Определение по дело №2559/2012 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 15.10.2012 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-20 състав, в закрито заседание в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2559 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Разглежда се иск по чл.62 от ЗПРПМ след обезсилване на решението от 16.12.2009 г., постановено по гр.д. №687/2003 г., на Софийски градски съд, VІ-4 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от „О.Р.Т.” АД срещу П.Д.С. иск по чл.62 от ЗПРПМ, за признаване правото на съвместно заявяване на изобретението за патентоване на „О.Р.Т.” АД наред с П.Д.С. и делото е върнато за произнасяне от друг състав на СГС по предявения иск по чл.62 от ЗПРПМ за установяване, че ответникът не е титуляр на самостоятелно право на заявяване на изобретението по патент №64333/02.11.04 г. на ПВ на РБ.

С определение от 26.09.2012 г. е даден ход на устните състезания, като в срока за произнасяне, съдът констатира следното:

В случая ищецът твърди, че ответникът не е титуляр на самостоятелно право на заявяване на изобретението по патент №64333/02.11.04 г. на ПВ на РБ, като правният му  интерес от предявяване на отрицателния установителен иск се свързва с обстоятелството, че като работодател на лицата участвали в установяване промишлената приложимост на процесното изобретение, има право да участва в заявяването му.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗПРПМ, правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл.15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението, в противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя. В процесния случай дори и да се приеме, че ответникът не е единственият изобретател на изобретението, а елементи от последното са установени от служители на ищеца, по делото се установява, че на 06.10.2000 г. ищецът, като работодател е бил уведомен за създаване на изобретението, от която и дата е имал тримесечен срок да го заяви. Доколкото по делото не се установява да е налице договор между ищеца и неговите служители, в които да е уговорено нещо друго, а е видно от заявлението на ищеца до ПВ на РБ за патентоване на метода, че то е подадено на 06.02.2011 г., т.е. след изтичане на визирания срок, съдът намира, че правото на заявяване е преминало към служителите на ищеца, които са работили по изобретението и се явяват негови изобретатели.

В светлината на изложеното относно обстоятелството, че ищецът не е из между лицата с право да участва в заявяването на изобретението, съдът намира, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск. Тъй като правният интерес от търсената защита е процесуална предпоставка за всички видове искове, поради което за наличието й във всеки момент от висящия спор следва да се следи служебно, съдът намира, че производството по иска по чл.62 от ЗПРПМ се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на правния спор, ищецът дължи на ответника направени разноски в размер на 1016.67 лв.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.09.2012 г., с което е даден ход на устните състезания по гр.д.№2559/2012 г. на СГС, ТО, VІ-20 с-в.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2559/2012 г. на СГС, ТО, VІ-20 с-в.

ОСЪЖДА „О.Р.Т.” АД, гр.., ул.К.С. №** да заплати на П.Д.С., съдебен адрес адвокат Б.,*** на основание чл.64, ал.3 от ГПК /отм./, сумата от 1016.67 лв. разноски. 

Определението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ: