РЕШЕНИЕ
гр.
София, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е
въззивен състав, в публичното заседание на трети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Христова гр. дело № 12380
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба
на ответниците В.Л.С. /починала след подаване на молбата и на нейно място са
конституирани нейните наследници по закон - Д.С.Д. и Е.С. Н./ и Д.С.Д., както и
по молба на ответницата Е.С. Н., за отмяна на неприсъствено решение № 526362,
постановено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г. по гр. д. № 64725/2017
г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, с което В.Л.С. е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1309,78 лева, представляваща стойността на незаплатена доставена
и използвана топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
сумата от 280,57 лева -
обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г., на
основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 32,70 лева - главница за извършване на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното
й изплащане, и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
сумата от 8,57 лева - обезщетение
за забавено изпълнение за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г. Със същото
решение всяка от ответниците Д.С.Д. и Е.С. Н. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
79 от ЗЗД сума от по 327,44 лева - стойността на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
86 ал. 1 от ЗЗД сума от по 70,14 лева - обезщетение за забавено изпълнение за
периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г., на основание чл. 79 от ЗЗД сума от по
8,17 лева - главница за извършване на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сума от по 2,14
лева - обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017
г.
В молбите на ответниците
се поддържа наличието на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК – невъзможност да се явят лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да
преодолеят, което ги е лишило от право на участие в процеса. Сочи се, че
поради тежкото си здравословно състояние В.Л.С. не е имала възможност да се яви
лично в проведеното пред СРС съдебно заседание. За да се обоснове
предпоставката по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на молителката Е.С. Н.
се излага, че същата от приблизително три години не живее в България. Навеждат
се доводи, че преди постановяване на атакуваното решение, процесните суми са
били изплатени. Отправя се искане за отмяна на атакуваното неприсъствено
решение.
Насрещната страна по
молбите – „Т.С.“ ЕАД, е подала отговор на същите, в който е изразила становище
за тяхната неоснователност и незаконосъобразност, и отправя искане за
оставянето им без уважение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молбите, с които е
сезиран настоящият съд, са подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 240,
ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество,
основателна е молбата за отмяна по отношение В.Л.С., но не и по отношение на Д.С.Д.
и Е.С. Н., съображенията за което са следните:
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в
производството по извънинстанционен контрол са изчерпателно уредени и почиват
на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК хипотези.
Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречки за постановяване на неприсъствено
решение. В производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК съдът
проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на
заявените основания за отмяна и не решава спора по същество.
Поради което и всички изложени от молителите доводи по същество на правния
спор, предмет на атакуваното решение, са извън предмета на настоящата проверка.
При отмяна на решението се
възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд.
Съгласно чл. 238, ал. 1
от ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска.
Защитимото според
закона право по чл. 240, ал. 1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да
участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва, са
изброени в нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, съгласно която, в едномесечен срок
от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена
от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност
да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
В разглеждания случай молителите
/ответници/ по същество
се позовават
на
третото основание за
отмяна на неприсъствено решение - невъзможност да се явят
лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не са
могли да преодолеят.
В случая както преписите
от исковата молба и приложените към нея доказателства, така и призовките за
насроченото от СРС с разпореждане от 19.06.2018 г. открито съдебно заседание за
30.10.2018 г., са били редовно връчени на ответниците, като препис от исковата
молба и призовката за откритото съдебно заседание са били връчени лично на
ответницата В.Л.С., която е получила и съобщенията за ответниците Д.С.Д. и Е.С.
Н. със задължението да им ги предаде. Освен това, по отношение редовността на
връчването на посочените документи пред настоящата съдебна инстанция молителите
не са направили никакви оспорвания.
В проведеното на 30.10.2018
г. открито съдебно заседание по делото районният съд приемайки, че страните са
редовно призовани, ответниците не са представили в срок отговор на искова
молба, не се явяват лично и чрез техни представители в откритото съдебно
заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,
а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, е
постановил атакуваното пред СГС по реда на чл. 240 от ГПК неприсъствено
решение, с което е уважил предявените от ищеца искови претенции.
Пред настоящата съдебна
инстанция е представено и прието като доказателство амбулаторен лист №
004107/30.10.2018 г., от който се установява, че на посочената дата В.Л.С. е
посетила за консултация лекар-специалист, който е поставил като основна
диагноза „увреждания на лимбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде“ и
е снел анамнеза „днес рано сутринта се сковава при навеждане, болката се
разпространява и към десен крак“.
Въпросът, около който се концентрира основателността на молбите
за отмяна, е наличието на хипотезата на особени непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието „особени
непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и константната практика
на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и
непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването
на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Доказването на
конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в
тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3
от ГПК. Особените непредвидени обстоятелства могат да се отнасят както до
страната, така и до нейния представител. Когато те са възникнали по отношение
на пълномощника, нужно е за извършване на определено процесуално действие
упълномощеният процесуален представител да бъде възпрепятстван по обективни,
неочаквани и независещи от него причини. В този смисъл и изложеното по реда
на чл. 274, ал. 3 от ГПК с определение № 707 от 23.07.2012 г. по
ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Съобразявайки горепосочените законови и принципни положения,
както и доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК са били налице единствено за молителката В.Л.С.. С
представения към разглежданата в настоящото молба на последната амбулаторен
лист № 004107/30.10.2018 г. се установява обстоятелството, че сутринта на
датата на насроченото от СРС открито съдебно заседание - 30.10.2018 г., същата
се е сковава при навеждане с болка, разпространяваща се и към десния й крак,
като преглеждащият я лекар й е поставил диагноза „увреждания на
лимбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде“. Или, здравословното
състояние на В.Л.С. внезапно и непредвидено се е влошило в деня на откритото
съдебно заседание, като същата е била в обективна невъзможност да вземе лично
участие по същото с оглед поставената от лекаря диагноза, а и не е разполага с
достатъчно време да организира защитата си чрез упълномощаването на процесуален
представител. Поради което, молбата за отмяна на неприсъственото решение на В.Л.С.
на основание чл. 240,
ал. 1, т. 3 от ГПК е основателна, и като такава следва да бъде уважена, като по
отношение на последната атакуваното решение следва да бъде отменено.
Що се отнася да молбите на Д.С.Д. и Е.С. Н.
за отмяна на разглежданото в настоящото неприсъствено решение, настоящият
съдебен състав намира същите за неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение. Това е така, тъй като и двете молителки бланкетно се
позовават на нормата на чл. 240,
ал. 1, т. 3 от ГПК, без да посочват каквито и да били конкретни обстоятелства и
да ангажират във връзка с тях съответни доказателства за това, че за тях е било
невъзможно
да се явят лично или чрез повереник в откритото съдебно заседание на 30.10.2018
г. поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят.
Изложеното от Е.С. Н., че същата от приблизително три години не живее в
България, не представлява обстоятелство, което може да бъде съотнесено при
разглеждане основателността на искането за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има само „Т.С.“ ЕАД, но само с оглед оставянето без
уважение на молбите на Д.С.Д. и Е.С. Н., тъй като в тази част на основание чл.
81 от ГПК делото приключва. С оглед което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
/изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на „Т.С.“ ЕАД се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, съобразявайки отхвърлената част от молбите,
определя в общ размер на 65 лева, като Д.С.Д. и Е.С. Н. следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 65 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Що се касае до
направеното от процесуалния представител на молителите искане за присъждане на
разноски следва да бъде посочено, че съгласно разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 6/12 г. от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК,
направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение
разноски, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на
спора.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 526362, постановено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г. по гр. д. № 64725/2017 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, В ЧАСТТА, в която В.Л.С., с ЕГН ********** /заместена в хода на настоящото производство от наследниците си по закон по реда на чл. 227 от ГПК Д.С.Д., с ЕГН **********, и Е.С. Н., ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1 309,78 лева, представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 280,57 лева - обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г., на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 32,70 лева - главница за извършване на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 8,57 лева - обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.09.2014 г. – 08.09.2017 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с искова молба вх. № 2022128/14.09.2017 г. искове срещу В.Л.С., с ЕГН **********, от етап: първо съдебно заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Д.С.Д., с ЕГН **********, и Е.С. Н., с ЕГН **********, за отмяна на неприсъствено решение № 526362, постановено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г. по гр. д. № 64725/2017 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********, и Е.С. Н., с ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 65 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.