гр. София,16 април 2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД ,трети въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГEОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като се запозна с докладвано от съдия председателя ВЧНД №131 по описа на АСНС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение,постановено на 14.02.2020Г.СНС 14 състав на основание чл.290 във вр. с чл.25 ал.2 от НПК е спрял наказателното производство по делото.
Против определението е постъпила частна жалба от адв.Ю.- служебен защитник на подсъдимия Е.М.. Навеждат се оплаквания за не законосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се че, съдът не е изложил мотиви за спиране на наказателното производство. Иска се отмяна на това определение и връщане на делото на първостепенния съд,за да продължи наказателното производство.
АСНС като се запозна с оплакванията на адв.Ю. и при направената служебна проверка приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е правилно администрирана.Същата е допустима.
В срока за възражение не са постъпили такива от прокуратурата и останалите подсъдими и техните защитници.
Разгледана по същество АСНС намира ЧАСТНАТА ЖАЛБА за ОСНОВАТЕЛНА.
Делото образувано в СНС 23 състав въз основа на внесен обвинителен -акт против 13 лица в това число и против подсъдимия Е.М.. Прокуратурата е обвинила подсъдимите в тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НПК.
За времето от 22 април 2016г. и до спиране на наказателното производство с обжалваното определение на 14.02.2020г. са проведени 24 открити съдебни заседания и 2 закрити заседания.
Производството се спира за втори път,като първото спиране е било на 04.02.2019г. с определение постановено в ЗЗ. Преюдициалното запитване е било отправено с определение,постановено в 33 много преди делото да бъде спряно-22.10.2018г.
С твърдение, че решението на Съда на ЕС ще бъде обявено на 13 февруари 2020 г. съдът възобновява производството, като определението не е подписаноот съдебният заседател В. поради освобождаването на същия от ОС на АСНС по причина, че е налице законовата забрана-съд.заседател В. е станал общински съветник.
Със същото определение СНС е поискал „да се изискат всички видове справки за подс.Д.Г..Основната справка от Гранична полиция,от която е видно ,че този подсъдим е напуснал територията на Република България през КПП Връшка чука на 25.01.2018г. и няма данни за завръщане на територията на Република България.
Приложено е и решението на Съда на ЕС от 12.02.2020г. пети състав.АСНС счете, че един общ преглед на дългия процесуален път на делото до момента е наложителен,независимо, че след смяна на съдебен заседател на 14.02.2020г.наказателният процес в неговата съдебна фаза е започнал от начало. От краткия преглед на движението на делото,което несъмнено е с голяма фактическа и правна сложност става ясно ,че отправеното преюдициално няма съществен принос в настоящия процес,но пък за сметка на това подс.Г. се е укрила съдебен заседател е станал общински съветник.Всичко това води до неоправдано забавяне на наказателния процес,в който участват такъв голям брой на подсъдими лица,огромен обем от доказателствен материал и обезсмисляне на вложения до 14.02,2020г. труд на съдебния състав прокуратурата и защитниците и води до нарушение на основен принцип в българския наказателен процес- чл.22 НПК- разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Последвало е заседанието от 14.02.2020г.,в което производството по делото започва от начало поради промяна на съдебния състав, в което заседание подсъдимият Д.Г. не се е явил.
Без да докладва доказателствата свързани с издирването на подсъдимия Д.Г.,без да прецени и да изложи съображения дали са налице обстоятелства в чл.25 ал.2 от НПК СНС за втори път СПИРА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛОТО. След като постановява спиране на производството първоинстанционният съд е изискал справка от МП за това дали е налична молба за международна правна помощ, касаеща подсъдимия Д.Г..
При извършената служебна проверка и проследявайки как се е развило движението на делото до изпращането му в АСНС,въззивната инстанция установи,че СНС след подаване на частна жалба от защитата на подс.М. по реда на чл.344 от НПК СНС е извършил произнасяне с определение от 24.02.2020г. по частната жалба и е привнесъл още една процедура, нерегламентирана в НПК-допълнил е мотивите на определението от 14.02.2020г. за спиране на делото.
Настоящата инстанция изцяло игнорира произнасянето с определение от 24.02.2020г. поради обстоятелството ,че същото не е подписано от съдебния заседател под №1-Н.П..Този съществен процесуален пропуск води до липса на съдебен акт според правилата на българския процесуален закон.Касае се за съществено процесуално нарушение и решаването на въпроса за валидността на посоченото определение от 24.02.2020г. не изисква отправяне на преюдициално запитване.АСНС не следва поради изложените съображения да се занимава с допълнение на мотивите на определението от 14.02.2020г.
Обръща внимание на пръвоинстанционния съд ,грубо е нарушен основен принцип в българския наказателен процес възприет в чл.21ал.1 от НПК, а именно че наказателното производство се води на български език. Ето защо изписването на мотиви на какъвто и да е съдебен акт, от български съд на чужд език без превод е недопустимо процесуално поведение.
При направената служебна проверка АСНС констатираме оплакванията на частния жалбоподател против на съдебния акт- определението за спиране на наказателния процес е напълно основателно.Спирането е постановено без надлежни доказателства за наличие на писмени доказателства,които могат да обосноват основанието на чл.25 ал.2 от НПК.нормата на чл.290 от НПК изрично е посочила, че спиране на наказателното производство се допуска само в случаите на чл.25 и чл.26 от НПК.Съдът в първата инстанция в случая се е позовал на основанието визирано в чл.25 ал.2 от НПК, за което основание няма събрани по надлежния ред писмени доказателства. Последващото им събиране в рамките на хипотетичното им съществуване е недопустимо и не създава основание за спиране на наказателното производство.Изложеното мотивира АСНС да приеме,че определението от 14.02.2020г. в частта, в която наказателното производство е било спряно е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Няма пречка ,ако СНС събере доказателства за наличието на предпоставката на чл.25 ал.2 от НПК да и при достатъчна доказателствена обезпеченост отново да приложи или нормата на чл.290 от НПК или да проведе процедура по щателно издирване на подсъдимия Д.Г.и да приложи нормата на чл.269 ал.З от НПК при разглеждане на делото от тук и за в бъдеще.Предвид на изложеното следва протоколното определение постановено на 14.02.2020г. по НОХД 1006/2016 г. 14 състав в частта, в която наказателното производство е било спряно да бъде отменено и върнато на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Апелативен специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение, постановено на 14.02.2020 г. по НОХД №1006/2016 г. по описа на СНС, XIV състав, с което е спряно наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на СНС, за да продължи съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: