РЕШЕНИЕ

гр. София, 29.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI - „В” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

                                                                                              КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 5629 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Л.И.К. срещу отказ на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, да прекрати принудителното изпълнение по изп. д. № 20148500401692 по описа за 2014 г., обективиран в съобщение с изх. № 05041 от 24.02.2020 г.

В жалбата се твърди, че липсвала идентичност между единния граждански номер на посоченото в изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжник лице и единния граждански номер на жалбоподателя, срещу който се провеждало принудителното изпълнение, което представлявало законово основание за прекратяване на производството. По делото били събрани категорични данни, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били издадени по отношение на физическото лице Л.И.К., с ЕГН **********, а принудителното изпълнение било провеждано по отношение на следното физическо лице: Л.И.К., с ЕГН **********, т.е. изпълнителното основание и изпълнителният лист в полза на взискателя сочели като негов длъжник правен субект, различен от този, спрямо когото се провеждало принудителното изпълнение. Поддържа се още, че частният съдебен изпълнител бил ограничен от посочените в изпълнителния лист страни и нямал възможност да поправя волята на съда. Ето защо се иска от съда да постанови определение, с което да задължи частният съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело. Моли на основание чл. 438 ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение по цитираното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, чрез юрк. С.Д., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което се иска от съда да остави същата без уважение. Твърди, че на 19.04.2017 г. Л.И.К. входирал искова молба пред СРС срещу „Банка Пиреос България“ АД, с която поискал да бъдат обявени за нищожни издадените срещу него заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2202/2014 г., като с решение от 24.01.2019 г., постановено по гр.д. № 24077/2017 г. по описа на СРС, 50 състав, съдът отхвърлил предявения иск. Постановеното решение било обжалвано от Л.К., като по подадената жалба било образувано в.гр.д. № 6967/2019 г. по описа на СГС, ГО, III състав.  С оглед на изложеното моли съда да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящото дело до произнасянето на съда по в.гр.д. № 6967/2019 г. по описа на СГС, тъй като последното било с аналогичен предмет.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възражението на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на молба от 06.08.2014 г., подадена от „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. С., било образувано изпълнително дело № 20147880400989 по описа за 2014 г. на ЧСИ М.К.,*** действие СГС. С посочената молба взискателят поискал от частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело срещу длъжника Л.И.К. за С.на посочени в приложен към молбата изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2202/2014 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която било допуснато незабавно изпълнение срещу сочения длъжник.

На 19.08.2014 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт.

С молба от 06.10.2014 г., подадена от взискателя „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. С., до ЧСИ М.К., било поискано да бъде прехвърлено образуваното изпълнително производство при ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ.

С придружително писмо от 10.10.2014 г. на основание чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК делото било изпратено на ЧСИ А.Б. за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника Л.И.К., като било образувано изп. д. № 20148500401692 по описа за 2014 г.

На 19.11.2014 г. на длъжника била връчена призовка за принудително изпълнение, в която било посочено, че изпълнително дело № 20147880400989 било преобразувано по описа на ЧСИ А.Б. под номер 20148500401692.

На 02.03.2016 г. била депозирана молба от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД до ЧСИ А.Б., в която било заявено искане за конституиране на молителя като взискател на мястото на „Банка Пиреос България“ АД, тъй като на 14.01.2016 г. бил сключен договор за цесия между „Банка Пиреос България“ АД – цедент и „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД – цесионер, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера В., посочени в приложение № 1, заедно с всичките им привилеги, обезпечения, други принадлежности и лихви, които банката е имала към своите длъжници, спрямо които били образувани изпълнителни дела. Към молбата от 02.03.2016 г. било приложено уведомително писмо от „Банка Пиреос България“ АД, чрез „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, до Л.И.К., получено на 16.02.2016 г., в качеството му на длъжник, с което последният бил уведомен за сключения договор за цесия.

На 04.12.2019 г. Л.И.К. подал жалба до Окръжен съд – Пазарджик, чрез ЧСИ А.Б., в която поискал от съда да постанови определение, с което да задължи ЧСИ А.Б. да прекрати производството по изп. дело № 1692/2014 г.

С определение от 10.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 15/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, било прекратено производството по делото, като същото било изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

С определение от 14.02.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 658/2020 г. по описа на СГС, I г.о., било прието, че по подадената на 04.12.2019 г. от Л.К. жалба нямало изрично произнасяне от частният съдебен изпълнител, поради което съдът прекратил производтвото по делото и изпратил подадената жалба с вх. № 19334 от 04.12.2019 г. по компетентност на ЧСИ  А.Б. за разглеждане и произнасяне по искането за прекратяване на изп. дело № 1692/2014 г.

Със съобщение с изх. № 05041 от 24.02.2020 г., частният съдебен изпълнител А.Б. отказал да прекрати изпълнителното производство.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са посочени изчерпателно основанията, на които изпълнителното производство се прекратява, а именно, когато:

1/ длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2/ взискателят е поискал това писмено;

3/ изпълнителният лист бъде обезсилен;

4/ с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5/ посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6/ не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7/ бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

8/ взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В разглеждания случай, в подадената жалба длъжникът не се позовава и не обосновава нито едно от горецитираните основания за прекратяване на изпълнителното производство. Същият се позовава единствено на липса на идентичност между единния граждански номер на посоченото в изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжник лице и единния граждански номер на жалбоподателя, срещу който се провеждало принудителното изпълнение. Ето защо и доколкото посоченото от Л.И.К. основание за прекратяване на изпълнителното производство не е сред изчерпателното изброените такива в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата, неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

Неоснователно е искането на взискателя „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на в.гр.д. № 6967/2019 г. по описа на СГС, тъй като след служебно осъществена справка настоящият съдебен състав намира, че посоченото дело не е с идентичен предмет и решението по същото не е от значение за правилното решаване на настоящия спор. Ето защо искането за спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.М.В.срещу отказ на ЧСИ А.Д., рег. № 853 в КЧСИ, да прекрати принудителното изпълнение по изп. д. № 20198530400495 по описа за 2019 г., обективиран в протокол от 07.11.2019 г., както и искането на основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД за спиране на производството по делото.

Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.