МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА по НЧХД № 55/19 г. на ГОРС, пети състав
Образувано е НЧХД № 55/19 г. на ГОРС, на
основание депозирана тъжба от О.К.И. против Т.Н.Ш., за това че: На 25.07.2018
г. в гр. Горна Оряховица, около 10:30 - 11:00 часа, в района на кооперативен
пазар гр. Горна Оряховица, казала нещо унизително за честта и достойнството на О.К.И. *** в негово присъствие, като
изрекла думите „***”- престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.
С
тъжбата беше предявен граждански иск в
размер на 1000.00 лв. - причинени
неимуществени вреди от подсъдимата, в резултат на извършеното деяние, за което
е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Съдът прие за
съвместно разглеждане и решаване
предявения граждански иск от частния тъжител О.К.И. против
подсъдимата Т.Н.Ш. за сумата от 1000.00 лв., причинени неимуществени вреди, в
резултат на извършеното от нея деяние, предмет на тъжбата и конституира същия в
качеството на граждански ищец.
В
съдебно заседание частният тъжител О.К.И., чрез
повереника си адв. С., поддържа обвинението по тъжбата и предявения
граждански иск. Предложи на съда подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършеното деяние, след което да й бъде наложено справедливо наказание. Изрази
становище да бъде уважен предявеният граждански иск.
Подсъдимата
Т.Н.Ш. даде обяснения
по реда на съдебното следствие, съобразно които не отрече извършеното деяние.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Частният
тъжител и дъщерята на подсъдимата – М.Ш. имали неуредени
имуществени отношения помежду си. В тази връзка, на 25.07.2018 г. подписали
споразумение, съобразно което М.Ш. признавала, че има финансово
задължение към И. и съпругата му П.И.
(л.6)
в общ размер от 950.00 лв. По този повод отношенията между страните били
влошени.
В
същия ден, около 10:30-11:00 часа, след като подписал споразумението, тъжителят
отишъл до кооперативен пазар в гр. Горна Оряховица, за да види свой познат –
св. Г.. Последният работел като продавач-консултант на сергия. Двата се
заприказвали, когато забелязали срещу тях да се приближават две жени –
подсъдимата и дъщеря й. В момента, когато забелязали И., извикали към него
думите: ”За двеста лева ли си останал?”, след което подс. Т.Ш. нарекла И.:”***”. Тъжителят
се притеснил и разстроил, тъй като думите били изречени на публично място, пред
св. Г., както и поради факта, че много от хората, които работели на
кооперативния пазар го познавали. Ядосан от случилото се, И. заявил на св. Г.,
че няма да остави така нещата и отива да търси адвокат.
Описаната фактическа
обстановка се доказа от обясненията на
подсъдимата, показанията на св. Г.,
споразумение
от 25.07.2018 г. - л.6, жалба вх.№ 1729/2018 г. - л.7, постановление за отказ
да се образува ДП - л.8. и преписка № 1329/2018 г. по описа на ГОРП, от деловодител в
ГОРС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установи, че от
обективна страна подсъдимата Т.Н.Ш. е
осъществила престъпният състав на чл. 146 ал.1 НК- На 25.07.2018 г. в гр. Горна
Оряховица, около 10:30-11:00 часа, казала нещо унизително за честта и
достойнството на О.К.И. ***, в негово присъствие, като изрекла думите: „***”.
С отправянето към частния тъжител на обидните думи – „***”, са унизени честта и
достойнството на И., които той пряко и непосредствено е възприел. По този начин Ш. е изразила
отрицателна оценка и мнение за личността
и качествата на тъжителя, която го е засегнала.
Деянието
е довършено поради факта, че обидните думи са били отправени към тъжителя, той ги е чул и
възприел, а обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите. И. е бил засегнат, тъй като пряко е възприел думите изречени от Ш., в който смисъл е Решение №
664 от 30. XII. 1972 г.
по н. д. № 652/72 г. на I н. о.
От
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл. Съзнавала е, че думите
са обидни и унизителни за честта и достойнството на тъжителя, като същите са
били отправени към него с цел да бъдат възприети.
Причините
за извършване на деянието са влошените отношения между дъщерята на подсъдимата
и тъжителя, произтичащи неуредени финансови такива, липса на емоционално-волеви
задръжки, както и ниска правна култура.
Обществената
опасност на деянието, съдът прецени като средно висока към ниска, с оглед чувството
за безнаказаност у подсъдимата съществувало по време на извършване на деянието,
провокирано от омаловажаване на имуществените задължения на дъщеря й към тъжителя.
Обществената
опасност на дееца съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
беше отчетено разкаянието от извършеното. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При наличието
на предпоставките, визирани в чл. 78 А НК - деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер; не са причинени от
деянието съставомерни имуществени
вреди; деецът не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК; деянието се наказва с глоба от
1000.00 лева до 3000.00 лева, Ш. беше призната за ВИНОВНА и освободена от наказателна отговорност по
реда на този законов текст.
При така
изложените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и
тази на дееца, настоящата инстанция счете,
че следва да определи наказание в минималния размер предвиден в закона,
съобразено и с имотното състояние на Ш., която не работи. В тази връзка на Т.Ш.
беше наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 1000.00 лв., платими
в полза на Държавата, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Наказание в минималния, предвиден в закона размер по
отношение на Ш. настоящата инстанция счита за справедливо, както и че с него ще
се реализират целите му, визирани в чл. 36 НК както относно личната, така и във
връзка с генералната превенция. По този начин ще се попречи на Ш. да извърши
друго престъпление, както и ще й се въздейства предупредително; наказанието ще
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително и
спрямо останалите членове на обществото.
На
основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД, съдът осъди подсъдимата Т.Н.Ш., да заплати
на частния тъжител О.К.И. сумата от 600.00 лв., причинени неимуществени вреди в резултат
на извършеното деяние по чл. 146 ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 22.00 лева разноски на частния тъжител, от които 12.00 лв. –
държавна такса, 10.00 лв. – депозит за свидетел. Съдът определи този размер по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В останалата част до
пълния предявен размер искът беше отхвърлен като неоснователен и недоказан,
поради следните съображения: Относно
размера на причинените неимуществени вреди, не се доказа в настоящото
производство от тъжителя, следствие на деянието, същият да е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер, които
да подлежат на обезщетяване до пълния предявен такъв от 1000.00 лв. Размерът на причинените неимуществени вреди са
в тежест на доказване на ищеца по иска, а именно - на тъжителя. Събраха се доказателства,
че И. е бил разтроен и ядосан, предвид на факта, че деянието е извършено на
място, където работят хора, които познават тъжителя. Поради това, извършеното
деяние спрямо него е накърнило в значителна степен достойнството му,
самооценката му, авторитета му в обществото, както и доброто му име.
Не
се доказаха от страна на тъжителя обаче по-тежки, или продължителни
неблагоприятни изменения в организма му, свързани с преживени от него други
негативни емоции.
Налице е
извършен деликт от Ш. по отношение на И.. Налице е противоправно поведение,
вина от страна на подсъдимата, причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на доброто име, чест и достойнство на тъжителя. В случая вредните последици
от извършеното деяние се предполагат до доказване на противното, а противното
не се доказа в настоящото производство,
тъй като подсъдимата Ш. беше призната за виновна за извършеното от нея деяние.
При
този изход от делото подсъдимата Ш., беше осъдена да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Горна Оряховица, на основание
чл. 189 ал.3 НПК, сумата 50.00 лв. (петдесет лева) - държавна
такса върху уважения размер на иска ведно със сумата от 5.00 лв.(пет) в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: