№ 20291
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110160877 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „И. Ф.“ ЕООД срещу И. А. Д. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
следните суми: 1500 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит от
разстояние № 308877/01.09.2020г., ведно със законната лихва от депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК - 21.10.2021г. до окончателното плащане, сумата от 321,78 лева
– договорна лихва за периода 01.09.2020г. - 27.08.2021г., както и сумата от 17,50 лева –
лихва за забава за периода 27.08.2021г. – 07.10.2021г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 03.11.2021г. по ч.гр.д. № 60454/2021г. по описа на
СРС, 25-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 308877 от 01.09.2020г. Поддържа, че информация за сключването на
процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб
адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил
въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и
съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел.
поща договор и общи условия. Потвърждението ставало от заемателя след въвеждане на
предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане за потвърждение, което се
записвало. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната
си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена
снимка от профил във вайбър. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора
ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1500 лева, като съгласно
чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 12 вноски в размер на
125,00 лева за периода от 01.10.2020г. до 27.08.2021г. Сочи, че ответникът дължи и
фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15% за периода от 01.09.2020г.
до 27.08.2021г. в размер на 321,78 лева. Поддържа, че падежът на кредита е настъпил на
27.08.2021г., до който момент не били постъпили плащания от ответника, с оглед на което
1
последният дължал и лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до 07.10.2021г. в размер на
17,50 лева. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред, но ответникът не пожелал да погаси задълженията си. С
оглед на гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 60454/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния
представител на ищеца, заявено с исковата молба, както и в проведеното съдебно заседание
на 23.11.2023г.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните доказателства, а именно- Договор за предоставяне на кредит № 308877 от
01.09.2020г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И. Ф.“ ЕООД,
проведена имейл кореспонденция между страните от 01.09.2020г. и 02.11.2022г., платежно
нареждане за извършен превод по сметка на ответника от 01.09.2020г. в размер на 1500
лева.
Съдът е указал последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване
в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото
в отсъствие на ответника с разпореждането от 08.12.2022г. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил
разноски в общ размер от 89,78 лева /39,78 лева, държавна такса и 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение/, които следва да му се присъдят. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 70,22 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК определи
на сумата от 100 лева, тоест следва да му се присъдят общо 170,22 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., №, вх., ет., ап.,,
дължи на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК, с адрес: гр. С., ж.к., ул., №, ап.,, следните суми: 1500 лева,
представляваща дължима сума за стойността на 12 броя погасителни вноски по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 308877/01.09.2020г., ведно със законната лихва от
депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.10.2021г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 321,78 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2020г. -
27.08.2021г., както и сумата от 17,50 лева, представляваща лихва за забава за периода
27.08.2021г. – 07.10.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 03.11.2021г. по ч.гр.д. № 60454/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА И. А. Д. да заплати на „И. Ф.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
2
сумата от 89,78 лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № 60454/2021г. по описа на
СРС, 25-ти състав и сумата от 170,22 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на И. А. Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3