Р Е Ш
Е Н И Е
№ 38
Гр. Перник, 02.03.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 27 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.А.Н., с ЕГН **********,***
чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1920-000010 от 18.01.2023 година, издадена от М.Е.Г.
– старши полицай към ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка, а именно
„Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По същество излага доводи за това, че в обжалваната
заповед е описано съответното нарушение, но не е конкретизирана съответна
разпоредба от ЗДвП, което според жалбоподателя е довело до противоречие между
фактическото описание в АУАН и ЗППАМ и нарушената от него правна квалификация.
Счита, че от страна на административния орган не са представени доказателства,
от които да е видно, че същата е предоставила за управление моторно превозно
средство на неправоспособен водач. Твърди, че в ЗППАМ не е посочена нито
датата, нито часа, за да може да се прецени, дали към процесната дата лицето
наистина е било неправоспособен водач. Сочи, че заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона. С оглед на тези съображения, моли съда да
отмени обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 27.02.2023 година
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с
което същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи
развива в представени по делото писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на 27.02.2023 година
заседание ответникът по жалбата – старши полицай към ОДМВР Перник, Първо РУ Перник,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представена
служебна бележка с вх. № 406/08.02.2023 година на началник сектор „КАПОЧР“ при
ОДМВР Перник, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност
ответникът по жалбата не може да присъства на насроченото съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2023 година, в присъствието на свидетел е
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №614608 на Р.Е.Т., с ЕГН: **********, за това, че на
18.01.2023 година, в гр. Перник, по ул. „***“ с посока на движение от
Технополис към ул. „***“ е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВХ,
собственост на К.А.Н., с ЕГН: ********** без СУМПС, тъй като същото му е отнето
по ред на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съставеният АУАН е за констатирано нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН за иззети като
доказателства СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № РК *** ВХ.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000010 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 18.01.2023 година,
издадена от М.Е.Г. – старши полицай към ОДМВР Перник, РУ 01 Перник е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца“, тъй като К. А. Н., с ЕГН **********,
като собственик на лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВХ е предоставила
управлението му на Р.Е.Т., с ЕГН **********, който е неправоспособен водач, тъй
като СУМПС е отнето по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000010
от 18.01.2023 година, издадена от М.Е.Г. – старши полицай към ОДМВР Перник, РУ
01 Перник е връчена на жалбоподателя на 20.01.2023 година. Жалбата срещу
заповедта е от 01.02.2023 година. С оглед на това същата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
адресат, на който е жалбоподателят, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по
чл. 171, т. т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 6, б. „а“ и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР
е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
ръководителите на служите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица
могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з-362 от
28.02.2022 година, директорът на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица,
заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и старшите полицаи да
издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по
Глава шест от ЗДвП. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146,
т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и е издадена в изискуемата от закона
писмена форма, предвид което не се констатират основания за отмяна по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът счита, че така оспорената заповед не е издадена в
нарушение на материалния закон. Запознавайки се с констатациите в съставения
АУАН, административният орган е приел, че да налице предпоставките на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, а
именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, за това, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на лек
автомобил е предоставил същия за управление на неправоспособен водач, който
качвайки се да управлява пътно превозно средство е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящият казус са изцяло изпълнени предпоставките за
прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, в случай, че се установи, че
собственик управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление , валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
за управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т.
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и когато
предоставя моторно превозно средство за управление на лице, за което са налице
тези обстоятелства. По делото се установи, въз основа на представената чрез
административната преписка доказателства, че СУПМС на водача Р.Е.Т., с ЕГН **********
е отнето по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в приетата от административния орган хипотеза се отнася както може да се
види, както до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за
управление, така и когато водачът не е притежавал правоспособност за
съответната категория, а също и когато свидетелството за управление на моторно
превозно средство е било отнето по съответен ред – съдебен или административен
или поради загуба на правоспособността в изрично предвидените от закона случай,
например при загуба на всички контролни точки.
Съдът следва да подчертае, че в обсъжданата хипотеза е
без правно значение фактът дали жалбоподателят е знаел или не е могъл да знае
за липсата на съответна правоспособност за управление от страна на водача, а
това е така, защото принудителните административни мерки са вид държавна
принуда, която се различава от наказанието и по тази причина при тях не се
изследва въпроса за наличието на вина у адресата им. Наред с това константно в
практиката на Върховния административен съд се приема, че за да се стигне до
прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата на ПАМ пътно превозно
средство за е управлявано от лице, за което е налице посоченото обстоятелство,
а именно да става въпрос за лице, което е неправоспособен водач /в този смисъл
е Решение № 1364 от 01.02.2019 година, постановено по адм. дело № 10008/2018
година на Върховния административен съд/. Както се посочи по – горе в хода на
съдебното производство се установява наличието на факта, че водачът е
неправоспособно лице, а доказателства за други фактически изводи не са събрани
от страна на настоящия съдебен състав.
Въз основа на изложеното съдът счита, че не се установява
основание за отмяна по смисъл на чл. 146, т. 4 от АПК.
При проверка за законосъобразност на така оспорения
индивидуален административен акт обаче съдът намира, че същият е издаден в
нарушение на целта на закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП законодателят е
определил диапазон от време, в рамките на който може да бъде приложена
съответната ПАМ. В случая е предвидено, че това може да бъде от 6 месеца до 1
година. В тежест на административният орган е да установи всички фактически
основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв обем и вид, че да не води до ограничаване на
правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извърши в
съответствие с характера й във всяка една хипотеза на чл. 171 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, които са
визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта
следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от
оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по прилагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката, действа в условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящият
случай не е сторено. Органът е бил длъжен не само да определи продължителността
на прилаганата мярка, която в случая е посочено, че е 6 месеца, но и да
обоснове решението си за това, за да може съдът, на свой ред да прецени дали
това правомощие е упражнено в съответствие с целта на закона, което е едно от
основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуален административен акт.
В тази връзка съдът не следва да тълкува съображенията на административния
орган, а същите следва да бъдат изложени в мотивите на заповедта, за да може
съдът, анализирайки ги да прецени дали съответстват и обосновават разпреденото
в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е
обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилното
упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и осигурява възможност на
страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява
съществено нарушение и представлява основания за отмяна на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
установява, че ПАМ се налага с цел предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредни последици от извършването. В този смисъл е и постоянната практика
на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017
година, постановено по адм. дело № 10768/2017 година и Решение № 910 от
23.10.2018 година, постановено по адм. дело № 9379/ 2017 година.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000010 по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, издадена от М.Е.Г. на длъжност старши полицая при ОДМВР Перник,
РУ 01 Перник, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средства за
срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дело без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 /хиляда/
лева. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 010
/хиляда и десет лева/, от които 1 000 /хиляда/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 година и
10 /десет/ лева платена дължима държавна такса за образуване на административно
дело.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000010 от 18.01.2023
година, издадена от М.Е.Г. – старши полицай към ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна
административна мярка, а именно „Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца“ като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работа – Перник да заплати на К.А.Н., с
ЕГН **********,*** направени по делото съдебни разноски в размер на 1 010
/хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/