МОТИВИ към присъда №66/30.05.2011 г. по НОХД №3218/2010 г. по описа на ПОС

 

Срещу подсъдимите Р.А.К. ***, Р.Т.П. *** и А.Н.К. ***, е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с  ал. 1 от НК - за това, че на 29.03.2010 г. в землището на с. П*** област ***, в местността ***, в съучастие като съизвършители, чрез използване на технически средства – три броя детектори за метал и три броя лопати, и МПС – лек автомобил „Т***”  с регистрационен № ***, собственост на Р.Т.П., без съответно разрешение са търсили археологически обекти.

                   Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен извод, че тримата подсъдими са извършили престъплението, предмет на настоящето производство. Същите са признали и вината си в проведения на 30.03.2010 г. разпит. Относно реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите пледира да им бъде определено наказание лишаване от свобода около и над минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, с оглед и на чистото им съдебно минало. Относно разпореждането с веществените доказателства – вещите, послужили за извършване на престъплението – лекия автомобил, металодетекторите, лопатите и раниците, собственост на подсъдимите, да се отнемат в полза на държавата по реда на чл.53, ал.1, б.А от НК, а останалите обекти, приложени по делото, да се предадат като собственост и съхранение на НИМ.

                   Адв. Я. – защитник на подс. К. и П. – поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен и категоричен извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Липсват доказателства за търсене на археологически обекти, а и в конкретната местност няма регистрирани такива. Наличието на металодетектори при задържане на подсъдимите, както и намерените в домовете на двамата вещи не водят до извода, че са търсили археологически обекти. Сочените от прокурора протоколи за разпит на подсъдимите в досъдебното производство нямат процесуална стойност. С оглед липсата на доказателства за извършено престъпление подсъдимите следва да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

                   Подс. К. и П. поддържат изложеното от защитника си, както и, че са невинни, и молят да бъдат оправдани.

                   Адв. Д. – защитник на подс. К. – поддържа, че по никакъв начин не могат да се свържат времето на задържане с евентуално извършвани от подсъдимите действия или престъпление. От вещото лице, дори и при разширяване на местността – обект на изследване, не са открити следи от човешка дейност. В дома на  К. не са открити каквито и да е вещи, свързани с предмета на разследване, а и при задържане на тримата подсъдими. Притежаването на металодетектор не е забранено. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан, като му се върнат и веществените доказателства, иззети от него.

                   Подс. К. поддържа изложеното от защитника си и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

                   Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                   Подсъдимият Р.А.К. е роден на *** ***. Живее в село С., обл. ***. Той е българин, български гражданин. Не е женен и  не е осъждан. Със средно образование е. Твърди, че работи, но без трудов договор. ЕГН **********.

                   Подсъдимият Р.Т.П. е роден на *** ***, живее в град Х***. Той е българин, български гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен и не е осъждан. Безработен е. ЕГН **********.

                   Подсъдимият А.Н.К. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Със средно образование е и е безработен. ЕГН **********.

                   През 2004 г. подс. П. е включен в състава на група, извършваща археологическо проучване под ръководството на св. П.. Тъй като същата имала добро впечатление от работата му, е включен и в проучвания през следващите години.

                   При археологически проучвания на крепостта К*** приз 2008 г. е намерен човешки череп. Поради спорове за причината за смъртта, св. П. с разписка от 30.06.2008 г. предоставила черепа на подсъдимия, за да се проверят следите по него. Впоследствие обаче вещта не е върната своевременно на възложителя, като останала в дома на подс. П..

                   Тримата подсъдими К., П. и К. се познавали. Всички притежавали металодетектори.

                   На 29.03.2010 г. тримата подсъдими отишли в землището на с. П***, област П***, за да пробват металодетекторите си. До местността *** в същото землище се придвижили със собствения на подс. П. лек автомобил „Тойота Рав 4” с регистрационен №***.

                   Късно същата вечер – около 23 – 23.30 часа - при излизането си на пътя, свързващ селата С*** и П***, са спрени за проверка от полицейски патрул на РУП Х*** в състав св. К. и Б.. Двамата свидетели установили, че в автомобила, с който пътували подсъдимите, има металодетектори, както и трите лопати, по които имало незасъхнала кал. Полицейските служители проверили самоличността на подсъдимите, след което попитали дали имат документи за металодетекторите. Подсъдимите отговорили, че имат, но не ги носят у себе си. Обяснили, че са търсели метали /старо желязо/ с уредите. Полицейските служители се усъмнили, че подсъдимите са търсели археологически обекти, като сигнализирали в РУП Х***. Подсъдимите са отведени от втори автопатрул, в състава на който участвал св. Ч., в РУП Х***, където са задържани.

                   На следващия ден са предприети действия по разследване – оглед на местността Г***, където са били подсъдимите, в присъствието на вещото лице М., както и на автомобила „Т***”, а и претърсване и изземване в домовете на тримата подсъдими. От жилищата на подс. К. и П. са иззети намерените там антични предмети. В дома на подс. К. не са намерени, респективно – не са иззети вещи, имащи отношение към разследването.

                   Според заключението на назначените в хода на досъдебното производство археологическа и допълнителни такива експертизи, в местността Г*** в землището на с. П*** няма регистрирани културни ценности и археологически обекти. Иззетите от домовете на подс. П. и К. предмети са движими паметници на културата, с изключение на 10 бр. пластмасови и 3 бр. метални копчета. Паметниците на културата обхващат периода от римската, ранновизантийската и средновековната епохи /от ІІІ до ХІV век/. Движими паметници на културата са и старите български монети. Вещите не дават археологическа и историческа информация за даден археологически обект, тъй като не се знае от къде точно произхождат и не са открити в контекста на даден паметник на културата, а носят само индивидуална информация за себе си. Като движими културни ценности от експерта са определени: бронзова спирала /гривна/; железен връх от копие – 2 броя; железен косер; фрагменти от бронзова спирала – 3 броя; масивни бронзови спирали от конски амуниции – 3 броя; част от бронзова тока от конска амуниция; желязна фибула; бронзова пластинка от конска амуниция; тънка бронзова спирала; бронзова част от конска амуниция във форма на дъга; острие от бронзов нож, бронзов връх от копие; бронзов биконусовиден предмет; бронзов накрайник; римска бронзова монета на император Антонин Пий; монети – 75 броя; копче – 1 брой; железни върхове от стрела – 2 броя; бронзова монета на император Юстиниан, сечена в Константинопол – 1 брой; бронзови монети, силно изтрити – 2 броя; бронзови средновековни пръстени – 2 броя; бронзова монета силно изтрита – 1 брой; фрагменти от бронзови предмети – 2 броя; част от бронзов кръст – енколпион – 1 брой;  бронзови части от конска юзда – 2 броя; неопределяеми бронзови фрагменти– 10 броя; бронзова халка от конска амуниция; биконусовидно бронзово топче /пробито/; 4 броя неопределяеми фрагменти; сребърна монета; глинени топки за прашка – 2 броя; средновековни бронзови пръстени – 4 боря; фрагмент от бронзов пръстен – 2 броя; бронзови халки – 2 броя; бронзова тока; бронзови фрагменти – 2 броя; бронзова плочка от конска амуниция; бронзово копче от конска амуниция; бронзова монета от император  Диоклециан; бронзови монети изтрити – 6 броя; горна част от бронзово копче; кука и топче от сребърна обица; столчета от стъклени чаши – 2 боря; кост – 1 брой; бронзова фибула – 1 брой; корубеста бронзова монета на Йоан ІІІ Дука Ватаци – 1 брой; фрагменти от бронзови фибули – 2 броя; бронзова халкичка; медна монета изтрита;  римски бронзови монети – 2 броя, всички иззети от подсъдимия П., както и бронзови халки и токи от колани - 28 броя; глинени прешлени за вретено с дупка в средата – 2 броя; бронзов пръстен, силно деформиран – 1 брой; бронзови римски монети – 25 броя; сребърни римски монети – 4 броя; 100 броя бронзови монети от римския, ранновизантийския и османски периоди и новобългарски монети от 20 век; бронзови римски монети изтрити – 44 броя;  български монети от 20 век – 25 броя; руски копейки – 2 броя; обици – 2 броя; глинени пирамидални тежести за стан – 5 броя; част от каменно точило  – 1 брой; железни пирони – 6 броя; желязна брадва; железен косер; железен накрайник от рало; железни предмети, неопределяеми – 5 броя, иззети от подсъдимия К..

                   В хода на досъдебното производство са назначени комплексна съдебна техническа и археологическа експертиза на иззет компютър, както и съдебномедицинска експертиза на намерения череп. Същите са неотносими към предмета на настоящето производство, като не се обсъждат. След преценка на органите на досъдебното производство част от иззетите вещи, за които е прието, че са неотносими към предмета на разследване, са върнати на подс. П.

                   При разследването е допуснато обезпечение на предвиденото наказание глоба за престъплението по чл. 277а, ал.3 от НК чрез налагане на запор върху лекия автомобил „Т***”, собственост на подс. П..

                   Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на св. К., Б., Ч. и А., изцяло от показанията на св. П., от заключенията на съдебните археологични експертизи, от писмените доказателства и доказателстве-ни средства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие - местността Г*** в землището на с. П***, с приложен фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване от домовете на подсъдимите с приложени фотоалбуми към два от тях, одобрени от съдия от ПОС, копие от писмо /л.74, т.І ДП/, определение по ЧНД №1437/2010 г. на ПОС, обезпечителна заповед, справка в ЦБ – КАТ, свидетелство за регистрация – част І, разписка от св. П. за предоставяне на намерения череп на подс. П. и скици от експедицията, разписка за връщане на вещи на подс. П., характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите, от приложените към делото веществени доказателства.

                   Подсъдимите при разглеждане на делото се възползваха от правото си да не дават обяснения. В хода на досъдебното производство същите са давали обяснения след повдигане на първоначалното обвинение – на 30.03.2010 г. Обясненията обаче са депозирани в отсъствие на защитник, като не могат да бъдат приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 279, ал.2 от НПК. Ето защо позоваването на тези обяснения от прокурора в пледоариите е неоснователно.

                   Относно протокола за оглед на местопроизшествие - на задържания лек автомобил „Т***” с приложен фотоалбум /л.25 и сл., т.І ДП/: според настоящия състав неправилно е извършен оглед на лекия автомобил, тъй като не са налице условията на чл.155, ал.1 от НПК. В конкретния случай са били налице достатъчно основания да се предполага, че в автомобила се намират предмети, имащи значение за делото, което е предполагало извършване на претърсване и изземване от процесния автомобил. Разликата между двете действия е в това, че се касае за частна собственост, която е неприкосновена съгласно Конституцията на Република България. Извършените в този случай действия подлежат на съдебен контрол, респективно – извършват се след разрешение от съда. Или в случаите на претърсване и изземване, когато предварително не е дадено такова, задължително в предвидения в закона 24 – часов срок протоколът следва да се представи за одобрение в съда, което не е направено в конкретния случай. Ето защо този протокол е негодно доказателствено средство според настоящия състав, поради което и не се обсъжда.

                   Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство археологически експертизи – основна и допълнителни, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, кореспондират и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.

                   Съдът изцяло кредитира изложеното от св. П., тъй като показанията ú са обективни, безпристрастни, като не се установи по какъвто и да е начин да е заинтересувана от изхода на делото.

                   Относно показанията на свидетелите – полицейски служители:

                   Съдът не дава вяра на св. Ч. и А. относно това, кога е извършено деянието /твърдението е за месец април 2010 г./, тъй като по делото са налице писмени доказателства. Не се даде вяра и на изложеното от четиримата, че в автомобила е имало и кирка, тъй като се опровергава от доказателствата по делото. Тези несъответствия обаче според съда не се дължат на недобросъвестност, а на изминалия период от време.

                   Не се дава вяра на изложеното от св. Ч. и в частта, че в района на местността е имало старинно селище, тъй като противоречи на изложеното от експерта. От своя страна последният обяснява, че „район” е широко понятие.

                   В останалата част показанията на св. Ч., А., Б. и К. се възприеха.

                   Въз основа на така установените факти съдът прие, че подсъдимите К., П. и К. не са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с  ал. 1 от НК – за това, на 29.03.2010 г. в землището на с. П***, област П***, в местността Г***, в съучастие като съизвършители, чрез използване на технически средства – 3 броя детектори за метал и 3 броя лопати, и МПС – лек автомобил „Тойота Рав 4”  с регистрационен № ***, собственост на Р.Т.П., без съответно разрешение да са търсили археологически обекти.

                   Не се установи от обективна страна тримата подсъдими да са търсели археологически обекти. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. От показанията на св. К., Б. и Ч. се установи, че при спирането им подсъдимите са обяснили, че са търсили старо желязо. Това тяхно твърдение не бе опровергано по никакъв начин.

                   Според представителя на прокуратурата фактът, че са спрени нощно време, е достатъчен да се приеме, че те са търсили археологически обекти. Този довод не се възприе от съда. Сам по себе си сочения факт не доказва, че именно тогава – в тъмната част от денонощието – тримата подсъдими са използвали намерените в автомобила металодетектори и лопати, респективно – че копаенето на поляната е станало през нощта. Не се установи и кога точно тримата са отишли да търсят метали.  

                   Законът не изисква за съставомерност на деянието търсенето да е осъществено на територията на недвижима културна ценност /такова е предвидено в ал.2 на чл.277а от НК/. За да се приеме обаче, че се търси археологически обект, следва да са налице някакви индикации, че е възможно да бъде открит такъв – да съществуват исторически данни или дори предания, че в дадената област /местност/, е имало някакви следи от човешка дейност в миналото, съответно – да са установени някакви находки, независимо дали са били регистрирани. В конкретния случай в местността Г***, където се твърди, че са търсени археологически обекти, няма информация да е имало човешка дейност в минали епохи. Самата местност представлява ливади, които не се обработват и нямало следи от обработване /факт, който се установява и от приложения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие/. Нещо повече – експертът е разширил обхвата на наблюдението си, като е изследвал и разорана площ, намираща се в близост до селото, и отново не е констатирал каквито и да е следи /керамика/ от предходни епохи, а и не му е известно в близост до тази местност да има археологически обекти. Ето защо съдът счита, че след като в тази местност липсват данни за наличие на такива, не може да се приеме, че се търсят. Обратното становище би довело до необосновано разширяване на обекта на засегнатите обществени отношения.

                   Колкото до използваните металодетектори: предназначе-нието на същите не е само и единствено търсенето на археологически обекти, като имат и други приложения, включително и търсене на метали, в какъвто смисъл е и изложеното от свидетелите обяснение на подсъдимите. Това твърдение по никакъв начин не бе оборено – липсват каквито и да е доказателства, че не това е била целта на подсъдимите. Експертът посочва, а това се потвърждава както от протокола за оглед на местопроизшествие, така и от приложения към него фотоалбум, че са направени няколко - „ 2 – 3 дупки от по 10 см дълбочина”, за които е по – логично да се приеме твърдението, че са търсени стари железа, а не археологически обекти. Още повече, че у тримата подсъдими не е намерено нищо – железа или обекти.

                   Не могат да се споделят доводите, че подс. П. е имал познания, като това доказва умисъла. Познанията, а и намерените в домовете на двама от подсъдимите движими културни ценности, не доказват факта, че тримата на инкриминираната дата са имали намерение да търсят и са търсили археологически обекти. Следва да се отбележи и това, че липсва каквато и да е връзка на инкриминираното деяние с намерените у П. и К. вещи. Твърдението, че са търсели железа не се опроверга, като деянието е несъставомерно и от субективна страна.

    В наказателния процес косвените доказателства – уликите, могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но направеният въз основа на тях извод трябва да бъде единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства, е доказано по несъмнен начин само тогава, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че, обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено престъплението. По настоящето дело уликите не водят до единствен и безспорен извод за авторството на подсъдимите в извършване на престъплението, за което са обвинени. Търсели са метали в местността Г*** в землището на с. П***, в близост до която няма недвижими културни ценности. Задържани са нощно време, но не става ясно дали именно през нощта са търсили нещо /метали/. В домовете им са намерени движими паметници на културата, но те нямат връзка с инкриминираната дата и повдигнатото обвинение. Ето защо се прие, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения. По тези съображения и на основание чл. 304 от НПК тримата подсъдими бяха признати за невинни в това, да са извършили престъплението, в което са обвинени, като бяха оправдани.

С оглед постановената оправдателна присъда съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК постанови направените по делото разноски в размер на 560.08 лева да останат за сметка на Държавата.

          На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото.

На основание чл. 53, ал. 2, буква А от НК веществените доказателства – движими паметници на културата съгласно заключението на вещото лице, се отнеха в полза на Държавата. По отношение на всички тези обекти съгласно неоспореното заключение на вещото лице, се прие, че са движими паметници на културата. Като такива подлежат на задължителна регистрация в срока по §5, ал.1 от Закона за културното наследство, който е изтекъл. Същевременно подсъдимите П. и К. не са изпълнили това свое задължение, поради което и иззетите от тях вещи при извършените в домовете им претърсвания и изземвания се отнеха в полза на Държавата.

Безспорно се установи, че вещественото доказателство – череп, е получено от подс. П. въз основа на разписка, приложена към делото, от св. П.. Ето защо се постанови това вещественото доказателство след влизане на присъдата в сила да се върне на свидетелката Б.П..

Част от веществените доказателства – автомобил, раници, металодетектори и лопати, са иззети въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие, който, както вече се посочи, е негодно доказателство. Вещите бяха разпознати от собствениците си при предявяването им в съдебно заседание. С оглед липсата на извършено от подсъдимите престъпление, тези предмети следва да им се върнат. Ето защо се постанови: веществените доказателства – лек автомобил „Т***”,  с регистрационен № *** 1 брой сива раница, съдържаща разглобен детектор за метал и лопата, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Р.П.; веществените доказателства – 2 броя сиви раници,  ведно с намиращите се в тях детектори за метал с батерия и лопата, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Р.К., а веществените доказателства – зелена раница, съдържаща 1 брой детектор за метал, разглобен, къса лопатка, шише с надпис „Карнобатска ракия” , както и 1 брой лопата, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия А.К..

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                            

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: