Р Е Ш Е Н И Е
№
23.02.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV Е въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
Членове: АНЕЛИЯ ЯНЕВА
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдия Янева въззивно гражданско дело № 13514/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 от ПЗР ГПК.
С решение № 25206/27.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 14248/2007 г. на Софийски районен съд 62 състав, е допуснато до съдебна делба правото на собственост върху таванско помещение на жилищната сграда, построена в УПИ XI-275 от кв. 115 по плана на София, местност „Лозенец“, представляващо жилищно таванско помещение в лицевата – откъм улицата, с площ от около 90,00 квадратни метра, състоящо се от жилищно помещение и баня-тоалетна, и второ - на първо ниво таванска стая с кухненски бокс, с площ от около 30 квадратни метра и сервизи, на второ ниво над нея – две стаи, изградена в частта на сградата откъм двора и училището, между А.С. З.-И., В.Р.И., Н.С.Р., Л.К.Г., М.С.Б., В.К.Б., О.К.Б., Й.Н.К. и И.Л.К..
С протоколно определение от 12.06.2013 г. по
гражданско дело № 14248/2007 г. на Софийски районен съд 62 състав съдът е
конституирал като съделител Й.Н.К. /л. 105 от делото
на СРС/. В мотивите на решението, макар и не съвсем ясно, е посочено, че съделителят Й.Н.К. е конституиран на мястото на
първоначалните съделители В.А.В.и М.Я.В.по реда на
чл. 121, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./ - факт,
потвърден и от страните в откритото съдебно заседание пред въззивния
съд - л. 156 от делото на СГС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Й.Н.К., в която излага оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания акт. От решението не ставало ясно дали притежаваният от него обект бил допуснат до съдебна делба – било налице противоречие между мотивите и диспозитива на акта. Отделно, притежаваният от жалбоподателя мансарден апартамент бил негова лична собственост. Исковата молба не била вписана. Били допуснати и процесуални нарушения. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да отхвърли иска за делба.
Срещу решението е подадена въззивна жалба на ответника И.Л.К.. Поддържа се, че решението било недопустимо, защото бил допуснат до делба имот, за който такава не била поискана – в мотивите било посочено, че се иска делба на надстроеното над покрива на И.Л.К. таванско помещение, а е допуснат до делба целият тавански етаж – двата обекта, изградени в него и описани в диспозитива на решението. Едно от жилищата на таванския етаж било собственост на И.Л.К.. Надстроена част била премахната през 2015 г. В хода по същество, вкл. в писмено становище поддържа, че на таванския етаж били изградени две жилища - едното собственост на А.Х.– придобито в хода на въззивното производство от Й.Н.К., а другото - негова лична собственост. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да отхвърли иска за делба. Претендира разноски.
Срещу жалбите са постъпили писмени възражения от А.С. З.-И.
и В.Р.И. /от 19.5.2020 г. и от 21.5.2020 г./, в които се излагат доводи за
правилност на обжалвания акт. От събраните по делото доказателства се
установявало, че надстроеният обект съществувал. Предмет на делото и на
съдебното решение били описаните в молбата на ищците от 01.11.2013 г. обекти,
които именно били и допуснати до делба. Таванът бил обща част на сградата, като
нямало строителни книжа и решение на етажните собственици за преустройството
му. Молят въззивния съд да остави жалбите без
уважение и да остави в сила решението на първоинстанционния.
С молба становище на л. 97 и сл. от делото на СГС М.С.Б.
/сега П./, В.К.Б. и О.К.Б. оспорват въззивните жалби.
Подадената от Й.Н.К. била недопустима, защото допуснатото до делба жилище, находящо се в лицевата страна на сградата – откъм улицата,
не било идентично с това, върху което последният твърди да притежава право на
собственост. Недопустимо било приемането на представените с въззивната
жалба на И.Л.К. доказателства за премахване на надстроения обект, а и от тях
последният факт не се доказвал. Надстроеното жилище било годен обект на делба,
без оглед законността на строежа.
Доколкото не било учредено право на строеж за изграждане на таванско жилище,
последното ставало собствено на собствениците на земята. Молят въззивния съд да остави жалбите без уважение и да остави в
сила обжалвания акт. Претендират разноски.
Въззиваемите Н.С.Р. и Л.К.Г. не са взели становище по
допустимостта и основателността на въззивните жалби.
Ищецът А.С. З.-И. е починал в хода на въззивното производство, поради което с определение от 16.01.2023 г., постановено по настоящото дело, на основание 120 ГПК /отм./, погрешно посочен в определението чл. 227 от действащия ГПК, на негово място са конституирани наследниците по закон В.Р.И., Я.В.И. и М.В.И., които поддържат изложеното от него.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 188 ГПК /отм./ във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения
срок за обжалване по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимирани лица и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално
допустими.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че въззивната жалба на Й.Н.К., е просрочена, то съдът следва
да разгледа правилността на решението спрямо всички другари /чл. 204 и чл. 206, ал. 2 ГПК отм./.
Разгледани по същество въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно.
При преценка допустимостта на обжалваното решение въззивният съд следва да даде отговор на въпроса какъв е
предметът на делото.
Производството е във фазата на допускането на делбата. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на недвижим имот, предявен от А.С. З. - И. и В.Р.И. срещу Н.С.Р., Л.К.Г., М.С.Б. /сега П./, В.К.Б., О.К.Б., В.А.В., М.Я.В.и И.Л.К..
В исковата молба са изложени следните твърдения: че
страните били собственици на самостоятелни обекти в триетажна жилищна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „*****, построена в
урегулиран поземлен имот XI-275 от квартал 115 по плана на гр. София, с площ от
310 квадратни метра; че ищците притежавали 30 на сто идеални части от дворното
място, Н.С. Р. и Л.К.Г. – 11 на сто идеални части в режим на съпружеска
имуществена общност, М.С.Б., В.К.Б. и О.К.Б. – 23 на сто идеални части; В.А.В.и
М.Я.В.– 30 на сто идеални части; а И.Л.К. – 6 на сто идеални части; че през
2006 г. ответникът И.Л.К. разпокрил покрива над
собствените му тавански помещения и изградил над тях един етаж от около 30
квадратно метра, в който се влизало със стълба през долното таванско помещение;
че за изграждането на това помещение не било учредено право на строеж от
собствениците на земята, поради което таванското помещение било съсобствено на собствениците на земята. Иска се делба на
таванското помещение на сградата.
С молба становище от 11.07.2007 г. /л. 65-67 СРС/
ответникът И.Л.К., с молба-становище от 18.10.2007 г. /л. 59-60 СРС/ ответниците Н.С. Р. и Л.К.Г., с молба становище от
18.10.2007 г. /л. 61-63 СРС/ ответниците М.С.Б., В.К.Б.
и О.К.Б. поискали на основание чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./ в делбената
маса да бъде включен и следният недвижим имот: таванско помещение със застроена
площ от 105 квадратни метра, находящо се на таванския
етаж в масивна двуетажна къща в гр. София, ул. „*****, при съседи двор, ул.
„Милин камък“, таванско помещение на И.К., двор и стълбище, заедно с 30 на сто
идеални части от общите части на сградата и мястото, представляващо УПИ с планоснимачен № XI-275 от квартал 115 по плана на гр.
София, местност „Лозенец – III част“, цялото с площ 310 квадратни метра, при
граници на имота по скица: ул. „Милин камък“, УПИ II-276, УПИ III – отреден за
училище. Сочи се, че В.А.В.и М.Я.В.надстроили втори етаж над него без учредено
право на строеж, поради което и по силата на приращението
целият имот бил съсобствен между собствениците на
земята.
В откритото съдебно заседание от 27.02.2013 г. /л. 87,
стр. 2 СРС/ ход на делото не е даден, но съдът е дал указания по чл. 101 ГПК
/отм./ на ищците да впишат исковата молба и на ответниците
да впишат молбата от 18.10.2007 г.
В откритото съдебно заседание от 12.06.2013 г. /л. 105
и сл. СРС/ процесуалният представител на ищците /адвокат Б./ е представил по
делото одобрен проект от 20.06.1934 г. на процесната
сграда, като е изложил и следните твърдения: че жилищната сграда била двуетажна
с мазе и подпокривно пространство; че третият етаж бил
изграден именно в това подпокривно пространство; че
не били извършени разпоредителни сделки с него, като прави опит да
индивидуализира имотите, чиято делба иска, за което е поискал и изготвяне
заключение на СТЕ, което искане е уважено с протоколно определение от същото
заседание /л. 106 СРС/. Адвокат Б. заявява и че основанието за съсобственост
било „че става въпрос за подпокривно пространство, в
което последствие са били изградени отделни проекти, за които няма издадени
строителни книжа, няма делба и същите остават съсобственици на подпокривното пространство….това е било подпокривно
пространство и като такова не може да бъде индивидуална собственост на никой“.
На 16.9.2013 г. по делото е постъпило заключение на
СТЕ /л. 153-154 СРС/, приложения /л. 155 и сл./. Според заключението и
приложената скица на таванския етаж на процесната
жилищна сграда се намират следните обекти: 1/ едно жилищно помещение откъм
улицата с баня, тоалетна и балкон, за което
в техническата служба на район „Лозенец“ има одобрен архитектурен проект
за преустройство на тавански помещения в мансарден апартамент в подпокривното пространство на сградата, издадено разрешение
за строеж от 2003 г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2004 г.; 2/
таванско жилище на две нива; първото ниво, състоящо се от стая, кухненски бокс
и тоалетна; на второто ниво – две стаи и тераса, като за тези жилищни помещения
нямало строителни книжа.
С молба от 01.11.2013 г. /л. 123 СРС/ ищците са
уточнили исковата си молба, като са препратили към заключението на СТЕ и са
посочили, че искат делба на цялото таванско помещение на жилищната сграда,
построена в УПИ XI-275 от кв. 115 по плана на София, местност „Лозенец“,
представляващо жилищно таванско помещение в лицевата – откъм улицата, с площ от
около 90,00 квадратни метра, състоящо се от жилищно помещение и баня-тоалетна,
и второ - на първо ниво таванска стая с кухненски бокс, с площ от около 30
квадратни метра и сервизи, на второ ниво над нея – две стаи, изградена в частта
на сградата откъм двора и училището. Съобразно тази уточнителна
молба е допусната и делбата.
Във въззивното производство
е допусната СТЕ /л. 153-155 СРС/, според което процесната
жилищна сграда е триетажна, като последният етаж е тавански, в него има
изградени два обекта - единият в западната част, откъм улицата, а другият - в югоизточния ъгъл на таванския етаж.
Предвид гореизложеното настоящият състав на въззивния съд намира: 1/ че /предвид заключенията на двете СТЕ/ в процесната сграда на таванския етаж има стълбищна клетка и две /не повече/ изградени тавански жилища, с които е усвоена цялата площ на подпокривното пространство; 2/ допускането до делба и на двете е предмет на настоящото дело - с оглед уточненията на ищците, така и с оглед исканията на ответниците /по които, макар и да няма изрично определение, има разпореждане по чл. 101 ГПК /отм./, с което искането е конклудентно уважено/. Действително в мотивите на решението СРС е изложил, че не е приел искането за включването в делбената маса на мансардното жилище с площ от 105 квадратни метра, но на практика то е прието, защото това жилище от 105 квадратни метра е идентично с таванското помещение откъм улицата, чиято делба е поискана в уточнителната молба на ищците на л. 123. Следва отново да се подчертае, че други обекти на таванския етаж в процесната сграда няма. Ето защо според въззивния съд решението на първоинстанционния е постановено в рамките на заявените искания на страните. Неяснотата в мотивите на решението не води до извод за недопустимост, нито неточната и неактуална спрямо кадастралния и регулационен статут индивидуализация на имотите.
Точните адрес и индивидуализация на процесните имоти /двете тавански жилища/ по актуален
кадастрален и регулационен статут се установяват от събраните пред настоящата
инстанция доказателства, както следва:
1/ адресът на имотите е гр. София, район Лозенец, ул. „*****;
2/ мястото, в което се намира сградата /според представения във въззивното производство нотариален акт № 129, то, I, рег. № 9010, дело № 123/2020 г. на нотариус с рег. 157 от регистъра на НК – л. 99 и сл. СГС/ – поземлен имот с идентификатор 68134.902.275, заснет в кадастъра с площ от 323 квадратни метра, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване; при граници: имоти с идентификатори 68134.901.1009, 68134.902.276 и 68134.902.88, който имот е идентичен с УПИ с планоснимачен № XI-275 от квартал 115 по плана на гр. София, местност „Лозенец – III част“, цялото с площ по документ за собственост 280 квадратни метра, при граници на имота по скица: ул. „Милин камък“, УПИ II-276, УПИ III – за училище;
3/ жилищната сграда - жилищна сграда, многофамилна с идентификатор 68134.902.275.1, която е идентична с описаната в исковата молба триетажна жилищна сграда, в която страните притежават самостоятелни обекти;
4/ жилищно таванско помещение в лицевата – откъм улицата част – според описания нотариален акт и заключението на СТЕ, прието пред въззивната инстанция, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.902.275.1.1, представляващ мансарден апартамент на трети етаж, втори жилищен, с площ от 105 квадратни метра, състоящ се от входно антре, общо помещение, спалня, дневна, помещение за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи по документ за собственост: двор, улица „Милин камък“, таван на И.К., двор и стълбище, при съседи по схема от АГКК: на същия етаж – няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.902.275.1.4, над обекта – няма, заедно с 30 на сто идеални части от общите части на сградата и мястото, в което е построена;
5/ таванското помещение на две нива - на първо ниво таванска стая с кухненски бокс, с площ от около 30 квадратни метра и сервизи, на второ ниво над нея – две стаи, изградена в частта на сградата откъм двора и училището - според СТЕ, приета във въззивното производство, представлява обект, находящ се на трети тавански етаж, разположен в югоизточния му ъгъл, с площ 34,21 квадратни метра, при съседи: от запад – обектът, изграден в западната част от таванския етаж, откъм ул. Милин камък /т.е. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.902.275.1.1/, от север – стълбищна клетка и обектът, изграден в западната част от таванския етаж, откъм ул. Милин камък /т.е. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.902.275.1.1/, от изток и юг – двор.
Обжалваното решение е неправилно поради следните
съображения:
От представените проект за жилищна сграда от 1934 г. /л. 104 СРС/ и акт за определяне на строителна линия /л. 7 СГС/ се установява, че на 30.04.1934 г. на В.Д.Р.е издаден позволителен билет № 283 за построяване на процесната жилищна сграда, състояща се от: сутерен, в който има обособени 5 избени помещения; партер, на който са изградени два дюкяна, жилище с кухня, стая и тераса; етаж 1, в който е изградено жилище с три стаи, хол, кухня, баня, клозет, тераса; подпокривно пространство. От този проект не се установява в подпокривното пространство да е било изградено жилище по проект. Видно от отбелязаното в горния десен ъгъл на проекта на 28.01.1949 г. на В.Д.Р.в разрешено довършване на сградата по настоящия план. По делото няма данни за точната година на построяване на сградата, но страните не спорят, че е в тридесетте години на XX век. Според изявление на ответника Н.С.Р. сградата е построена в периода 1935 г. - 1936 г., което обстоятелство не е и спорно между страните /л. 164 СРС/. Няма и спор, че към построяването ѝ сградата е била еднолична собственост на В.Д.Р..
От договор за доброволна делба на недвижим имот от 28.05.1955 г. /л. 8-10 СГС/ се установява, че наследници на В.Д.Р.са З.В.Р., а по мъж К.и С.В.Р./видно от бащините и фамилните им имена, а и предвид липсата на спор между страните по този факт/. От посочения договор е видно и че към момента на сключването /1955 г./ двамата наследници на В.Д.Р.са били собственици не на цялата жилищна сграда, а на следните обекти в нея: 1/ апартамент, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, тераса, ведно с таванското и зимнични помещения; 2/ магазин № 1. Наследниците постигат съгласие за разпределение на съсобствените имоти, като З.В.Р., по мъж К.получава в дял двустаен апартамент, обособен от общия съсобствен, ведно с целото таванско помещение, с това приспособено за жилище, изключая продадените 16 кв.м на Г.С.К., и три зимнични помещения, а С.В.Р.- едностаен апартамент, обособен от общия съсобствен, 5/9 идеални части от магазин № 1. Според т. IV от договора таванското помещение, както е указано в дел първи на договора, се отрежда в изключителна собственост на З.В.Р. по мъж К., ведно с приспособеното жилищно помещение.
Както беше посочено по-горе, към 1955 г. двамата
наследници на В.Д.Р.не са притежавали цялата сграда, а отделни обекти в нея. От
описанието на съседите на делбените имоти в процесната сграда, както и от описанието на получените от З.В.Р.
по мъж К.имоти, става ясно, че жилището на партерния /първи/ етаж е било
собственост на Г.С.К., както и че към това жилище е бил придаден таван от 16
квадратни метра – в договора е посочено, че З.В.Р. по мъж К.получава цялото
таванско помещение, с изключение на 16 квадратни метра, продадени на Г.С.К..
Следва да се посочи, че по делото не е и спорно, че Г.С.К.е бил съсобственик на
обект в процесната сграда към 1955 г.
Не се спори, а и от представените удостоверения за
наследници на З.В.К.и И.П.К./л. 11 и 12 СГС/ се установява, че П.И.К.е придобил
по наследство от родителите си собствените на майка си имоти, находящи се в процесната сграда,
в което число и таванското помещение, с изключение на собствените на Г.С.К.16
квадратни метра.
Ответникът И.Л.К. е придобил своята част от таванското помещение по силата на правни сделки. С нотариален акт № 146, том XXIII дело № 3821/79 г. на Л.З.- нотариус при СРС /л. 6 СРС/, Л.Г.К.дарява на дъщеря си И.Л.К. следния свой собствен недвижим имот: жилище, находящо се на партерния етаж в процесната сграда, със зимнично помещение, със западно изложение 2 от общото таванско помещение - 6,00 квадратни метра откъм източната страна до прозорчето. За останалите 10 квадратни метра от таванското помещение на Г.С.К.няма данни да са били прехвърлени на ответника И.Л.К. чрез правна сделка. От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, том LXXXVI, дело № 17242/94 г. на Л. Л.– нотариус при СРС /л. 68 СРС/, се установява, че П.И.К.е продал на И.Л.К. четири тавански помещения, както следва: 1/ половин реална част от 6 квадратни метра от таванското помещение, от което останалите 6 квадратни метра са собственост на И.Л.К.; 2/ таванско помещение с площ 9,20 квадратни метра; 3/ таванско помещение с площ от 2,25 квадратни метра; 4/ таванско помещение с площ 3,34 квадратни метра.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 114, том I, вх. рег. 4268, дело 114/2003 г. на нотариус с рег. № 310 от регистъра на НК /л. 4 и 5 СРС/, П.И.К.и В.А.З.продават на В.А.В.апартамент, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „***** на първи жилищен етаж над магазините, с площ от 124,80 квадратни метра, заедно с таванско помещение с площ от 105 квадратни метра, заедно с три мазета, заедно с 60 на сто идеални части от общите части а сградата и толкова идеални части от дворното място. От представените към въззивната жалба строителни книжа /л. 14 и сл. СГС/ и двете заключения на СТЕ се установява, че това таванско помещение е било преустроено на мансардно жилище, за което има редовни строителни книжа. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том XI, рег. № 24307, дело № 1839/2007 г. на нотариус с рег. № 302 на НК /л. 99 – 101 СРС/ В.А.В.и М.Я.В.продават на Й.Н.К. правото на собственост върху така преустроения мансарден апартамент на трети етаж, втори жилищен, с площ от 105 квадратни метра, състоящ се от входно антре, общо помещение, спалня, дневна, помещение за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи по документ за собственост двор, улица „Милин камък“, таван на И.К., двор и стълбище, заедно с три мазета, заедно с 30 на сто идеални части от общите части на сградата и мястото, в което е построена. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 129, том I, рег. № 9010, дело № 123/2020 г. на нотариус с рег. № 157 на НК /л. 99-101 СГС/ Й.Н.К. продава на А.Н.Х.този мансарден апартамент.
За уважаването на иска за делба в тежест на ищците
/респ. съделителите, които я искат/ е да докажат
наличие на съсобственост върху вещ, годен обект на делба – в случая това е
самостоятелен обект на правото на собственост. От описаните по-горе факти и
доказателства подобен извод не може да се направи.
От анализа на проекта на сградата и договора за доброволна делба от 1955 г. следва, че в периода от построяването ѝ /1935-1936 г./ до момента на сключване на договора за доброволна делба /1955 г./ същата от еднолична собственост на В.Д.Р.е преминала в режим на етажна собственост. Такава е налице, когато етажи или части от етажи в една сграда принадлежат на различни правни субекти – по смисъла на чл. 37 ЗС /респ. чл. 1, ал. 2 от преди това действащата Наредба-закон за етажната собственост/. Към момента на построяването е била собственост на В.Р., а към момента на делбата част от първия етаж и тавана са били продадени на Г.С.К.. Няма данни на кого е принадлежало правото на собственост върху другия магазин, но това е без значение за горния извод.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на
ТР № 34/15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, когато подпокривното пространство (таван) или част от него
няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба
и е неизползуваемо освен за изолация между последната
етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по
естеството си. Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени
доказателства и заключения на СТЕ се установява, че подпокривното
пространство в процесната сграда не е обща част по
естеството си. До него има самостоятелен достъп от стълбищната
клетка на сградата, а предвид установените по делото негови височина, площ и
обем в него могат да бъдат обособени тавански и/или жилищни помещения.
Основният спорен въпрос по делото е дали подпокривното пространство, в което са изградени обектите предмет на делбата, е индивидуална собственост на всеки от жалбоподателите или е обща част по предназначение на етажната собственост. Таванските и избените помещения могат да бъдат принадлежности към други самостоятелни обекти само ако са юридически придадени към тях по смисъла на чл. 37 ЗС /респ. чл. 1, ал. 2 от преди това действащата Наредба-закон за етажната собственост/. Юридическото придаване може да се извърши по два начина: 1/ при първоначалното възникване на етажната собственост - чрез правния акт /актове/, от който тя възниква и в който дадено таванско /избено/ помещение се обявява за принадлежност към самостоятелен обект в сградата /напр. когато собственикът на цялата сграда прехвърли на трето лице даден самостоятелен обект в нея, заедно с определено таванско и/или избено помещение/; 2/ след възникването на етажната собственост - чрез правен акт /актове/, с който етажните собственици променят предназначението на общо таванско подпокривно /или избено/ пространство и разпределят съществуващи или бъдещи помещения към отделните самостоятелни обекти в етажната собственост /напр. делба/, чрез правен акт, с който един етажен собственик прехвърли принадлежащото му таванско /избено/ помещение на друг етажен собственик, чрез придобиване по давност от един етажен собственик на таванско /избено/ помещение, принадлежащо на друг етажен собственик, или представляващо бивша обща част, на която е променено предназначението със съгласието на всички етажни собственици.
Видно от договора за доброволна делба от 1955 г. с
прехвърлянето на жилището на партерния етаж на Г.С.К.към последното са били
придадени 16 квадратни метра от таванското помещение, а останалата част от него
е придадена към жилището на З.В.Р., по мъж К.по силата на сключения договор за
доброволна делба. Ето защо в случая още към момента на възникване на етажната
собственост подпокривното пространство не е станало
обща част на всеки от етажните собственици, а прилежаща част към жилищата на Г.С.К.и
З.В.Р., по мъж К..
По делото няма нито едно доказателство от което да се
направи извод, че в някой момент подпокривното
пространство в процесната сграда е било обща част по
предназначение. От договора за делба е видно, че още в 1955 г. в подпокривното пространство са били обособени жилище и
тавански помещения, 16 квадрата, които са били придадени към имота на Г.С.К., а
останалите – към имота на К.. Впоследствие тези тавански помещения, а и
жилищното преди снабдяването с документи за преустройството му съгласно ЗУТ, са
били прехвърляни като принадлежности към определени обекти. Включително и И.К.
е придобил четири тавански помещения, доколкото е собственик на самостоятелен
обект в сградата /жилището на първия етаж/. Следователно още към момента на
възникване на етажната собственост, а и към момента на приключване на устните
състезания таванското помещение е индивидуална собственост понастоящем на И.К.
и на А.Х.. Друг е въпросът, че ако то е
обща част искът за делба би бил неоснователен само на това основание /т. 4 от
посоченото по-горе ТР 34/83/.
Твърденията за извършено надстрояване в мансардното
жилище от 105 квадратни метра не се доказаха, поради което и няма нужда да се
обсъжда приложение на чл. 92 ЗС по отношение на него.
Чрез правни сделки /дарение и продажба/ И.К. е придобил правото на собственост на тавански помещения с обща площ от около 20-25 квадратни метра, като още 10 квадратни метра са собственост или на посочения ответник по давност, или на наследниците на Г.С.К., но не и на собствениците на земята. Не се спори, а и от приетите заключения на СТЕ от двете инстанции се установява, че тези тавански помещения са преустроени в жилище, което според СТЕ, прието в настоящата инстанция, е с площ от 34,21 квадратни метра. Не се спори, че това преустройство е извършено без строителни книжа. От заключението на СТЕ, прието от СРС, както и от приложените към него фотоснимки, се установява, че над това таванско жилище на И.К. е било изградено второ ниво, състоящо се от две стаи и тераса, за което преустройство няма учредено право на надстрояване по чл. 66, ал. 4 ЗС от собствениците на земята, както и строителни книжа. Не се твърди и установява надстроеното помещение да отговора на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект на правото на собственост – най-малко до него няма достъп от общата стълбищна клетка, а достъпът е чрез метална вита стълба, находяща се в таванската стая на К..
Непротиворечива е съдебната практика по въпроса възниква ли във всички случаи на основание чл.92 ЗС съсобственост върху построеното в съсобствен имот извън обема на учредената суперфиция - решение № 137/17.08.2010 г. по гр. д. № 3954/2008 г. на Върховен касационен съд, даденото в което разрешение се споделя и в други решения на ВКС. Според изложените в него мотиви „Разпоредбата на чл. 92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл. 63 ЗС. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Чл. 92 ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл. 97 или 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ“.
Такъв е и процесният случай.
Надстроеното помещение /второто ниво на таванската стая на К./ не е
самостоятелен обект на правото на собственост, поради което след изграждането
му то е присъединено към таванското жилище на ответника И.Л.К., поради което и
върху него, а и върху таванското помещение на посочения ответник не е
възникнала съсобственост със собствениците на земята. Ако се приеме, че
таванското жилище не е самостоятелен обект на правото на собственост изводът не
би бил различен – с надстройката е увеличена площта на принадлежност /таван/
към жилището на ответника К. /това на партерния етаж/. Отделно, видно от
представените писмени доказателства /вкл. пред настоящата инстанция/ и
заключението на СТЕ надстроената част е премахната /заповед за премахване – л. 52 СРС; решение на ВАС –
л. 86 СРС; протоколи л. 54 и сл. СГС/.
Предвид изложеното въззивният
съд намира, че върху процесните имоти не е налице
съсобственост, поради което и предявеният иск за допускането до съдебна делба
на правото на собственост върху тях е неоснователен. Решенето на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът за делба следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат
жалбоподателите /чл. 64, ал. 1 ГПК отм./, поради което въззиваемите
ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника
И.Л.К. претендираните разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева. Предвид изхода на
спора въззиваемите нямат право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 25206/27.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 14248/2007 г. на Софийски районен съд 62 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С. З.-И., ЕГН **********, починал на 11.8.2022 г., на мястото на когото са конституирани В.Р.И., ЕГН **********, Я.В.И., ЕГН ********** и М.В.И., ЕГН **********, и В.Р.И., ЕГН ********** срещу Н.С.Р., ЕГН **********, Л.К.Г., ЕГН **********, М.С. П., ЕГН **********, В.К.Б., ЕГН **********, О.К.Б., ЕГН **********, Й.Н.К., ЕГН **********, действащ като процесуален субституент на А.Н.Х., ЕГН **********, и И.Л.К., ЕГН ********** иск за делба на правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се на адрес гр. София, район Лозенец, ул. „*****, на трети тавански, втори жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор 68134.902.275.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.902.275, заснет в кадастъра с площ от 323 квадратни метра, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване; при граници: имоти с идентификатори 68134.901.1009, 68134.902.276 и 68134.902.88, който имот е идентичен с УПИ с планоснимачен № XI-275 от квартал 115 по плана на гр. София, местност „Лозенец – III част“, цялото с площ по документ за собственост 280 квадратни метра, при граници на имота по скица: ул. „Милин камък“, УПИ II-276, УПИ III – за училище, а именно: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.902.275.1.1, представляващ мансарден апартамент на трети етаж, втори жилищен, с площ от 105,00 квадратни метра, състоящ се от входно антре, общо помещение, спалня, дневна, помещение за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи по документ за собственост: двор, улица „Милин камък“, таван на И.К., двор и стълбище, при съседи по схема от АГКК: на същия етаж- няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.902.275.1.4, над обекта – няма, заедно с 30 на сто идеални части от общите части на сградата и мястото, в което е построена; 2/ таванско жилище, находящо се на трети тавански втори жилищен етаж, разположено в югоизточния му ъгъл, с площ 34,21 квадратни метра при съседи: от запад – обектът, изграден в западната част от таванския етаж, откъм ул. „Милин камък“ с идентификатор 68134.902.275.1.1, от север – стълбищна клетка и обектът, изграден в западната част от таванския етаж, откъм ул. „Милин камък“ с идентификатор 68134.902.275.1.1/, от изток и юг – двор.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН **********, Я.В.И., ЕГН ********** и М.В.И., ЕГН ********** да заплатят на И.Л.К., ЕГН ********** сумата 25,00 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните както
следва:
1/ на В.Р.И., Я.В.И. и М.В.И. – чрез адвокат Б.;
2/ на Н.С.Р. и Л.К.Г. – на известния по делото адрес;
3/ на М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б. – чрез адвокат С.Н. на
адреса, посочен в молба на л. 163 от делото;
4/ на Й.Н.К. – чрез особения представител, както и лично на постоянния му и настоящ адрес, вписани в НБД „Население“, и на електронната му поща, посочена във въззивната жалба; в съобщението до него да се впише и тел. номер, посочен във въззивната жалба;
5/ на В.А.В.и М.Я.В.- на постоянния и настоящ адрес,
вписани в НБД „Население“;
6/ на И.Л.К. – чрез адвокат Е.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.