Р Е Ш Е Н И Е № 64
15.01.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На 10.12.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2235 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.Х.Х., ЕГН **********, чрез адв. Г.Б. ,против решение № 2943 от
11.07.2019 г. по гр. д. № 14559 по описа за 2018 г. на Районен съд-Пловдив, в
частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Н.Х.Х., ЕГН **********
и детето Г. Н. Х. , ЕГН **********,
както следва: до навършване на 3 годишна възраст на детето -всяка първа
и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч и от 16 до 18 часа, в присъствие на майката
или на посочено от нея лице, а след
навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10ч до 18ч ,без преспиване , за празниците Коледа , Нова
година ,
Великден и за рождения ден на детето – за по 2 часа, както в частта, с която бащата е осъден да заплаща
издръжка на детето, чрез неговата майка и законна представителка М.А.Б. , ЕГН **********,
за
разликата над 150 лева месечно считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяко просрочена вноска , както и месечна издръжка за разликата над 50 лева за минал
период от време – от 05.05.2018 г. до 07.09.2018 г.
С въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо
в частта, в която е присъдена законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска за
издръжка, тъй като такава претенция не е заявена с исковата молба и в тази част съдът се е произнесъл
свръхпетитум. Поддържа се, че в останалата обжалвана част решението е
неправилно , като определеният размер на издръжката за детето се твърди, че е прекомерно завишен. Оспорва се и постановеният от съда режим на лични контакти
на бащата с детето, като необосновано ограничен. Искането до въззивния съд е
за обезсилване като недопустимо на
първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска за
издръжка, отмяна в частта, с която
бащата е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка и
законна представителка за разликата над
150 лева занапред начиная от датата на подаване на исковата молба в съда , за
разликата над 50 лева месечно за минал период от време – от 05.05.2018
г. до 07.09.2018 г. и в частта относно
определения режим на лични отношения с детето , като бъде определен нов
по-разширен разширен режим от въззивния съд , като през първия месец срещите на бащата с детето се осъществяват
всяка неделя от 10 до 18 часа в присъствието на майката или на упълномощено от
нея лице.До навършване на тригодишна
възраст на детето срещите да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
до 18 часа без преспиване и без
присъствието на майката, както и за по 3
часа на Коледа, Нова година и Великден.След навършване на тригодишна
възраст на детето срещите да бъдат всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя
с преспиване, както и 30 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с
платения отпуск на майката, по половината на всички останали ваканции и на
четни години за коледните празници, а на нечетните години за новогодишните и великденските празници.
В срока по чл.263
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.Б. , с който се взема становище за неоснователност на
жалбата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
С решението в
обжалваната част, Пловдивският районен съд се е произнесъл в производството образувано по искова молба на М.Б. против Н.Х., с която е предявен иск за предоставяне
упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните Г. Х.,
родено на ***г. и свързаните с него
въпроси по чл. 127, ал.2 СК – местоживеенето му, личните контакти между него и другия родител
и издръжката.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила , в
частите , с които упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете са предоставени на майката и определено местоживеенето му при нея.
Предмет на разглеждане от въззивния съд е
режимът на лични отношения между бащата и детето, и размера на дължимата от
него издръжка.
От фактическа страна e безспорно
между страните и документално установено по делото, че са родители на малолетното
дете Г. Х., родено на ***г.
Безспорно е установено по делото , че родителите
и детето са живели заедно в село Д., в жилището на ответника. От
05.05.2018г. родителите са разделени, като майката заедно с детето са се установили да живеят в
жилището на нейните родители в същото село. От тази дата бащата не е виждал
детето , като от началото на 2019г. се е установил да живее и работи в Германия
и всички непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му се полагат от
майката.
С оглед ниската възраст на детето и прекъснатите
отношения между детето и неговия биологичен баща, решаващият състав намира, че
режимът на лични отношения следва да включва период на адаптация на детето към
бащата, изграждане на доверителна връзка между двамата, както правилно е
постановил и първостепенния съд с обжалваното решение. При решаване на
спора относно режима на лични отношения съдът следва да изхожда преди всичко от
интересите на детето и не е обвързан от исканията на страните. А интересите на
детето изискват да се осигури възможност
за създаване и укрепване на емоционална връзка между бащата и детето, но в
същото време, и дори на първо място, следва да се осигури запазване
емоционалния комфорт на детето.
На този етап от развитието си (на две години и
половина) детето е несамостоятелно и в ежедневието си се нуждае от постоянни
грижи, свързани с режима на хранене, занимания и сън. Освен посрещане на
първостепенните му нужди, на тази възраст детето особено силно се нуждае от
нежност, внимание, съвместни занимания, грижи за интелектуалното и физическото
развитие, за да има основания да се чувства обичано и защитено. Тези
потребности се посрещат от майката, поради което на този етап тя е значимият за
детето родител. Във възрастта, на която е детето, зависимостта от значимия за него
родител е особено силна и присъствието на майката е основна потребност за
детето.
От друга страна на тази възраст се създават основните
навици и модели на поведение, формиращи детето и определящи развитието му.
Ритмичното повтаряне на всички елементи от режима (хранене, сън, игри,
занимания, разходки) осигурява предпоставка за пълноценно и хармонично развитие
на детето. Постоянството при спазването на режима създава у детето т. нар.
„устойчив динамичен стереотип”, приучава го към ред и дисциплина и едновременно
с това развива способността му за адаптация към променяща се среда. Затова от
основно значение е спазването на основните режимни моменти (време на лягане и
ставане от сън, продължителност на разходките, режим на хранене и хранителни
навици). Резките промени в денонощния стереотип на тази възраст се понасят
трудно от детето, застрашават емоционалната му стабилност и биха могли да предизвикат
емоционални травми.
Изложеното мотивира съда да приеме, че на този етап от
развитието на детето отделянето му от майката и продължителното й отсъствие,
още повече – преспиване на детето при бащата, би се отразило негативно на
емоционалното състояние на детето.
Към момента детето не е може да изгради само
емоционална връзка с бащата, контактът с него извън обичайната среда
първоначално би го стресирал. Необходимо е срещите да бъдат осъществявани и на
други подходящи места, извън дома на майката, но с нейно участие при условие,
че тя внесе положителна нагласа към бащата и го напътства в общуването с
детето.
При определяне на възрастовата граница и периода на
адаптация следва да се има предвид социализацията след 3-годишна възраст на
детето- разширяване на познанията за външния свят, уменията да
общува, развитие на познавателните процеси.
Затова през първия адаптивен период, от влизане на
решението в сила до навършване на три години, срещите между бащата и детето следва да се осъществяват без преспиване в присъствието
на майката в посочените дни- събота и неделя, на първа, трета и пета седмица от
месеца, от 10.00ч. до 16.00ч., една седмица през лятото; на Коледните и
Новогодишни празници, съответно на 25-ти декември от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието
на майката, на 30-ти декември от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието
на майката, на Великден – от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката, или
на следващия ден, когато не съвпада с обичайния режим през почивните дни.
През втория период, от навършване на три години,
бащата ще може да вижда и взема детето с преспиване всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 10.00ч.в събота до 17.00ч. в неделя, 15 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, в деня след рождения
ден на детето, от 10.00ч. до 17.00ч., през Коледните празници, съответно: всяка
четна година от 10.00ч. на 24-ти декември до 17.00ч. на 25-ти декември, и всяка
нечетна година от 10.00ч. на 25-ти декември до 17.00ч. на 26-ти
декември , и през Новогодишните празници, съответно: всяка четна година от
10.00ч. на 01 януари до 17.00ч. на 02 януари, и всяка нечетна година
от 10.00ч. на 31-ви декември до 17.00ч. на 01 януари с преспиване, всяка четна
година на Великден от 10.00ч. до 16.00ч., всяка нечетна година -на следващия
ден от 10.00ч. до 17.00ч., и когато детето започне училище през
половината от пролетната ваканция.
Решението в оспорената част следва да бъде отменено и
да се постанови ново съобразно определения режим по периоди.
Предявеният иск за издръжка, на основание чл. 142 от СК е уважен частично в размер на 200лв. от датата на исковата молба- 07.09.2018г.
занапред и в същия размер за минал период от 4 месеца- от датата на раздялата
на родителите – 05.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда.При
определяне размера на дължимата обща издръжка се преценяват нуждите на детето,
адекватно на възрастта, здравният му статус, специални потребности и разходите
за тяхното задоволяване , както и
разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК
относно минимално установения такъв – 1/4 от размера на минималната работна
заплата за страната, която от 01.01.2020г. е
610 лева, съгласно ПМС№350/ 19.19.2019г., или минималният дължим размер
издръжка от родителя е 152,50 лева. Предвид възприетото становище за
потребностите на детето, ниската му възраст,
нуждата от специална и разнообразна храна, достатъчно на брой и съобразени със сезона и пола дрехи, честата смяна на облеклото поради израстване , специални консумативи и
играчки необходими за отглеждане на малко дете , общата издръжка следва да се
определи в размер от 300 лева и да се
разпредели между задължените лица, съответно в размер на 200 лв. за
бащата, останалата част и преките грижи за детето следва да се понесат от
майката.
Предявеният иск за издръжка за минало време, на
основание чл. 149 СК е доказан по основание и в посочения размер от 200 лева.
Възраженията на ответника за участие в издръжката на детето с парични средства
не са потвърдени по делото с ангажирани доказателства за реално полаганите
грижи и престирани средства.От събраните по делото доказателства е
установено еднократно престиране на сума в размер от 100 лева , която не е и достатъчна да покрие дължимия
и определен от съда размер на полагащата
се на детето месечна издръжка и
не е основание за отхвърляне на исковата претенция. Следва да се подчертае
също,че издръжката се дължи, за да има детето постоянен сигурен доход,
достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи,
закупуване на дрехи, даване на средства
и то не регулярно, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава , и
не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето.
Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага периодични,
ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява
задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането на други
по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява изпълнение на
задължението на родителя за издръжка. Независимо от това, че родителските права
са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от
родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си,
като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи
за неговото отглеждане и възпитание,
заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с
детето. В този смисъл бащата дължи и родителски грижи на низходящия си, като
едновременно с това, полагането на такива, не го освобождава от задължението да
му заплаща издръжката.
Поради това
първоинстанционното решение в частта, с която бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата майка и законна
представителка в размер от 200 лева
начиная от 05.05.2018г. е правилно
и следва да бъде потвърдено. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, което следва
от разпоредбата на чл. 146, ал. 1,
изр. 2 от СК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя
срещу присъждането на законна лихва върху издръжката. Действително подобна
претенция не е била формулирана изрично в исковата молба, като същата е заявена
от страната пред въззивната инстанция. Независимо от това доколкото съдът е
длъжен да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, то той
следва да присъди издръжката, ведно с дължимата по силата на чл. 146, ал. 1,
изр. 2 от СК законна лихва и без да е бил сезиран с нарочно
искане от страна на ищеца. Предвид горното жалбата на ответника срещу първоинстанционното
решение, с което е била присъдена законна лихва върху дължимата издръжка, е
неоснователна.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за
разсрочване на задължението за заплащане на издръжка на малолетното дете по
реда на чл.241 от ГПК. Срокът за заплащане на дължимата от родителя издръжка на
детето е законодателно определен -
чл.146, ал.1 от ГПК, т. е. изпълнението
на задължението е отсрочено по силата на закона. И след като законодателят е
определил такъв срок, който е достатъчен на родителя да осигури средствата и да заплати
дължимата издръжка липсва основание за определяне на друг различен срок за
изпълнение.
Съобразно изхода на делото пред настоящата
съдебна инстанция и с оглед частичната основателност
на въззивната жалба, страните си дължат взаимно разноски, съобразно
нейната уважена, респективно отхвърлена част.
При този изход на правния спор и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата М.Б.
сумата от 400 лева- разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски за въззивнита инстанция, тъй като такива не са поискани от страната.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 2943/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14559/2018 г. по описа на РС Пловдив,
3-ти бр. състав, В ЧАСТТА, с
която е определен режим на лични отношения между бащата Н.Х.Х.,
ЕГН ********** и детето Г. Н. Х. , ЕГН **********, както следва: до навършване на 3 годишна
възраст на детето -всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч и от 16
до 18 часа, в присъствие на майката или на посочено от нея лице, а след навършване на тригодишна възраст на детето –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч ,без преспиване ,
за празниците Коледа , Нова година,
Великден и за рождения ден на детето – за по 2 часа; КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между бащата Н.Х.Х., ЕГН **********
и детето Г. Н. Х. , ЕГН **********, както следва:
През първия период, от влизане на
решението в сила до навършване на три години на детето, срещите ще се
осъществяват без преспиване в присъствието на майката в посочените дни- събота
и неделя, на първа, трета и пета седмица от месеца, от 10.00ч. до 16.00ч., една
седмица през лятото; на Коледните и Новогодишни празници, съответно на 25-ти
декември от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката, на 30-ти декември от
10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката, на Великден – от 10.00ч. до
16.00ч. в присъствието на майката, или на следващия ден, когато не съвпада с
обичайния режим през почивните дни.
През втория период, от навършване на три години, бащата ще може да вижда и
взема детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, 15 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, в деня след рождения ден на детето, от
10.00ч. до 17.00ч., през Коледните празници, съответно: всяка четна година от
10.00ч. на 24-ти декември до 17.00ч. на 25-ти декември, и всяка нечетна година
от 10.00ч. на 25-ти декември до 17.00ч. на 26-ти декември
, през Новогодишните празници, съответно: всяка четна година от
10.00ч. на 01 януари до 17.00ч. на 02 януари, и всяка нечетна година
от 10.00ч. на 31-ви декември до 17.00ч. на 01 януари с преспиване, всяка четна
година на Великден от 10.00ч. до 16.00ч., всяка нечетна година -на следващия
ден от 10.00ч. до 17.00ч., а когато детето започне училище и през
половината от пролетната ваканция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2943/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14559/2018 г. по
описа на РС Пловдив, 3-ти бр. състав
, В ЧАСТТА, с която бащата Н.Х.Х., ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си Г. Н.Х., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законна представителка М.А.Б. , ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 150 лева до 200
лева, начиная от датата на подаване на
исковата молба – 07.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска , както и
месечна издръжка за разликата над 50 лева до 200 лева за минал период от време
– от 05.05.2018 г. до 07.09.2018г.
В останалата
част, като необжалвано, решението е
влязло в законна сила.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Х.Х., ЕГН **********, за разсрочване
на алиментното задължение за заплащане на издръжка на малолетното дете.
ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на М.А.Б. , ЕГН **********,
сумата от 400 лева-разноски по делото пред въззивната инстанция.
В частта му, с която е
определен режимът на лични отношения между бащата и детето решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, в частта, с която е отхвърлено
искането на жалбоподателя по чл.241 от ГПК
, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му
Върховния касационен съд, а в останалата част е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.