№ 160
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110163852 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищците Р. Н. Н. с ЕГН **********, и С. И. Н. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл.88А, вх.Г, ет.3, ап.78, чрез адв. П.
и ответника „С***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, район Средец, ул. Ген Й.В. Гурко №12, ет.6.
Предявен е иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на следния недвижими имот:
Поземлен имот с пл. № 1528 от кв.8 по плана на гр. София, м. Люлин-център, с площ на
имота по нот. акт от 374кв.м., при граници: УПИ ХХVІ-303, имот с пл. № 1524 и имот с пл.
№ 1527, който имот представлява ПИ с ид. 68134.4360.543 по КККР на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-14/6.3.2009г., последно изменение от 31.1.2019г. на и.д. на АГКК, с
площ 373 кв.м., при съседи: имот с ид. 68134.4360.132, 68134.4360.607, 68134.4360.38,
68134.4360.8, 68134.4360.129.
Ищците /съпрузи/ основават правото си на собственост на сделка – замяна, сключена с „***
2“ ООД с ЕИК ***, обективирана в нот. акт № 175, т. ІV, рег. № 17624, д. № 690/2008г. на
нотариус В. ***, рег. № 340 НК, с район на действие СРС.
Като евентуално основание сочат придобиване на имот въз основа на кратка, евентуално
дълга придобивна давност, с начало на владението – сключването на сделката 1.9.2008г., тъй
като в нотариалния акт е посочено, че от тази дата владението им е предадено.
Сочат, че през 2010г. /след като са придобили имота чрез сделката/ „С***“ ЕАД е предявило
иск срещу „*** 2“ ООД, по който не са били конститурани като страна, поради което искът
не прекъсва давностното им владение, нито решението по делото има сила на пресъдено
нещо спрямо тях.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че е собственик на недвижим имот с площ 528кв.м.,
1
представляващ реална част от имот с пл.№300 и част от бивша улица, попадащи в границите
на УПИ ІV, кв.8, м. Люлин – център.
Основава своето право на собственост на увеличение в капитала си чрез апортна вноска,
съгласно решение №46 по протокол №29/28.9.2001г. на Столичен общински съвет. Един от
апортираните имоти е ид. 68134.4360.543 по КККР на гр. София /площта му е намалена до
374кв.м., тъй като част от имота попада в имот, усвоен за трамвайна линия/.
Столична община от своя страна е придобила имота въз основа на отчуждаване през 1986г.
за мероприятие трамвайна линия, като бившият собственик е *** същият бил обезщетен
чрез изплащане на сумата 5700лв. Въз основа на отчуждаването са съставени АДС
№4111/18.10.1988г. и АЧОС №2648/28.12.1996г.
Ответникът сочи, че праводателят на ищците „*** 2“ ООД не е бил собственик на имота,
тъй като неговите праводатели също не са били собственици – това са лицата Л***, Л.а ***
Дочков, легитимирали се като собственици на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ
съгласно решение №41/2.5.2007г. на ОСЗГ Нови Искър, с което им е възстановено правото
на собственост в стари реални граници върху земеделски имот, съставляващ нива с площ
0,665дка в строителните граници на с. Обеля в м. Лозище. Именно затова „С***“ ЕАД
предявило иск срещу „*** 2“ ООД през 2010г., като било признато за собственик на имота с
влязло в сила решение по гр.д. №13931/2013г. на СГС, ІІб въззивен състав.
Ответникът оспорва ищците да са добросъвестни владелци на имота – същите са знаели, че
праводателят им не е собственик, тъй като ищецът Р. Н. е бил конституиран като
подпомагаща страна в административно производство през 2010г. Оспорва владението да е
било явно, сочи, че оградата е поставена за целите на настоящия процес и че данъчните
задължения на имота са заплатени накуп преди предявяване на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост на
основание посочената сделка - че праводателят им по нея е бил собственик на имота, а по
евентуалния иск – че е придобил имота на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена, че е владял имота имота явно, трайно, непрекъснато и спокойно в
продължение на 5г., евентуално, че е владял имота явно, трайно, непрекъснато и спокойно в
продължение на 10г.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е придобил правото на собственост
на имота на основание апорт и отчуждаване, евентуално, че ищецът е знаел към момента на
сключване на сделката, че праводателят му не е собственик.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.9.2008г. ищецът Р. Н.
/докато е бил в брак със С. Н./ е сключил договор за замяна на недвижими имоти с „*** 2“
ООД.
По силата на този договор Р. Н. е прехвърлил на „*** 2“ ООД имот с пл. № 1523 от кв. 8 с
площ 481кв.м. и в замяна е получил право на собственост върху имот с пл. № 1528 от кв.8 с
2
площ 374кв.м.
В т.5 от нотариалния акт за замяна е посочено, че владението на имотите страните си
предават в деня на сключването на сделката – 17.9.2008г.
„*** 2“ ООД се легитимира като собственик на имот с пл. № 1528 на основание покупко-
продажба с НА №76/ 3.4.2008г. с продавачи Л***, *** Предмет на тази сделка е ПИ с пл.
№1522 с площ 665кв.м., находящ се в м. Люлин-Център, кв.8 на гр. София.
ПИ с пл. 1522 с площ 665кв.м. включва имот с пл. № 1528 и част от ПИ с пл. № 1527.
Л***, ***са признати за собственици на ПИ с пл. №1522 с площ 665кв.м. с НА
№25/26.3.2008г. при квоти по 1/3 за всеки на основание земеделска реституция.
Земеделската реституция е извършена на наследниците на *** с решение №О41/2.5.2007г.
на ОСЗГ Нови Искър. С решението е признато право на собственост върху нива от
1038кв.м., като е възстановена собствеността в стари реални граници на по-малка част, тъй
като останалата част е застроена по регулация. Възстановената част е с площ 665кв.м.,
находяща се в строителните граници на с. Обеля, м. Лозище, част от имот №3800033 к.л.239,
от кадастрален план от 2003г., при съседи – имоти 3800030, 3800031, 3800034,4100006.
Имотът е заявен с пореден №11 от заявлението и е установен с опис-декларация №275,
скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, като свободната площ е одобрена от
кмета на район Люлин със заповед № РД-09-898/21.11.2005г.
*** се легитимира като собственик на нивата въз основа на съдебен протокол за делба от
10.11.1945г., като имотът е описан в р.5, т.7.
„С***“ ЕАД се легитимира като собственик на имот с площ 528кв.м., съставляваща реална
част от имот с пл. № 300 и част от бивша улица, попадащи в границите на УПИ IV-СГО, кв.
8, чрез апорт в капитала на дружеството, извършен по решение Столичен общински съвет №
46 по протокол №29/28.9.2001г. Имотът е описан в т.21 от Приложени №2, като терен IV-
СГО с площ 906кв.м.
За терена има съставен АЧОС № 2648/1996г. за имот пл. №300 с бивш собственик ***.
Във връзка с план за регулация, е съставен нов АОС 5629/4.4.2002г., като имотът, който
остава общинска собственост, е описан като общинската част от УПИ IV-СГО с площ
528кв.м., съставляващ част от имот с пл.№300 и част от бивша улица. Увеличението на
капитала е вписано в ТР с решение от 2001г. на СГС.
Столична община се легитимира като собственик въз основа на отчуждаване по
отуждителна преписка №37/1986г. съгласно заповед на СНС, за имот с пл. № 300 за
провеждане на мероприятие „трамвайна линия“. Имотът е отчужден от ***, на когото е
изплатено определеното обезщетение от 5700лв. След отчуждаването е съставен АДС №
4111/18.10.1988г.
По делото е представен нотариален акт № 196 от 10.7.1971г., с който на основание
давностно владение е признато право на собственост на *** върху две ниви от по 1000кв.м.
в землището на с. Обеля при посочени съседи.
3
През 2010г. „С***“ ЕАД предявило иск срещу „*** 2“ ООД по чл.108 ЗС за установяване на
собствеността и предаване на владението на реална /общинската/ част от УПИ IV-СГО, кв.8,
с площ 528кв.м., м. Люлин-Център, състояща се от бивш ПИ пл. № 300 и част от улица, при
граници на реалната част: ПИ пл. № 303, включен в УПИ V-303,302, ПИ пл. № 309, попадащ
в УПИ IV-СГО, УПИ III-309 и улица о.к.52-о.к.53.-о.к.54, като целият имот е с площ
962кв.м., при граници улица, УПИ ХХVI-303, УПИ III-309 и улица о.к.52а-о.к.52б, кв.8, м.
Люлин -Център.
Имотът, предмет на горното дело, е описан в АОС 5629/4.4.2002г.
Общинската част от УПИ IV-СГО с площ 528кв.м. е обозначена със защриховане на
комбинираната скица на л.63 от делото, към която препращата приетото по делото
заключение към основна СТЕ. Имот с пл. № 1528 /който е придобит от ищците по силата на
договора за замяна/ е идентичен с част от общинската част от УПИ IV-СГО, като площта на
застъпване е 374кв.м. и е показана в комбинирана скица към приетата по делото
допълнителна СТЕ – по букви АБВГ, защрихована в червено.
По предявения по чл.108 ЗС иск от „С***“ ЕАД срещу „*** 2“ ООД е образувано гр.д.
№5685/2010г. на СРС, 34 състав. Искът е разгледан на три инстанции, като в мотивите на
първоинстанционното и въззивното решение е посочено, че съгласно приетите заключения
към единична СТЕ /в СРС/ и тройна СТЕ /в СГС/ не се установява идентичност между
описаната нива от 1038кв.м. в решение №О41/2.5.2007г. на ОСЗГ Нови Искър и имотът,
посочен в опис-декларация № 275. Не се установява идентичност на имота по р.5 т.7 от
протокола за делба от 10.11.1945г.а и процесния имот.
Следователно в посоченото производство по гр.д. №5685/2010г. на СРС, 34 състав се
установява със сила на пресъдено нещо, че „С***“ ЕАД е собственик на процесния имот на
основание отчуждаване, като и че „*** 2“ ООД не е собственик на имота, тъй като неговите
праводатели не са собственици - не се установява идентичност между имота по т.7, поставен
в дял на *** през 1945г., с имота, посочен в опис-декларацията от 1948г. и възстановения
имот на наследниците на Патов с решение №О41/2.5.2007г. на ОСЗГ Нови Искър. Предвид
изложеното ищецът в това производство „С***“ ЕАД е признат за собственик на имота по
отношение на „*** 2“ ООД. Решението е влязло в сила на 1.6.2015г.
Съгласно приетото по делото заключение към основната СТЕ ПИ с пл. №1522 с площ
665кв.м., който е описан в нотариален акт №35/2008г., с който за собственици на имота са
признати праводателите на „*** 2“ ООД / Л***, *** е частично идентичен с включения в
капитала на „С***“ ЕАД - общинската част от УПИ IV-СГО с площ 528кв.м., съставляващ
част от имот с пл. № 300 и част от бивша улица, описан в АЧОС № 5629/4.4.2002г.. Общата
площ на УПИ IV-СГО по регулационен план, одобрен през 2003г., е 962кв.м.
В отговор на въпрос 3 в.л. сочи, че идентичността на възстановената нива по реда на ЗСПЗЗ
на наследниците на *** от 665кв.м. в м. Лозище, част от имот №3800033, к.л.239 от КП от
2003г., и имота, притежаван от *** към момента на колективизацията, е доказана с опис-
декларация, т.12 – нива от 5дка в м. Лозище. За определяне на местоположението на имота е
4
изработен кад. план от 2003г., като за имота е отреден пл. № 3800033. За възстановената
част от имота е издадена скица по чл.13, ал.1 и удостоверение от общината.
От друга страна, с НА 196/10.7.1971г. *** е признат за собственик на празно дворно място
от 1000кв.м.. С АЧОС № 2648/28.12.1996г. е актувано празно дворно място с пл. №34 с
площ 1000кв.м., като на л. 103 е представена извадка от кадастрален план от 1956г., на който
е показан ПИ с пл. №34, но в разписния лист на л.104 *** е записан на ПИ с пл.№33, а
срещу ПИ с пл. № 34 няма записан собственик. Изводът на вещото лице е, че имот с пл. №
3800033 е идентичен с имота, включен в капитала на „С***“ ЕАД.
В.л. сочи, че процесният ПИ с пл. № 1528 е частично идентичен с ПИ 68134.4360.543 по
кадастралната карта. ПИ с пл. № 1528 и възстановения на наследниците на *** имот с площ
665кв.м. с решение №О41/2.5.2007г. на ОСЗГ Нови Искър, представляващ част от имот
3800033 по кад. план от 2003г., са частично идентични.
Съгласно заключението към допълнителната СТЕ възстановеният на наследниците на ***
имот е частично идентичен с включения в капитала на „С***“ ЕАД имот - общинската част
от УПИ IV-СГО с площ 528кв.м., съставляващ част от имот с пл. №300 и част от бивша
улица, описан в АЧОС № 2648/28.12.1996г. Общата площ на УПИ IV-СГО по рег. план от
2004г. е 962кв.м., като площта на застъпване между двата имота е 374кв.м.
По делото е представено и решение от 14.6.2011г. по адм.д. № 5783/2010г. на АССГ, влязло
в сила на 17.1.2012г. образувано по жалба на „С***“ ЕАД против заповед от 11.3.2004г. на
Гл. архитект на София, с която е одобрено ИПРЗ на УПИ IV-СГО. „С***“ ЕАД обжалвал
заповедта, тъй като бил заинтересована страна, а одобряването на ИПРЗ станало без негово
участие, което било съществено нарушение на административно-производствените правила.
Като заинтересована страна по делото пред АССГ бил конституиран и Р. Н.. Заповедта за
изменение на ПРЗ била отменена.
От разпита на на св. Маринова се установява, че тя и съпругът й /св. Маринов/ са
собственици на съседен имот. Процесният имот е с площ от 300-400кв.м. /св. е посочила при
разпита имот с №543 на скицата на л.15/, намира се на ул. Добри Немиров. Преди около две
години ищецът Р. Н. поставил нова ограда с метални решетки, а преди това имало друга
ограда – с колове и мрежа, по – нестабилна. Свидетелката познава ищците от 2010г., когато
изградили заедно ограда между имота на свидетелите и процесния имот. В последния
ищецът си паркирал колите, а къщата му била построена в съседния на процесния имот.
Ищците се грижели за процесния имот – косили, поливали, направили алея. Свидетелката
сочи, че само ищците са го стопанисвали, не е виждала други хора в имота от 2010г. През
този имот се влизало в имота на ищците, свидетелката посочва, че винаги е смятала имота за
собствен на ищците.
Св. Маринов сочи, че познава ищците като свои съседи от 2010г. Правили заедно ограда
между имотите си. Преди Р., в къщата живеел баща му. Тази къща била там още когато
свидетелят купил неговия имот през 2006-7г. В процесния имот Р. си държал колите,
пелетите, въглищата. Първоначално имало „мижава“ ограда, но много се крадяло и Р. си
5
взел кучета, а по-късно изградил стабилна ограда. Св. сочи, че с предишната ограда било
заградено цялото място , но не с едно и също ниво, не опъната с колове и цимент, каквато
изградили между собствения на свидетеля имот и този на ищците. Старата ограда била с
дървени колове, а където била желязната врата имало и набити железни колове. Отпред,
откъдето се влизало, също имало ограда.
Св. Пелов сочи, че работи при ответника „С***“ ЕАД от 2013г. Посочва ПИ с № 543 на
скицата на л. 15 и сочи, че знае, че имотът е на „С***“ ЕАД. Ежегодно се правели проверки
на имота в периода 2013г.-2019г. Твърди, че през 2019г. имотът не бил ограден. Няма
спомен дали е правил оглед през 2013г., но сочи, че е следвало да бъде съставен проокол и
това да е отразено. Сочи, че когато е ходил, е имало паркирани автомобили, но не е бил
препятстван достъпът – при огледите е влизал централно, имало е свободен достъп. Нито
той, нито колегите му са го информирали, че има бариера.
От правна страна съдът намира, че ищците владеят процесния имот от 17.9.2008г. на
основание, годно да ги направи собственици /договор за замяна, сключен във формата на
нотариален акт/. Към момента на сключване на сделката и предаването на владението „***
2“ ООД се е легитимирало като собственик на имота и именно този момент е релевантен за
установяване на добросъвестно владение. Исковото производство, по което е установено, че
„*** 2“ ООД не е собственик на имота, е започнало по-късно – през 2010г. и не е насочено
срещу купувачите на имота – настоящите ищци, а срещу техния праводател. Когато по
отношение на праводателя обаче е установено, че той не е собственик на имота, то сделката,
с която той е прехвърлил правото на собственост, макар и действителна, не произвежда
вещно-транслативен ефект, тъй като продавачът не притежава правото на собственост,
което прехвърля. В произвдодството по гр.д. №5685/2010г. на СРС, 34 състав, е установено
със сила на пресъдено нещо, че „С***“ ЕАД е собственик на имот, в който попада
процесния, на основание отчуждаване и апорт, като изводът на трите инстанции е, че са
осъществени фактическите състави на отчуждаването и впоследствие апортирането именно
на процесния имот. Предвид установителното действие на СПН, в настоящото производство
съдът не може да преразглежда въпроса дали се е осъществило придобивното основание, въз
основа на което „С***“ ЕАД се легитимира като собственик и което е прието за
осъществено по гр.д. №5685/2010г. на СРС, 34 състав.
Предвид изложеното, не се установява, че ищците са собственици на основание сделка –
замяна, сключена с „*** 2“ ООД с ЕИК ***, обективирана в нот. акт № 175, т. ІV, рег. №
17624, д. № 690/2008г. на нотариус В. ***, рег. № 340 НК, с район на действие СРС.
Според трайната съдебна практика /ППВС 6/1974 г. т. 9, решение № 172 от 26.06.2013 г. по
гр. д. № 929/2012 г., на ВКС I г. о. и др./ правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС
за установяване на добросъвестно владение върху един имот е прехвърлителна сделка с
вещноправни последици, сключена с несобственик, когато приобретателят по тази сделка не
е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота. В случая към момента на сключване на
сделката ищците не са знаели, че праводателят им не е собственик, поради което владението
6
им е добросъвестно. То следва да е упражнявано постоянно, явно, спокойно и непрекъснато
в продължение на 5г., за да се изпълни фактическият състав на кратката придобивна
давност.
От свидетелските показания се установява, че ищците са третирали имота като свой,
поддържали са го и са си съхранявали вещи в него от 2010г. Владението е било явно, тъй
като всяко лице би могло да установи действията, които са извършвали ищците, изпълващи
обема на владението, като включително и свидетелят на ответника сочи, че е заварвал там
паркирани автомобили. Свидетелите сочат, че ищците са ползвали имота непрекъснато, през
него се влиза в къщата им и винаги е имало ограда. Обстоятелството, че от страната на
трамвайната линия не е имало здрава ограда, която напълно да изолира достъпа до парцела,
не води до извод, че владението е упражнявано тайно, тъй като останалите описани от
свидетелите действия на ищците в достатъчна степен манифестират отношението им към
имота като техен собствен. Тези действия не могат да се опровергаят от ежегодно
посещаване на имота от страна на служител на ответника, а дори и тогава е било видно, че
имотът се ползва за паркинг.
Относно въпроса дали владението е било спокойно, предвид образуваните исково и
административно производство: съдът намира, че владението на ищците не е смутено с
подаването на исковата молба през 2010г. от „С***“ ЕАД срещу „*** 2“ ООД, тъй като
настоящите ищци не са взели участие в произовдството. Не се установява срещу тях да е
налице хипотезата на чл.84 ЗС, вр. чл.116 б.б ЗЗД – прекъсване на давността чрез
предявяване на иск, защото по исковото производство ищците не са били страна, а в
административното производство № 5783/2010г. на АССГ като заинтересована страна е
конституиран Р. Н., но то няма за предмет вещното право на собственост на настоящия
ищец, а законосъобразността на заповедта на Гл. архитект за изменение на ПРЗ.
Административното производство би имало значение евентуално относно вида на
владението – добросъвестно или не, ако адм.д. № 5783/2010г. на АССГ беше образувано
преди Р. Н. да придобие владението на имота, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че макар владението да е предадено на ищците през
2008г., то е станало явно, когато същите са заживели в съседния на процесния имот през
2010г. и са започнали да ползват процесния имот по наблюдение на разпитаните свидетели
Маринови. В следващите 5 години владението, освен явно, е било трайно, спокойно и
непрекъснато, поради което е осъществен фактическият състав на кратката придобивна
давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Ето защо предявените искове са основателни на евентуално
посоченото от ищците придобивно основание – придобивна давност чрез добросъвестно и
непркеснато владение в период от 5г. – 2010г.-2015г.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат на ищци в размер на 3204,13лв. – съобразно
представените списък и доказателства.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените отищците Р. Н. Н. с ЕГН **********, и С. И. Н. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл.88А, вх.Г, ет.3, ап.78, чрез адв.
П., срещу ответника „С***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, район Средец, ул. Ген Й.В. Гурко
№12, ет.6, искове за признаване за установено, че ищците са собственци по отношение на
ответника на следния недвижими имот:
Поземлен имот с пл. № 1528 от кв.8 по плана на гр. София, м. Люлин-център, с площ на
имота по нот. акт от 374кв.м., при граници: УПИ ХХVІ-303, имот с пл. № 1524 и имот с пл.
№ 1527, който имот представлява ПИ с ид. 68134.4360.543 по КККР на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-14/6.3.2009г., последно изменение от 31.1.2019г. на и.д. на АГКК, с
площ 373 кв.м., при съседи: имот с ид. 68134.4360.132, 68134.4360.607, 68134.4360.38,
68134.4360.8, 68134.4360.129, на основание сделка – замяна, сключена с „*** 2“ ООД с
ЕИК ***, обективирана в нот. акт № 175, т. ІV, рег. № 17624, д. № 690/2008г. на
нотариус В. ***, рег. № 340 НК, с район на действие СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „С***“ ЕАД с ЕИК ***, гр.
София, район Средец, ул. Ген Й.В. Гурко №12, ет.6, че ищците Р. Н. Н. с ЕГН **********, и
С. И. Н. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл.88А, вх.Г, ет.3,
ап.78, чрез адв. П., са собственци на следния недвижими имот
Поземлен имот с пл. № 1528 от кв.8 по плана на гр. София, м. Люлин-център, с площ на
имота по нот. акт от 374кв.м., при граници: УПИ ХХVІ-303, имот с пл. № 1524 и имот с пл.
№ 1527, който имот представлява ПИ с ид. 68134.4360.543 по КККР на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-14/6.3.2009г., последно изменение от 31.1.2019г. на и.д. на АГКК, с
площ 373 кв.м., при съседи: имот с ид. 68134.4360.132, 68134.4360.607, 68134.4360.38,
68134.4360.8, 68134.4360.129, на основание придобивна давност чрез упражняване на
непрекъснато добросъвестно владение в периода 2010г.-2015г.
ОСЪЖДА „С***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, район Средец, ул. Ген Й.В. Гурко №12, ет.6,
да плати на ищците Р. Н. Н. с ЕГН **********, и С. И. Н. с ЕГН **********, двамата с
адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл.88А, вх.Г, ет.3, ап.78, чрез адв. П., сумата 3204,13лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9