гр.
София, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5194 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.К.П. срещу решение № 50427/25.02.2020
г., постановено по гр. д. №28591/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което
съдът е оставил без уважение молбата й за издаване на заповед за защита срещу П.Л.
Н.-П.. Въззивницата е изложила в жалбата си в какво се състои порочността на
решението- счита, че то е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения, като излага съображенията си.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което
да уважи молбата и да издаде заповед за
защита. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна П.Л. Н.-П., с
възражението срещу въззивната жалба, счита последната за неоснователна, а
първоинстанционното решение- за правилно и законосъобразно. Моли да й бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Моли
обжалваното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание въззиваемата страна изразява
становище решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл.
17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 21.05.2019 г. М.К.П. е поискала да се издаде заповед за защита в
нейна полза срещу П.Л. Н.-П. –нейна снаха, описвайки в какво са се изразявали
актовете на насилие по отношение на нея, извършени от ответницата.
С решение № 50427/25.02.2020 г., постановено по гр. д. №28591/2019 г., СРС,
ІІІ ГО, 149 състав е оставил без уважение молбата за издаване на заповед за
защита, осъдил е молителката да заплати държавна такса по сметка на СРС и
направените от насрещната страна деловодни разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи,
че с оглед спецификата на ЗЗДН, не се
прилага принципът за главно и пълно доказване, че съдът неправилно е възприел
фактите като проявление на имотни отношения между страните, а не като личностни
конфликти, че съдът не е коментирал прокурорските и полицейски преписки, че
решението не е мотивирано, че районния съд не е отложил делото, за да могат да
дойдат в България и да бъдат разпитани поисканите от молителката
свидетели-съседи, които живеят постоянно в чужбина, настоящия съдебен състав
счита за неоснователни.
По делото не е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от
пострадалото лице, на основание на която, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН, съдът да издаде заповед за защита само на основание декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, за актовете на насилие, за които няма други доказателства.
Посочените актове на насилие не се установяват и от останалите, събрани по
делото доказателства. Прокурорските и полицейските преписки не са годни
доказателствени средства, допустими според ЗЗДН и ГПК –чл. 13 ЗЗДН и § 1 от ЗР
на ЗЗДН. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да
проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба- чл.
154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване
на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни
последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както
правилно е процедирал и първоинстанционния
съд. Относно довода на въззивниците, че съдът не е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства: Настоящия съдебен състав счита, че по
делото не се ангажираха доказателства, установяващи основателността на молбата
за защита. Не се ангажираха писмени доказателства за извършени от ответницата
спрямо молителката актове на домашно насилие (СМУ №457.11/2018 г. установява
единствено причинените увреждания на конкретно лице, възможността те да са се
получили по описания от него начин и време, но не установява авторството на
причинителя им). Не са разпитани свидетели, които да са били очевидци на някои
от твърдяните актове на насилие. Неудостоверените в протокола действия се
считат за неизвършени-чл. 152 ГПК. В протоколът от проведеното на 28.01.2020 г.
открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене, не се съдържа
искане на пълномощника на молителката адв. Я. за отлагане на делото. Напротив,
същият е заявил, че няма доказателствени искания, че няма да сочи
доказателства, поради което неоснователен е доводът, че съдът не е отложил
делото. Без значение за правилното решаване на делото е естеството на
конфликтите между страните-дали са междуличностни или имуществени. В
производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на
домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се
намират или да се намирали в определена връзка-това е предметът на делото.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните
изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е
изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен
извод-неоснователност на молбата за защита, поради което неоснователно е
посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на решението.
Останалите наведени в жалбата доводи са неотносими към предмета на
въззивното обжалване и съдът не ги обсъжда.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в
сила.
При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер
на 12,50 лв., а искането й за присъждане на разноски е неоснователно. Въпреки
изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски е
неоснователно, тъй като липсват доказателства за направени деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 50427/25.02.2020 г., постановено по гр. д. №28591/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА М.К.П., с ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.