№ 573
гр. Ямбол, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10679/25.07.2022 г. по описа на ЯОС, депозирана от Г.
А. И. от гр.**** чрез пълномощника й адв. П. К.против определение №1428/14.07. 2022 г.
по гр. д. № 1241/2022 г. по описа на РС – Ямбол, с което производството по делото е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Жалбоподателят окачествява като неправилна решаващата констатация на
първоинстанционния съд за местна неподсъдност на спора поради идентичност между
местоизвършването на твърдяните противоправни деяния предмет на иска по чл.45, ал.1
вр.чл.чл.49 ЗЗД със седалището на ответника, а именно гр.София. В подкрепа на правно
противостоящата си теза въвежда аргумент, че увреждането, свеждащо се в нанесени на
ищцата-жалбоподател имуществени вреди от принудително събиране на недължими от нея
суми към ответника се състои в извършени изпълнителни действия по ИД 20168780400665
при ЧСИ №878 И.Х. в съдебния район на ЯОС въз основа на ИЛ от 31.03.2016 г., издаден от
ЯРС. Настоява за отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски за
въззивното частно производство. Приложени са изпълнителен лист, издаден на 31.03.2016г.
от ЯРС в полза на "Уникредит Булбанк" АД ЕИК831919536 срещу солидарните длъжници
Д.П., М.М. и жалбоподателя Г. А. И. и удостоверние изх.№41212/09.11.2021 г., издадено от
ЧСИ И.Х. в уверение на това, че по горецит. изп. дело е събрана общо сума в размер на
71611. 36 лв. от продажбата на имот в гр.Ямбол, ул. "Радецки" №51-53 - сума в размер на 44
000 лв. и от наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците М.Г. и Г. И.-
сума в размер общо на 24 199, 86 лв.
Насрещната страна "Уникредит Булбанк" АД чрез пълнимощника адв.А. Б. Д. е депозирала
отговор на частната жалба, в който излага становище, че частната жалба е неоснователна, а
1
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като приложение следва да
намери общата разпоредба на чл.105 ГПК, регулираща обвързването на местната
подсъдност със седалището на ответника, в случая валидно предопределяща изпращане на
делото по компетентност на СРС.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя и насрещната
страна, и представените доказателства, намира следното:
Гр. д. № 1241/2022 г. на РС– Ямбол е било образувано по искова молба на Г. И. от
гр.********, ж.к.******* против "Уникредит Булбанк" АД ЕИК831919536 със седалище и
адрес на управление гр.София, пл."Св.Неделя" №7, представлявано съвместно от Е.М. и
Т.А.П. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 6 509, 85
лв., представляваща имуществени вреди, претърпени поради бездействието на ответника да
събере вземането си направо от застрахователя "Кардиф- Животозастраховане, Клон
България" КЧТ, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба. В евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване
на ответника "Уникредит Булбанк" АД с процесната сума поради доброволното плащане на
същата от страна на застрахователя "Кардиф- Животозастраховане Клон България" КЧТ.
Изложени са твърдения, че от ищцата И. са събирани принудително суми в размер 6 509, 85
лв., по ИД 20168780400665 при ЧСИ №878 И.Х. с взискател "Уникредит Булбанк" АД, след
влизане в сила на решение №25/09.04.2020 г. на БАС, с което ЗД "Кардиф-
Животозастраховане. Клон България" КЧТ е осъдено да заплати на ответника "Уникредит
Булбанк" АД - сумата от 48 261. 28 лв. главница и сумата от 47 739, 23 лв. лихва за посочен
период,ведно със законната лихва върху главницата, дължими по договор за банков
ипотечен кредит от 19.05.2012 г., сключен между кредитополучателя М.Вълчева и
кредитора ""Уникредит Булбанк" АД. Твърди се, че посоченият договор е бил подписан от
ищцата като солидарен длъжник, а кредитът е бил покрит със сключена застраховка
"Кредитна протекция, пакет А" в полза на застрахователя със застраховано лице-
кредитополучателя, като по време на действие на застрахователното правоотношение било
реализирано застрахователно събитие- настъпила смърт на кредитополучателя М.Вълчева.
Очертава, че въз основа на решение №25/09.04.2020 г. на БАС по в.т.д.№16/2020 г. по описа
на БАС, с което ЗД "Кардиф- Животозастраховане Клон България" КЧТ е осъдено да
заплати на "Уникредит Булбанк" АД остатъчната стойност на кредита по договора за
банков кредит, ведно със законната лихва, генерирана за периода, следващ периода от
последната погасена вноска, ответникът е следвало да проведе изпълнително производство
спрямо застрахователното дружество,а в качеството си на сурогационен кредитор е
бездействал.
Ответникът "Уникредит Булбанк" АД чрез пълномощника си е депозирал отговор на
исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност с довод, че в
процесния случай приложение намира общата разпоредба на чл.105 ГПК.
С определение от 14.07.2022 г. РС-Ямбол е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност
на СРС, възприемайки, че в разглежданата хипотеза на длъжника е предоставена изборна
2
местна подсъдност досежно исковата претенция на деликтно основание, а именно по чл.105
ГПК или чл.115 ГПК, като за втората специална местна подсъдност правно валиден е
въпросът за мястото на извършване на деянието /действие или бездействие/. В
коментираното направление ЯРС е формирал извод, че твърдяното бездействие на банката -
ответник да насочи принудителното си изпълнение към задълженото спрямо нея
застрахователното дружество е извършено в гр.София, който факт обуславя местната
компетентност на СРС.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна
страна:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок
срещу обжалваем акт (чл. 121 ГПК) и е редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Правната уредба на чл.105 ГПК конструира регламент за определяне на местна подсъдност,
съгл. който искът се предявява по седалището на ответника. В същото време правилото на
чл.115, ал.1 ГПК въвежда облекчен режим за предявяване на иск за вреди от ищец,
представляващ увредено от деликт, съгл. който същият може да бъде предявен и по
местоизвършване на деянието.
В случая е предявен именно иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто е този по чл.45
вр.чл.49 ЗЗД. Следователно ищецът може да избере, дали да предяви иска по седалището на
ответника или по местоизвършването на деянието, но в случая съгл. правилната
интерпретация в мотивите на атакуваното определение местоизвършването на деянието и
седалището на ответника са тъжествени по своите пространствени параметри. Изходна
опора на това съждение дава фактическото изложение в обстоятелствената част на исковата
молба и в допълнителната искова молба вх.№7709/01.06.2022 г., в която в документално-
словесен вид изчерпателно и недвусмислено е дадено фактическо описание на
противоправното поведение, дефинирано от ищцата като "бездействие на служител в
банката в периода 01.04.2016 г.-01.07.2019 г., чийто краен момент е цедиране на вземането
на "АСВ" ЕАД. ; " Това бездействие е продължаващо в период и след 10.07.2019 г., когато
принудително се събират суми от новия взискател "АСВ" ЕАД въз основа на договор за
цесия с банката. И след влизане в сила на решение №25/09.04.2020 г. на БАС банката не е
проявила активност да събере от застрахователя дължимото" Същността и естеството на
противоправното деяние, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 ЗЗД, обозначената негова продължителност, логически се свързват с форма на
пасивно поведение на ответника, осъществима, респ. довършена на територията на
седалището на ответника, а именно в гр.София. В Определение № 350 от 24.06.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о., ГК са положени дефинитивните рамки и ръководни
процесуални ориентири при разрешаване на въпроса за определяне на местната подсъдност
по искове за вреди от непозволено увреждане, като е прокарано разграничение между
релевантния критерий - място на извършване на деянието и място на настъпване на вредите
за ищеца, като последното е неотносимо за определяне на местната подсъдност:" Фактът, че
3
твърдените вреди са настъпили за ищеца в [населено място] е без значение, тъй като при
определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието,
а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. Т. е. в случая за
ищцовото дружество е съществувала възможност да предяви иска по местоизвършване на
деянието или по местожителството на ответника, които с оглед данните по делото в случая
съвпадат, но е и пред съда на своя адрес на управление, с твърдението, че там за него са
настъпили вредите." Напълно идентично е и разрешението, формулирано в Определение №
165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., ГК "исковете за обезщетение
от непозволено увреждане са подсъдни на съда по постоянния адрес на ответника или по
местоизвършване на деянието. Изборът между тези две възможности е на ищеца. Под
"местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото,
където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не
мястото, където са се проявили последиците от това деяние – вредите, които са елемент на
деликта, но той е различен от деяние. " Ето защо, възражението в частната въззивна жалба,
основаващо се на претендирана корелация между мястото на настъпване на имуществените
вреди в паримониума на ищцата и правилото на чл.115 ГПК е в очевиден разрез с даденото
задължително тълкуване в константната съдебна практика по приложението на изборната
местна подсъдност от увредения от деликт ищец по чл.115, ал.1 ГПК. Още повече,че
въведената с въззивната жалба причинна връзка между "настъпили имуществени вреди
вследствие на принудително събиране на недължими от ищцата суми към ответника", не
съвпада с фактическото основание на исковата претенция по чл.45, ал.1 вр.чл.49 ЗЗД,
конкретизирано както в исковата молба, така и с пространни пояснения в допълнителната
искова молба като "противоправно бездействие на "Уни кредит Булбанк" АД да събере
вземането си направо от "Кардиф- Животозастраховане, Клон България" КЧТ". Ето защо
ЯРС е обосновал единствено легитимния в случая правен извод, че изборната подсъдност по
чл. 115, ал. 1 ГПК съвпада по място с тази по чл. 105 ГПК, предвид естеството и същността
на бездействието, непрекъснато осъществявано в прецизирания в допълнителната искова
молба от "Уникредит Булбанк" АД период в мястото на седалището на ответното дружество.
Поради изложеното правилно РС – Ямбол е прекратил производството по гр.д.№1241/2022
г. по описа на ЯРС и е изпратил делото на Софийски районен съд.
Поради достигане от настоящата инстанция до извод, идентичен с този на ЯРС, въззивният
състав намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, а обжалваното определение
като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Окръжен съд-Ямбол
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1438/14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1241/2022 г.
по описа на РС-Ямбол.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му,
4
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5