№ 125
гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500127 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивнa жалба от „Юробанк България“ АД –
универсален правоприемник на първоначалния ищец по делото „БНП Париба
Пърсънъл Файненс – Клон България“ срещу Решение № 217/ 01.12.2023 г. по гр.д. №
179/ 2023 г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която съдът е отхвърлил предявения
против Р. М. Я. иск за главница по договор за кредит № PLUS-19042692 за сумата над
19 280 лв. до претендирания размер от 20 318.75 лв., за сумата 8 893.85 лв. –
възнаградителна лихва за периода 15.01.2021 г. – 15.12.2031 г. и сумата 2 408.73 лв. –
мораторна лихва за периода 15.03.2022 г. до 28.04.2023 г. Жалбоподателят счита
решението в тази му част за неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Съдът неправилно приел, че застраховката „Защита на плащанията“ следва да
се включи към ГПР, защото в случая тя се основавала на различно договорно
правоотношение, сключването му не било задължително за потребителя и не било
условие за отпускане на кредита, като той можел да прекрати договора за застраховка
без последици за кредитното правоотношение. Нито националният закон, нито
Директива 2008/48/ЕО поставяли изискване за посочване в съдържанието на договора
на компонентите на ГПР, които били нормативно регламентирани в чл.19 ал.1 ЗПК, а
следвало да се посочи само размера на ГПР, което било сторено. Поддържа, че
реалният ГПР съответства на посочения в договора, при което същият е в унисон с
1
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не е недействителен, както е приел съдът.
Изразява несъгласие с извода на съда за нищожност на основание чл.21, ал.1 ЗПК вр.
чл.10а, ал.2 ЗПК на предвидената в договора такса „ангажимент“. Счита, че тази такса
не попада в приложното поле на чл.10а, ал.2 ЗПК, защото същата представлява част от
възнаграждението на кредитодателя, дължимо еднократно за предоставяне на заема
при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, като освен това, при
включването й към останалите разходи по кредита не надхвърля допустимия размер на
ГПР от 49.99 %. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съдът да
уважи претенцията му изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. М.
Я..
Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си
по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на
обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният
акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
По делото не е спорно наличието между страните на облигационно
правоотношение, основано на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19042692 от 23.12.2021 г., по силата на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон
България“ се е задължила да предостави на Р. Я. сумата 20 000 лв. срещу задължението
на последния да я върне на 120 равни анюитетни месечни вноски съгласно подписан
погасителен план. Видно от този план, всяка вноска освен главницата включва и
договорената възнаградителна лихва и застрахователна премия за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“. Включването на застрахователната премия е в
съответствие с чл.2 от договора, съгласно който посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Договорено е кредитополучателят да заплати и такса
„ангажимент“, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент за срока на договора и която да бъде удържана от общия размер на отпуснатия
кредит. И в самия договор, и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити – приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК – е
посочено, че ГПР по договора е 8.47 % и общата сума, която следва да бъде погасена
възлиза на 38 278.80 лв., включваща: 19 600 лв. главница след удържане на сумата 400
2
лв. за такса „ангажимент“, 9 288 лв. застрахователна премия и възнаградителна лихва
при 7.93 % лихвен процент. Уговорено е, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Не е спорно, че
кредитополучателят Я. е реализирал само едно плащане по договора – на 04.02.2021 г.
в размер на 320 лв. и с него е погасена първата вноска: 145.65 лв. – главница, 96.95 лв.
– лихва и 77.40 лв. – застраховка.
От представения по делото договор за застрахователно посредничество – без
дата – се установява, че Р. Я. е възложил на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон
България“ и е упълномощил това дружество срещу непосочено в договора като размер
възнаграждение, дължимо от застрахователя и представляващо част от
застрахователната премия, да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен
договор, чийто предмет не е посочен в договора. Представен е бланков Сертификат от
23.12.2021 г. за застраховка „Защита на плащанията“ № PLUS-19042692. От този
сертификат е видно, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит
и ползващо лице по нея е „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“, но не
става ясно каква е застрахователната премия /посочени са само различни параметри в
зависимост от размера и срока на договора/, не е посочено по какъв начин следва да
бъде платена, липсват клаузи, от които да се установи какви са правата и задълженията
на застрахованото лице във връзка със застрахователното правоотношение. В чл.5 на
приложените към сертификата „Общи условия“ е посочено, че „Кредитополучателите
едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето
изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия.
Декларацията за приемане на застраховането и Общи условия е включена в
застрахователния сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит.“
Спорните по делото въпроси са относно спазването от Банката на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за съдържанието на договора за кредит – дали в посочения от
кредитодателя годишен процент на разходите са включени всички разходи и конкретно
следвало ли е при изчисляването на ГПР да бъдат включени застрахователната премия
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и „такса ангажимент“, ако клаузата
за същата е валидна с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, и
оттам – запознат ли е кредитополучателят с реалния ГПР и действителен ли е
сключеният договор.
Настоящата инстанция изцяло кредитира изложените от ОС – Габрово правни
изводи, че застрахователната премия за покупка на застраховка „Защита на
3
плащанията“ е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, при което
невключването й е довело до разминаване между действителния и посочения в
договора ГПР и съответно до нарушаване на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, както и за нищожност на клаузата за „такса ангажимент“, поради което
отпуснатият кредит не е 20 000 лв., а 19 600 лв. Така приетото е в съответствие с
непротиворечивата практика на съдилищата, формирана по идентични казуси с
кредитни правоотношения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“
и потребители. /В този смисъл Определение № 50685/ 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/
2022 г. по описа на ВКС, III г.о./ Съвпадането на правните изводи на двете инстанции
аргументира ВТАС да препрати на основание чл.272 ГПК към изложените от ОС
мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и има конкретно съдържание, подробно посочено в чл.11 от
закона, като т.10 предвижда да се посочи ГПР по кредита, изчислен към момента на
сключването на договора съобразно установената методика в Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя /настоящи или бъдещи/ като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за
потребителя“ е дадена в § 1, т.1 от ДР към ЗПК – това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Тази дефиниция съответства на определението за „общи разходи по кредита за
потребителя“, съдържащо се в чл.3, б.ж на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В случая процесният договор формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, защото кредитодателят е посочил ГПР по кредита в размер на 8.47 %, като
видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, този размер е формиран на базата на броя на месечните
погасителни вноски, включително и с 30-дневен гратисен период, и договорения
лихвен процент в размер на 7.93 %. В графите на формуляра „Свързани с договора
разходи“ и „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ са отразени само
еднократна такса „ангажимент“ в размер на 2 % от размера на кредита 400 лв. и цена
4
на банков превод според тарифата на съответната банка. Посоченият размер обаче не
съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения
поради това, че при изчисляването му не е взет предвид разходът за заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховката „Защита на плащанията“.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че разходите във връзка със
застрахователния договор не следва да се включват като компонент към ГПР, защото
се касаело до различно договорно правоотношение, сключването на което не било
задължително за потребителя и не било условие за отпускане на кредита, като той
можел да прекрати договора за застраховка без последици за кредитното
правоотношение. Дори самият факт, че дължимостта на застрахователната премия е
посочена в договора за кредит, посочен е нейният размер и е включен в общия размер
на дълга, уреден е и начинът на нейното плащане при това като част от анюитетната
вноска, а същевременно договорът за застраховка има бланков характер, без
индивидуализация на размера на застрахователната премия, начина на погасяването й
и очевидно препраща към договора за кредит, категорично налага извод, че
предлаганите от Банката условия за отпускане на кредита включват сключването на
застрахователен договор. Това се потвърждава и от чл.5 на приложените към
застрахователния сертификат „Общи условия“, предвиждащ кредитополучателите
едновременно с попълването и подписването на договора за кредит да изразят своето
изрично писмено съгласие да се застраховат в полза на кредитодателя по застраховката
„Защита на плащанията“. В застрахователния сертификат не е предвиден ред за
прекратяване на договора за застраховка, а срокът на правоотношението е обвързан със
срока на договора за кредит. С оглед изложеното, застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, като съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза при
включване при калкулациите на ГПР на застрахователната премия, размерът на ГПР би
бил 16.3715 % - близо два пъти по-висок. Некоректното обявяване на ГПР безспорно
въвежда в заблуждение потребителя, поставя го в невъзможност обективно да сравни
условията, предлагани от различните кредитни институции и да сключи най-изгодния
за него договор, затруднява го да извърши преценка относно финансовата тежест,
която ще понесе със сключването на договора. Налице е нарушение на изискването на
чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, което на основание чл.22 ЗПК има за последица
недействителността на договора, като за тази преценка е ирелевантно обстоятелството,
че установеният реален ГПР по процесния договор е в рамките на допустимия от
закона съгласно чл.19, ал.4 ЗПК размер.
Относно таксата „ангажимент“: Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но ал.2 не позволява кредиторът
да изисква заплащане на такси и комисиони за такива действия, които са свързани с
5
усвояване и управление на кредита. Размерът на възнаградителната лихва е елемент от
съществените условия на договора, т.е. ако страните не постигнат съгласие по размера,
договор няма да бъде сключен. Те уговарят дали в рамките на срока на договора
лихвеният процент ще бъде константна или променлива величина, поради което и
уговорката, че той ще остане непроменен за целия срок на договора, не може да се
разглежда като предоставяне на някаква допълнителна услуга. Включената такса
„ангажимент“ касае усвояването на кредита от потребителя, поради което уговарянето
й е в противоречие с изискването на чл.10а, ал.2 ЗПК и клаузата се явява нищожна на
основание чл.21, ал.1 ЗПК. Поради това разходът за такса „ангажимент“ не се включва
в ГПР, а чистата стойност на кредита, отпуснат на Я., не е 20 000 лв., а 19 600 лв.,
колкото Банката реално му е предоставила и съответно той е усвоил.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита без да дължи
лихва или други разходи по кредита. В случая от чистата стойност на кредита 19 600
лв. следва да бъде приспадната погасената вноска в размер на 320 лв. и дължимият
остатък възлиза на 19 280 лв., в който размер е уважен искът за дължима главница и от
първостепенния съд. Решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се
присъждат направените от него за въззивното производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/ 01.12.2023 г. по гр.д. № 179/ 2023 г. по описа
на ОС – Габрово в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6