№ 3309
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110158616 по описа за 2024 година
С искова молба ищците В. Б. Н. и Д. Б. Н. са предявили отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл. 3, вр. чл.439 ГПК
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено, че ищците при условията
на солидарност не дължат на ответника сума в размер от 3636.77 лева - главница по
договор за банков кредит № ИП * от 08.05.2007г., сключен с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2010 г. до
окончателното погасяване на задължението, сума в размер на 286.17 лева- лихва за
периода 10.03.2009г. до 18.01.2010г., сума в размер на 125.32 лева- наказателна лихва
за периода 10.03.2009г. до 21.01.2010г., както и сума в размер на 296.97 лева- съдебни
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.03.2010 г. в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на СРС, 69
състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20108440401855 по
описа на ЧСИ С*, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 844, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищците твърдят, че не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от
11.03.2010 г., издаден в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по ч.гр.д. №
3095/2010 г., по описа на СРС, 69 състав, както следва: сумата от 3636.77 лева -
главница по договор за банков кредит № ИП * от 08.05.2007г., сключен с
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от
22.01.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 286.17 лева-
лихва за периода 10.03.2009г. до 18.01.2010г., сумата от 125.32 лева- наказателна лихва
за периода 10.03.2009г. до 21.01.2010г., както и сумата от 296.97 лева- съдебни
разноски, съобразно който са осъдени да заплатят посочените вземания при условията
на солидарност. Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20108440401855 по описа на ЧСИ С*, с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под № 844. Вземането, предмет на изпълнителния лист, било
придобито от ответника по силата на договор за цесия, като последният е
конституиран като взискател в изпълнителното производство въз основа на негова
молба от 27.04.2015 г. Поддържат, че процесните суми са недължими поради
погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност, доколкото по
изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, вкл. към
1
датата на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист са
недължими като погасени с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърдят в тази
връзка, че на 09.07.2010г. е подадена молба за образуване на изпълнителното
производство, както и че това е последното валидно изпълнително действие, след
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона на 09.07.2012 г. Поддържат, че след тази дата не са извършвани
годни изпълнителни действия, поради което считат, че към 09.07.2017 г. вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасни по давност. Излагат довод, че въпреки
горното, за ответника е налице възможност във всеки един момент да образува ново
изпълнително дело за събиране на посочените суми по процесния изпълнителен лист.
Молят за уважаване на предявения иск. Претендират разноски в производството.
Представят под опис 3 бр. писмени доказателствени средства.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира
предявения иск за недопустим, така и неоснователен. Релевира възражение за
недопустимост на производството с довод, че за ищците не е налице правен интерес за
предявяване на иска, доколкото след прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона на 09.07.2012 г. не са предприемани последващи действия по
принудително събиране на вземанията. Признава и обстоятелствата, че вземанията по
изпълнителния лист са били прехвърлени на ответника, като цесионер, с договор за
цесия от 18.02.2015г., че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20108440401855 по описа на ЧСИ С*, което е прекратено по
силата на закона на 09.07.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и е
издадено постановление на съдебния изпълнител от 05.07.2013 г., което е влязло в
сила. Поддържа, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска и
доколкото след прекратяване на изпълнителното дело на 09.07.2012 г. последните не
твърдят и не ангажират доказателства кредиторът да е предприел последващи
изпълнителни действия, които да накърнят правата на ищците, така и че наличието на
издаден изпълнителен титул не обосновава правен интерес от предявяване на иска. В
случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че признава иска.
Моли разноските да се възложат в тежест на ищците, доколкото ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за
принудително събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.
Представя под опис 1 бр. писмено доказателствено средство.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3, вр. чл.439 ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
2.1. В тежест на ищците е да докажат, че ответникът се легитимира като техен
кредитор за вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение от чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3095/2010
г., по описа на СРС, 69 състав, издаден в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
(безспорно), както и че вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени на
ответника (като цесионер) по силата на договор за цесия (безспорно).
2
2.2. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
3. Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства:
1. в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на СРС, 69 състав.
2. вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като
цесионер) по силата на договор за цесия от 18.02.2015г.
3. въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 20108440401855 по
описа на ЧСИ С*, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 844, което е
било е прекратено по силата на закона на 09.07.2012 г., след което не са
предприемани действия по принудително изпълнение срещу ищците за
вземанията по изпълнителния лист.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че с оглед т.3 от доклада, следва единствено да се допуснат
представените към исковата молба и отговора писмени доказателства, тъй като са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на
делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в
крайния съдебен акт.
5. Друго:
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователно. Наличието на процесуална легитимация като
предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца
и спорното право, което се претендира от него и което предопределя рамките на
правния спор. В настоящия случай в исковата молба се съдържат твърдения, че за
ответника е налице възможност във всеки един момент да образува ново изпълнително
дело за събиране на посочените суми по процесния изпълнителен лист, като
ответникът в отговора заявява, че след 09.07.2012 г. не са предприемани действия по
принудително изпълнение срещу ищците за вземанията по изпълнителния лист, а дали
сочените от страните обстоятелства съставляват форма на извънсъдебно претендиране
на оспореното вземане е въпрос по същество на спора, по който съдът ще се произнесе
в крайния съдебен акт, а не по неговата допустимост.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.03.2025 г. от 13:00 ч., за
3
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4