№ 247
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330207147 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-008012/15.11.2022г.
на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН:**********, са наложени административни
наказания, както следва: ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява лично
и се представлява от процесуален представител – адв. С. П., като жалбата се
поддържа по същите съображения, прави се искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление и се иска присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В приложено по делото молба – становище, Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като не претендира разноски, а при
1
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.10.2022г. около 00:39 часа жалбоподателят К. И. М. управлявал в
гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Христо Ботев“ лек
автомобил „ФордФокус“, с рег. №***. На посоченото място бил спрян за
проверка от свид. С. Т., на длъжност „***“ в *** и колегата му С.С.. Повод за
спиране на лекия автомобил било обстоятелството, че свид. Т. възприел, че
жалбоподателят М. управлява МПС – то без да ползва обезопасителен колан
по време на движение, при наличие на такъв. Наред с горното в хода на
проверката свид. Т. констатирал, че жалбоподателят управлява лекия
автомобил с изтекъл срок на АУАН №719548. За установеното при
проверката бил съставил АУАН, серия GA №805163/06.10.2022г., в който
актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по
чл.157, ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и
го подписал, като в графата за възражения посочил, че има такива, без да ги
конкретизира. В законоустановения срок не било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателят са наложени административни наказания, както следва:
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя С. Г. Т. и
частично от показанията на свидетеля М.В.Б.. Съдът кредитира показанията
2
на свидетеля Т. изцяло като обективни, достоверни, последователни и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Казаното от
свидетеля Б., че по време на управление на лекия автомобил нарушителят М.
е бил с поставен обезопасителен колан и е откопчал същия едва след като е
бил спрян за проверка от полицейските служители, за да може да си вземе
документите от жабката, не се кредитира с доверие от съдебния състав при
изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се
събития. Така изнесеното твърдение е в директно противоречие със заявеното
от свид. Т., който при проведения му разпит категорично посочи, че ясно е
възприел, че нарушителят е без обезопасителен колан и именно поради това
го е спрял за проверка. Ето защо и досежно коментираното обстоятелство
съдът се доверява на казаното от него, а не на изнесеното от свид. Б., който от
своя страна се намира в приятелски отношения с жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Относно нарушението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото,
включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се
ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на
доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата
достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от М.
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано
виновно поведение и неизпълнение от страна на М. на задължението му като
водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение,
да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на административното
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя,
подкрепено единствено от свид. Б., че М. откопчал предпазния колан, за да
представи необходимите документи на полицейския служител, съдът приема
за защитна теза на санкционираното лице, целяща единствено неговото
оневиняване, която остана изолирана и недоказана.
При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение
по пътищата, отразени в т.1 на НП, правилно и законосъобразно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1
3
от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер,
поради което не подлежи на корекция от страна на съда.
По отношение на нарушението на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл.157, ал.6 от ЗДвП и определената
за него санкция на основание чл.185 от ЗДвП съдът счита, че в случая
обстоятелствата, посочени като административно нарушение в съставеното
НП се явяват незаконосъобразни. Това е така, защото нормата на чл.157, ал.6
от ЗДвП сочи, че „при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон
за срок до един месец от издаването му“. Това не е задължаваща норма, която
да изисква определено правно регламентирано поведение от страна на водача
на МПС. Напротив, в случая единствено се сочи, че съставеният АУАН
замества контролния талон, който задължително се изземва при съставянето
му. Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП не предвижда виновно поведение на
субект на административнонаказателна отговорност, водещо до съставомерен
резултат съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е. законът не предвижда конкретно деяние
- действие или бездействие на лице, което да е извършено виновно и да
нарушава обществените отношения и реда на държавно управление.
Когато водач управлява МПС без да носи контролен талон към СУМПС
– било защото просто не го е взел със себе си или защото същият му е бил
отнет, без същевременно да притежава валиден заместващ документ по
чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от ЗДвП /отново било защото не
притежава такъв заместващ документ или срокът му на валидност е изтекъл/,
то същият водач винаги извършва нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в
която норма е указано правилото за поведение, във връзка с изискуемите
документи при управление на МПС, а не на чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157,
ал.8 от ЗДвП, каквото нарушение не съществува в ЗДвП. В тази връзка следва
и да се отбележи, че ЗДвП не предвижда санкционна норма за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от ЗДвП, което не се дължи на пропуск,
позволяващ приложение чл.185 от ЗДвП, а на горепосоченото. Поради тези
съображения съдът счита, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, както и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и в тази
част НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по
4
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед защитената част от интереса му, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 114,29 лева.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-
008012/15.11.2022г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН:********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1030-008012/15.11.2022г. на
Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив,
с което на К. И. М., ЕГН:********** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М.,
ЕГН:********** сумата от 114,29
/сто и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5