Мотиви към
присъда по н.о.х.д. № 123 от описа на ОРС за 2013 г.,
изготвени на 01.07.2013 г.
Обвиняемия А.Г.Д. е предаден на съд с обвинителен акт на
прокурор от Районна прокуратура-Оряхово, по досъдебно производство № 268/2012
г., по описа на ОРП, ДП № 337/2012 г. от описа на РУП-Оряхово, с който спрямо
него е повдигнато обвинение за това, че по неустановено време
за периода от 01.08.2012 г. до 02.08.2012 г., макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си, в немаловажен случай, при условията на повторност, в гр.
Оряхово, обл. Враца, от необитаем дом, находящ се на ул. „22-ри септември” №
48, като е взломил преграда, здраво направена за защита на имот от престъпни посегателства,
с помощта на техническо средство – клещи, с които е демонтирал прикрепящите
пирончета на 2 броя стъкла на прозорци, е отнел чужди движими вещи, а именно:
15 броя чинии от алуминий, 10 броя вилици от алуминий, 10 броя лъжици от
алуминий, 3 броя тенджери, 1 броя ел.котлон, 3 броя дръжки от брави, 1 брой
водомер, 2 броя клещи, 1 броя тава от мед, вещи на обща стойност 71.38 лв., от
владението на собственика им – Н.Ц.Ц. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, т. 4, пр.
2, т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал.1 от НК.
С разпореждане на съда от закрито съдебно
заседание, проведено на 26.03.2013 г. делото е внесено за разглеждане в съдебно
заседание за предварително изслушване на страните.
В хода на производството на подсъдимия бе
предоставена правна помощ, доколкото участието на защитник съдът намери за
необходимо и задължително, по арг. от разпоредбата на чл. 372, ал. 2 НПК, като бе
назначен служебен защитник и той бе представляван от адв. А.,***, чиято защита
прие безусловно.
В съдебно заседание подсъдимия категорично
призна вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
както и да се ползва самопризнанието му при постановяване на присъдата.
Защитника на подсъдимия – адв. А., също не оспори
фактическите обстоятелства по обвинителния акт и правната квалификация. Изрази
съгласие делото да се гледа по реда на глава XXVII-ма от НПК, в хипотезата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и не събира
доказателства относно тези факти, като му разясни правата по чл. 371 от НПК и
го уведоми, че съответните доказателства от ДП и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на
присъдата.
В хода на съдебното производство не бяха предявени за
разглеждане граждански искове от пострадалите
лица.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
подсъдимият Д. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание при
условията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б „б” предл. 2 НК – Пробация, с пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1, 2 и т. 6 от НК, за срок от 1 г. и 6 м.
Подсъдимия и неговия защитник не оспорват повдигнато
обвинение. Защитата пледира за налагане на справедливо наказание в размерите,
посочени от прокурора. Самият той се признава за виновен, но сочи, че деянието
е извършил поради липса на пари.
От
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
А.Г.Д. е роден на *** ***, Общежитие „Христо
Ботев“, ет. 5, ап. 501, българин, с българско гражданство, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Недвижим имот – къща с дворно място, находящ се в гр.
Оряхово, обл. Враца, на ул. „22-ри септември” №48 е собственост по наследство
на пострадалият Н.Ц.Ц.,***. Имотът бил необитаем, но макар и собственика да не
живеел в имота, осъществявал надзор над него лично или чрез свои съседи.
В периода 01-02.08.2012 г, подс. А.Г.Д.
взел клещи, изчакал да се стъмни и по неустановено време, се насочил към ул.
„22-ри септември”. Минавайки край дом № 48 забелязал, че имотът бил необитаем, не
бил осветен и нямало ограда. Влязъл в имота и тръгнал към жилищната сграда. С
помощта на носените клещи свалил пирончетата, с които били прикрепени стъклата
на прозореца, находящ се откъм улицата. Поставил едното от стъклата подпряно на
външната стена на къщата, а другото - в самото помещение. През образувалия се
отвор подсъдимия Д. влязъл в къщата и взел следните вещи: 15 бр. алуминиеви
чинии, 10 бр. вилици от алуминий, 10 бр. лъжици от алуминий, 3 бр. тенджери, 1
бр. електрически котлон, 3 бр. дръжки от брави, 1 бр. водомер, 2 бр. клещи, 1
бр. тава от мед. Събрал ги в един чувал и ги взел със себе си.
На 02.08.2012 година, обв. А.Д. отнесъл
инкриминираните вещи в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали, собственост на „Косаня” ООД, гр. Мизия, и ги предал на св. Огнян Кирилов
Маринов, който ги премерил и съответно му изплатил сумата от 19,71 лв. За
извършената покупко-продажба на вещи, св. Маринов съставил договор за
покупко-продажба на отпадъчни метали на името на Георги Г.Д. – брат на
подсъдимия, тъй като подс. Д. нямал лична карта и взел тази на брат си, за да
може на предаде отнетите вещи. Попълнил и декларацията за собственост върху
вещите, предмет на сделката. Била съставена покупко-изплащателна сметка, в
която било отразено количеството и вида на предадените метални отпадъци -
месингови и алуминиеви, както и изплатената сума.
На 19 август 2012 г., пострадалият Ц. посетил имота си
в гр. Оряхово, на ул. „22-ри септември” № 48 и видял, че стъклата на прозорците
в спалнята били свалени. При огледа на помещенията забелязал, че в стаите цари
безпорядък, а по пода били разхвърляни доста вещи и липсвали 15 бр. алуминиеви
чинии, 10 бр. вилици от алуминий, 10 бр. лъжици от алуминий, 3 бр. тенджери, 1
бр. електрически котлон, 3 бр. дръжки от брави, 1 бр. водомер, 2 бр. клещи, 1
бр. тава от мед. Поради това сигнализирал органите на реда. Била образувана и
водена предварителна проверка, в хода на която са събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. Въз основа на така събраните данни
започнало досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК.
В хода на ДП е изготвената
съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността
на отнетото имущество е 71,38 лв., а към датата на извършване на деянието МРЗ е
била в размер на 290.00 лева. Щетата не е възстановена на собственика.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от признанията на подсъдимия в съдебно заседание,
а и входа на ДП, от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалия – св. Н.Ц., от разпита на свидетелите – св. Р.Ф.М.,
св. Огнян Кирилов Маринов, св. Георги Г.Д., от приобщените към писмените
доказателства – писмо и копие на договори /лист 38-39/, препис-извлечение от
Акт за раждане на обв. Д. /лист 48/, справка от МКБППМН /лист 50/,
характеристична справка /лист 55/, справка за съдимост /лист 57-58/, както и от
направените самопризнания от Д., които изцяло кореспондират със събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
От разпита на
пострадалия Н.Ц. и на свидетелите св. Р.Ф.М., св. Огнян Кирилов Маринов, св.
Георги Г.Д. става ясно, че по неустановено време, за периода от 01.08.2012
година до 02.08.2012 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, от необитаем дом,
находящ се на ул. „22-ри септември” №48, като взломил преграда, здраво
направена за защита на имот от пристъпни посегателства, с помощта на техническо
средство – клещи, с които е демонтирал прикрепящите пирончета на 2 броя стъкла
на прозорци, подс. Д. е отнел чужди движими вещи, описани в ОА, на обща
стойност 71,38 лева, от владението на собственика им – Н.Ц.Ц.,***, без
съгласието на собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои.
При така установените по делото факти, в хода
на съдебно следствие в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за
безспорно установено, че по неустановено време, за периода от 01.08.2012 година
до 02.08.2012 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, от необитаем дом, находящ се
на ул. „22-ри септември” №48, като взломил преграда, здраво направена за защита
на имот от пристъпни посегателства, с помощта на техническо средство – клещи, с
които е демонтирал прикрепящите пирончета на 2 броя стъкла на прозорци, подс. Д.
е отнел чужди движими вещи – 15 бр. чинии от алуминий, 10 бр. вилици от
алуминий, 10 бр. лъжици от алуминий, 3 бр. тенджери, 1 бр. електрически котлон,
3 бр. дръжки от брави, 1 бр. водомер, 2 бр. клещи, 1 бр. тава от мед, вещи на
обща стойност 71,38 лева, от владението на собственика им – Н.Ц.Ц.,***, без
съгласието на собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои.
Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото
и начина на извършване на престъплението, владението върху вещите и тяхната
стойност, както и авторството. Показанията на всички свидетели са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което всички тях, съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, а показанията им кредитира изцяло.
Същите кореспондират с признанията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и в
съдебно заседание. Всички факти и обстоятелства по делото, навеждат на несъмнен
извод, че автор на инкриминираните деяния е подсъдимия.
Съдът кредитира заключението на СИЕ, които
счита за пълно, ясно и обоснованио, и отговарящо в пълна степен на поставената
задача.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Д. е
извършил престъпление по
чл. 195 ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, тъй като макар и непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на деянието, по неустановено
време, за периода от 01.08.2012 г. до 02.08.2012 г., в гр. Оряхово, обл. Враца,
от необитаем дом, находящ се на ул. „22-ри септември” №48, като взломил
преграда, здраво направена за защита на имот от пристъпни посегателства, с
помощта на техническо средство – клещи, с които е демонтирал прикрепящите
пирончета на 2 броя стъкла на прозорци, подс. Д. е отнел чужди движими вещи –
15 бр. чинии от алуминий, 10 бр. вилици от алуминий, 10 бр. лъжици от алуминий,
3 бр. тенджери, 1 бр. електрически котлон, 3 бр. дръжки от брави, 1 бр.
водомер, 2 бр. клещи, 1 бр. тава от мед, вещи на обща стойност 71,38 лева, от
владението на собственика им – Н.Ц.Ц.,***, без съгласието на собственика им, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е установил свое собствено владение върху
инкриминираните вещи, с което е прекъснато владението на собствениците им върху
тях и е осъществил трайна фактическа власт върху им, израз на която се явява и
последващото разпореждане с тях – предал ги в пункт за изкупуване на отпадъци. Деянието
е извършено следа като вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова.
За да си осигури достъп до предмета на
престъплението Д. преодолял преграда, здраво направена за защита на имот от
престъпни посегателства, като при отнемането на вещите от дома на постр. Ц. е премахнал
прозорци с помощта на техническо средство - клещи, което квалифицира
деянието му като съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, от НК. Касае се за прозорец, който по своята същност представлява
съоръжение, предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на
трети лица до вещите в имота, и предпазването на тези вещи от каквото и да било
външно въздействие. Премахването на стъклата е довело до безпрепятствено
проникване на подсъдимия в дома на св. Ц. и изнасяне на инкриминираните вещи. Осъществяването на кражбата с помощта на техническо средство се
възприема от съда, т.к. според трайната съдебна практика (Решение по н.д. № 134/1997 г. на ІІІ н.о., Решение по н.д № 90/1999 г.
на І н.о., Решение по н.д. 427/1995 г. на ІІ н.о., Решение по н.д. 48/1998 г.
на ВКС и др.) техническото
средство, което нормата на чл. 195, ал. 1, т. 4 има предвид, е
такъв предмет, който служи за преодоляването на препятствия и улеснява достъпа
до чуждите вещи. От тази гледна точка използването на клещи е именно такова
средство и тази установеност води до съставомерност на деянието по посочения
квалифициран състав.
Безспорно от събраните доказателства се доказа и квалифициращото по-тежко престъпната дейност
на подсъдимия обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК - „повторност, в
немаловажен случай”, поради което съдът го призна за виновен и във връзка с
тази правна квалификация, по следните съображения: Повторното извършване на
престъпление по см. на чл. 28, ал. 1 НК е налице, когато деецът го е извършил,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Видно от справката за съдимост /л. 38-39 от делото/, подс. Д. е осъждан за
друга кражба, по нохд № 74/2010 г. ОРС, като деянието предмет на обвинението е
извършено преди изтичане на срока по чл. 30 НК за предходното осъждане. Налице
е и вторият обективен елемент, обуславящ приложението на тази по-тежка правна
квалификация - “немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от
страните експертно заключение общата стойност на отнетите вещи е общо 71,38 лв.
–
стойност под размера на минималната работна заплата за страната, но въпреки
невисоката стойност, съдът намира че в контекста на извършеното престъпление не
може да се приеме, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
т.к. степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието не е
по-ниска от обикновените случаи на престъпление от съответният вид. По-ниската
обществена опасност се определя от „цялостната
характеристика на деянието и дееца, а не само от количеството и паричната
равностойност на предмета на престъпно посегателство” / спр. Решение по н.
д. № 550/2006 г., І н.о./. В случая подс. Д. е деец с вече изградени престъпни
навици, т.е разкриващ по-висока обществена опасност, като извършените от него
кражби са по квалифицираните състави на НК. По изложените до тук съображения, съдът призна подс. Д.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, т. 7, вр.
чл. 194 ал. 1 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал.1 от НК.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимия е прекъснал фактическата
власт върху вещите на техните собственици с изнасянето им от имота на
пострадалите, като установил своя фактическа власт върху тях, без негово
съгласие.
Деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на
правно защитен обект - собствеността на гражданите в РБ.
Подсъдимия е пълнолетен и вменяем,
следователно е и наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК.
От субективна страна е действал умишлено –
при форма на вината пряк умисъл. Макар и непълнолетен към датата на деянието е
разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, но воден от желанието си да се
облагодетелства по неправомерен начин, искал настъпването им и осъществяването
им била негова цел. Това се доказва и от признанията му в хода на с.з. и тези,
направени в хода на ДП, респ. извършеното разпореждане с отнетите вещи.
Съдът прие, че квалификацията на деянието
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК се подкрепя от факта, че е извършено
посегателство против собствеността, което право е гарантирано от Конституцията
и законите на РБ.
Квалификацията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се
подкрепя от обстоятелството, че към датата на извършване на инкриминираното
деяние подс. Д. е бил непълнолетен – на 17 г.
За вида и размера на наказанието
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. При това взе предвид, че
за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, т. 7, вр. чл.
194 ал. 1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 10 г. Тук съдът взе предвид
привилегированото отношение на законодателя към непълнолетните извършители на
престъпление, който задължително свързва наложеното наказание с нормите на
глава VІ-та от Общата част на НК, независимо от навършването на пълнолетие до
решаване на въпросите за наказателната отговорност, и с оглед възрастта на подс. Д. към
момента на извършване на деянието – бил е на 17 г., предвиденото наказание
“лишаване от свобода” прие, че следва да се редуцира по реда
на чл.63, ал.1, 3 от НК до три години.
При
определянето и индивидуализацията на наказанието съдът анализира обществено
опасния характер на деянието, личността на тази подсъдимия, подбудите за
извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. При това намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко и обуславят приложението на чл. 55
от НК, с оглед ниската стойност на отнетите вещи - под минималната работна
заплата за страната, ниската възраст на дееца – на 17 години към момента на
извършване на деянието, тежкото семейно, социално и материално положение и изразеното
критично отношение и искреното разкаяние за извършеното. Не се взе предвид
предходното му осъждане, доколкото съдът намери, че това обстоятелство е
залегнало в квалификацията на деянието и не може да се приеме като отекчаващо
такова.
С
оглед изложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а, ал. 4, вр. с чл.55, ал.1, т. 2, б. «б», предл. второ от НК, съдът замени
предвиденото наказание «лишаване от свобода» до 3 години - без специален
минимум, с наказание «пробация».
Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал. 4 от НПК, тъй
като намери, че едновременно са налице условията на чл. 58а, ал.1-3 от НПК и на
чл.58а, ал.4 от НПК, а последната разпоредба се явява по–благоприятна за дееца
с оглед на което бе определено по-леко по вид наказание «пробация». Отчитайки
наличието само на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
индивидуализира наказанието пробация, като наложи мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2
и т. 6 от НК, а именно:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 1 г. и 6 м. /една година и шест месеца/;
- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок 1 г. и 6 м. /една година и шест месеца/;
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно, за
срок от 1 година.
На основание чл. 42б, ал. 1 от НК съдът прие,
че пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес следва да се
изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на
престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване
по престъпен начин, но въпреки това намери, че за постигане целите на
превенцията, визирани в чл. 36 от НК, определеното наказание ще изиграе ролята
си, и ще провъзпита дееца към спазване на установените от Конституцията и
Законите порядки, като ще подейства възпиращо и на други лица.
За разноските по делото
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, предвид признаването на подсъдимия за виновен върху него
бяха възложени и разноските по делото в
размер на 20,00 лв., както и 5.00 лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл и при
посочените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: