Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260094 02.12.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на …единадесети ноември……..… …………
две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……В.К………………………………………………...
И
прокурора ……………………………………………...…………………………
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова…..……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 471 по описа за
2020 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 10/07.01.2020 година, постановено по гр.д. № 3/2019 година по описа
на РС-Свиленград е допусната съдебна
делба на два недвижими имота: Поземлен имот с идентификатор 36110.292.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в с. *** с площ от 5014 кв.м.; Поземлен
имот с идентификатор 36110.38.166 по същите КК и КР, находящ
се в с. ***, с площ от 1710 кв. м. Делбата е допусната
между следните съделители и при дялове: Б.Х.Б.
и В.Г.Б., в режим на СИО - 4908/14400 ид. ч.; А.К.Л.
- 288/14400 ид. ч.; И.Н.Д. - 144/14400 ид. ч.; Ц.К. Б. - 288/14400 ид.
ч; Б.Д.Б. - 159/14400 ид. ч.; Б.Д.Г. -
159/14400 ид. ч.; М.И.Ж. - 27/14400 ид. ч.; Д.Я.Г. -
168/14400 ид. ч.; Я.Г.Я. - 168/14400 ид. ч.; П.В.К. - 168/14400 ид.
ч.; Д.П.Р. - 168/14400 ид. ч.; А.П.В. - 168/14400 ид. ч.; А.А.Г. - 168/144000 ид. ч.; Б.Г.Б. - 168/14400 ид.
ч.; Й.Г.Б. - 168/14400 ид. ч.; Г.А.Г. - 84/14400 ид. ч.; И.А.Г.
- 84/14400 ид. ч.; М.И.Д. - 168/14400 ид. ч.; Х.И.Д. - 168/14400 ид.
ч.; Г.П.Б. - 252/14400 ид. ч.; Х.П.Б. - 252/14400 ид. ч.; В.Д.К. - 252/14400 ид.
ч.; Х.Д.Х. - 252/14400 ид. ч.; К.Н.Д. - 144/14400 ид. ч.; Й.К.Т. - 288/14400 ид.
ч.; В.Х.Н. - 192/14400 ид. ч.; И.А.Н. - 192/14400 ид. ч.; З.А.Н. - 192/14400 ид.
ч.; Л.В.А. - 192/14400 ид. ч.; Б.С.А. - 192/14400 ид. ч.; Е.С.А. - 192/14400 ид.
ч.; Г.С.Г. - 384/14400 ид. ч.; М.Г.К. - 384/14400 ид. ч.; С.Г.Ч. - 384/14400 ид.
ч.; Е.Б.Г. - 1152/14400 ид. ч.; Г.Б.Н. - 1152/14400 ид. ч; Н.И.Н. - 27/14400 ид. ч; Я.К.Я.
- 252/14400 ид. ч.; Х.Я.П. - 252/14400 ид. ч.
Със същото решение е допусната съдебна
делба и на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 36110.38.86
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в е ***, с площ от 1202 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 36110.42.5 по същите
КК и КР, находящ се в с. ***, с площ от 844 кв. м.; Поземлен
имот с идентификатор 36110.8.127 по същите КК и КР, находящ
се в с.***, е площ от 11 991 кв. м. с номер по предходен план: 008127; Поземлен
имот с идентификатор 36110.18.34 по същите КК и КР, находящ
се в с. ***, с площ от 16 004 кв. м., с номер по предходен план: 018034; Поземлен
имот с идентификатор 36110.24.27 по същите КК и КР, находящ
се в с. ***, местността *** с площ от 2036 кв. м., с номер по предходен план:
024027; Поземлен имот с идентификатор 36110.341.6 по същите КК и КР, находящ се в е. ***, местността ***, с площ от 4999 кв. м.,
с номер по предходен план: 341006. Делбата на тези имоти е допусната между
следните съделители и при припадащите им се дялове: Б.Х.Б.
и В.Г.Б., в режим на СИО - 744/14400 ид. ч.; А.К.Л. -
288/14400 ид. ч.; И.Н.Д. - 144/14400 ид. ч.; Ц.К. Б. - 288/14400 ид.
ч; Б.Д.Б. - 159/14400 ид. ч.; Б.Д.Г. - 159/14400 ид. ч.; М.И.Ж. - 27/14400 ид. ч.;
Д.Я.Г. - 168/14400 ид. ч.; Я.Г.Я. - 168/14400 ид. ч.; П.В.К. - 168/14400 ид.
ч.; Д.П.Р. - 168/14400 ид. ч.; А.П.В. - 168/14400 ид. ч.; А.А.Г. - 168/14400 ид. ч.; Б.Г.Б. - 168/14400 ид.
ч.; Й.Г.Б. - 168/14400 ид. ч.; Г.А.Г. - 84/14400 ид. ч.; И.А.Г. - 84/14400 ид. ч.;
М.И.Д. - 168/14400 ид. ч.; Х.И.Д. - 168/14400 ид. ч.; Г.П.Б. - 252/14400 ид.
ч.; Х.П.Б. - 252/14400 ид. ч.; В.Д.К. - 252/14400 ид. ч.; Х.Д.Х. - 252/14400 ид.
ч.; К.Н.Д. - 144/14400 ид. ч.; Й.К.Т. - 288/14400 ид. ч.; В.Х.Н. - 192/14400 ид.
ч.; И.А.Н. - 192/14400 ид. ч.; З.А.Н. - 192/14400 ид. ч.; Л.В.А. - 192/14400 ид.
ч.; Б.С.А. - 192/14400 ид. ч.; Е.С.А. - 192/14400 ид. ч.; Г.С.Г. - 384/14400 ид.
ч.; М.Г.К. - 384/14400 ид. ч.; С.Г.Ч. - 384/14400 ид. ч.; Е.Б.Г. - 1152/14400 ид.
ч.; М.Н.Н. - 384/14400 ид.
ч.; Б.В.Н. - 384/14400 ид. ч.; И.В.Н. - 384/14400 ид. ч.; Д.Г.Н. - 576/14400 ид.
ч.; С.В.К. - 288/14400 ид. ч.; Д.В.Н. - 288/14400 ид. ч.; В.М.Ж. - 576/14400 ид.
ч.; Д.В.Н. - 576/14400 ид. ч; М.В.Н. - 576/14400 ид. ч; Д.Х.Д. - 66/14400 ид. ч.; К.Х.М.
- 66/14400 ид. ч.; Я.К.Я. - 252/14400 ид. ч.; Х.Я.П. - 252/14400 ид.
ч.; И.Г.Н. - 1179/14400 ид. ч.
Едновременно
с това, РС-Свиленград е уважил искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е
отменил нотариален акт № 63/26.10.2016 година том V, per. № 3745, hot. дело № 638/2016 г. по
описа на нотариус Митко Митев, per. № 420, с район на действие PC Свиленград в частта, с която Г.Б.Н. е признат за собственик по давностно владение на 13248/14400 ид.
ч. от поземлени имоти с идентификатори 36110.292.8, 36110.38.166, 36110.38.86,
36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27 и 36110.341.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците по делото Г.Б.Н., Н.И.Н.
и И.Г.Н.. Подават въззивна жалба чрез упълномощен
адвокат Й.Й., с която въвеждат оплаквания за неправилност
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Считат, че са доказали
твърдението си за това, че ответниците Г.Б.Н. и
съпругата му Н.И.Н. са придобили частите на останалите наследници, тъй като
само те дълги години – от момента на реституцията през 1995 година до 2015-2016
година, - владеели и стопанисвали процесните земеделски
земи в тяхната цялост. Следователно, между тях и останалите наследници липсвала
съсобственост и така те валидно прехвърлили част от имотите на дъщеря си И.Г.Н..
А тъй като техният нотариален акт предшествал по време разпоредителните сделки,
извършени между ищеца Б.Х.Б. и другите наследници за техните наследствени
части, то следвало да се даде предимство на нотариалният акт на Г.Н.. На
следващо място въззивниците настояват, че
своевременно не е предявен иск или възражение по чл. 76 от ЗН. От там вадят
заключението, че ищците не се противопоставят срещу извършената между тримата въззивници прехвърлителна сделка,
а следователно сега вече нямат право да искат съдебна делба на процесните имоти. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, въззивниците
молят съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявения делбен иск. Алтернативно се прави искане за отмяна на
решението, но допускане делбата само на имотите 36110.38.166 в местността *** и
36110.292.8 в местността ***.
В законоустановения срок въззиваемите Б.Х.Б., В.Г.Б., А.К.Л., И.Н.Д., Ц.К.Б., Б.Д.Б., Б.Д.Г., М.И.Ж., Д.Я.Г., Я.Г.Я.,
П.В.К., Д.П.Р., А.П.В., А.А.Г., Б.Г.Б., Й.Г.Б., Г.А.Г., И.А.Г., М.И.Д., Х.И.Д., Г.П.Б.,
Х.П.Б., В.Д.К. и Х.Д.Х., всички чрез упълномощени адвокати А.Т. и К.В. ***,
подават писмен отговор на въззивната жалба. Изразяват
становище за неоснователност на жалбата и правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение. Настояват, че не е налице съсобственост
между страните по делото по отношение на процесните
имоти, тъй като въззивниците не са установили да са
отблъснали владението на останалите наследници и да са манифестирали пред тях своенето на техните идеални части от наследствените
земеделски земи, предмет на делбата.
Въззиваемите К.Н.Д., Й.К.Т., В.Х.Н., И.А.Н. и З.А.Н., Л.В.А., Б.С.А.,
Е.С.А., Г.С.Г., М.Г.К., С.Г.Ч., Е.Б.Г., М.Н.Н., Б.В.Н.,
И.В.Н., Д.Г.Н., С.В.К., Д.В.Н., В.М.Ж., Д.В.Н., М.В.Н., К.Х.М., Я.К.Я. и Х.Я.П.
уведомени за въззивната жалба, не подават писмен
отговор и не вземат становище по делото.
Адв. Ш., в качеството на особен представител на въззиваемия Д.Х.Д., не подава писмен отговор в законоустановения срок. Представя писмено становище, с
което изразява мнение за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на атакуваното решение.
В с.з. пред ХОС въззивниците
се представляват от адв. Й., който поддържа въззивната жалба с всички въведени оплаквания и искания,
като не въвежда нови. Претендира деловодни разноски за производството пред ХОС,
съгласно представения списък.
Адв. Т. и адв. В. поддържат
подадения писмен отговор по изложените в него съображения. Правят искане за
възстановяване на сторените от въззиваемия им Б.Б. деловодни разноски за въззивното
производство, за които представят договор за правна помощ.
В с.з. въззиваемият Д.Х.Д. се представлява от особен представител
адв. Ш., която моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
С въззивната жалба и
отговора не са направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и
извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били съотносими
и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Районният съд не е допуснал
процесуални нарушения, в това число при
събиране на доказателства.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени в съвкупност,
при което РС е стигнал до фактически
и правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Поради това
и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Предявен е иск за съдебна
делба на недвижими имоти – земеделски земи. Ищците твърдят, че заедно с ответниците са пълен кръг на съсобственици на процесните земеделски земи. Като придобивно основание на
всичките делбени имоти сочат наследствено правоприемство от общия наследодател
Г.Н. А., починал на 14.11.1937 година. Твърдят, че
правото на собственост върху спорните земеделски земи е възстановено с Решение № 04001/20.12.1996 година и Решение № 02004/13.09.1999 година
на ОСЗ – град Свиленград, при това на всички наследници на общия наследодател Г.Н. А. Относно ищеца Б.Х.Б. и неговата съпруга В.Б., както и ответницата И.Г.Н.
се твърди, че са съсобственици на процесните
недвижими имоти по силата на сключени от тях прехвърлителни
сделки, с които те са придобили съответни идеални части, но само тези, които са
били притежавани от наследниците и съответно са могли да бъдат прехвърлени (досежно отв. И.Н.).
Ответниците
по делото Г.Б.Н. и Н.И.Н. – съпрузи, както и тяхна дъщеря И.Г.Н. оспорват
исковете с твърдение, че процесните делбени имоти са придобити от първите двама от тях по
давност. От реституцията на имотите до 2015-2016 година изключително Г. и Н. Н.
владеели земите. Г.Н., докато бил в състояние – сам ги обработвал, а след това ги
отдавал в аренда, като рентата получавал само той. Никой друг от наследниците
не бил оспорвал правата им и така с изтичането на срока по чл. 79 ал. 1 от ЗС
съпрузите Г. и Н. Н. били придобили собствеността на имотите, респективно
идеалните части на останалите наследници. След което – валидно прехвърлили на
дъщеря си И.Н. част от тях (втората група зем.земи по
диспозитива на решението).
По делото няма спор
относно кръга на лицата,
придобили по наследство процесните земеделски земи –
това са всички ищци и ответници без Б.Х.Б. и неговата съпруга В.Г.Б.,
както и И.Г.Н.. Както бе посочено по-горе, за последните се твърди вторичен придобивен способ – чрез прехвърлителни
сделки. Няма спор и досежно обема на наследственото имущество – земеделски земи, както и че
правото на собственост върху тях е възстановено по реда на
ЗСПЗЗ с Решение № 04001/20.12.1996 година и Решение № 02004/13.09.1999
година на ОСЗ – град Свиленград, на общия наследодател Г.Н. А., починал на
14.11.1937 година.
Основният спор по делото се концентрира около въпроса – дали през
периода 1996 година, съответно 1999 година (моментите на реституцията на двете
групи земеделски имоти) до 2016 година само Г. и Н. Н. са осъществявали
владението върху имотите и дали с изтичането на срока на давностно
владение по чл. 79 ал. 1 от ЗС са придобили собствеността върху идеалните части
на другите наследници (Г.Н. е придобил своите 1152/14400 ид.ч.
по силата на наследствено правоприемство, както и Н.Н. 27/14400 – от нейните праводатели,
наследили общия наследодател). Въпросът относно това – настъпил ли е транслативният ефект от сделка между първите двама въззивници и тяхната дъщеря И.Н., сключена с нотариален акт
за покупко-продажба от 17.10.2017 година, е вторичен. Сделката ще има правно
значение само в случай, ако бъде установено, че към момента на сключването
ѝ Г. и Н. Н. са били собствениците на процесните
земеделски земи в тяхната цялост. В противен случай ще се стигне до извода, че те
са могли и са прехвърлили само притежаваните от тях по наследство идеални части
от земите, не и частите, принадлежащи на останалите наследници.
За да се признае на едно лице право на изключителна
собственост по отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот, нормата
на чл. 79 ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на
конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест
поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен
обем за себе си. Повече от това, според постоянната съдебна практика, когато
наследствен имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите
идеални части и държател на частите на другите наследници. В случай на
намерение на наследника, владеещ имота, да го придобие по давност, той трябва
да отблъсне владението на другите наследници /ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС/.
При владение на сънаследствен имот, презумпцията на чл. 69 от
ЗС не намира приложение, като намерението целият имот да се владее и това
владение да се противопостави на останалите наследници, трябва да бъде доказано
от наследника, който се позовава на придобивната
давност. Събраните по делото доказателства не доказват такива действия от
страна на Г. и Н. Н., с които те да обективират
спрямо останалите собственици намерението да владеят останалите идеални части
за себе си. В тази насока РС-Свиленград е извършил задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. Не се установява – някой от наследниците на общия
наследодател Г. Н. А., след неговата
смърт през 1937 година, а и след реституцията на имотите, да е предал
фактическата власт върху процесните имоти на
наследодателя на Г.Б.Н. и Н.И.Н. или, впоследствие, на самите тях, нито
момента, в който това евентуално се е случило. Липсват указания за каквито и да
било спорове между наследниците с право на наследство от Г.Н. А., починал през
1937 година, т.е. няма основание да се приеме, че Г. и Н. Н. са отблъснали претенциите на останалите
наследници, при което би могло да се счита, че те са завладяли
имотите само за себе си с намерение да ги своят. В конкретно установените по
делото отношения между наследници няма решаващо значение установеното по делото
обстоятелство, че земеделските земи са били обработвани и стопанисвани само от въззивниците. Установяване на тези им действия не е
достатъчно, за да се приеме за доказан фактът на отблъскване правата на
останалите сънаследници. Особено показателен в тази
насока е фактът, който се установява от показанията на св. К. П.А. (л. 481), доведена
от самите въззивници. Свидетелката твърди, че само Г.Н.
е договарял с нея във връзка с отдаването на земите под аренда, като същите
тези земи преди това той си ги обработвал сам. В същото време свидетелката
добросъвестно признава, че при сключването на договори за аренда, Г.Н. винаги е
представял удостоверение за наследници. Това е демонстрация на негово
собствено, на Г.Н., отношение към имотите – като такива, все още намиращи се в
наследствената маса, а не негова или на съпругата му изключителна собственост. Т.е.
той не е действал само от свое име и с цел управление на свои собствени имоти,
а като един от правоимащите лица. На второ място,
отдаването на сънаследствени имоти под наем или аренда и получаването на
гражданските плодове от само от част от съсобствениците, не могат да се
третират като демонстрация на завладяването на идеалните части на останалите сънаследници, специфично изискуемо в отношенията между сънаследниците. Това са действия, които по своята същност
са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот и не
представлява отблъскване на правата на останалите сънаследници.
От тук следва изводът, че Г. и Н. Н. са били само допуснати от останалите сънаследници да ползват процесните
земеделски земи, което е търпимо действие, извършвано със съгласието на
собственика му, но не и владение на идеалните части на останалите сънаследници. Колкото дълго и да продължи това действие, то
не поражда правни последици, идентични на тези, настъпващи в резултат на
упражнено давностно владение. Следователно, до претендирания от въззивниците
момент – 2015/2016 година Г. и Н. Н. не са могли да придобият собствеността
върху целите процесни имоти по заявения способ – давностно владение. От там и дъщеря им И.Н. не е могла и не
е придобила чрез покупка собствеността върху втората група зем.земи,
описани в диспозитива на атакуваното решение, а само
притежаваните от баща ѝ и майка ѝ по наследство идеални части.
Правно ирелевантно е
обстоятелството, от което въззивниците черпят
изводите за предимството си пред останалите наследници. Както вече бе посочено
по-горе, въззивниците Г. и Н. Н. не са придобили по давностно владение собствеността върху идеалните части от
имотите, принадлежащи на останалите наследници. Издаденият в полза на Г.Н.
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 63/26.10.2016 година, не отразява правилно правата му. Освен това,
без правно значение е това, че този констативен нотариален акт е издаден преди
извършените от Б.Х.Б. сделки за изкупуване на идеалните части на останалите
наследници.
Действително, иск по чл. 76 от ЗН не е предявен. И
именно поради това районният съд е допуснал съдебната делба на втората група от
делбените имоти (по диспозитива
на решението) с участието на правоприемника по прехвърлителната
сделка от 17.10.2017 година И.Г.Н., а не с участието на нейни праводатели Г. и Н. Н. В този смисъл е предписанието на чл.
76 от ЗС и районният съд правилно го е приложил.
По тези и останалите доводи,
изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени от ХОС, въззивната жалба от Г.Б.Н., Н.И.Н.
и И.Г.Н. се явява неоснователна. Решението следва да бъде потвърдено като
правилно – законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото, на въззивниците следва да бъдат възложени деловодни разноски,
направени от въззиваемия Б.Х.Б., който единствен от въззиваемите има претенции за разноски за въззивната инстанция. Те представляват заплатено адвокатско
възнаграждение, за което се представят надлежни доказателства.
Водим от горното,
съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 07.01.2020 година, постановено по гражданско дело № 3 по
описа на РС-Свиленград за 2019 година. ОСЪЖДА Г.Б.Н., ЕГН: **********
и Н.И.Н., ЕГН: ********** – двамата с адрес с. ***,
общ. Свиленград, както и И.Г.Н., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на Б.Х.Б., ЕГН: ********** с адрес *** сумата 900 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: