Присъда по дело №644/2012 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ по НОХД № 644/12.:

Обвинението против подс.Т.Ч.– е за това , че през месец май 2009г. в с.Д., обл.П., с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 8780,00 лева, е възбудил и до месец ноември 2010г. е поддържал заблуждение у Г.Х.М. ***, че ще запише лицата Т. Б. Т., П.А.П., Ю.Г.Й., С.В.Н., Д.Г.Г., З.Й. ***, В.И.Д. ***, Т.Г. ***, И.И. *** и И.Н.Г. от гр.П., в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов в гр.Първомай и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8780,00лв. - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.209 ал.1 от НК.

Проведено е предварително изслушване на страните, при което подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение, признава изцяло фактите , изложени в  обстоятелствената част на обвинителнието, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

         Съдът прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.373,ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

         През 2009г. подс.Т.Х.Ч. бил председател на „Ловно-рибарска дружина” на с.Дебръщица. По това време св.Г. ХРИСТОВ М. бил председател на „Ловно-рибарска дружина” на с.Паталеница, обл.П. и в тази връзка се познавал с подс.Ч..

В началото на месец май 2009г. при среща подс.Ч. попитал св.М. *** които да искат да се запишат в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, като въпросния курс се организирал и провеждал в Сдружение ЛРД „Марица” гр.Първомай, при условие че се наберат необходимия брой кандидати.

Това накарало св.М. да се свърже със свидетелите Т. Б. Т., П.А.П., Ю.Г.Й., С.В.Н., Д.Г.Г., З.Й. ***, В.И.Д. ***, Т.Г. ***, И.И. *** и И.Н.Г. от гр.П., за които съставил списък с имената и личните данни, както и по 2 броя снимки за всяко лице. Кандидатите трябвало да платят по 878 лева всеки, които пари включвали цената на самия курс на обучение, такса за изпита и издаване на членска карта. Горепосочените лица дали парите и св.М. събрал общо 8780 лева, които пари , заедно със снимките и списъка предал на подс.Ч., който поел ангажимента да внесе парите и запише кандидатите, както и да съобщи датата на насрочване на курса.

След месец св.М. се свързал с подс.Ч. като попитал какво става с курса и кога ще започне. Тогава разбрал, че нямало свободни места в ЛРД гр.Първомай и като се освободят такива ще се организира курс. В продължение на няколко месеца подс.Ч. продължавал да отговаря на св.М. по същия начин, поради което той поискал обяснение за парите които му е дал. Като свое оправдание подс.Ч. сочил че трябвало да мине известно време, както и че са възникнали редица пречки от различно естество. После спрял да вдига изобщо телефона си. Това накарало св.М. да се усъмни вече, че подс.Ч. го е излъгал относно курса за записването на кандидатите.

Кандидатите, от които бил събрал пари, започнали да се свързват със св.М. и той бил принуден със собствени средства да върне събраните от тях суми.

През м.ноември 2010г. св.М. накарал подс.Ч. да му подпише запис на заповед, с която се задължавал да върне дължимата сума до 28.02.2011г., когато той си признал че не е записал кандидатите за курс. Получената сума от св.М., подс.Ч. използвал за да погаси задължения, които имал към други лица.

След като взел сумата, обвиняемият не предприел никакви действия по изпълнение на обещанията и реализиране на поетия към пострадалия ангажимент – същия, нито се информирал за провеждащия се курс в Ловно рибарското сдружение в гр.Първомай, нито проучил възможността за включване на сочените свидетели от пострадалия М..

Подсъдимият Ч. обективно нямал възможност да изпълни поетото към св.М. задължение, като още към изначалния момент на осъществяване на намисленото бил наясно с това. Подсъдимият знаел добре, че не разполагал с правомощия да подава заявление по смисъла на чл.11а ал.3 от „Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча” в ловните сдружения за включване в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов. Съгласно чл.12 ал.1 от ППЗЛОД, тези заявления се подавали лично от самия кандидат. Нямал право предварително да събира такси за записване в курса, тъй като съгласно чл.15 ал.3 от същия правилник, такава такса се дължала, едва след завършване на курса и преди полагане на изпитите, като за внесената сума се издавал поименен приходен касов ордер. Съгласно чл.22 от ППЗЛОД единствено органите на Държавните горски стопанства разполагали с правомощието да издават ловен билет на съответното лице и то, след като същото е придобило удостоверение за право на лов.

В показанията си св.Т. Начев Баръмов – председател на управителния съвет на ЛРД „Марица” - гр.Първомай е заявил, че от 2003г. не са организирани курсове и изпити за придобиване на право на лов, като и че не познава подсъдимия и никога не е внасял пари за въпросните лица, като и това че никога същите не са искали да бъдат приети за членове на дружеството и не познава никого от тях.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите –Г.Х.М., Т. Б. Т., П.А.П., Ю.Г.Й., С.В.Н., Д.Г.Г., З.Й.Х., всички, В.И.Д., Т.Г.У., И.И.В., И.Н.Г., така и от писмените доказателства по делото – заверено копие от запис на заповед от 23.11.2010г., Сведение от Председателя на УС на Сдружение Ловно-рибарско дружество „Марица” – гр.Първомай, копие на заверена разписка за получена сума, протоколи за разпити на свидетели, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, свидетелство за съдимост, характеристична справка, ДСМПИС и др.

При така установеното е видно, че с деянието си подсъдимия Т.Х.Ч. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.209 ал.І от НК, тъй като през месец май 2009г. в с.Д., обл.П., с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 8780,00 лева, е възбудил и до месец ноември 2010г. е поддържал заблуждение у Г.Х.М. ***, че ще запише лицата Т. Б. Т., П.А.П., Ю.Г.Й., С.В.Н., Д.Г.Г., З.Й. ***, В.И.Д. ***, Т.Г. ***, И.И. *** и И.Н.Г. от гр.П., в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов в гр.Първомай и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8780,00лв.

Деянието подсъдимия е осъществил, чрез убедителните си думи, и обещания, че срещу посочената сума – от по 878,00 лева за всеки един от свидетелите поотделно, действително ще ги запише в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, който ще се проведе в гр.П., обл.П. По този начин подсъдимия е въздействал върху съзнанието на пострадалият Г.Х.М., и е формирал у него неверни представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, предоставяйки на подсъдимия инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа. Подсъдимият обективно не е имал възможност да изпълни поетите към пострадалият задължения, като още към изначалния момент на осъществяване на намисленото е бил наясно с това, но въпреки всичко е решил да се сдобие с парични средства по непозволен от закона начин. Налице е и резултата на престъплението за пострадалият – вследствие акта на имуществено разпореждане е настъпила имотна вреда в размер на 8780,00 лева или по 878,00 лева за всяко едно от лицата поотделно.

От субективна страна, деянието е осъществено виновно, с пряк умисъл, като форма на вината, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користна цел – подсъдимия е целял имотна облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

Причините за извършване на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия, незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, желанието за облагодетелстване по незаконен начин.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.2,ал.2 от НК.

         Обществената опасност на деянието извършено от подс.Ч. е сравнително висока, с оглед засегнатите общестевни отношения. Подсъдимият Ч. е личност с ниска степен на обществена опрасност – към момента на деянието е неосъждан, с положителни характеристични данни. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане правовият ред в страната.

         При спазване  разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл55,ал.1,т.1 от НК ,съда определи наказанието на подсъдимият десет месеца лишаване от свобода.

С оглед личността на подсъдимият и при наличие на останалите необходими предпоставки, съдът отложи изпълнението на наказанието десет месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и десет месеца.Възложи възпитателната работа по време на изпитателният срок на Наблюдателна комисия при Община П..

         Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, при честота на явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца .

                  По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :