№ 69
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500966 по описа за 2021 година
С решение №1303 от 17.11.2021 г. по гр.д. №548/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД, че С. Р. П. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
ДЪЛЖИ на “***” ЕАД-гр. Плевен, ЕИК *** сумата от 3 514.70 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва от
24.08.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№2302/25.08.2020 г. по ч.гр.дело №4135/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд, а иска за разликата до претендираните 3 763.93 лв. е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен е недоказан.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, че С. Р. П. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
ДЪЛЖИ на “***” ЕАД-гр. Плевен, ЕИК *** сумата от 356.38 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху сумата от 3 514.70 лв. за
периода от 02.03.2018 г. до 07.08.2020 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение №2302/25.08.2020 г. по ч.гр.дело №4135/2020 г. по описа на
Плевенски Районен съд, а иска за разликата до претендираните 388.67 лв. е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен е недоказан.
1
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. Р. П. от гр. Плевен, с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД-гр. Плевен, ЕИК *** сумата от
124.04 лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело №4135/2020 г.
по описа на Плевенски Районен съд, както и сумата от 901.91 лв.,
представляваща направените разноски по гр.д. №548/2021 г. по описа на
Плевенски Районен съд.
Недоволен от решението в частите му, с които са уважени исковете по
чл.422 от ГПК, е останал ответникът и чрез особения му представител – адв.
Р.Л. е подадена въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на 30.11.2021 г. на “***” ЕАД и в
срок е подаден отговор с искане да бъде потвърдено решението в
обжалваните му части.
С определение №1737 от 17.12.2021 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
Писмени бележки по съществото на спора са депозирани от въззивника
на 17.01.2022 г. Изложените в тях аргументи се поддържат и устно в о.с.з. на
17.02.2022 г. от адв. Р.Л..
В о.с.з. на 17.02.2022 г. процесуалният представител на “***” ЕАД –
юриск. В. моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира
направените разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“***” ЕАД твърди, че С. Р. П. като собственик на топлоснабден имот,
съставляващ апартамент №14, находящ се в гр.Плевен, ул. „***“ №21, вх.А, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и че като такъв не е погасил задълженията си за
периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г., възлизащи на общо 3 763.93 лв.
Представен е нот. акт №***/2012 г. на нотариус В.П. , от който може
да се направи извода, че на 01.06.2012 г. С. Р. П. е придобил процесния
апартамент.
В исковата молба се твърди още, че дължимите за топлинна енергия
месечни суми следва да се заплащат в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят. Ищецът счита, че неизпълнението на това задължение
поражда основание да се претендира и лихва за забава за периода от
02.03.2018 г. до 07.08.2020 г. в размер на 388.67 лв.
Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №4135/2020 г. по
описа на Плевенски Районен съд му била издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, която била връчена на ответника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Със съобщение, връчено на 23.12.2020 г. на ищеца било указано да предяви
2
иск по чл.422 от ГПК и на 25.01.2021 г. /понеделник/ той предявил иск с
петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните негови
вземания от ответника: за сумата от 3 763.93 лв., представляваща стойност на
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до
07.08.2020 г. и за сумата от 388.67 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 02.03.2018 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№4135/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното
изплащане.
С. Р. П. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес. По данни от
НАП, същият няма регистриран действащ трудов договор, поради което не е
търсен по месторабота. С определение №1117 от 11.05.2021 г. на основание
чл.47, ал.6 от ГПК за негов особен представител е назначен адв. Р.Л..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника чрез адв. Р.Л. на 13.05.2021 г. и на 10.06.2021 г. по делото е
депозиран отговор, в който предявения иск се оспорва по основание и по
размер.
Особеният представител е оспорил твърдението, че през процесния
период ответникът е бил собственик на апартамент №14. Поискал е и по
делото е предоставено у-ние №2904/16.08.2021 г., издадено от Агенция по
вписванията, от което е видно, че след 01.06.2012 г. С. Р. П. не се е
разпореждал с имота, т.е. е негов собственик и през процесния период.
В първата инстанция е било спорно дали процесният апартамент №14 се
намира в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа. В обжалваното решение е даден положителен отговор на този въпрос
на база заключението по съдебно-техническата експертиза. Във въззивната
жалба отново се повдига същия въпрос, като се твърди, че “***” ЕАД не е
представило нито едно доказателство в подкрепа на извода, че процесната
сграда е присъединена към топлопреносната мрежа. Според въззивната
инстанция, присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа обикновено предхожда във времето процесния
период и се обективира в значителен обем книжа, повечето от които с
техническо съдържание. Няма как тези книжа да бъдат прилагани по всяко
дело относно спор между “***” ЕАД и нейни клиенти. Практика е книжата да
бъдат преглеждани и анализирани от назначените по делата ВЛ – технически
експерти. В случая – ВЛ инж. Й. е заключило, че процесната сграда е
присъединена към топлопреносната мрежа. Този извод е оспорен от
въззивника, но не е оборен – чрез контра експертно заключение.
Правилно в обжалваното решение е прието, че като титуляр на вещно
право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в топлофицирана
сграда в режим на етажна собственост, С. Р. П. е потребител на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, т.е. без да е
необходимо сключването на писмен договор между него и топлопреносното
3
предприятие. По приложеното ч.гр.д. №4135/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “***” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и
одобрени с Решение №ОУ-067/3.12.2007 г. на ДКЕР.
Правилно Плевенски Районен съд е счел за неоснователно
възражението по чл.62 от ЗЗП. Въззивната инстанция споделя този извод, но
по съображения, почерпени от ТР № 2/2016 г. от 25.05 2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В него е разяснено, че ЗЕ регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост като колективен
субект. В този ред на мисли, според въззивната инстанция, етажната
собственост като самостоятелен потребител на услугата „доставка на
централно отопление“ е тази, която може да възрази по чл.62 от ЗЗП, не и
отделният етажен собственик.
Както решението за присъединяване към топлопреносната мрежа, така и
избора на топлинен счетоводител е от компетентността на етажната
собственост, което според въззивния съд предполага, че пред
топлоснабдителното дружество възражения във връзка с услугата „топлинно
счетоводство“, подобно на възраженията във връзка с услугата „доставка на
централно отопление“, може да прави етажната собственост, а не отделния
етажен собственик. Последният има възможност – но не в производство като
настоящото, а по предвидения в закона ред да възрази срещу обвързващите
го решения на органите на етажната собственост.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза е още,
че отопляемият обем на сградата е 8047.49 куб.м., а отопляемият обем на
процесния апартамент е 174.36 куб.м. Абонатната станция е въведена в
експлоатация през 2013 г., съгласно действащата нормативна уредба и през
процесния период е доставяла топлинна енергия до имота. Количеството
топлинна енергия, доставяно в абонатната станция, се измерва от търговски
прибор – топломер, който е монтиран, съгласно техническите изисквания на
производителя и е преминал през първоначална и последващи проверки.
Количеството топлинна енергия, доставяно в процесния апартамент, се
измерва с апартаментен топломер, отчитан ежемесечно. При изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007 г. Всички тези експертни изводи са оспорени от
въззивника, но отново не са оборени по надлежния ред. Въззивният съд не
разполага с нужните технически познания, за да отговори сам на спорните
въпроси и не вижда основателна причина да не кредитира приетото в първата
инстанция заключение като компетентно и обективно.
Към исковата молба са приложени фактури за процесния период, а
4
„***“ООД-гр. София е представило справки за монтираните уреди и за
техните показания. С тези документи е работило ВЛ Винчева и видно от
нейното заключение, общото задължение за ползваната през процесния
период топлинна енергия в апартамент №14 – с абонатен №*** възлиза на
3 763.93 лв. Изчисленията си относно мораторната лихва ВЛ е правило до
24.08.2020 г., а според исковата молба се претендира мораторна лихва до
07.08.2020 г. По тази причина първоинстанционният съд е направил
собствени изчисления, че като мораторна лихва се дължи сумата от 356.38 лв.
Във въззивното производство не се събраха доказателства, оборващи този
размер.
В заключение – обжалваното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора по същество, С. Р. П. следва да заплати в полза
на „***“ЕАД направените във въззивната инстанция разноски в общ размер
на 621 лв., от които 100 лв. за юриск. възнаграждение и 521 лв. за
възнаграждение на особения представител на С. Р. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1303 от 17.11.2021 г. по гр.д. №548/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. Р. П. от гр. Плевен, с
ЕГН: ********** да заплати в полза на “***” ЕАД-гр. Плевен, ЕИК ***
направените във въззивната инстанция разноски в общ размер на 621 лв., от
които 100 лв. за юриск. възнаграждение и 521 лв. за възнаграждение на
особения представител на С. Р. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5