РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1890/18.10.2021г.
гр. Пловдив, 18 октомври 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 9 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.2 вр. с чл.210 ,ал.3 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ПЕРСЕНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Хвойна, област Смолян,
ул.“Капитан Петко Войвода“ № 2, представлявано от управителя С.С.Д., против решение по протокол от 15.10.2020 г. на
Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № А-1096 от 18.06.2020 г. на
кмета на Община Асеновград, в частта по т.2 от протокола, в която по заявление
вх.№ 94-К-203/3//08.10.2020г. на „Керамат“ АД е определено право на преминаване
през поземлени имоти КИ *** и КИ *** до поземлен имот КИ ***по КК на
с.Нареченски бани с площ на правото на преминаване 40,93кв.м. през ПИ ***, и
286,34кв.м. през ПИ ***, както и е определена цена на правото на преминаване в
размер на 1 387,52лв. за 40,93 кв.м., по 33,90лв. на кв.м., и
9 706,93лв. за 286,34кв.м. по 13,50лв. на кв.м.
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно
относно собствения му имот с КИ ***, като твърди, че решението за определеното
право на преминаване е нецелесъобразно, а оценката е занижена. Оспорва начина
на провеждане на процедурата. Твърди, че не е бил уведомен надлежно и е
нарушена процедурата. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът Община Асеновград чрез
юрисконсулт Ж., оспорват жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна „КЕРАМАТ“ АД,
редовно призована не изпраща представител и не дава становище по жалбата.
Заинтересованата страна И.Б.М., чрез
адвокат С., оспорва жалбата и моли да се отхвърли.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено средното:
Жалбата е подадена в предвидения за това,
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явяват ДОПУСТИМА.
Производството пред административния орган
е започнало по молба на „Керамат“АД с вх. № 94-А-203/3/ от 08.08.2020 г. с
искане за определяне право на преминаване през ПИ с КИ *** и ПИ с КИ *** до ПИ
с КИ ***по КК на с.Нареченски бани. Приложена е скица проект. Изготвено е
заключение за пазарната стойност на правото на преминаване в размер на 1387,52лв.
за имот с КИ *** и в размер на 9706,93лв. за имот с КИ ***. Оценката е
направена по метода на сравнимите продажби за цената на дворно място, но не е
мотивирано по начин такъв, че да се направи извод за неговата обоснованост.
Не се спори относно собствеността върху
имот с КИ ***-служещ и ПИ с КИ ***- господстващ, като в хода на производството
по отношение на имота за който е предвидено спорното право на преминаване е
настъпило частно правоприемство между заинтересованите страни „Керамат“ АД и И.М.. За другият служещ имот с КИ ***,
отбелязан като собственост на ГУП Пътно управление Пловдив, не е постъпила
жалба срещу оспорваното решение.
Видно от административната преписка и от
заключението на вещото лице А.З. по допуснатата СТЕ е, че предвиденото право на
преминаване засяга имотът на жалбоподателя с КИ *** по начин такъв, че
фактически се прокарва път през него по вече съществуващ път, който обаче не е
нанесен в КК или по действащ регулационен план. Видно от приложената извадка на
действащия регулационен план на с.Нареченски бани е, че достъпът до имот с КИ ***е
предвиден да се осъществява от двулентов път, който обаче не е реализиран.
Площта от имота на жалбоподателя, предвидена за правото на преминаване,
колорирана в син цвят на скицата на лист 31 от делото, е във вид на път и
представлява съществуващ на място път, който обаче не е предвиден по план и
представлява част от служещия имот.
Тези обстоятелства са основание за съда да
приеме,че оспорваното решение е незаконосъобразно поради компилирането на два
съвсем различни способа за решаване на възникналата нужда.
Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ
уреждат два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки.
Сервитутът за временен път е за достъп до определен имот с транспортни
средства, от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за
преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза
единствено на ползвателя му по отношение на имота, за достъп до който се
учредява. С оглед на това са различните изисквания на ЗУТ при процедиране на
заповед по чл. 190 и по чл. 192. Различни са и изискванията на закона към
административният акт, който Комисията по чл. 210 от ЗУТ постановява, тъй като
при процедиране на акт по чл. 190 - заповед за прокарване на временен път се
определя и одобрява обезщетение за период от време по пазарни цени, като може
да бъде определено и обезщетение за подобренията които се унищожават при
прокарването на временния път, което се заплаща преди заемане на имота.
Обезщетението по 190 от ЗУТ е с временен характер – със срок до откриване на
улица по регулация. Не се изисква внасянето на сумата за обезщетяване да
предхожда издаването на заповедта за прокарване на временния път, с изключение
на обезщетението за нанесените от прокарването вреди. Съгласно чл. 192, ал. 6
от ЗУТ Комисията трябва да определи не обезщетение, а цена на правото на
преминаване по пазарни цени и тя трябва да се заплати еднократно преди издаване
на заповед за учредяване на правото на преминаване съгласно чл. 192, ал. 6 от ЗУТ. Този сервитут няма срок и е с вещноправни последици за служещия и за
обслужвания имот и съгласно чл. 192, ал. 7 от ЗУТ се вписва в имотния регистър
по партидата на имотите, които касае.
В процесния случай, посредством процедура
по чл.192 от ЗУТ се постига резултат на прокарването на път до господстващия
имот, което е недопустимо. В хода на административното производство изобщо не е
изследван въпросът относно това какви са предвижданията по действащия
регулационен план и как са урегулирани процесните поземлени имоти. А видно от
приложените доказателства е,че поземленият имот КИ ***, за който е поискано
учредяване на право на преминаване, е урегулиран и представлява УПИ VII-за почивна станция на „ГОРУБСО“ по плана
на с.Нареченски бани. Това означава, че при процедиране на заявлението на
„КЕРАМАТ“АД е следвало да се съобрази разпоредбата на чл.190 от ЗУТ, според
която при урегулирани поземлени имоти, които имат лице само по проектирани нови улици,
преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища,
които осигуряват достъп до съответните имоти, но временните пътища трябва по
възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно
улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Същественото тук още
е,че използването няма да е безсрочно, а само за периода до откриване на новите
улици. Това променя и начина на определяне на оценката на сервитутното право и
неговия срок.
Или, крайния извод е,че при преценка само
на предпоставките на по-ограничения сервитут-право на преминаване, е
процедирано учредяване сервитут за временен път,но безсрочно, което е
достатъчно основание за отмяна на оспорваното решение.
Ето
защо и поради изложеното, оспорваното решение следва да бъде отменено,а
преписката да се върне за ново произнасяне по заявлението на „Керамат“ АД при
съобразяване на указанията на съда в мотивите, изложени в настоящото решение..
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1598лв.
съгласно представения списък на разноските. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на
900лв. е съобразено с разпоредбата на чл.8 ,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
На основание чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ
решението на административния съд е окончателно.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение по протокол от 15.10.2020
г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № А-1096 от 18.06.2020 г.
на кмета на Община Асеновград, в частта по т.2 от протокола, в която по
заявление вх.№ 94-К-203/3//08.10.2020г. на „Керамат“ АД е определено право на
преминаване през поземлени имоти КИ *** и КИ *** до поземлен имот КИ ***по КК
на с.Нареченски бани с площ на правото на преминаване 40,93кв.м. през ПИ ***, и
286,34кв.м. през ПИ ***, както и е определена цена на правото на преминаване в
размер на 1 387,52лв. за 40,93 кв.м., по 33,90лв. на кв.м., и
9 706,93лв. за 286,34кв.м. по 13,50лв. на кв.м., В ЧАСТТА относно ПИ с КИ ***
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на община Асеновград за
ново произнасяне по заявление вх.№ 94-К-203/3//08.10.2020г. на „Керамат“ АД.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на „ПЕРСЕНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Хвойна, област Смолян,
ул.“Капитан Петко Войвода“ № 2, представлявано от управителя С.С.Д., сумата от 1598
/хиляда петстотин деветдесет и осем/ лева разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: