Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 12.10.2020 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд - К.,
гражданска колегия, в публично заседание на 28.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина
Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1141
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско дело №1141/2020 г. по описа на Районен съд К.,
е образувано по предявен иск от „В.и К.“ ЕООД, ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р. – управител,
чрез пълномощника адв. З.Д.Д., със съдебен адрес:***, против С.Р.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Процесуалният представител
на ищеца сочи, че страните по спора се намирали в договорни отношения, по
силата на които „В.и К.“ ЕООД открило партида на името на С.Р.Ч. с партиден № ***,
за имот, находящ се в село Г.Д., общ. К., във връзка с доставянето на питейна
вода и отвеждането на канална вода. Ищецът твърди, че за периода от 28.01.2019
г. до 08.12.2019 г. „В.и К.“ ЕООД *** доставило вода за имота и отвеждало
канална вода, за която били издадени фактури със следните номера и стойности: квитанция
№ ******от 28.01.2019 г. на стойност 2 004,76 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от
15.05.2019 г. на стойност 19,55 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.07.2019
г. на стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 01.08.2019 г. на
стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.10.2019 г. на стойност
179,60 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.11.2019 г. на стойност 9,46 лв. с
вкл. ДДС и квитанция № ******от 08.12.2019 г. на стойност 9,46 лв. с вкл. ДДС. Ищецът
сочи, че ответникът не заплатил стойността на предоставените му от страна на „В.и
К.“ ЕООД *** услуги. Общата стойност по горепосочените квитанции била в размер на
2 235,87 лв. с вкл. ДДС. Според ищеца за закъснялото плащане ответникът дължал
на ищцовото дружество по горепосочените квитанции мораторни лихви за забава за
периода от 28.01.2019 г. до 09.01.2020 г. в общ размер 180,48 лв. След
направена справка в ИКАР по партидата на имота за който била открита партида №***
било безспорно, че ответникът бил собственик на имота, за който се начислявали
процесните такси. Твърди, че на 21.01.2019 г. от страна на ответника било
подадено Заявление за промяна на партидата, с което заявявал, че партидата
следвало да се води на негово име. Сочи, че в чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на
ВиК услуги били собствениците или притежателите на вещно право на ползване или
на строеж на водоснабдени имоти, което било отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2
и ал. 3 от Общите условия на оператора. Предвид това счита за безспорно, че
ответникът имал качеството на потребител на тези услуги.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че: С.Р.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „В.и К.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р. – управител, както следва: сума в
размер на 2 235,87 лв. с вкл. ДДС - главница по изброените по-горе квитанции, сума
в размер на 180,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
28.01.2019 г. до 09.01.2020 г. - сбор от лихвите за забава по всяка една от
квитанциите, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до Районен съд К., въз основа на което е образувано ч. гр. дело №***/2020 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по заповедното
производство и настоящото дело.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че
предявеният иск е допустим, но възразява за нередовност на исковата молба.
Заявява, че искът е неоснователен. Оспорва всички изложени в исковата молба
факти и правни твърдения. Твърди, че не бил сключвал договор с „В.и К.“ ЕООД ***,
не бил използвал процесните услуги и не дължал процесните суми. Възразява срещу
твърдението, че съществувало основание, на което исковата сума да се претендира
от него. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Възразява срещу
приемането на приложените квитанции като писмени доказателства по делото.
Счита, че тъй като те не били подписани документи, то не следвало да се приемат
като писмени доказателства, тъй като не представлявали такива по смисъла на
Глава XIV, раздел IV от ГПК. Претендира разноски в
производството.
След
указания на съда за изправяне на констатирани нередовности на исковата молба
ищецът заявява, че между него и ответника нямало сключен договор в писмена
форма. Отношенията възникнали поради това, че ищецът единствен осъществявал
дейностите по водоснабдяване, К., пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област С.. Тези отношения били регламентирани от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, които били
публикувани на сайта на „В.и К.„ ЕООД, ***. Твърди, че в ищцовото дружество не
се пазели писмени документи, а и при липса на някои такива, не можело с точност
да твърди, от коя дата били тези отношения. Сочи, че обектът, за който се
отнасят процесните такси е: дворно място, представляващо ********, в *** по
плана на село Г.Д., общ. К., заедно с построените в него жилищни сгради и
второстепенни постройки в имота. Твърди, че предоставяните услуги от ищеца били
за доставяна питейна вода. Периодът, за който била начислена водата бил от ****.2016
г. до ****.2019 г. Отчитането на водомера ставало по следния начин: на ****.2019
г. служители на „В.и К.“ ЕООД посетили на място имота в присъствието на
ответника, за което бил съставен Протокол № ********от ****.2019 г., подписан от
представител на ищеца и от ответника Ч.. За тази отчетена вода била съставена
квитанция №******от 28.01.2019 г. За останалия отчетен период, водата се
отчитала реално от инкасатор П.Т., която посещавала обекта на място.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр.
дело №***/2020 г. по описа на РС - К. се установява, че по заявление на ищеца,
подадено по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед №***/*****.2020 г. за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил ответникът да заплати на
ищеца сумите: 2 235,87 лв. главница, 180,48 лв. лихва за забава за
периода от 28.01.2019 г. до 09.01.2020 г., законната лихва върху главницата от
31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 48,33 лв.
съдебни разноски. В законоустановения срок ответникът
– длъжник е подал възражение с вх. № ****/****2020 г., с което е възразил, че
не дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение възражение и същият е предявил в законоустановения месечен
срок исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
От лихвен лист, съставен
от Ат. Д. се установява, че общият размер на мораторните лихви за вземанията на
ищеца, индивидуализирани в исковата молба като единични суми по квитанции за
съответните им периоди, възлиза на 180,48 лв.
Приложените към исковата
молба квитанции, установяващи начисляване на задължения, съдът смята, че не
следва да обсъжда като писмени доказателства, тъй като същите не представляват
такива по смисъла на Глава XIV, раздел IV от ГПК. В
тази връзка съдът възприема изцяло становище на ответника по този въпрос и
приема, че представените квитанции не представляват нито официален, нито частен
документ поради липсата на данни за издателя им и поради липсата на съответен
подпис. По същите съображения съдът не следва да обсъжда и т.н. Досие на
абоната (л. 8 от делото), което също няма характеристиките на писмено
доказателство.
От приложената по делото
разпечатка на електронна справка от Агенция по вписванията – Имотен регистър и
от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №***, том *, рег. №*****,
дело *** от 2018 г. по описа на Нотариус Н.К., рег. №*** на Нотариалната камара
се установява, че на 28.11.2018 г. ответникът С.Р.Ч. и Д. Л.Ч.са придобили имот
в село Г.Д., общ. К., представляващ дворно място с площ 1066 кв. м., съставляващо
********, в ***, заедно с построените в него жилищни сгради и второстепенни
постройки.
От заявление за промяна
на партида, неоспорено от ответника и подписано от него се установява, че на
21.01.2019 г. ищцовото дружество по силата на горецитирания нотариален акт и
изрично искане на ответника е променило партида №*** от името на Н. Р. Ч.на С.Р.Ч..
От протокол №********от ****.2019
г., подписан от представител на ищцовото дружество и от ответника е видно, че
за партида №*** на ****.2019 г. е извършена подмяна на водомера, като
показанията на отстранения водомер са 1888 куб. м., а на новопоставения – 0000
куб. м.
По делото беше допусната и назначена съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и добросъвестно,
но същото следва да бъде обсъдено по същество с оглед направеното от ответника
възражение относно правната стойност на квитанциите, представени с исковата
молба. От заключението се установява, че по квитанциите, описани в исковата
молба е формирано задължение в размер на 2 235,87 лв. главница и 190,53
лв. мораторни лихви. Вещото лице посочва, че по данни на ищеца отчитането е
ставало по водомер и е извършвано от инкасатор П.Т.. Според експерта и предвид
писмото, предоставено от ищцовото дружество, начисленото количество потребена
вода съответства на осигурения достъп до имота от страна на титуляра. Вещото
лице сочи, че през процесния период няма данни да е спирано водоподаването към
имота на ответника. Разпитан в съдебно заседание експертът заяви, че при
проверка на документите, представени от ищцовото дружество, фактури не са му
представени, а е работил само върху квитанциите без подпис. Други съпътстващи
документи, съдържащи подпис, не са му били представени. Всички документи, върху
които е работил и на база на които е изготвено заключението, били описани и
приложени към същото.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
изложените в исковата молба твърдения, както и съществуването на вземането си
по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже,
че не дължи процесната сума.
От събраните по
делото доказателства и след преценка становището на страните съдът приема, че на
28.11.2018 г. ответникът е придобил недвижим имот, който е водоснабден от
ищцовото дружество, на 21.01.2019 г. същият е изявил изрично желание за промяна
на свое име партидата на имота, по която се отчита доставката и отвеждането на
вода за питейно-битови нужди, а на ****.2019 г. е извършена подмяна на
водомерното устройство и е започнало отчитането на количествата използвана питейна
вода през нов водомер.
Отношенията между страните по делото се
регулират от разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като чл. 8 от същата конкретизира, че получаването на услугите ВиК
се осъществява при публично известни общи условия, с които се определят: 1.
правата и задълженията на оператора и
на потребителите;
2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на
достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за
прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
От представените по ч. гр. дело №***/2020 г.
по описа на КРС Общи условия (ОУ), приети от ищцовото дружество, достъпни и на
електронен адрес http://wik-stz.com/bg се
установява следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ОУ потребители на В и К
услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели
на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно
чл. 7, т. 6 от ОУ, ВиК операторът е длъжен да отчита показанията на средствата
за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите Общи условия и
да издава фактури или други разходно – оправдателни документи, отговарящи на
изискванията на Закона за счетоводството. В разпоредбата на чл. 22 и сл. от ОУ
е уреден редът за отчитане на питейната вода, като е предвидено изразходваните
количества питейна вода да се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора. Показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-дълъг от 3 месеца
за потребители на вода за питейно-битови нужди. В междинните периоди между два отчета
ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля. При невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време,
в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Анализирайки цитираните по-горе разпоредби
съдът приема, че ответникът С.Р.Ч. е придобил качеството на потребител на ВиК -
услуги, считано от датата на закупуване на водоснабдения от ищцовото дружество
имот – 28.11.2018г. Предвид обстоятелството, че ответникът е подал Заявление за
встъпване в договорни отношения с „В.и К.“ ЕООД на 21.01.2019 г. и на следващия
ден – ****.2019 г. му е поставен нов измервателен уред, с който е отчитано
използваното от него количество доставена и пречистена вода, съдът приема, че
задължението ответникът да заплаща на „В.и К.“ ЕООД цената за услуги по
доставяне и отвеждане на вода за питейно – битови нужди в имота му в с. Г.Д.,
общ. К. по партида №***, е възникнало на ****.2019 г. За предходния период,
посочен в исковата молба – ****.2016 г. – 21.01.2019 г. ответникът не е титуляр
на партида №*** (касаеща процесните вземания), няма договорни отношения с
ответното дружество и липсва основание за ангажиране на договорната му
отговорност.
Въпреки безспорното качеството на ответника
на потребител на ВиК услуги за част от процесния период, а именно: ****.2019 г.
– 08.12.2019 г. съдът счита, че същият не дължи на ищеца претендираните с
исковата молба суми за процесния период. Това е така, тъй като ищецът не доказа
в рамките на настоящото дело да е изпълнил задълженията си, установени в
цитираните по-горе Общите условия на „В.и К.“ ЕООД, *** за регулярно отчитане
данните на водомера и документирането им с надлежни отчетни документи, които да
ангажират договорната отговорност на потребителя на услугите. В този смисъл
съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е получил и
използвал количествата вода, описани в заключението на вещото лице, изготвило
СИЕ, тъй като за тези количества липсват надлежно съставени и подписани писмени
отчети за показанията на водомера, съставени при условията и в сроковете,
определени ОУ. Липсват също и фактури или други разходно – оправдателни
документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, които да са
годно основание за вписване на процесните суми като задължения на ответника към
ищеца. В този смисъл изготвеното експертно заключение не се кредитира от съда в
частта му, касаеща определяне размера на задължението на С.Р.Ч. към ищцовото
дружество.
С оглед изложеното
по-горе съдът счита, че ищецът не доказа съществуването на вземането си по
основание и размер. Предявеният иск за заплащането на главница в размер на 2
235,87 лв. с вкл. ДДС е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
оставен без уважение.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че за периода, през който съдът приема, че
страните са били в договорни отношения, а именно: ****.2019
г. – 08.12.2019 г. съдът счита, че претендираните от ищеца вземания не са
погасени по давност, съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.
Относно претендирането на мораторни
– иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и с оглед акцесорността на този иск
съдът приема, че същият е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение.
Ищецът „В.и К.“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски по
делото, като е представил договор за правна защита, доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. С оглед крайния изход на спора съдът счита, че на
ищеца не се дължат разноски нито за заповедното производство, нито за
производството по установителния иск.
Ответникът С.Р.Ч. е направил искане за присъждане на разноски
по делото, като е представил Списък на направените разноски в размер на 504,00
лева и договор за правна защита с отразено в него плащане в брой на сумата. С оглед изхода от спора съдът счита,
че сторените от ответника разноски следва да му
бъдат присъдени изцяло.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „В.И К.“ ЕООД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р. –
управител, против С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, иск съдът
да признае за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и
чл. 79 от ЗЗД, че С.Р.Ч., ЕГН ********** дължи на „В.и К.“ ЕООД, *** сумата 2 235,87 (две хиляди двеста тридесет и пет
лева, осемдесет и седем стотинки) лв., представляваща неплатена цена за доставка и пречистване на вода за питейно-битови
нужди по квитанция № ******от 28.01.2019 г. на стойност 2 004,76 лв. с
вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.05.2019 г. на стойност 19,55 лв. с вкл. ДДС; квитанция
№ ******от 15.07.2019 г. на стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от
01.08.2019 г. на стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.10.2019
г. на стойност 179,60 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ******от 15.11.2019 г. на
стойност 9,46 лв. с вкл. ДДС и квитанция № ******от 08.12.2019 г. на стойност
9,46 лв. с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „В.И К.“ ЕООД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р. –
управител, против С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, иск съдът
да признае за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД, че С.Р.Ч., ЕГН ********** дължи на „В.и К.“ ЕООД, *** сумата 180,48 лв.,
представляваща общ размер на мораторна лихва по всяка една от квитанциите за
периода от 28.01.2019 г. до 09.01.2020 г.
ОСЪЖДА ищеца „В.И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ***, да
заплати на ответника С.Р.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, сторените от
последния съдебни разноски в размер на 504,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: