Решение по дело №2320/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 09. 08. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА

ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 2320/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 21. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 36944/2019 год. на СРС І ГО 118 състав по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е признато за установено, че Ч.Е.Б. дължи на 4 Л.К.ЕООД на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата от 39.36 лева, недължимо платена, следва подробен диспозитив. Ответникът е осъден на разноски съобразно изхода на делото.

С въззивна жалба ответникът атакува решението като неправилно и незаконосъобразно, иска се отмяна изцяло включая частта за разноските, като се постанови друго за отхвърляне на исковете изцяло.

По делото се оспорва една фактура за достъп до мрежата в размер на 39.36 лева, която не е заплатена от ТРЕП ЕООД. Цесията не е съобщена.

Претендират се разноски по инкорпориран в жалбата списък по чл. 80 ГПК.

В отговор на въззивната жалба ищецът я оспорва като неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.

Районният съдия е приел, че договорът за цесия е валиден и е породил действие, както и че не е нищожен на изложени от ответника възражения.

Иска постановяване на решение за оставяне на жалбата без уважение с потвърждаване на решението и се претендират разноски за настоящата съдебна инстанция.

Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК от съда, към мотивите на което препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

В публично съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Иванова, ищецът от адв. Р., надлежно упълномощени по делото.

Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ответника е неоснователна.

Спорът е сведен до следното налице ли е правно основание ответникът да получи сумата; подлежи ли тя на връщане на ищеца, легитимиращ се по делото с договор за цесия.

Видно от представен по делото договор за цесия, е че ТРЕП ЕООД на 07. 09. 2017 год. е прехвърлил на ищеца вземането си за връщане от ответника на недължимо платената с разписка, посочена сума по фактура, посочена, за което ищецът е уведомил ответника с телепоща, установено с известие за доставяне, като го е поканил и да му върне недължимо платената сума, каквото действие не е настъпило.

Районният съдия е приел правилно и обосновано, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 07. 09. 2017 год., който е валидно сключен и не противоречи на добрите нрави.

Договорът не утежнява положението на длъжника, тъй като колкото е дължал ответникът на цедента, толкова дължи на цесионера, включително разноските за събиране на вземането по принудителен ред, които не биха били сторени, в случай, че ответникът бе заплатил сумата доброволно.

Със съобщаване на цесията в полза на ищеца срещу ответника е възникнало процесното вземане за исковата сума, съставляваща недължимо платена такава по процесната фактура.

С оглед на този изход на делото на ищеца са присъдени разноски в размер на 350 лева.

Между страните не се спори, че цената за достъп до разпределителната мрежа за исковия период възлиза на процесната сума, колкото е посочена в издадената фактура и че от ответната страна не са ангажирани доказателства за връщане на сумата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗЗД се явява основателен.

В съдебно публично заседание пред първата инстанция ответникът не е оспорил

По надлежния за това ред писмени доказателства, включително договор за цесия телепоща и фактура и същите са приети от съда, като се кредитират, като корелиращи с останалия доказателствен  материал по делото, преценен поотделно и в  съвкупност.

Събраните по делото доказателства, които са неоспорени и се кредитират, удостоверяват установената от районния състав фактическа обстановка.

Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.

Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства, които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по коментирания случай.

Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.

Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на доказателствата.

Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.

Ищецът не претендира разноски за настоящата инстанция.

Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 36944/2019 год. на СРС І ГО 118 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                                    2.