№ 18129
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110162760 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са от „Софийска вода” АД срещу Н. Й. М. по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес: гр.
София, ж. к. „Илинден“, бл. 118, вх. Б, ет. 4, ап. 39. Сочи, че договорната връзка с
ответника е възникнала въз основа качеството му на собственик на процесния имот,
който като такъв се явява „потребител“ на В и К услуги на основание § 1, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Посочва, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна
вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са
начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца,
не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 926,56 лв., представляваща главница за задължения за
доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.04.2020 г. –
04.04.2021 г., незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, както и
мораторна лихва в размер на 427,55 лв. за периода от 17.05.2020 г. до 04.04.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.08.2021 г. по ч.гр.д. № .... г. по описа на СРС, 161 състав.
Ответникът указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозирал
1
отговор, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. С молба от
05.10.2023 г. акцентира на липсата на валидно облигационно отношение между ищеца
и ответника. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъде
отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото, при
условията на пълно и главно доказване, съществуването на облигационно
правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, по силата на
което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената
и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1,
т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес: гр. София, ж. к. „Илинден“, бл. 118, вх. Б, ет. 4, ап. 39.
В исковата молба ищецът сам е посочил, че по партидата на ответника в Имотен
регистър към Агенция по вписванията се установява, че липсват данни за имота. В тази
връзка е направено доказателствено искане да бъде изискана справка от Столична
Община – район „Илинден”, Отдел „Общински приходи”, относно въпроса кое е
данъчно задълженото лице за имота за процесния период. Направеното от ищеца
доказателствено искане е уважено, като видно от приобщеното към доказателствената
съвкупност по делото писмо от Столична Община – район „Илинден” с вх. №
229263/14.08.2023 г. /л. 50 от делото/ данъчно задължено лице за имота за процесния
период, в качеството на негов собственик, е трето неучастващо по делото лице – Ери
Петрова М.а. По данни от приложена към писмото справка, същата е собственик на
имота от 1984 г. По делото не са твърди и не са ангажирани доказателства партидата за
2
същия да е открита на името на ответника или последният да се намира в отношения с
третото неучастващо по делото лице от каквото и да е естество.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният главен установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД е неоснователен, тъй като
по делото не се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото за процесните период и имот.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че
удостоверението от Столична Община – район „Илинден” дори да сочи именно
ответника като данъчнозадължено лице, не е годно да установи при условията на
пълно и главно доказване правнорелевантния факт относно собствеността върху имота,
доказателствената тежест за който носи ищецът. Това е така, доколкото същото не
представлява пряко доказателство за установяване на това правнозначимо
обстоятелство, а би съставлявало единствено индиция за него. За да се приеме за
доказан един факт по делото въз основа на косвени доказателства, е необходимо да има
такава верига от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност, по
несъмнен и еднозначен начин сочат единствено възможен извод.
На следващо място, дори беше установена по делото принадлежността на
правото на собственост на ответника върху процесния имот за релевирания период,
искът се явява неоснователен и на друго основание – по делото не са представени
никакви документи относно доставката и отчитането на претендираното за доставено
количество питейна вода. Заключението на приетата по делото съдебно-техническа и
счетоводна експертиза /л. 53 и сл. от делото/ е изготвено въз основа на писмени
доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг
и забава в погасяването му. Предвид формирания от съда извод за липса на главен
дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
В обобщение, по изложените съображения, предявените от „Софийска вода” АД
срещу Н. Й. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответника. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ищецът следва да бъде осъден да плати на
неговия процесуален представител – адв. Н. Илчев Илчев, сума в размер на 389,73 лв. с
ДДС /324,78 лв. без ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Софийска вода“ АД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на управление: бул
„Цар Борис III” 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, срещу Н. Й. М., ЕГН:
3
**********, със съдебен адрес: ...., офис – партер, положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 926,56 лв., представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.04.2020 г. – 04.04.2021 г.,
както и за мораторна лихва в размер на 427,55 лв. за периода от 17.05.2020 г. до
04.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021 г. по
ч.гр.д. № .... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Софийска вода“ АД, ЕИК: ...., със
седалище в град София и адрес на управление: бул „Цар Борис III” 159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, да заплати на адв. Н. Илчев Илчев- САК, с адрес: ...., офис –
партер, адвокатско възнаграждение в размер на 389,73 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4