№ 169
гр. Пазарджик , 17.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 и с чл.274 ал.1 т.2
от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Панагюрски районен съд №260141 от
26.03.2021г. постановено по гр.д.№707/2019г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е оставена без уважение молба с вх.№260915 от
03.11.2020г. подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
********* в частта за присъждане на разноски направени в исковото
производство.
В частната жалба, подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, с вх.№261564
от 07.04.2021г. частният жалбоподател „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, поддържа, че исковият съд не е изпълнил дадените му от въззивната
инстанция указания за присъждане на разноски в исковото производство по
гр.д.№707/2019г. Твърди се, че същото е образувано по искова молба,
подадена от дружеството на дата 27.09.2019г. и към този момент ответникът
П. СТ. Г. не е бил заплатил дължимите суми, претендирани със същата и че
именно този момент е меродавен за претенцията за присъждане на
разноски,като плащането изцяло на дълга–главница и лихви, е станало на дата
21.10. 2019г.. Навежда извода, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на заповедното производство/ч.гр.д.№457/2019г./ поради
неплащане на дълга по издадени фактури, и последвалото завеждане на
исковото производство поради постъпило възражение срещу издадената
1
заповед за изпълнение-гр.д.№707/2019г.Затова жалбоподателят счита, че
ответникът следва да заплати направените разноски и по двете производства-
заповедното по чл.410 от ГПК и исковото по чл.422 от ГПК, доколкото
плащането на сумите е станало след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение с което последният е дал повод за образуване на
производството.Счита още, че плащането на задълженията преди
приключване на делото няма правно значение, а такова има входирането на
исковата молба като основание за възникване на задължението за дължимост
на разноските и не се споделя изводът на съда за приложимост в случая на
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК защото ответникът в същност е станал
повод за завеждане на исковото производство. Моли да се отмени
обжалваното определение в посочената му част и се уважи искането за
разноски.
В срок е постъпи писмен отговор на частната жалба от насрещната
страна в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба като
се поддържа, че жалбоподателя не прави разлика между института на чл.248
от ГПК и този на чл.250 от ГПК; че страната поискала присъждане на
разноски следва да представи списък по чл.80 от ГПК и при липса на такъв не
може да иска изменение на решението в частта за разноските;че жалбата е
недопустима тъй като съдът се е произнесъл по разноските както в решението
така и в определението на неговото изменение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в исковото производство, в предвидения от закона срок, и против
подлежащ на обжалване на акт на исковия съд постановен по реда на чл.248
ал.1 от ГПК с което е отказано да бъдат присъдени разноски, направени от
ищеца в исковото производство и при наличие на правен интерес за ищеца да
обжалва отказа на исковия съд.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да откаже да уважи искането на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за изменение на решение №260036 от 19.10. 2020г.
по гр.д.№707/2019г. по описа на РС-Панагюрище в частта за присъждането на
2
разноски направени в исковата производство, исковият съд е приел, че
производството е било образувано по искове предявени от процесното
дружество срещу П. СТ. Г. с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗЗД за установяване на парични вземания, удостоверени в
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№457/2019г. по описа на РС-
Панагюрище,представляващи претендирана продажна цена на потребена
електрическа енергия за периода от 26.04.2017г. до 25.06.2017г. в размер на
161.18лв и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 13.06.2017г. до 17.06.2019г. в размер на
32.47лв, ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като с постановеното съдебно
решение №260036 от 19.10.2020г. исковете са отхвърлени поради извършено
цялостно плащане на задължението от ответника на дата 21.10.2019г. или
преди приключване на исковото производство и преди постановяване на
съдебното разпореждане за връчване на препис от исковата молба на
ответника по чл.131 от ГПК от дата 28.10.2019г. Въз основа на така
установените от съда факти, последният е направил правен извод, че съгласно
чл.78 ал.2 от ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца доколкото в
случая ответникът не е дал повод за завеждане на исковото производство,
респективно за направата на разходите по воденето му тъй като още преди да
е бил уведомен за предявената искова молба и образувано гражданско дело
същият е заплатил процесните суми, като ищецът не е предприел процесуално
действия по прекратяване на делото.
Тези правни доводи не се споделят от въззивната инстанция.
Паричните вземания на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
против П. СТ. Г. от с.Е., обл.Пазарджик, бл.11, вх.“А“, ет.2, ап.3, с ЕГН-
**********, са установени в проведено и приключило заповедно
производство /ч.гр.д.№457/2019г. по описа на РС-Панагюрище/, по което в
полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №312 от 26.06. 2019г.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
чл.47 ал.5 от ГПК,като в съответствие с разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от
ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя за предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си по исков ред /определение №390
3
от 28.08. 2019г./, връчено му на 10.09.2019г. и исковата молба е постъпила в
съда в едномесечния срок-27.09.2019г.
Вземането на дружеството е станало изискуемо с връчване на заповедта
за изпълнение чрез залепване на обявление.
Плащането на дълга от ответника по банков път е установено в резултат
на назначена съдебно-счетоводна експертиза по инициирано исково
производство /гр.д.№707/ 2019г. по описа на РС-Панагюрище/ и изготвено
експертно заключение №260106 от 25.08.2020г. от експерта Л.А. /л.72-л.76/ и
е извършено на дата 21.10.2019г., като вносител на дължимата сума от
268.65лв е лицето С. Г.а. Данни за приложено копие от платежния документ
от посочената дата няма представени по делото от ответника по иска, а и
довод за извършено такова плащане на вземането на ищеца няма заявено от
назначения от съда на ответника особен представител адв.Б., включително и с
отговора на исковата молба с вх.№1017 от 13.03.2020г. /л.39/, както и до
приключване на устните състезания по делото и момента на изслушването и
приемането на процесното експертно заключение по назначената счетоводна
експертиза, като поддържаната позиция на ответника е за оспорване на
исковете.
Частната жалба е основателна.
Ответникът по исковете П. СТ. Г. е дал повод за завеждане на
заповедното и на исковото производства за процесните парични вземания,
които има процесното електроснабдително дружество към него за което е
била издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Плащането на
задължението си, тоест признанието на паричния дълг към дружеството,
длъжникът е направил след иницииране на исковото производство. Фактът,
че за извършеното плащане не е уведомен изрично исковият съд нито е
уведомен кредитора, а това се установява едва в един много по-късен момент
от развитието на исковия процес в резултат на назначена по делото
счетоводна експертиза, означава, че длъжникът е дал повод за завеждане на
делото, разноските по което се претендират от ищеца в настоящия
процес.Освен това признание на иска не е направено изрично от ответника, а
същият продължава да се оспорва до приключване на устните състезания на
делото.
4
Следователно нормата на чл.78 ал.2 от ГПК е неприложима в случая и
ответникът не може да бъде освободен от заплащането на разноски в
исковото производство.
Макар исковете по същество да са отхвърлени поради установено чрез
експертиза плащане на цялото задължение от страна на длъжника към ищеца,
ответникът дължи на ищеца разноски по делото защото с бездействието си е
дал повод да бъдат заведени както заповедното така и исковото производства
за установяване на процесните парични вземания и изрично не е признал
вземането на дружеството-кредитор което има към него.
Вярно е, че дружеството-ищец не е представило списък с разноските по
чл.80 от ГПК, като едва в искането си по чл.248 ал.1 от ГПК конкретизира
разноските в исковото производстно-75лв разноски за държавна такса, 150лв
депозит за особен представител, 415лв депозити за експертизи и 100лв
възнаграждение за юрисконсулт. За всички разходи са представени
счетоводни разходно оправдателни документи /без за възнаграждението за
юрисконсулт/. По дължимостта на тези разноски първоинстанционният съд
не се е произнесъл с постановеното решение № 260036 от 19.10.2020г.,
макар, че искането за присъждането им е направено от дружеството ищец още
с подаването на исковата молба /л.2/. Следователно в случая е налице
хипотезата за допълване на решението в частта за разноските съгласно чл.248
ал.1, предложение Първо от ГПК, в която хипотеза искането винаги е
допустимо дори и без да има представен от страната списък на разноските по
чл.80 от ГПК / в тази връзка виж т. 2, т.8 и т. 9 от тълкувателно решение №6
от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Въззивната инстанция намира, че неправилно исковият съд е оставил
без уважение искането за присъждане на разноски на ищеца за приключилото
исковото производство.
Разноските са доказани по основание и по размер и са действително
направени и са дължими в пълен размер от ответника П.Г.. Фактът, че
същият с поведението си е дал повод за образуване на исковото производство
и не е признал иска, което е довело до ангажиране от страна на ищеца на
доказателства за установяване на исковата си претенция по основание и по
размер, респективно извършване на необходимите разходи по воденето на
5
процеса като държавна такса за образуването на производството, разноски по
назначаване на особен представител на ответника, разноски по назначените
по делото две съдебни експертизи за установяване на вземането по основание
и по размер и възнаграждение за юрисконсулт /последното определимо при
условията на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ –
минимум от 100лв/, то същите тези разноски са дължими в пълен размер или
общо сумата от 740лв и в такъв размер следва да бъде уважена претенцията за
разноски.
В полза на дружеството-частен жалбоподател не следва да се
присъждат разноски в размер на 150лв за настоящото производство,
заплатени авансово като адвокатско възнаграждение на особения
представител на ответника Г., а именно на адв.Б. за осъщественото
процесуално представителство в настоящото частно въззивно производство.
Съгласно трайно установената съдебна практика -определение № 135 от
28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1585/2020 г., III г. о., ГК; определение №
296/17 г. на ІІІ ГО и други, разноски не се дължат за производство по
разноски доколкото производството по чл.248 от ГПК е функционално
свързано с производството по иска, произтичат от изхода на делото и се
обхващат от разноските по спора по същество. Поради това разноски за
производство по разноски не се дължат и за производството пред настоящата
въззивна инстанция.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Панагюрски районен съд №260141 от
26.03.2021г. постановено по гр.д.№707/2019г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е оставена без уважение молба с вх.№260915 от
03.11.2020г. подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, в частта за присъждане на разноски направени в исковото
производство.
ДОПЪЛВА решение №260036 от 19.10.2020г. постановено по гр.д.
№707/2019г. по описа на Панагюрски районен съд, КАТО ОСЪЖДА П. СТ.
Г.,ЕГН-**********, от с.Е., блок 11, вх.“А“, ет.2, ап.3, обл.Пазарджик, ДА
6
ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ №37, сумата от 740лв /седемстотин и четиридесет лева/
представляващи сторените от дружеството разноски в исковото производство
по гр.д.№707/2019г. по описа на Районен съд Панагюрище.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н.Н. –Б. от АК-Пазарджик, под №5105,
вписан в Националния регистър за правна помощ, сумата от 150лв /сто и
петдесет лева/ по преводно нареждане за плащане от 08.07.2021г. към
Окръжен съд Пазарджик /операция № 451В10021189001R - в.ч.гр.д.
№511/2021г. на ПОС и гр.д.№707/2019г. на Панагюрски РС/-особен
представител на отв.П. СТ. Г., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника по настоящото
в.ч.гр.д.№ 511/2021г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, за присъждане на разноски за
настоящото въззивно производство по разноски в размер на 150лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7