РЕШЕНИЕ
Номер 27511.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване
№ 20201000601136 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Постъпило е искане от осъдения К. В. К. чрез адв. М. Г. - упълномощен защитник, по реда
на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на ВНОХД № 200/2020г. на ОС-Враца и НОХД
№1121/2019г. на РС-Враца, НО, 3 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на присъдата на първия съд и решението на въззивната инстанция, за
нарушения на материалния закон при осъждането на К. К. и за явна несправедливост на
наложеното наказание. В подкрепа на първото твърдение се посочва, че решаващите
съдилища са тълкували превратно защитните доказателства - показанията на свидетелите А.
Б., С. М., Б. Н. и А. К., за сметка на тези, подкрепящи обвинението - показанията на
свидетелите Г., Б., А. и В.. Във връзка с този довод се отбелязва, че процесният мотопед не
подлежи на регистрация по Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, доколкото представлява двуколесно превозно
средство от подкатегория L1e-A с обем на двигателя 49 куб.см., максимална скорост от 25
км/ч и максимална мощност по - малко от 1 000 W, т.е. заключенията на двете
автотехнически експертизи неправилно са възприети от съда. С необоснования отказ на
въззивния съд да допусне изслушването на нова съдебно автотехническа експертиза, която,
въз основа на представената техническа спецификация, да установи дали мотопедът
подлежи на регистрация по вътрешното право, се твърди, че е ограничено правото на защита
на осъдения. Претендира се още, че неправилно са оценени доказателствата във връзка с
вземането на кръвната проба и тестването с техническо средство на осъдения, който е бил
неграмотен, не е бил наясно с това какви документи подписва, включително не е бил
запознат с правото си да откаже да даде кръв за изследване. За възобновителното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се посочва, че неправилната оценка на доказателствата и
1
толерирането на едни доказателства за сметка на други е довело до неправилно приложение
на материалния закон и до осъждане на К. за престъпления по чл. 345, ал. 2 НК и по чл.
343б, ал. 1 от НК. По отношение на първото деяние, извън горното, се твърди, че липсва и
умисъл, тъй като преди процесните събития осъденият е поискал мотопедът да бъде
регистриран, но това е било отказано от служителите на КАТ. Явната несправедливост на
наложените наказания се обоснова с липсата на мотиви в съдебните актове за основанията,
поради които при индивидуализацията на тези наказания е приложен член 54 от НК, а не
член 55 от същия закон. Поискано е след възобновяване делото да бъде върнато за ново
разглеждане на инстанциите по същество.
В хода на съдебните прения пред САС защитата поддържа искането на посочените в него
основания. Акцентира върху това, че процесният мотопед не представлява моторно
превозно средство и не подлежи на регистрация. Обръща внимание и на това, че
рещаващите съдебни инстанции са отказали да допуснат експертиза, която еднозначно да
реши спорния въпрос на базата на представената пред окръжния съд работна инструкция на
мотопеда. Моли производството да бъде възобновено и подсъдимият оправдан по двете
обвинения или алтернативно – делото да се върне на Окръжен съд – Враца за разглеждането
му от друг състав.
В лична защита пред САС осъденият К. В. К. се присъединява към казаното от своя
защитник и моли производството да бъде възобновено.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането. Смята, че част от
твърденията на защитата са за необоснованост на съдебните актове, които не са сред
основанията за възобновяване. Останалите определя като неоснователни. Счита, че
съдебните състави са водили акуратно производствата и са дали еднозначен и мотивиран
отговор на всички обстоятелства, които интересуват процеса.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и
становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуално легитимирана
страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от датата на влизането в сила на
решението на въззивния съд, което не е подлежало на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 02.03.2020 г. по н.о.х.д. № 1121/2019 г. Районен съд - Враца е признал
подсъдимия К. В. К. за виновен в това, че на 19.05.2019г. в гр. Враца, по бул. „Втори юни”,
до № 92 е управлявал моторно превозно средство - мотопед, марка „Соло” с № рама 939468,
без регистрационна табела, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно:
1.70 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №
91/22.05.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Враца, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1
НК и чл. 54 от НК му е определил наказания една година лишаване от свобода, търпимо общ
режим, и глоба в размер на 200 лева.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че по същото време и място е
управлявал МПС - мотопед, марка „Соло” с № рама 939468, без регистрационна табела,
което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 23.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на
основание чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е определено наказание от
2
три месеца лишаване от свобода при „общ” режим.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено най-тежко общо наказание лишаване от свобода
от една година, търпимо при „общ” режим, към което е присъединено наказанието глоба в
размер на 200 лева.
Със същата присъда в тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.
По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано в.н.о.х.д.
№ 200/2020г. по описа на ОС-Враца. С решение от 4.09.2020г. по това дело присъдата на
първия съд е била потвърдена в цялост.
В искането за възобновяване, чрез словесното им изписване - нарушение на закона,
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание, са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.
І. Допуснатото нарушение на процесуалните правила -възобновително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК, е мотивирано с твърдения, че :
-показанията на свидетелите на защитата А. Б., С. М., Б. Н. и А. К., са тълкувани превратно
и за сметка на тези, подкрепящи обвинението - показанията на свидетелите Г., Б., А. и В.;
-превратно е прието, че процесният мотопед подлежи на регистрация по Наредба № І-
45/24.03.2000г., доколкото представлява двуколесно превозно средство от подкатегория L1e-
A с обем на двигателя 49 куб.см., максимална скорост от 25 км/ч и максимална мощност по -
малко от 1 000 W;
-с неоснователния отказ на въззивния съд да допусне изслушването на нова съдебно
автотехническа експертиза, която, въз основа на представената техническа спецификация, да
установи дали мотопедът подлежи на регистрация по националното право, е ограничено
правото на защита на осъдения;
-превратно са тълкувани доказателствата във връзка с вземането на кръвната проба и
тестването с техническо средство на осъдения, който е бил неграмотен, не е бил наясно с
това какви документи подписва, включително не е бил запознат с правото си да откаже да
даде кръв за изследване.
Тези твърдения са неоснователни.
На първо място - въззивният съд с дължимата по закон грижа е обследвал всички събрани
доказателства - обвинителни (показания на свидетелите Б., А., Г., В. и И., извадка от
техническото средство, акт за установяване на административно нарушение, талон за
медицинско изследване, протокол за химическа експертиза) и защитни (показания на
свидетелите Б., М., Н. и К.). Вярно е, че двете групи гласни доказателства са били напълно
противоположни по отношение на часа на проверката и действията на осъдения и по-
конкретно придвижвал ли се е той чрез мотопопеда с работещ двигател. Окръжният съд е
извел преценка за достоверност на първата група доказателства, която щателно е мотивирал.
Няма превратно тълкуване на тези доказателства не само заради отличната мотивировка в
мотивите на съдебния акт на въззивния съд, а и защото тя действително почива на
обективно установените по делото факти. Показанията на полицейските служители Б., А. и
Г. относно това, че на 19.05.2019г. малко след полунощ осъденият се е придвижвал с
мотопед, който е бил с работещ двигател, без фар и без регистрационна табела, са
синхронни едни с други и последователни по своето съдържание. Нито се твърди, нито се
3
установява извън служебното им качество полицаите да са заинтересовани от изхода на
делото и съзнателно да целят да представят сведения в ущърб на осъдения. Тези показания
освен това са изключително конкретни - съдържат информация за това, че осъденият е возил
на рамката на мотопеда 8 годишния си син и в едната си ръка е държал кенче с бира. Тези
детайли показват, че споменът за процесните събития у полицейските служители е
действително съхранен. Относно часа на проверката, който пред двете редовни инстанции
защитата е оспорвала, тези показания въззивният съд е посочил, че намират подкрепа в
показанията на свидетеля И. В., който е направил тест с техническото средство, в
отразяването в акта за установяване за административно нарушение и във вписаното в
талона за медицинско изследване. Те са съответни и на извадката от Draеger Alcotest 7510,
приложена на л. 15 от д.п., в която е посочено, че проверката с техническото средство е
извършена на 19.05.2019г. в 00:55:20 часа. Последната информация е съхранена в паметта
на техническото средство и няма как да бъде манипулирана, още повече, че самият прибор
за измерване е калиброван и преминал през съответна метрологична проверка.
Анализът на показанията на свидетелите от втората група - защитната - също не е подценен
от въззивния съд. Този съд, солидаризирайки се с позицията на първата инстанция, е
преценил че двама от свидетелите (А. Б. и А. К.) са в близки отношения с осъдения, а
показанията на свидетелите С. М. и Б. Н., освен, че се оборват от показанията на
полицейските служители, са непоследователни и противоречиви едни с други относно часа,
в който те твърдят да са възприели обстоятелствата по полицейската проверка (св. С. М.
твърди, че проверката е извършена около 19:30 ч. - 20:30 ч., а св. Б. Н., посочва, че часът е
бил 20:30 ч. - 21:00 ч.). Решаващите съдилища са отчели и това, че свидетелката С. М. излага
две противоречиви твърдения, сочейки, че осъденият и синът му са се возили на мотопеда и
веднага след това, посочвайки, че двамата са бутали превозното средство. Свидетелката Б.
Н. дори твърди, че детето "се е опитвало с една тротинетка да подкара мотора или да го
запали", при все, че подобно заявление не се навежда дори от осъдения.
При тези данни и на основата на прецизната мотивировка на въззивната инстанция
Софийски апелативен съд намира, че инстанциите по същество не са извършили превратен
доказателствен анализ.
На второ място - инстанциите по фактите и правото не са тълкували превратно
доказателствата, като са приели, че процесният мотопед "Соло", модел 712 представлява
моторно превозно средство и подлежи на задължителна регистрация. Съдът се е позовал на
чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 1, ал. 4 Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства и на Регламент (ЕС) № 168/2013г. на Европейския парламент и на Съвета
от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и
четириколесни превозни средства. При тази нормативна база и въз основа на две
автотехнически експертизи е отчетено, че процесното превозно средство попада в категория
L1e по смисъла на Регламент (ЕС) № 168/2013, но не и в подкласификация Lle-A (велосипед
с двигател), както е твърдяла защитата. За да бъде споделено защитното твърдение,
максималната постоянна номинална или ефективна мощност на мотопопеда е следвало да
бъде по-малко от 1 000 W. От експертните заключения обаче се установява, че мощността на
процесния мотопед е 4 конски сили, което отговаря на 2 982.8 W. При тези данни
основателно е счетено, че процесният мотопед попада не в категория Lle-A, а в категория
Lle-B (двуколесен мотопед).
На следващо място в искането за възобновяване е посочено, че обстоятелствата по делото не
4
са били изяснени, тъй като окръжният съд е отказал да допусне автотехническа експертиза,
която, след като се запознае с материалите по делото и работната инструкция на
производителя, да даде заключение относно вида на процесния мотопед, неговата категория
и подлежи ли той на задължителна регистрация. По този начин е наведено твърдение за
непълнота на доказателствата, което не е изведено като самостоятелен касационен повод, а
следователно, с оглед същността на института на възобновяването като т.нар.
"квазикасация", по отношение на която се прилагат правилата на касационното
производство, не представлява и основание за възобновяване. Непълнотата на
доказателствата може да се изследва само във взаимовръзката й с допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на контролираната инстанция, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на осъденото лице. Доколкото
обаче в искането за възобновяване е маркирано оплакване за липса на обективно, всестранно
и пълно разследване на случая, което е рефлектирало върху правото на защита на осъдения,
претенцията за доказателствен дефицит ще бъде разгледана в контекста на принципните
изисквания на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
Конкретиката на разглеждания казус обуславя извод за пълна доказателствена обезпеченост
на констатациите на първоинстанционния съд, изцяло възприети и от състава на Окръжен
съд - Враца. Допускането на нова автотехническа експертиза е било безпредметно, както са
решили и съдебните инстанции. Относно обстоятелствата, за които защитата е искала
ползването на специални знания, по делото са назначени, изготвени и изслушани две
автотехнически експертизи - едната, единична, на досъдебното производство, а другата пред
първата инстанция, в разширен състав от двама автоинженери. Извършен от експертите е
личен оглед на процесното превозно средство и е ползвана техническа справка от
производител, въз основа, на които е установено, че мотопед марка „Соло“, модел „712“ е
двуколесно превозно средство със задвижване с педали и двигател с вътрешно горене,
фабрично производство, с работен обем 40 cm3, максимална скорост до 45 km/h и мощност
4 к.с. Отчитайки тези обстоятелства, с отказа си да допусне трета експертиза, която да даде
отговор на въпроси, които вече са били поставяни и изяснени, окръжният съд не е допуснал
твърдяното процесуално нарушение.
Софийски апелативен съд не констатира превратно тълкуване и интерпретация на
доказателствата, относими към вземането на кръвната проба на осъдения. В тази връзка са
преценени показанията на полицейските служители И. В., който е присъствал на вземането
на тази кръвна проба, но също и показанията на разпитаната два пъти в качеството на
свидетел д-р А. И., която е съставила протокола за медицинско изследване на осъдения, и на
медицинската сестра И. И., която е взела самата кръвна проба. Твърденията, че осъденият не
е знаел под какво се подписва и че не е бил наясно с това, че му се взима кръв за изследване,
инстанциите по същество са коментирали на фона на споменатите доказателства, според
които, макар лицето да е било неграмотно, всички документи, които е подписало, са му били
предварително прочетени и му е била разяснена процедурата по издаването им. Следва да се
отбележи, че в обясненията си пред съда осъденият не отрича, че е подписал акта за
установяване на административно нарушение, талона за медицинско изследване и протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, след
предявяването му на съответните документи.
В заключение следва да се обобщи, че при осъществената проверка САС не установи
редовните инстанции да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали.
Инстанциите по фактите не са основали изводите си по същество на несъществуваща или
недостатъчна доказателствена основа, нито са интерпретирали наличните по делото
доказателствени материали избирателно, едностранчиво или превратно. В производството
5
при възобновяване, както и при касационния контрол, вътрешното убеждение на
решаващите съдилища не може да бъде поставено под съмнение, щом са били спазени
всички процесуални правила, които регулират формирането му и гарантират правилността
му.
ІІ. Допуснатото нарушение на материалния закон - възобновително основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, е мотивирано с твърдения, че :
-неправилната оценка на доказателствата и толерирането на едни доказателства за сметка на
други е довело до неправилно приложение на материалния закон и до осъждане на К. за
престъпления по чл. 345, ал. 2 НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК, които той не е извършил;
-по отношение първото деяние липсва и умисъл, тъй като преди процесните събития
осъденият е поискал мотопедът да бъде регистриран, но това е било отказано от
служителите на КАТ.
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при
наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствени
източници. В този смисъл са изложените и коментирани по-горе съображения, че въззивният
състав е възприел неправилния подход на първия съд и избирателно е кредитирал само
доказателствата подкрепящи обвинителната теза, и без основание е игнорирал всички
останали доказателства, подкрепящи тезата му за липса на извършено съставомерно деяние.
С тях по същество се оспорва начина на формиране вътрешното убеждение на решаващия
съд по фактите, което е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи
на последваща проверка. Всеки съд е самостоятелен при решаване на въпроса за
достатъчността и достоверността на доказателствените източници при изграждане на
фактическите изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за
формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупна преценка на
доказателствените материали, дали те са оценени поотделно, в логическата им връзка и
съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях
информация и дали при противоречието между тях е мотивирано решението кои
противоречиви доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила
ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако
обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
Както и по-горе бе посочено, Софийски апелативен съд прие, че инстанциите по същество
не са тълкували превратно доказателствата. В този смисъл и на това основание не е
допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.
В пределите на установените и доказани фактически положения първоинстанционният и
въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че
поведението на осъдения от обективна и субективна страна се субсумира под състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения на л. 9-12
от въззивното решение почиват на вярно разбиране на закона и се споделят от настоящия
съдебен състав. Следва да бъде посочено, че в нито един етап от производството осъденият
не е отрекъл, че е употребил алкохол. Не може да бъде споделен аргументът на искателя, че
при вземане на кръвната проба е нарушен реда, установен в Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества. Както и по-горе бе посочено, макар осъденият да не е имал образование (от
данните по делото е видно, че той е с незавършен трети клас), всички документи, които е
подписал, са му били предварително прочетени и му е била разяснена процедурата по
6
издаването им. Очевидно е, че по друг начин в тази хипотеза не би могло да бъде
постъпено, а освен това от показанията на лекаря и медицинската сестра се установява, че
осъденият напълно доброволно е дал съгласието си да му бъде извършена кръвна проба.
Основателно е счетено, че са налице всички законови признаци от състава и на второто
престъпление - по член 345, ал. 2 от НК. Че превозното средство е подлежало на
задължителна регистрация се установява от прочита на чл. 149, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. и на Регламент (ЕС) №
168/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, но също
така и от заключенията на двете автотехнически експертизи по делото. В тази връзка следва
да се посочи, че в назначената от районния съд техническа експертиза е посочено, че след
справка в масивите на КАТ е установено, че още 16 превозни средства с характеристики
като процесното, са регистрирани в Република България.
Твърденията в искането за възобновяване за субективна несъставомерност на деянието по
чл. 345, ал. 2 от НПК са неоснователни. Те почиват на показанията на свидетелката А. Б.,
според която осъденият е отишъл в КАТ да регистрира превозното средство, но там е
получил отказ с аргумент, че мотопедът не подлежи на регистрация. Двете инстанции по
същество са обърнали внимание и на тези доказателствени данни и са преценили, че св.
Борисова е във фактическо съжителство с осъдения, т.е. очевидно заинтересована от
благоприятен за него изход на делото, а също и това, че сам осъденият е твърдял, че не
разполага с документи за превозното средство, без които очевидно не би могъл да го
регистрира. Липсва информация и за подадено от осъдения заявление с входящ номер,
съответно отказ за регистрация на двуколесното превозно средство.
Решаващите съдилища не са коментирали в своите актове дали деянието, което
прокуратурата е инкриминирала по чл. 345, съставлява престъпление по Наказателния
кодекс или административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата. Този въпрос не е било необходимо да се изследва допълнително от една страна,
защото такова твърдение не е било въведено от защитата, но и най-вече защото
обстоятелствата, при които конкретното деяние е извършено разкриват неговата висока
степен на обществена опасност, т.е. изключват възможността стореното да представлява
наказателно административно правен деликт. Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че
осъденият никога не е имал издадено на свое име свидетелство за правоуправление, че се е
придвижвал с мотора в тъмната част на денонощието, че е бил употребил алкохол, чиято
концентрация е надвишавала повече от три пъти допустимите по ЗДвП 0.5 промила, че е
возил малолетното си дете на превозното средство, а последното, освен без регистрационни
табели, не е имало и никакви светлинни индикации.
ІІІ. По довода за възобновяване, поради явна несправедливост на наложеното наказание-
възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
При проверката на атакуваното въззивно решение САС не констатира наличието на
заявената в искането за възобновяване претенция за явна несправедливост на наложеното на
осъдения наказание. Не е налице очевидна диспропорция между наложеното наказание с
обществената опасност на деянията и дееца. Оценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, направена от инстанциите по същество, е съответна на
доказателствата и изчерпателна. С оглед наличните съществени по тежест отегчаващи
обстоятелства - обременено съдебно минало на осъдения, недобра характеристика,
обстоятелството, че се касае за две деяния, осъществени в условията на реална съвкупност,
това, че се е придвижвал с двуколесното превозно средство в тъмната част на денонощието,
7
без осветление, че е возил и лице в малолетна възраст, че е бил неправоспособен водач, а
освен това е носил в ръката си и кенче бира, деянията на осъдения се отличават с по-висока
степен на обществена опасност от обикновените случаи от същия вид. Тези обстоятелства на
фона на смекчаващите такива - тежко семейно положение, факта, че двуколесното превозно
средство обективно не е могло да развива висока скорост, това, че осъденият е оказал
съдействие по време на проверката, правилно са довели до отказа на съда да приложи чл. 55,
ал. 1, т. 2 от НК. Едновременно с това наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение и на двете престъпления е в минималния предвиден от закона размер - в единия
случай за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК от една година лишаване от свобода, а в
другия - за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК - от три месеца лишаване от свобода.
Глобата от 200 лева, наложена като кумулативно наказание за престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК, също е в минималните размери, предвидени в закона. При определяне по реда
на чл. 23 от НК на общо наказание за извършените в реална съвкупност престъпни деяния
съдилищата не са приложили чл. 24 от НК и не са завишили кумулираното наказание от
една година лишаване от свобода. Ето защо и на тази плоскост несправедливост на
наказанието не може да бъде обосновано.
По изложените съображения САС намери, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от
НПК, поради което искането не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. К. чрез адв. М. Г. - упълномощен
защитник, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на ВНОХД № 200/2020г. на
ОС-Враца и НОХД №1121/2019г. на РС-Враца, НО, 3 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на осъдения К. К. и на защитника му адв. М. Г..
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8