една от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете.

С Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност.

С Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на банката по привличаните средства, са били намалени лихвените проценти по депозити на „К.Т.Б.“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.

С Решение № 23 от 16.09.2014г. на УС на БНБ е бил удължен до 20.11.2014г. срокът, за който банката е била поставена под специален надзор, като е било постановено до 20.11.2014г. да се прилагат мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ.

С Решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД.

Предвид отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност на 06.11.2014г., отношенията във връзка с изплащането на гаранция по влоговете на вложителите в банката са се уреждали по правилата на ЗГВБ (отм.), както и Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), приета на основание чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ (отм.).

Според представената от квесторите на „К.Т.Б.“ АД на Фонда по реда и условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ информация, ответникът е притежавал в банката включително влог по депозитна сметка в евро с IBAN ***, с наличност в размер на левовата равностойност от 76 501. 98 лева, като влогът е бил означен от квесторите на банката като непривилигирован/непреференциален.

Съгласно Решение № 61 от 18.11.2014г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в банката е била 04.12.2014г. и на 15.12.2014г. на база получената информация, Фондът е изплатил чрез обслужващата банка („Банка ДСК“ АД) сума от 120 943. 54 лева като гаранция по влоговете на това дружество в КТБ.

В последствие след изпратено писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015г., на база получена информация от банката и извършена проверка, е било установено, че по влога на ответника по депозитна сметка  с IBAN ***авени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката, които тя е длъжна да прилага към своите служители и поради това влогът не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗКИ банката може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.

В исковата молба се излагат конкретните условия по Договор № 32110 от 04.04.2013г. за индивидуален срочен депозит, сключен между ответника и  „К.Т.Б.“ АД. По силата на договора ответникът е депозирал за съхранение сумата от 1 209 249. 64 евро за срок от 6 месеца, при текущ годишен лихвен процент в размер на 6.0000%. Към датата на сключване на договора обявените от банката лихвени условия, които тя е била длъжна да прилага към своите вложители, са били установени в Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 12.12.2012г. и съгласно тази Скала стандартният лихвен процент за 6-месечен срочен депозит в евро за юридически лица е бил в размер на 3. 5%. С Анекс № 1 към договора депозитът е бил подновен, считано от 04.10.2013г. за нов 6-месечен срок и съгласно § 2 от Анекса ако депозантът не е дал други писмени инструкции на банката, действието на договора се е продължавало автоматично за същия срок и при същите условия. На 27.08.2014г. ответникът е отправил до „КТБ“ АД молба с вх. № 8281 от 27.08.2014г., в която моли да бъде прекратен договорът и със средствата по депозита да се погаси главницата по договор за кредит от 12.12.2013г., както и натрупаната до момента лихва, а остатъкът да бъде прехвърлен по посочена от дружеството сметка.

Сумите не подлежат на гарантиране от ФГВБ  поради обстоятелството, че банката е заплащала по-високи лихви от тези, които е заплащала стандартно. Намалените по административен ред лихви по влоговете в КТБ с Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ не е променило привилегирования характер на лихвите, в който смисъл са били и съвместните указания на БНБ и ФГВБ с вх. № 11806 от 13.11.2014г. Не променя правната природа на влога и изявленията на пълномощник на законните представители на банката, че влогът е гарантиран.

Във връзка с изложените обстоятелства ответникът е нямал право на гаранция по описания депозит на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) и изплатената гаранция от страна на Фонда е получена без правно основание. Ответникът е получил като гаранция по влога 120 943. 54 лева, от които дължима и платима на валидно правно основание е била сумата от 44 441. 57 лева. Остатъкът от 76 501. 98 лева е получен от ответника без правно основание.

Като излага, че с частична сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017г., са били изплатени 11. 304% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност  за „КТБ“ АД вземания по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН и ищецът е получил плащане по чл. 24, ал. 1 от ЗФГВ (отм.) във връзка с правата на вложителите в  КТБ с право на гаранция от 11. 304% от 76 501. 98 лева (8 647. 79 лева), ищецът претендира връщане на остатъка от 67 854. 19 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (29.11.2019г.) до окончателното плащане и с присъждане на разноските по делото.

На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 90-0070/05.11.2019г., но след проследяване на пратката се е установило, че тя не е била получена от адресата.

 

Ответникът „С.К.“ АД не е дал отговор на исковата молба в срока по чл. 370 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание исковете са били оспорени като неоснователни и са изложени съображения по същество.

Ответникът възразява, че твърдението за привилегирован характер на процесния депозит е неоснователно, тъй като лихвените проценти по посочената от ищеца т. 2, Раздел ІІ от Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти, се прилага за вложения в размер на до 250 000 евро, а сумата по  депозита на ищеца е надвишавала този лимит петкратно. В Скалата не са били посочени фиксирани лихвени проценти за депозиране на суми над 250 000 евро, за да може да се направи извод за привилегированост. Нещо повече – чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ на Скалата установява, че банката може да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални договори.   

Освен това, според ответника, е налице  неточно транспониране на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити при изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗБН (отм.). В т. 11 от Приложение 1 към директивата, във връзка с чл. 7, § 2 от същата относно изключенията при гарантирането,  е изрично формулирано условие за причинна връзка между предоставянето на „финансова отстъпка” и последващо влошаване на финансовото състояние на съответната кредитна институция в тези случаи, което условие липсва в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Тъй като задължението за транспониране не е било изпълнено,  разпоредбата на директивата е безусловна и достатъчно прецизна и установява права на частни субекти срещу юридическо лице, управлявано и контролирано от държавата,  разпоредбата следва да произведе директен ефект, да дерогира  чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), да намери пряко приложение и да бъде основа при произнасяна на съда по казуса. Поради това в тежест на ищеца е било да докаже наличието на причинна връзка между индивидуално уговорените лихвени условия и влошаването на финансовото състояние на банката, но такива няма. От ответното дружество е бил погасен наличен кредит, а една след това е преведен остатъкът от депозита. Останал е актив от 3.5 % от размера на депозита. Този факт недвусмислено показва, че ръководството на дружеството е целяло удовлетворяване на вземането на своя кредитор, а не поставянето му в затруднение.    Ответникът се позовава на дело С-188/89, както и на решения  на Апелативен съд – София и Софийски градски съд, включително Определение № 260/29.05.2018г. по т.д. № 25/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. 

Ответникът също претендира разноските по делото.

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

На 04.04.2013г. между „К.Т.Б.” АД и ответника е бил сключен договор № 32110 индивидуален срочен депозит, съгласно който ответникът – депозант е депозирал за съхранение, а банката е приела сумата от 1 209 249. 64 евро по сметка IBAN ***ца, който срок е започвал да тече от датата на внасяне и е изтичал на 00 часа на 04.10.2013г. (чл. 1). Банката е начислявала лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.0000% (чл. 2, ал. 1). Съгласно клаузата на чл. 11 от договора, сумите по банковата сметка са били защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до размер от 196 000 лева. Посочени са били изключенията в тези случаи. В същата клауза (чл. 11, ал. 4) от банката е било декларирано, че при сключване на договора не са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите клиенти.

С Анекс № 1 към договора за депозит, подписан на 02.10.2013г., е било прието, че депозитът се подновява, считано от 04.10.2013г. за нов срок от 6 месеца и начислената лихва се капитализира към авоара по депозитната сметка. 

На 13.06.2014г., след изтеглени от ответника 200 000 евро от влога, между него и „КТБ” АД е бил сключен Анекс към Договор № 32110 за индивидуален срочен депозит, съгласно който условията по договора за новата сума по депозита  са останали непроменени и в сила за всяка от страните.

Начислената по договора лихва е била съответно на уговореното.

В този смисъл са представените по делото писмени доказателства (договор за индивидуален депозит и анекси), както и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.   

Към датата на сключване на договора с приложенията при „К.Т.Б.” АД е действала Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти. Съгласно Раздел ІІ – „Лихви по срочни привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен депозит за юридически лица и еднолични търговци”, лихвените проценти за депозит в евро при срок на депозита от 6 месеца са били определени в минимален размер и само за валутни единици до 250 000 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ - „Условия за олихвяване на скалата” от същата скала, освен посочените в раздели І и ІІ на Скалата стандартни лихвени проценти, банката е можела да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални договори. В чл. 9, ал. 4 от Скалата е било декларирано, че парични средства по банкови сметки, по които са предоставени лихвени условия, различни от посочените в раздели І, ІІ и ІІІ на Скалата, не са  защитени от ФГВБ. 

По делото няма твърдения и събрани доказателства за това какви други депозити на стойност идентична или сходна с тази на депозита на ответника са били привлечени от „КТБ” АД към април 2013г. и след това до отнемане на лицензията на банката, съответно какъв лихвен процент е бил прилаган към тези депозити.

  На 20.06.2014г.,  в часовете преди обяд, от „К.Т.Б.“ АД е било направено уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции.  С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г.

Съгласно Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ са били намалени  лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и с Решение № 104 от 15.08.2014г. е било дадено разрешение  за извършване на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

С писмо вх. № 8381/27.08.2014г. ответникът е поискал от квесторите на „КТБ” АД, поради липсата на финансови средства, да прекратят депозита в банката в размер на 1 082 686. 94 евро, от средствата да се погаси главницата по кредит на дружеството по договор от 12.12.2013г., както и натрупаната до тогава лихва и остатъкът да се прехвърли по разплащателна сметка. По делото не е спорно, че прихващането е било прието от квесторите и осчетоводено.  

На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към  Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.Т.Б.“ АД е била отнета.

По делото издаването на решенията от УС на БНБ е прието за безспорно.

След сезиране от БНБ  на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.Т.Б.“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.

С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено  в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г.

Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

След отнемането на лицензията на „КТБ” АД от  квесторите на банката, по реда на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), е била предоставена информация за депозити на ответника, включително по влога по депозитна сметка в евро с IBAN ***. Наличността е била определена в размер на левовата равностойност от 76 501. 98 лева, при съобразяване на извършеното прихващане.  Влогът (остатъчната сума след прихващането) е бил определен от квесторите на банката като непривилегирован (подлежащ на гарантиране) и на 15.12.2014г. от името на ФГВБ, чрез обслужваща банка („Банка ДСК“ АД),  е била платена гаранция по влога от  76 501. 98 лева. Обстоятелствата също се установяват от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

При приета суброгация относно сумата по чл. 24 от ЗГВБ (отм.), вземането е било прието в производството по несъстоятелност срещу „КТБ” АД като част от множество други платени гаранции – суброгационни вземания на основание чл. 24, вр. чл. 4, чл. 6 и § 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), в полза на ищеца.

През март 2017г. по партидата на „КТБ” АД в търговския регистър е била обявена първата и единствена до сега частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ” АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН. Сметката е била одобрена (с изменения) от Управителния съвет на ФГВБ съгласно решение от 24.04.2017г., последното одобрено (с изменения) с решение на Софийски градски съд по чл. 99, ал. 3 от ЗБНБ. Обстоятелствата са видни от партидата на „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) в търговския регистър.  

Въз основа на разпределението на ищеца са били платени  11. 304% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания при ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, включително относно влога на ответника. Обстоятелството се установява, най-общо, и от съдебно-счетоводната експертиза по делото.  

Междувременно с писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015г. председателят на УС на ФГВБ е поискал от синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност) да проучат и обобщят информация за депозитите, по които са предоставени привилегировани лихвени условия.

По делото не се установява кога е било преценено, че влогът на ответника е бил при привилегировани лихвени условия, но с писмо изх. № 90-0070/05.11.2019г. ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца получената гаранция, при приспадане на полученото от Фонда по частичната сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД.

Претендираната по делото остатъчна сума е  67 854. 19 лева.

  

            При така установеното от фактическа страна, не са налице предпоставките за осъждане на ответника за връщане на сумата от 67 854. 19 лева.

Тази сума не е била получена от ответника без основание, както и при приемане на суброгаторното вземане на ищеца в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД липсва функционална връзка между евентуално обогатяване на ответника и  обедняването на ищеца.

            Съображенията са следните:

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015г.), не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банка на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката  условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Разпоредбата е свързана с чл. 57, ал. 1 от ЗКИ – банката може да приеме пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички вложители. Тези условия касаят лихвените проценти и методите за изчисляване на лихвата, периодите на лихвените плащания, минималната сума, приемана на влог, последиците при теглене на влога преди срока (чл. 57, ал. 2 от ЗГВБ (отм.)).

В случая не се установява предоставяне на привилегировани лихвени условия на ответника относно депозита по сметка  IBAN ***.

При размера на депозита (първоначално 1 209 249. 64 евро, а след това, поради извършеното теглене, с 200 000 евро по-малко) по Скалата на стандартните лихвени проценти на „КТБ” АД  (раздел ІІІ) е бил предвиден максимален лихвен процент от 10%, което  е повече от уговорената по договора за влог 6% на лихвата.

Без значение е предвиденото в раздел ІІІ на скалата индивидуално договаряне в тези случаи (за влог над 250 000 евро), щом не се установява, че приложеният лихвен процент е бил привилегирован в сравнение с останалите идентични или сходни сключени от банката договори за влог. Разпоредбата на  чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) изисква привилегированост на лихвените условия при конкретно предоставяните от банката услуги – предимство, поставило ищеца  в по-благоприятно положение от другите вложители, но при идентични или сходни обстоятелства относно техните депозити.

Твърдението на ищеца, че предвиденото индивидуално уговаряне е достатъчно за установяване на привилегированост е неоснователно, макар да е принципно основателно съображението, че е без значение Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити на „К.Т.Б.“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. Предоставянето на привилегировани лихвени условия се преценява към датата на сключване на договора за влог (чл. 5, ал. 3 от ЗГВБ (отм.)).

Раздел ІІ от Скалата, на който се позовава ищецът (с предвиден лихвен процент от 3.5%) касае влогове с пъти по-малък размер на валутните единици (до 250 000 евро). Валутните единици са от значение за формираните лихвени проценти ведно със срока на депозита, поради което само на това основание не може да бъде изведена привилегия на ищеца, т.е. отклонение от лихвените условия единствено и само за ответника, поради което влогът да не е гарантиран.  

Отделно от това, на основание чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995г. относно схемите за гарантиране на депозити, действала към момента на сключването на процесния договор за влог с допълненията и чийто разпоредби е въвеждал, съгласно § 1а от ДР на  ЗГВБ (отм.), този закон, следва да се приеме, че изключването на влога на ищеца като гарантиран изисква допълнително установяване, че ползваният от  него лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, с която е бил сключен договорът за влог (т. 11 от  Приложение І от директивата).

Директивата е целяла да осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират в общността, плащанията под гаранция са изчислявани на базата на хармонизирано минимално ниво, при което изрично са посочени случаите, при които държавите членки могат да предвидят определени вложители  или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво (в Приложение І). Съгласно т. 11 от Приложението, се касае за депозити, за които вложител на индивидуална основа (т.е. за разлика от другите вложители в кредитната институция) е ползвал проценти и финансови отстъпки, но те трябва да са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на кредитната институция. Изключението има санкционен характер и е пряко свързано с настъпилото негативно финансово-икономическо състояние на банката.

Това изискване не е посочено в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), но следва да се съобрази от съда при приложение на разпоредбата. Ако държава членка не е транспонирала директива или я е транспонирала неправилно, индивидуалните правни субекти могат да извличат права от онези нейни разпоредби, които отговарят на съществените изисквания, които трябва да са налице, за да може разпоредбите на Договорите и правото на ЕС да имат директен ефект. Разпоредбите на директивата, които са безусловни и достатъчно ясни, могат да бъдат източник на права. Така задължителният характер на директивата може да се прояви и реализира по-ефективно (С-129/10, С-434/10, С-621/10, С-142/12, С-402/14 и др.).

В случая от ответника има такова позоваване, то е по отношение на юридическо лице под контрола на държавата (държавно учреждение), задължила се за транспонирането, и директивата следва да бъде приложена. В този смисъл е Решение № 1337/13.06.2017г. по т.д. № 5727/2016г. на Софийския апелативен съд, недопуснато до касация, съгласно Определение № 260 от 29.05.2018г. по т.д. № 25/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.           

По делото не се установява уговорената и платена на ответника лихва по влога му  да е спомогнала за влошаване на финансовото състояние на „К.Т.Б.” АД и така не е налице изискване, при което депозит може да бъде изключен от гаранцията.

Общото твърдение на ищеца, че в случай, че банката не бе предоставяла по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите й за ликвидност са щели да бъдат по-високи и тя е щяла да има по-висока ликвидност, са общи  и недоказани в контекста на установеното финансово-икономическо състояние на „КТБ” АД до отнемането на лицензията й за банкова дейност и след това в производството по несъстоятелност. Решението на УС на БНБ, съгласно действалата към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, е за задължително отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност на две основания – банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите  парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). Банковата несъстоятелност се основава на  обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност изискваща неплатежоспособност (с преценка на коефициентите за ликвидност и общото финансово икономическо състояние) или свръхзадълженост. В случая с решението на УС на БНБ от 06.11.2014г.  е било възприето основанието по чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, при което с него е трябвало да се свърже и твърдяната привилегированост при влога на ответника.

С оглед  изложеното не се установява плащането на гаранцията по влога на ответника да е било при условията на изключено гарантиране по ЗГВБ (отм.), съответно, че претендираната сума на главницата по делото подлежи на връщане.

По разбиране на настоящия съдебен състав не се установява и обедняване на ищеца на настоящем, въпреки извършеното плащане на ответника по влога му.

 Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКИ, банката задължително посочва дали влог е гарантиран. Това е било направено и по отношение влога на ответника по  IBAN ***. Обстоятелството по гаранцията е било потвърдено от квесторите  след отнемането на лицензията на „КТБ” АД  и на ищеца е била подадена такава информация, след което е било извършено плащане по влога като гарантиран по реда на  Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.). Не е имало констатирано несъответствие по чл. 7, ал. 4 от Наредбата.  Суброгационното вземане на ищеца относно влога на ответника е било прието в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (чл. 69, ал. 1 от ЗБН). При това е намерила приложение разпоредбата на чл. 24 от ЗГВБ (отм.), в съответствие на изискването на чл. 11 от  Директива 94/19/ЕО. 

При приемането на вземането относно депозита на ответника в производството по несъстоятелност на банката в пълния размер на платената гаранция след настъпила суброгация (встъпване на ищеца в правата на ответника като вложител) липсва функционална зависимост между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, само при което е налице неоснователно обогатяване. Суброгационното вземане на ищеца по чл. 24 от ЗГВБ (отм.) е прието и от наличното за осребряване имущество  на „КТБ” АД (в несъстоятелност), а не от основателността на плащането към ответника, вече  зависи степента на удовлетворение на ищеца -  какво ще получи той срещу платената на ответника  гаранция. 

При изложеното  предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също не може да бъде уважен – не  е налице обедняване на ищеца във функционална зависимост с обогатяването на ответника.

Като акцесорен неоснователен е и искът за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на исковата молба до окончателното плащане. 

 

По разноските

При изхода на делото разноски на ищеца не са дължими.

На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокат от 2 600 лева по представеното по делото в открито съдебно производство пълномощно с характер (в частта на удостовереното плащане на сумата) на разписка.

Разноските за адвокат не са прекомерни, тъй като сумата е близо до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 2 от 2009г., изм. ДВ, бр. 28 от 2014г., изм. ДВ, бр. 84 от 2016г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014г. с Решение № 9273 от 27.07.2016г. на ВАС, ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 23.05.2017г.).  Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Фонд з.г.н.в.в б. с БУЛСТАТ ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.К.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание  чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 67 854. 19 лева, получена без основание  гаранция по ЗГВБ (отм.) по депозитна сметка в евро с IBAN *** „С.К.” АД в „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), при обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.),  със законната лихва за забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане на сумата, с  разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Фонд з.г.н.в.в б. с БУЛСТАТ ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.К.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 600 лева (две хиляди и шестстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София  в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                       Съдия: