№ 3565
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20231100108014 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. В. К. с ЕГН
********** и адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу Столична община, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва:
-сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от деликт от 18.01.2023г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 18.01.2023г. до окончателно плащане;
-сумата от 5 197,46лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди от деликт от 18.01.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 12.07.2023г. до окончателно плащане;
Ищцата твърди, че на 18.01.2023г., около 10:30 часа, в гр. София, вървяла по
тротоарна площ към спирка на градския транспорт, обслужваща тролейбус № 2,
разположена на пл. „Ручей“. Южно от спирката, в зелена площ, намираща се между бул.
„България“ и ул. „Кюстендил“, се намирало необезопасено дърво, с дървесен вид „Джанка“,
в силно развит гнилостен процес. При преминаването покрай дървото, внезапно голям клон
се отчупил от него, паднал и ударил ищцата. Ударът бил изключително тежък, вследствие
на което ищцата изпаднала в безсъзнание, като останала да лежи в безпомощно състояние
на земята. Като видели инцидента, пешеходци се притекли на помощ за да могат да й окажат
първа помощ. Пострадалата не можела да помръдне от земята, предвид факта, че била
затисната от дървото.
След процесния инцидент пострадалата е откарана във ВМА — МБАЛ София”, АД
гр. София, където след като била прегледана лекарите установили, че е получила следните
увреждания: Фрактура на горен ръб на ТХ1 прешлен с руптура на преден надлъжен
лигамент; Спондилолистеза на С7 спрямо ТХ1 прешлени от гръбначния стълб; Травматични
полирадикулопятия С6. С7 и С8 вляво; Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Разкъсно-
контузна рана окципито-парието-сагитално на главата.
1
Поради естеството на получените увреждания, на пострадалата е извършена
оперативна интервенция, а именно: микродисцектомия на ниво С7-ТХ, с поставяне на
предна остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж и титаниева плака.
След изписването на пострадалата от болничното заведение, за период три месеца
ищцата прекарала дните си изцяло на легло, с невъзможност за извършване на каквото и да
било активно движение. За период от половин година ищцата е била трудно подвижна,
изпитвала болки в областта на шията, придружени със слабост в ръцете и краката. Трудно
извършвала елементарни ежедневни дейности. Не можела да се придвижва без помощни
средства. Разчитала на почти постоянната помощ на своите близки, за да извършва
елементарни за здравия човек действия.
Процесният инцидент се отразил негативно и на психиката на ищцата. Към днешна
дата страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие стреса,
предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
Ищцата твърди, че вредите са настъпили от лошото стопанисване на крайпътните
насаждения, които като пътни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от
пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗП. Самото дърво е част от улично
озеленяване, чието предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение и представлява публична общинска собственост. При
това положение и доколкото твърди че деликтът е настъпил в урбанизираната територия на
гр. София във всички случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на Столична
Община, т.е. налице е пасивна материална легитимация на ответника, която е имала
задължение да поддържа в безопасност крайпътните насаждения с грижата на добрия
стопанин.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
завил, че така предявеният иск е недопустим, тъй като не е доказан инцидент в територия, за
която ответникът отговаря, поради което и ответникът не е пасивно процесуално
легитимиран да отговаря по иска. При евентуалност се иска отхвърляне на иска като
неоснователен доколкото се касае за случайно събитие, тъй като е имало временен силен
поривист вятър със скорост 17м/с., в резултат на който се е отчупил клон, от падането на
който са настъпили уврежданията за ищцата. Оспорва наличието на вредни последици от
инцидента, тъй като няма цялостно засягане на организма или отделна негова система.
Увреждането не е създало временна или постоянна опасност за живота, а и здравето на
ищцата е възстановено, което е видно от медицинската документация приложена към
исковата молба. Всички документи, представени от ищцата свидетелстват, че същата се
възстановява нормално за този вид травми, без усложнения. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Оспорва
също, че част от разходите са във връзка с увреждането. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество. Възраженията на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА в тази връзка са
неоснователни, тъй като дали дървото, от което са произтекли твърдените вреди, се е
намирало в имот, собственост на общината, е въпрос по същество, а не по допустимостта.
По основателността:
От показанията на свидетелката М. Щ. Л. (протокола, л. 105) се установява, че на
2
18.01.2023 г. ищцата се е движела по тротоара на ул. Кюстендил в близост до спирката на
тролеи № 2 и № 9, находяща се на пл. Ручей в гр. София. Тя се е движела в посока от
спирката и е преминала покрай голямо старо дърво. То било близо до тротоара - на 2,4 метра
от него според измерването, извършено от приетото по делото заключение на в.л. К. (л. 127),
а клоните му били големи и се разпростирали над тротоара.
Дървото се намирало в зелена площ, разположена между бул. „България“ и ул.
„Кюстендил“, която попадала в УПИ V за озеленяване с режим на ТГО, която е публична
общинска собственост, видно от двете писма, изходящи от СО район „Красно село“ (л. 50 и
л. 122). В основата си това дърво е било с диаметър 60 см. При него е текъл процес на
гниене, като в основата на дървото изгниването е било с диаметър 30 см., т.е. гнилостта е
25% от цялата площ. Нагоре обаче процесът на гниене е стигнал до 100%, поради което то е
било много неустойчиво и състоянието му е създавало опасност от пречупване и падане на
клони от него. При проверка това е могло да бъде установено от специалист и съответно
дървото да бъде отрязано до дъно, както е сега (вж. заключението на в.л. К., л. 125-127).
На 18.01.2023 г., когато ищцата е преминавала покрай посоченото дърво, е имало
буря. Това се установява както от показанията на свидетелката Л., така и от приетите по
делото писмени доказателства - бюлетин на Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към
Столична община (л. 51-61) и писмо от НИМХ (л. 82). За същата дата е имало издадено
предупреждение от първа степен (жълт код) от НИМХ за силен вятър с пориви от 19-24 м/с
(вж. бюлетина на Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, л. 52). За
следващия ден предупреждението е било от втора степен (оранжев код) за силен вятър с
пориви до 25 м/с.
От показанията на тази свидетелка се установява още, че преминавайки покрай
дървото в резултат на силния вятър един клон на това дърво е паднал върху ищцата.
От приетото по делото и неоспорено заключение на в.л. д-р П. П. (л. 96-99) се
установява, че вследствие на инцидента Е. К. е получила следните травматични увреждания:
1/Черепно-мозъчна травма, състояща се от:
- Сътресение на главния мозък
- Разкъсно-контузна рана с травматичен подкожен кръвоизлив в срединна теменно-
тилна област на главата
- Разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата
2/ Травма в областта на шийно-гръдното съчленение/преход/ на гръбначния стълб,
изразяваща се в:
Счупване в областта на предния горен ръб на тялото на първи гръден прешлен /Тн1/,
установено при операцията;
Предна листеза на тялото на седми шиен прешлен/С7/ спрямо тялото на първи
гръден/Тн1/ с около 4мм., по данни на компютърна томография;
Разкъсване на предния надлъжен лигамент на ниво С7-Тн, установено при
операцията;
Разкъсване на предната част на фиброзния пръстен на диска на ниво С7- Тн1/седми
шиен-първи гръден прешлени/, установено при операцията;
Травматична множествена радикулопатия на шести/С6/,седми/С7/ и осми /С8/ нервни
корени вляво
Поради инцидента ищцата е постъпила в спешния център на МБАЛ ВМА и
впоследствие в Клиника по неврохирургия. Там тя е останала до 25.01.2023 г., видно от
3
епикризата (л. 9-10). В този период под местна анестезия е обработена хирургично разкъсно-
контузната рана в срединна теменно-тилна област на главата. След проведените образни
изследвания е проведено оперативно лечение за наличната спондилолистеза на ниво С7-
Тн1/седми шиен-първи гръден прешлени/. Поставена е остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж
и титаниева плака.
Черепно-мозъчната травма при ищцата е протекла с количествена промяна в
яснотата на съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, поради което представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното сътресение, което
ищцата е получила е било от най-лека степен (максимален брой точки 15 по Глазгоу кома
скала). Травмата в областта на шийно-гръдното съчленение/преход/ на гръбначния стълб
пък е довела до трайно затруднение в движенията на снагата за период по-дълъг от тридесет
дни (носела твърда шийна яка за период от 40 дни).
Е. В. К. е търпяла болки и страдания от получените травматични увреждания за
период от около три месеца. Най – интензивни са били непосредствено след инцидента - при
обработка на раната на главата, при превръзките и свалянето на конците. Ищцата е търпяла
болки и в дните след оперативното лечение, при превръзките и свалянето на конците и при
физикалните процедури. От последните е последвало подобрение на състоянието , за което
говори самата тя при освидетелстването ѝ от в.л. д-р П. П..
Възстановителният период за сътресение на главния мозък при правилно проведено
лечение и режим е в рамките на 3-5 седмици. То е най-леката степен на дифузна мозъчна
травма. С този термин се обозначава „възвратима травматична парализа на нервните
функции”. За мозъчното сътресение е характерно наличието само на функционално-
динамични нарушения на функциите на главния мозък. При него не се наблюдават
морфологични промени в мозъчната тъкан, неврологичният статус е без огнищна
неврологична симптоматика. По данни от последния преглед ищцата не съобщава
оплаквания, свързани с претърпяната черепно-мозъчна травма, неврологичният статус е в
граници на нормата. Лечението за черепно-мозъчната травма е приключило успешно.
Счупванията на тела на прешлени зарастват за период до една година. В случая при
операцията е установено разкъсване на предната надлъжна връзка и предната част на
фиброзния пръстен на диска на ниво С7-Гн1/седми шиен-първи гръден/ и предна листеза на
тялото на седми шиен прешлен. Премахнат е диска и е поставен фиброкарбонов кейдж с
титаниева плака към телата на шести шиен и втори гръден прешлени. От
невроизобразителните изследвания /магнитен резонанс от ВМА и контролното изследване
представено при личния преглед/ е видно, че е налице шийна остеохондроза и
спондилартроза. Всички дискове в отдела са дехидратирани и снишени на височина-израз на
дегенеративен процес протекъл безсимптомно до момента на травмата. Дегенеративните
изменения са постоянни и те ще повлияват в една или друга степен ежедневието на ищцата.
Съобщените оплаквания при по-продължително стоене или седнала пред компютър от
схващане във областта на врата, излъчващо се към раменете, са израз на промените, описани
при изследванията.
След извършен от в.л. д-р П. преглед, повече от една година след събитието, се
установява, че ищцата се е възстановила от полученото сътресение на главния мозък и не се
очакват усложнения занапред. Установява се, че счупването на първия гръден прешлен е
зараснало и не са констатирани трайни последици от получените травматични увреждания.
Същевременно промените в шийния сегмент на Е. В. К. са постоянни, като засягат
функцията на отдела и ще повлияват начина й на живот с остатъчни болки и нестабилност.
Оплакванията на ищцата от схващане в областта на шията се дължат на изразения
дегенеративен процес в отдела.
От инцидента и оперативната интервенция са останали белези: 1/ в окосмената част
на главата с дължина 8см. – зараснал; 2/ в областта на челото вдясно към средна линия с
4
дължина 4см. - видим и леко надигнат над околната тъкан. 3/ в областта на шията отпред
над ключицата - хипертрофичен и надигнат над околната кожа, който е в резултат на
операцията.
От заключението на в.л. д-р П., както и от приетите по делото писмени
доказателства (фактури и фискални бонове, л. 22-26) се установява още, че следните
направени от ищцата разходи на обща стойност от 4 558,97 лева са във връзка с лечението :
3780 лв. за медицински консумативи свързани с операцията; 140 лв. за твърда шийна яка;
78.97 лв. за лекарства; 560 лв.за физикални процедури/Боуен терапия/. По отношение на
заплатените 40,60 лева на 25.01.2023 г. (л. 28),съдът приема, че също са във връзка с
лечението, тъй като ищцата е заплатила потребителска такса на ВМА, където е било
проведено лечението и от където е изписана на същата дата, на която е направен разходът.
Освен това във фактурата е посочен номер на история на заболяването, който е идентичен с
посочения в епикризата от проведеното на ищцата лечение при престоя и в болничното
заведение. По отношение на останалите разходи от 23,29 лев за уримил гел (л. 27) и 574,60
лева за очила (л. 29) липсват доказателства, че са във връзка с увреждането и лечението му.
В настоящото производство във връзка с търпените неимуществени вреди от ищцата
са събрани свидетелски показания на И.С. П. - син на Е. К.. От тях се потвърждава вече
установеното от заключението по изслушаната СМЕ, че Е. К. е имала рани в областта на
лицето, главата и тила, както и, че е извършена оперативна интервенция заради
получената травма на прешлените. Установява се още, че през първите дни на болничния си
престой ищцата е била напълно обездвижена и санитари са се грижели за нея. Поради това
тя не можела да се обслужва сама и грижите за нея поел именно свидетелят. След
изписването от болницата грижите за Е. К. продължили за период от около 3 месеца, през
който тя не можела да излиза от апартамента си. Видно от показанията на свидетеля е, че
инцидентът се е отразил на психиката на ищцата, която при прогноза за силен вятър или при
шумове от вятър и клони на дърво изпитва страх и поради това избягва такива райони, в
които има дървета. Освен това Е. К. не може да стои в седнало положение за дълго време,
тъй като това причинява болка, което също води до негативни психически преживявания и
усещане за несигурност, поради това, че трудно би могла да си намери работа, каквато тя е
търсила още преди инцидента. Видно от същите показания ищцата е започнала работа чак
ноември месец 2023г., като в пробния период от 3 месеца й се наложило да я прекрати, тъй
като била работа зад бюро и й причиняваше физическо неудобство, защото водела до виене
на свят, изтръпване на ръката, съответно до невъзможност да стои повече от половин час в
седнало положение, а се налагало да бъде легнала.Изпитва несигурност за това дали би
могла някога да си намери работа и някой, който да е склонен към тези компромиси, тъй
като все още има изтръпване в лявата ръка и в областта на шията.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от деликт от
18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми до окончателно плащане,
която лихва за обезщетението за неимуществени вреди се претендира от датата на
увреждането (18.01.2023г.), а за имуществените – от датата на исковата молба (12.07.2023
г.).
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
5
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната.
Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти
за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване.
В случая ищцата е заявила в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е
изпълнило задължението си за стопанисване на крайпътните насаждения и в частност на
процесното дърво, за което като общинска собственост не е полагана грижа в интерес на
гражданите.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС,
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за
да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се
ангажира, трябва да е имал задължение да действа.
Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин“.
По делото се установи, че дървото, от което е паднал клон върху ищцата, се е
намирало в имот – публична общинска собственост, предназначен за озеленяване. Съгласно
чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Ето защо съдът
приема за установено, че процесното дърво е публична общинска собственост.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, основа на зелената система са озеленените площи, за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.
Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община (Наредбата), всички собственици са длъжни да следят за наличие в
имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото,
здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя
сметка по реда на чл. 46, ал. 3 и ал. 4. Наредбата регламентира, че общината следва да
осъществи „кастрене на дълготрайни дървета при доказана необходимост, след експертно
становище“ (така чл. 44, ал. 3 от Наредбата), а при наличие на изсъхнали и болни дървета,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
6
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура е предвидено тяхното премахване
(чл. 44, ал. 2, т. 1 от Наредбата).
В случая се установи, че процесът на гниене на процесното дърво е бил около 25 %
в основата му и е достигал до 100 % в областта на короната му. Това означава от една
страна, че състоянието на дървото е могло да бъде установено при проверка, а от друга, че е
имало опасност от пречупване и падане на клоните му, т.е. представлявало е опасност за
преминаващите покрай него граждани. Същевременно липсват доказателства за взети мерки
за безопасността на дърветата, част от зелената система на града и конкретно на такива, част
от уличното озеленяване в района на пл. „Ручей“. Липсват и твърдения за предприемането
на такива мерки. Ето защо съдът приема, че Столична община не е изпълнила задълженията
си да следи за наличие в имота си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност
за здравето и живота на гражданите и при необходимост да ги премахне своевременно. В
резултат на това неизпълнение на задълженията на ответника е настъпил и процесния
инцидент, при който е пострадала ищцата.
Така по делото е установено наличието на противоправно поведение, в причинна
връзка с което са настъпили вредите на ищцата. По отношение на вината е налице
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която се предполага до доказване на противното и може да
се изключи само при случайно събитие, (когато увреждането на това конкретно лице е било
непредвидимо за извършителя на деянието).
Доказването, че случайно събитие е причина за невъзможността да се предотврати
противоправния резултат оборва презумпцията за вина и освобождава делинквента или
длъжника от отговорност, но това не означава, че той не е проявил никаква небрежност.
Евентуалната негова небрежност остава ирелевантна за възникване на отговорността,
защото тя не е причина на противоправния резултат, защото вече е доказано, че този
резултат не би могъл да бъде предотвратен дори да не беше допусната небрежност. От тази
гледна точка се вижда, че оборването на презумпцията за вина се свежда не толкова до
доказване на отсъствието на небрежност, колкото на обстоятелството, че противоправният
резултат не стои в правнорелевантна причинна връзка с поведението на лицето, чиято
отговорност се претендира (така К.. Т.: „Основание за гражданската отговорност“, стр.
186). Това означава, че непредвидимо трябва да е не само събитието, което стои в причинна
връзка с вредите, но такива (непредвидими) трябва да са и последиците от него. Същото е
прието и в практиката на ВКС (така Решение № 103/27.10.2020 г. по гр.д. 3859/2019г. III ГО
на ВКС) по отношение на непреодолимата сила, която е квалифициран случай на
случайното деяние.
В случая по делото се установи, че за 18.01.2023г. е имало издадено
предупреждение за опасно време и конкретно за силен вятър. Такова е имало издадено и за
следващия ден. Освен това предупреждението е било от първа степен, т.е. не най-ниската.
Такова предупреждение, но вече от втора степен, е имало и за следващия ден – 19.01.2023 г.
Липсват доказателства, че вятър с такива пориви е нещо извънредно на територията на
Столична община. Ето защо съдът приема, че това не е така.
На следващо място следва да се отбележи, че при прилагане на дължимата грижа
събитието е било предотвратимо за ответника, който, ако бе изпълнявал задълженията си по
Наредбата за зелената система, щеше да премахне дървото, което е и сторил, но вече след
инцидента. Затова инцидентът стои в причинна връзка, именно с това неизпълнение. Поради
това съдът приема, че нито събитието, нито последиците му са били непредвидими за
ответника.
С оглед на това съдът намира, че в хода на процеса презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД не бе оборена. Ето защо е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност и
ответникът следва да обезщети вредите, причинени от неизпълнението на задълженията на
служителите му за полагане на грижа за процесното дърво като част от зелената система и
7
премахването му като опасно за сигурността на гражданите.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 1 година за счупването и от 3 до 5 седмици за
сътресението на мозъка (през първите 3 месеца от които Е. К. е търпяла болки и страдания с
по-голям интензитет); затруднените движения на снагата на пострадалата, в резултат на
травмата на прешлените и поставената шийна яка, носена за период от 40 дни; трайните
белези от травмата и оперативната интервенция; постоянните промени в шийния сегмент,
които засягат функцията на отдела и ще повлияват начина й на живот с остатъчни болки и
нестабилност; възрастта на Е. К. към датата на инцидента – 53г.; както и социално-
икономическите условия към същия момент и към настоящия момент. Съдът отчете също,
че част от продължаващите оплаквания на ищцата се дължат на протичал безсимптомно до
момента на увреждането дегенеративен процес. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Е.
К., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 50 000лв. За разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева
искът е неоснователен. При преценката си за размера съдът съобрази и практиката на
горестоящата инстанция по дела за обезщетяване на вреди от сходни увреждания (Решение
№ 903 от 20.06.2022 г. по в. гр. д. № 669/2022 г. на САС; Решение № 1228 от 15.06.2020 г. по
гр. д. № 782/2020 г. на САС; Решение № 1174 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 3430/2022 г. на
САС).
Сумата се претендира с лихва за забава от датата на инцидента. Съгласно чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Ето защо с оглед
основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната за лихва от датата на
увреждането – 18.01.2023 г.
По отношение на имуществените вреди съдът установи, че, от всички предявени с
исковата молба разходи, във връзка с лечението на ищцата са 4 558,97 лева. Затова искът за
имуществените вреди е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен
размер от общо 5 197,46 лв. искът е неоснователен. Сумата се дължи с лихва за периода от
датата на исковата молба (12.07.2023 г.) до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищцата е била
освободена от заплащането на разходи за производството и е била представлявана безплатно
от адвокат Г. Й. на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
8
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ в процесния случай е в
размер на 7 465,80 лева.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото
от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Й. сумата от 3000лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в съотвествие
с уважената част от исковете. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е
приключило в три съдебни заседания.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в
размер на 300 лв. Ответникът е доказал и други разноски за експертизи в размер на 300лв.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в общ размер
на 600лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде
присъден сумата от 215,78лв. в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 2182,36лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 448,25лв., представляваща разноски за
експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
9
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на Е. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „**** - адвокат Г. Й., на основание чл. 49, вр. с чл.
45 ЗЗД следните суми:
1/ 50 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от Е. К.
неимуществени вреди от деликт от 18.01.2023г. от паднал върху нея клон на дърво в района
на пл. „Ручей“ в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023г. до
окончателното плащане и
2/ 4 558,97 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от Е. К.
имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт от 18.01.2023г. от паднал върху нея клон
на дърво в района на пл. „Ручей“ в гр. София, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за разликата над 50 000 лева до
пълния предявен размер от 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над 4 558,97 лева до пълния предявен от 5 197,46 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Е. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „**** - адвокат Г. Й., да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 215,78 лева , представляваща направени по делото разноски в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат Г. Й. Й., с адрес: гр. София, бул. „****, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3 000,00 лева, – адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца в съответствие с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, сумата от 2182,36 лева, представляваща дължимата се държавна такса, както и
сумата от 448,25лева, представляваща разноски за експертизи, съразмерно с уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10
11