№ 570
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100512446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗД „Е.“ АД, чрез процесуален представител,
срещу постановление, обективирано в съобщение от 27.09.2021 г. по изпълнително
дело № 20218600401253 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с което е отказано
намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатски
хонорар в полза на взискателите по изпълнителното дело до размера от 200 лева.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателите по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е недължимо, а освен това е и
завишено, доколкото размерът му не е бил съобразен с фактическата и правна
сложност на делото. Заявено е становище, че ЧСИ не е отчел факта, че от страна на
процесуалния представител на взискателя не са били извършени действия с цел
удовлетворяване на процесните вземания освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело. Сочи, че адвокатското възнаграждение следва да се начисли в
минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска от съда да отмени
обжалваното постановление на съдебния изпълнител, като намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателите до сумата от 200 лева. Претендира
разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна
на взискателите.
1
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М. излага съображения,
че жалбата е допустима, но е неоснователна. По делото са били представени
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, като размерът на същото
не надвишава минималния съгласно Наредба № 1 от 2004 г. Развиват се подробни
доводи за правото на взискателя на адвокатска защита, като се обобщава, че същото е
дължимо от длъжника в претендирания от взискателите размер. На съда се обръща
внимание на заявения с жалбата петитум, както и че в същия липсват други искания,
заявени в условията на евентуалност или алтернативност, които да бъдат разгледани в
настоящото производство.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и в становището на съдебния
изпълнител, както и материалите по изпълнителното дело, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20218600401253 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба,
подадена на 10.09.2021 г. от С.С.В. и А.Н.В., чрез адв. П.К., срещу „ЗД Е.“ АД за
принудително събиране на присъдената в полза на взискателите суми въз основа на
изпълнителния лист, представен с молбата за образуване на делото. Взискателите са
поискали от ЧСИ да проучи имуществото на длъжника застраховател, да изпрати
покана, както и да връчи всички подлеждащи на изпълнение актове. Претендират се
разноски в това число и тези за адвокатско възнаграждение. На органа по изпълнението
са възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и да определи способа
за изпълнение.
Представен е изпълнителен лист от 02.09.2021 г., издаден от САС, ГК, 8 състав
въз основа на решението по гр.д. № 3387/2020 г. на САС, видно от който длъжникът е
осъден да заплати на взискателите посочените в изпълнителния лист суми.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за
правна защита и съдействие без номер и дата, сключен между взискателите и техния
пълномощник адвокат с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в представителство по изпълнително дело за събиране на присъденото по листа
обезщетение. Договорената между страните цена на услугата възлиза в размер на 5124
лева с вкл. ДДС, като е записано, че същата сума е заплатена в брой.
С молба от същата дата, на която е подадена и молбата за образуване на
изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателите е уточнила, че не
се претендира цялата присъдена съгласно изпълнителния лист сума, тъй като преди
образуване на изпълнителното дело, дори и преди издаване на изпълнителния лист, е
заплатена част от същата – по 40 000 лева в полза на всеки от кредиторите.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 14.09.2021 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на задължението по
2
изпълнителното дело, в това число и такси и разноски, дължими в полза на съдебния
изпълнител, както и сумата от 5124 лева адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е
съобщено, че му се предоставя четиринадесет дневен срок за доброволно изпълнение.
На 16.09.2021 г., т.е. 6 дни след образуване на изпълнителното дело, е
постъпила молба от взискателите, чрез адв. К., като е поискано да бъде наложен запор
на банковите сметки на длъжника в посочените в молбата търговски банки.
На същата дата съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до
„Уникредит Булбанк“ АД и до „Първа инвестиционна банка“ АД, с които е наложил
запор на всички вземания на длъжника към банките по банкови сметки до размера на
дълга по изпълнителното дело, както е посочен в съобщенията.
На 27.09.2021 г. от длъжника е постъпила молба, с която е разяснено, че в срока
за доброволно изпълнение са предприети действия по погасяване на задължението,
като с оглед наложените запори по изпълнителното дело са надвнесени суми,
съответно е поискано връщане на недължимо заплатеното.
Не е спорно по делото, а и това се установява от съдържащите се в копието на
материалите по изпълнителното дело, че в изпълнение на наложения запор по сметка
на съдебния изпълнител са постъпили сумите, необходими за погасяване на
задълженията на длъжника към взискателите. Не е спорно и че от длъжника е била
надвнесена сума, във връзка с което са предприети действия по възстановяването на
длъжника.
Подадено е възражение срещу размера на приетите от съдебния изпълнител
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като е поискано
същите да бъдат намалени до минималния размер от 200 лева.
Възражението е оставено без уважение от съдебния изпълнител с постановление,
за което длъжникът е уведомен със съобщение от 27.09.2021 г. и срещу който акт на
органа по изпълнението е подадена сезиращата съда жалба по реда на чл. 435 ГПК.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав на съда
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение, е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част
3
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е
било погасено в цялост от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди
иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема,
че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от
взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно
претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият
състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес –
Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан
от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело претендираните разноски за заплатено от
взискателите адвокатско възнаграждение са в размер на общо 5124 лева. Органът по
изпълнението с обжалваното постановление е отказал да намали същите до сумата от
200 лева, като в настоящото производство длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването им именно до посочения размер, като счита, че само тази сума е
дължима по посочените в жалбата съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща
правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в
4
рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания.
Като такива не могат да бъдат преценени нито молбата, подадена в деня на образуване
на изпълнителното дело, с която е уточнено, че претенциите на взискателя всъщност
не са в размера, посочен в изпълнителния лист, нито молбата, подадена 6 дни след
образуване на изпълнителното производство за налагане на запор по банкови сметки
на длъжника. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен способ на
изпълнение, а съдебният изпълнител е овластен да определя способа на изпълнение по
реда на чл. 18 ЗЧСИ. С оглед последното и като взе предвид момента на сезиране на
съда с молбата от 16.09.2021 г. и нейното съдържание, съдът приема, че същата цели да
„обоснове“ именно множественост на извършените от процесуалния представител на
взискателите действия по изпълнителното дело, които обаче с оглед етапа на
производството, не са били необходими за събиране на остатъка от дълга по листа.
Видно е на следващо място, че в конкретния случай длъжникът по
изпълнителното дело е предприел действия по погасяване на задълженията си в срока
за доброволно изпълнение. С оглед факта обаче, че е наложен запор, то и цялата
дължима по делото сума е постъпила по сметка на ЧСИ в резултат от този способ. От
последното за длъжника не следва да произтичат неблагоприятни правни последици,
извън предвидените в законите /законна лихва за забава върху вземането за главница/.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя, че от
страна на процесуалния представител на взискателите не са извършени други действия
освен депозирането на бланкетна молба за образуване на изпълнителното дело, в която
не е бил посочен конкретен способ за изпълнение, както и такава, с която този пропуск
е бил отстранен. Последното не повишава правната и фактическа сложност на делото,
нито обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателите по
изпълнителното дело. Краткият период от образуване на изпълнителното дело до
постъпване на необходимата сума за погасяване на задължението към взискателите, в
който период дори не е бил изтекъл срокът за доброволно изпълнение, не предполага
особено голяма активност от страна на процесуалния представител на взискателя,
каквато в случая не е и проявена.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ
разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело
от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от
извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и предстои да бъде
приключено поради пълното погасяване на задължението, съдът намира, че дължимо в
случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата по изложените вече
5
съображения.
Както вече се посочи, производството по делото предстои да бъде приключено
поради внасяне на пълната необходима сума за погасяване вземанията на взискателите,
като не са и не се очаква да бъдат предприети други действия от страна на
взискателите чрез процесуалния им представител за събиране на вземанията, предвид
което основателни се явяват оплакванията на жалбоподателя по размера на разноските
за адвокатско възнаграждение, приети от съдебния изпълнител по делото. Същите
следва да бъдат намалени до сумата от 200 лева - за подаване на молба за образуване на
изпълнително дело съобразно искането, съдържащо се в депозираната жалба.
Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателите, които са се
съгласили да го заплатят при условията на свобода на договарянето.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата е основателна и дължимите
от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че
жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не следва да носи
отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва да
бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение, изх. № 77131/27.09.2021
г. по изпълнително дело № 20218600401253 по описа на частен съдебен изпълнител
В.М., рег. № 860 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, с което е отказано
да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателите, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските, по изпълнително дело № 20218600401253 по описа на
частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателите на техния процесуален представител, от
6
сумата в размер на 5124 лева до сумата от 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7