М О
Т И В
И :
към присъда по НОХД № 1387/2011
г. по описа на ПОС
Предаден е на съд с обвинителен акт
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив Г.С.В. *** за извършено престъпление по
чл.343 ал.3 пр.1 и 5 б.б пр.2 вр. ал.1 б.в вр. ал.4 пр.1 алт.2 вр. чл.342 ал.1 НК- за това, че на 04.02.2011 г. по пътя гр.Х.- с. М., обл.П., при управление
на МПС-л.а. „ ***” с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.5 ал.3 т.1 ЗДП- „На водача на ППС е забранено: да управлява ППС под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, чл.20 ал.1
ЗДП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”,
чл.21 ал.1 ЗДП-„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч- за ППС категория
„В” 90 км/ч извън населено място”, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице- на Д. В. Т., на С.К.И. и на Т. Р.В., като
деянието е извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай.
Първоинстанционното съдебно
следствие е протекло като съкратено такова по реда на чл.371 т.2 НПК- подс. Г.В.
е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тях.
Съдът е конституирал наследниците на
пострадалите в катастрофата- техните родители като частни обвинители в процеса,
а тези на пострадалия Т. Р.В. и като граждански ищци, както следва : В.С.И. и К.С.И. –възходящи
наследници на пострадалия С.К.И., Т.Я.П. и В.Д.Т.- родители на пострадалия Д. В.
Т. и наследниците на пострадалия Т. Р.В.- Г.С.В. и Р.Н.В., като само те са
предявили и съдът приел за разглеждане в наказателното производство гражданските им искове против
подс. Г.В. за сумата от 300 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки един
от тях обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от увреждането- 04.02.2011 г. до окончателното им изплащане,
както и за сумата от 5000 лв. обезвреда за имуществени вреди- обичайни разходи
за погребения и свързани с него ритуали, също със законната лихва.
Прокурорът поддържа обвинението при
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че на подсъдимия за
извършеното от него престъпление следва да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на 6 години /редуцирано по чл.58 а ал.1 НК/, като бъде лишен и
от право да управлява МПС по чл.343 Г НК.
Частните обвинители, лично и чрез
адвокатските си повереници, поддържат обвинението наред с прокурора и молят
съдът да наложи на подсъдимия възможно най-високо, макар и редуцирано,
наказание лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. Отделно,
гражданските ищци Г.В. и Р.В. молят съда да уважи изцяло предявените против
подсъдимия искове като доказани по основание и размер.
Подсъдимият Г.В. освен признанието
на фактите по реда на чл.371 т.2 НПК, се признава за виновен по предявеното му
обвинение и съжалява за извършеното. Защитата му пледира наказанието му да бъде
индивидуализирано към предвидения от закона минимален размер и след това
съответно бъде редуцирано, т.е. да му се наложи наказание под пет години
лишаване от свобода, а относно срокът на лишаването от правоуправление
предоставя на съда да го определи. Гражданскоправните претенции на родителите
на пострадалия Т. Р.В.- както за неимуществените, така и за имуществените
вреди- счита за завишени по размер.
Съдът, преценявайки събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства и въз основа на
направеното от подс. Г.В. самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, приема за
установени по категоричен начин следните обстоятелствени положения:
Подс.Г.С.В. е правоспособен водач на МПС с категория А, В, С, втората
придобита на 21.09.2007 г. На 04.02.2011 г. вечерта, подсъдимият заедно с приятелите си Д.Т., Т. В. и св. Т. Ч.
***, където употребили алкохол, конкретно подсъдимият пил мента. До заведението
”***”, В. се придвижил с лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на баща
му С.В.. По-късно към тях се присъединил
и С.К.И., а св.Ч. си тръгнал. Около 20.00 ч. решили да продължат веселбата в
друго заведение, но в друго населено място, а именно в гр.Б. като отидат до там
с колата на подс. В.. Последният се качил на мястото на шофьора, пострадалият Т.
на предна дясна седалка, а отзад седнали пострадалите Т. В. и С.И.. Подс.В.
включил фаровете на автомобила и потеглил към изхода на гр.Х. по пътя за с.М.
Времето било тъмно, асфалтовата настилка суха, а видимоста нормална за
осветеност от автомобилни фарове. В колата музиката била пусната много силно.
Подсъдимият излязъл от гр.Х. и продължил да управлява колата в посока с.М.,
като платното било с по една лента за движение в двете посоки, разделени с
осова линия. Около 2 км след излизане от града, подс. В. преминал през лек ляв
завой и навлезнал в хоризонтален и прав участък от пътя, като увеличил
скоростта на движение до 100 км/ч. Поради изпитото голямо количество алкохол и
високата скорост, подсъдимият загубил управлението на автомобила, който се
отклонил наляво и навлезнал в насрещната лента за движение. Водачът не могъл да
овладее колата чрез маневра с волана и левите й гуми стъпили върху меката и
затревена почва, при което напълно загубил
контрол върху автомобила, който напуснал изцяло пътното платно и
продължил да се движи неуправляемо по крайпътния терен. Така с висока скорост
достигнал до дърво, в което се блъснал с дясната си странична част. От удара тя
била напълно смазана, а автомобилът отхвърчал на няколко метра от дървото и без
да се преобърне, се установил върху земната повърхност. В резултат на тежкия
сблъсък в дървото пътниците в автомобила- Д.Т., Т. В. и С.И., получили масивни
черепно-мозъчни и телесни травми, несъвместими с живота, от които починали.
Тялото на пострадалия Т. изпаднало от купето, като единият му крак останал
заклещен в смачканите ламарини. Телата на пострадалите В. и И. останали на
задната седалка, затиснати едно върху друго. Подс. В. също получил травми, но
останал жив, успял да излезе от купето и започнал да плаче над трупа на Т.,
опитвайки се да му прави изкуствено дишане.
Междувременно в РУП-Х. се получило
съобщетие за ПТП и на местопроизшествието пристигнали свидетелите С.Ч., Д.Ш. и Д.
Т. Била извикана и линейка, като лекарят констатирал смъртта на пострадалите Т.,
В. и И., а подс.В., който припаднал бил откаран и настанен на лечение в УМБАЛ”
Св.Г.”***. В болницата лекар извършил медицинско изследване на В., като взел кръвна
проба за химическо изследване и отразил, че пациентът е в безсъзнание. Според
протокола за химическа експертиза в кръвта на подсъдимия е установена алкохолна
концентрация 2,01 промила.
Видно от заключенията на изготвените на
досъдебното производство съдебно-медицински експертизи причината за смъртта на
пострадалия С.К.И. е остра кръвозагуба основно от травматичното разкъсване на
аортата с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, както и кръвозагуба от
останалите травматични повреди.
Причината за смъртта на пострадалия Т. Р.В.
са тежките и несъвместими с живота травматични увреждания на сърцето и главния
мозък с последвалата остра кръвозагуба, а тази за смъртта на пострадалия Д. В. Т.
са тежките и несъвместими с живота травматични увреждания- травматично
откъсване на сърцето с последвала остра кръвозагуба и двустранната контузия на
мозъка.
Според заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза подс.В. не страда
от психично заболяване, към момента на деянието е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, като е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. След катастрофата В. е изпаднал в състояние на
стрес с нарушена адаптация, но това състояние не му пречи да дава годни
обяснения и да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че непосредствено
преди загубата на управление от водача му, скоростта на движение на лекия
автомобил „***” е била около 98 км/ч. Причината за ПТП от техническа гледна
точка е загубата на управление от страна на водача, довело до напускане на
пътното платно и последвалия удар в дървото.
Изложените фактически положения се
установяват по категоричен начин от събраните и проверени в хода на досъдебното
производство доказателствени материали- от писмените доказателства по делото,
от протоколите за оглед на местопроизшествие,
фотоалбумите, от протоколите за химическа експертиза за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и на пострадалите, от
обясненията на подсъдимия Г.В., от показанията на св. Т. Ч. , св. И. М., св.А.Р.,
св. Ц. М., от показанията на полицейските служители, посетили
местопроизшествието- свидетелите Д.Ш., Д. Т., А.Б., С.Ч., от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и заключението на комплексната автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, които доказателства и доказателствени средства
по убедителен начин подкрепят направеното самопризнание от подс. В. по реда
на чл.371 т.2 НПК.
Описаните факти по делото дават
основание на съда да приеме от правна страна, че подсъдимият Г.В. е осъществил
обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 и 5 б.б
пр.2 вр. ал.1 б.в вр. ал.4 пр.1 алт.2 вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като на 04.02.2011 г. по пътя гр.Х.- с. М., обл.П.,
при управление на МПС-л.а. „***” с рег. № **** е нарушил правилата за движение
по пътищата- чл.5 ал.3 т.1 ЗДП- „На водача на ППС е забранено: да управлява ППС
под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, чл.20
ал.1 ЗДП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”,
чл.21 ал.1 ЗДП-„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч- за ППС категория
„В” 90 км/ч извън населено място”, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице- на Д. В. Т., на С.К.И. и на Т. Р.В., като
деянието е извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай.
Фактическите обстоятелства по
делото изпълват и трите квалифициращи признака на изпълнителното деяние,
възведени с повдигнатото обвинение- от обективна страна е налице пияното
състояние на водача, защото е управлявал автомобила с алкохолна концентрация
над 0,5 промила, а именно 2,01 на хиляда, в какъвто смисъл е константната
съдебна практика, настъпила е смърт на повече от едно лице- в случая на три
лица, както и че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 НК-
извършеното престъпление с оглед настъпилата смърт на трима млади души, след
употреба на значително количество алкохол от водача и при висока, във всички
случаи несъобразена, скорост на движение, при това нощно време и при движение
на светлини на автомобилни фарове, разкрива изключително висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на извършителя, в сравнение с
други, обикновени случаи на ПТП с настъпила смърт.
Подсъдимият е извършил
престъплението при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3
предл.първо НК- не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
За извършеното от подс. Г.В.
престъпление законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване
от свобода. Предвид на процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК и без да са налице условията на чл.55 от НК, съдът индивидуализира
наказанието на подс.В. съгласно разпоредбата на чл.58 а ал.1 НК при превес на
смекчаващи вината му обстоятелства в размер на девет години лишаване от
свобода, които редуцира с една трета, налагайки му наказание от шест години
лишаване от свобода. Младата възраст на дееца, признанието на вината и
съжалението за извършеното/ извън самопризнанието по чл.371 т.2 НПК/,
съдействието за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни са обстоятелства, които обуславят налагане на
по-малко по-размер наказание. Не може да не се отчете и факта, че пострадалите
са знаели за алкохолното опиване на
водача, самите те са консумирали алкохол заедно с него и въпреки това доброволно и съзнателно са се
качили в управляваното от него МПС, при това без да се обезопасят с предпазните
колани. От друга страна, съдът, без да смята
като отегчаващи отговорността обстоятелствата, въведени от закона в правната
квалификация на деянието, не може да игнорира значителната степен на
алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, който в пияното си състояние
абсолютно безотговорно и неоправдано от всякаква гледна точка е поел
управлението на колата и се е отнесъл с пълно незачитане и пренебрежине както
към своя, така и към живота на тримата негови приятели, намерили нелепо смъртта си именно заради него. В този
кръг на данни, утежняващи отговорността на подсъдимия, не може да не се вземе предвид и младата възраст на
пострадалите и особено на Д.Т. и С.И.. При тази фактическа и правна обстановка
съдът прецени, че именно такова по вид и размер наказание е съответно на
извършеното/чл.35 ал.3 НК/ и на смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства/чл.54 НК/ и на тежестта на вината му, за да съдейства
за постигане на наказателноправните цели по чл.36 НК.
Съдът постанови наказанието от
шест години лишаване от свобода подсъдимият Г.В. да изтърпи при първоначален
„общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл.61 т.3 вр.
чл.59 ал.1 предл.последно от ЗИНЗС.
Съдът приложи и задължителната
разпоредба на чл.343 Г НК и лиши подсъдимия Г.В. от право да управлява МПС за
срок от осем години, като съобрази и правилото на чл.49 ал.2 НК.
Предявените от наследниците на
пострадалия Т. Р.В.Г.С.В. и Р.Н.В.
граждански искове против подсъдимия Г.В. така, както е посочено по-горе, са
основателни. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД подсъдимият да ги обезвъзмезди
за неимуществените и имуществени вреди, които им е причинил като пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление. Според чл.52 ЗЗД размерът
на първите съдът следва да определи по справедливост. Безспорно родителите на
пострадалия са загубили най-близкият си човек- техният син, когото са обичали и
към когото са били силно привързани. Безспорно всякаква парична обезвреда не
може да замени неговата загуба. Съдът прецени, че справедлив и оптимален
паричен еквивалент за претърпените от гражданските ищци болки, страдания,
притеснения, тревоги, скърби и стрес от смъртта на сина им, ще бъдат сумите от
по 100 000 лв. за всеки един от тях, като при определянето им съдът отчете и че от всички пострадали, Т. В. е с най-ниската алкохолна концентрация
–0,20 промила. До пълните предявени размери от по 150 000 лв. за всеки от
тях, съдът отхвърли исковете като завишени по размер, макар и доказани по
основание. Родителите са направили и разноски по погребението на загиналия им
син и свързаните с него ритуали и обичаи, които представляват имуществени вреди
за тях и подсъдимият е длъжен да ги репарира. При преценка на размера на тези
вреди , съдът има предвид и показанията на св.И. Р. Общо за двамата родители
съдът присъди сумата от 3000 лв., като до пълната предявена претенция от 5000
лв. отхвърли този иск като недоказан по размер.
Съобразно чл.189 ал.3 НПК подсъдимият
бе осъден още да заплати на държавата и на гражданските ищци и частни
обвинители направените по делото разноски, както и съответната ДТ върху
уважените размери на гражданските искове за обезщетение на неимуществените и
имуществени вреди. Съдът се произнесе и какво да стане с веществените доказателства
по делото.
По гореизложените съображения, ПОС
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: