Р Е Ш Е Н И Е
№ 1498/11.8.2023г.
Гр. Пловдив, 11 август
2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 507 по описа за 2023 год. и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. П., срещу уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания
2019г. с изх. № 02-160-6500/10133 от 15.11.2022г. на Зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта с която е отказано оторизиране на субсидия по
направлениe
„Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/ за кампания 2019 г., като
е наложена санкция в размер на 10 502,65 лв.
Оспорващият счита, че в
оспорваната част обжалваният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Сочи, че същият не бил мотивиран, като не съдържа фактически и правни
основания, въз основа на които е наложена санкцията на жалбоподателя. Навежда
доводи, че от съдържанието на УП за него остава неясна причината за неоторизиране
на процесната сумата, поради което предполага, че мотивите на органа евентуално
се състоят в некоригирана от БАХБ вярна
дата на извеждане на животните на паша. Излагат се подробни съображения в тази
връзка. На следващо място се твърди, че на кандидата не са извършвани административни
проверки, както се твърди от административния орган и не е налице твърдяното в акта „неспазване на
базови и други изисквания“ на заявената от кандидата дейност. Иска се отмяна на
уведомителното писмо (УП) в оспорваната му част. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответникът - зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител – юрк. М., моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорвания акт – потвърден
като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е регистриран
с Уникален регистрационен номер (УРН) 413671 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). За Кампания 2019г. е подал заявление за
подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/170619/01500,
регистрирано в системата на 13.05.2019г. (л.37). Посочил е в заявлението си
следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки
под селекционен контрол (ДПЖСК), Схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар
(ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10), Компенсаторни плащания в планински
райони (Подмярка 13.1/НР1). Към заявлението е приложил Таблица на използваните
парцели 2019г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019г., Таблица за
декларираните ЕНП общо, Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки
за подпомагане, обвързани с производството 2019г., Таблица за отглежданите
животни 2019г. Подал и приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и
климат“ 2019г., като посочил заявени за подпомагане направления: Традиционни
практики за сезонна паша (пасторализъм) и Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство (л.50).
С административната
преписка, приложена по делото са представени резултати от автоматични проверки
на въведените данни в заявлението на кандидата за кампания 2019г., извършени на
08.04.2019г., в които са обективирани предупреждения по отношение на заявените площи
за подопомагане, а относно Мярка 10 е вписана вид грешка: „Информираме Ви, че
следва да спазите заповед на министъра на земеделието, храните и горите №
09-323 от 01.03.2019г.“ Отчетени са в Таблица на заявените площи по направления
и дейности от мярка 10 „Агроекология и климат“ – декларирана площ 100.00 хка, в
Таблица на завения брой животни по направления „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ по същата мярка – одобрен брой животни: овце 254 бр. и
в Таблица на завения брой животни по направления „Традиционни практики за
сезонна паша на животните (пасторализъм)“ по мярката – декларирани животни - 200
бр. овце.
По делото са представени:
разрешително за паша № 0006389 от 09.04.2019г. издадено а Н.С. за 200 бр. овце;
зоотехнически сертификат за произход на разплодно животно №
1/02-22/25.03.2019г. с посочени УМ номера на животни; декларации от маркировачи
за клане/умиране на животни; протокол за преглед на стадото овце, карти на блокове
на земеделското стопанство.
От Централно управление на
БАБХ по делото са представени констативни протоколи, съставени на 10.08.2019г.,
21.08.2019г. и на 07.11.2019г., съдържащи констатации, че стадото на
жалбоподателя изведено на паша на посочените дати.
От страна на ответния
административен орган, преписката е допълнена с 57 бр. справки, съдържащи данни
за движенията на животни, генерирани от ИИС на БАХБ.
Представени са от трето неучастващо по делото
лице – директор ОДБХ – Пловдив писмени доказателства - издадени
ветеринарно-медицински свидетелства на жалбоподателя; писмо от изп.директор на
БАБХ, видно от което в ИИС на 05.08.2019г. е извършена корекция, при която е
изтрито движение с издадено ветеринарно-медицинско свидетелство № BG2019-032762 01.08.2019г.; удостоверения за регистрация на животновъден обект за временно
отглеждане на животни № 231/01.07.2019г.
От Дирекция „Национален парк Централен
балкан“ по делото е приложено копие от разрешително за сезонна паша
№6389/09.04.2019 г., издадено на жалбоподателя. От ОДБХ – София област са
представени писмени доказателства за регистрация на животновъдния обект на
жалбоподателя.
Със заповед №03-РД/3088 от
22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.60) са делегирани правомощия
на В.И.К. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспореният акт е изтеглен
от СЕУ на 26.01.2023г., видно от известие за доставяне/връчване на УП на л.16
от делото. Жалбата е подадена, чрез административния орган е подадена на 06.02.2018г. Същата изхожда от лице с правен
интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Оспореното уведомително
писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а ал.1 и ал.2 т.2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а ал.4
от ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, видно от заповед на
л.60 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да
издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания
във връзка с подадени заявления за подпомагане. С оглед на посоченото,
оспореното УП е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия.
Оспорваният акт е
обективиран в писмена форма, но при издаването му не са спазени
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на фактически и правни
основания. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, касаещи
оспорвана част от акта, за които е установено, че следва да се наложи снакция
на кандидата за неспазени базови и други изисквания, както и данните от
административната преписка, не обективират ясно волята на административния
орган и не позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя,
както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт. От друга страна съдът намира, че в оспорваната част, актът
не е мотивиран като в него не са посочени необходимите обстоятелства, от който
да стане ясна волята на административния орган да наложи санкция на кандидата за
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019. Резултатите от
извършените административни проверки не водят до обратния извод и по никакъв
начин не изясняват причината за отказа на органа да откаже процеснта субсидия.
Не става ясно кои са нарушенията, допуснати от кандидата, които за органа се
явяват основание за налагане на санкцията.
На жалбоподателят е
отказано финансово подпомагане като за колона 14 е записано обяснение по
таблицата: „Санкция в лева неспазени
базови и други изисквания, наложена съгласно раздел V „Намаления при неспазване
на базови изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания. Неспазените
базови и други изискания на заявената от кандидата агроекологична дейност са
били установени чрез извършени административни проверки, съгласно чл. 37 от
ЗПЗП, чл. 28 и 29 от Регламент (ЕО) №
809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, прилагане разпоредбите на Наредба
№ 7 от 24.02.2015г., проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ – РА
от външни институции, съгласно чл.54 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г., както и чрез проверка на място от Технически инспекторат
към РА“. Тук е мястото да се посочи, че видно от становището на ответника на
кандидата не е извършена проверка на място от дирекция Технически инспекторат
към ДФЗ-РА.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган като релевантни юридически факти,
изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не
дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на
акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на
обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически
обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за
упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при
прилагането на съответната нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
В случая в акта е налице голословно
цитиране на нормите на закона и съответната наредба. В същото време липсва
излагане на конкретни съображения защо органът приема и въз основа на какви
доказателства наличието на основание за прилагането им. Оспореният акт на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ е следвало да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за
произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в
акта волеизявление, не само за да мотивира взетото от него решение, но и за да
осигури правото на защита на лицето. В случая това не е сторено от
административния орган. Никъде от текста на обжалваното УП не става ясно поради
какви обстоятелства е взето решение да не бъде оторизирана процесната сума,
което налага самото лице, видно от изложеното в жалбата, да предполага какви са
били мотивите на органа, да излага защитна теза, респ. да прилага доказателства за нея.
Късно направено, едва в съдебното производство от страна на ответния орган са
изложени доводи (становище на л.82), че бенефициента не е извел заявените за
подпомагане животни на паша в Национален парк „Централен Балкан“ 3 месеца от
2019г. в периода май-октомври, което се сочи да е неспазване на изискването на
Наредба № 7 от 24.02.2015г. Този аргумент не е посочен в мотивите на органа,
което е попречило на жалбоподателя да реализира своевременно правото си на
защита срещу акта. Освен това в административната преписка по издаване на акта
липсват доказателства за посоченото неспазване на изискванията на наредбата от
страна на кандидата.
Следва да се отбележи, че по силата
на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален е на административният орган, който следва
да установи фактическите и правни основания за издаване на административния
акт. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт.
По изложените съображения
съдът счита, че уведомителното писмо е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да
бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване
на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на
закона.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, платими от бюджета на ответника. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, и предвид осъществените процесуални действия от
пълномощника на жалбоподателя, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При това
положение разноските следва да се присъдят в размер 1510 лв, от които 10 лв -
внесена държавна такса и 1500 лв - договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените
съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх. № 02-160-6500/10133 от
15.11.2022г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която е отказано оторизиране
на субсидия по направление „Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/
за кампания 2019 г., като е наложена санкция в размер на 10 502,65 лв.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне по подаденото от Н.Д.С. Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер (УИН) 16/170619/01500 по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., при спазване на указанията
по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на Н.Д.С., ЕГН **********
с адрес: ***, разноски по делото в размер 1510 (хиляда и петстотин и десет)
лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: